О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 29.11.2017 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. 454
по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
С исковата
молба и писмения отговор страните са представили писмени доказателства, които
са относими, необходими и приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът
е поискал разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелства,
обосноваващи претенцията му по предявения от него насрещен иск.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага по делото писмените
доказателства, представени с исковата молба и писмения отговор по нея.
Допуска до разпит двама свидетели
при довеждане от ответника по първоначалния иск „Караванпарк перфект“ ЕООД
Насрочва се открито съдебно
заседание за 11.1.2018 година, 9.30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ответника - и препис от уточнителната молба с
вх. №24009/27.11.2017г. отговора.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съставя ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са
предявени евентуално съединени установителни искове, първият с правна квалификация
по чл.55, ал.1 предл.І ЗЗД, а вторият по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за връщане на
сумата от 600лв. /след прекратяване на производството в останалата част/ като
получена от ответника без основание, евентуално поради отказ на ищеца от
двустранен договор с ответника поради неизпълнение, за което последният
отговаря, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до
плащането.
Ищецът „Артекс студио“ ЕООД
твърди, че на 22.2.2016г. е платил на ответника „Караванпарк перфект“ ЕООД
600лв. капаро за предстоящо наемане на туристически кемпер, но понеже
последният не му предал документ за договора и фактура за плащането, поради
което договорът за наем не би сключен, и понеже ответникът не осигурил
ползването на кемпера иска от него да му върне парите. Твърди още, че не е
ползвал кемпера, за който предплатил. Вместо това се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 4089/2016г. на РС-Пазарджик. Поради
подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК се иска установяване на
задължението в размера по заповедта за изпълнение, с изключение на заявеното
мораторно обезщетение от 30,39лв. за периода 26.5.2016г. – 23.11.2016г. спрямо
което производството е прекратено. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът оспорва иска при
твърдението, че е получил сумата на валидно правно основание, произтичащо от
договор за наем между страните. Твърди същият да е бил сключен с факта на
плащане на капарото от ищеца, което според обявените от ответника общи условия
е и част от наемната цена. Поддържа, че
в изпълнение на задълженията си по договора е предоставил възможност на ищеца
да ползва наетия от него туристически кемпер през уговорения период, като за
тази цел е отхвърлил предложения за отдаването му под наем на трети лица. От
това претърпял вреда под формата на пропусната полза. Твърди да е бил изправна
страна по сключения договор, поради което неоправдания отказ на ищеца от него му
дава правото да задължи капарото. Освен това чрез насрещен осъдителен иск с
правна квалификация чл.79, ал.1, предл.ІІ вр. чл.82, ал.1, вр. чл.228 ЗЗД претендира
от ответника заплащане на обезщетение за пропуснатите ползи в размер на 600лв.,
ведно със закона лихва за забава от подаването на иска до плащането. Претендира
разноски.
С оглед твърденията на страните и
на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира за безспорен и неподлежащ на
доказване фактът на плащането на 600лв. от страна на ищеца към ответника, както
и това, че първият не е ползвал туристическия кемпер, за който страните са
преговаряли.
С оглед твърденията на ищеца за изначална
липса на правно основание за плащането, в тежест на ответника е да установи съществуването
на твърдяното в писмения отговор облигационно отношение. При установяване на
последното, ищецът следва да докаже отказа си от договора поради неговото неизпълнение
от другата страна. При установяване на заявен отказ на ищеца от договора,
ответникът следва да установи положителния факт на своето точно изпълнение на
задълженията си по него.
Ищецът по насрещния иск следва да
установи правопораждащите факти на задължението на ответника, от чието
неизпълнение търпи веда, настъпването на вредата, нейния размер и наличието на
причинна връзка между вредата и неизпълнението на длъжника. При установяване на
горното, ответникът по насрещния иск носи доказателствената тежест за
положителния факт на своето изпълнение или за фактите, които изключват неговата
отговорност за неизпълнението /т.е. че неизпълнението е по причина, която не
може да му се вмени във вина/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: