№ 105
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20242120202729 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Х. Ч. Д., ЕГН: **********, чрез адв.
С. Ч. от САК, против Наказателно постановление № 23-0346-000267/05.10.2023г., издадено
от Началник РУ в ОДМВР- Бургас, РУ-*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 119,
ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 100 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и
не се представлява, като е депозирано писмено становище.
За Административно - наказващият орган, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на 23.04.2024 г., а жалбата е подадена на
07.05.2024 г.- л. 7). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 07.09.2023 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 464460 от Т. С.- служител в
РУ-*, за това, че на същата дата , около 14:40 часа, в гр. *, по ул. „*“ до дом № 27, при
управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № *, при приближаване на пешеходна пътека не
пропуснал стъпилата на пешеходната пътека пешеходка. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който не подал възражение.
На 05.10.2024г. било издадено и обжалваното НП, в което било записано, че на същите
дата, час и място управлявал горепосочения автомобил, като „…при приближаване на
пешеходна пътека, не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени
1
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. Що се отнася до свидетелите-
актосъставител и очевидец на нарушението- същите заявиха в съдебно заседание, че не си
спомнят нищо от случая.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на НП
по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, в наказателното постановление
следва да съдържа описание на нарушението. Съдът намира, че в конкретния случай са
налични дата и час, но липсва описание на останалите обстоятелства. В постановлението
АНО следва да опише конкретни факти, който са се осъществили и от който прави извода си
за осъществен състав на административно нарушение. Именно описаните факти стават
предмет на доказване. В НП, като фактология единствено е записано, че жалбоподателят
„при приближаване на пешеходна пътека, не пропуска преминаващите по пешеходната
пътека пешеходци“, което буквално преповтаря разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. По този начин
жалбоподателят е лишен от възможността да се защити, тъй като не става ясно каква е
фактологията, която се твърди да се е осъществила. Следва да се отбележи, че правните
норми, които се намират в законите са общи правила за поведение. Дали същите са
приложими става ясно след преценка на конкретно осъществилите се в действителността
факти. В случая АНО единствено е посочил правния си извод, без да е изложил всички
обстоятелства. Това в конкретния случай е особено съществено, тъй като в АУАН, макар и
отново непълно, е налице някаква фактология, като е посочено, че жалбоподателят не е
пропуснал стъпилата на пешеходна пътека пешеходка. Подобно описание обаче липсва в
постановлението, като единствено частично е преповторена разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, като вече се говори за не за стъпила пешеходка, а за преминаващи пешеходци.
Касае се за непълнота в постановлението, която несъмнено поставя жалбоподателя в
невъзможност да организира защитата си, респ. която представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на обжалвания акт.
Независимо от горното, съдът намира, че постановлението е и необосновано,
доколкото липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи какво всъщност се е
случило, тъй като свидетелите заявиха, че не си спомнят нищо от случая. Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази разпоредба въвежда т.нар.
презумптивна доказателствена сила на актовете, съставени за нарушения по ЗДвП, но
същата не е необорима.
В конкретния случай тази презумптивна доказателствена сила се оборва от
представена от Община * схема на организацията на движението и в частност на пътната
маркировка. На същата не се вижда на процесното място- ул. „*“, до дом № 27, да е отразено
наличието на пешеходна пътека. Единствено с химикал върху схемата е отбелязано къде е №
27 и с черта е посочено къде има маркировка М1. Подобно отбелязване по никакъв начин не
може да установи, че на процесното място действително е имало пешеходна пътека, при
положение, че на други места по схемата се вижда поставената пътна маркировка. Освен
това, както е отбелязано и в писменото становище на процесуалния представител на
жалбоподателя, на процесния участък в посоката му на движение към ул. „Одеса“ липсва
знак А18, предупреждаващ за приближаване на пешеходна пътека. Наличието на такъв е
отразено единствено в обратната посока на движение.
2
Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че не е доказано по
несъмнен начин извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, тъй
като не се доказа, че първо- на процесния участък действително е имало пешеходна пътека,
и второ- че е имало пешеходци, както и какво е било тяхното положение- стъпили,
преминаващи и т.н. В конкретния случай, предвид характера на вмененото нарушение е
важно да се установи разположението на всеки един от участниците и неговите действия.
Може например да се касае за пешеходец, който внезапно да е предприел пресичане, като
водачът в този момент вече е бил непосредствено до пешеходната пътека, при което би
могло да се обсъжда липсата на вина. Така или иначе, при наличието на данни, поставящи
под съмнение константациите в АУАН и липсата на каквито и да е доказателства, които да
подкрепят отразеното в него, вмененото нарушение се явява недоказано.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 16) в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради това, уговореното
възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0346-000267/05.10.2023г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР- Бургас, РУ-*, с което на Х. Ч. Д., ЕГН: **********, за нарушение
по чл. 119, ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Х. Ч. Д., ЕГН: **********, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3