Р Е
Ш Е Н
И Е №216
гр. Пловдив, 17.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
с участието на
съдебен секретар Таня Златева след като разгледа докладваното от
съдия Даниела Събчева ВНОХД №896 /2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подс.С.М., депозирана чрез защитника му- адв.А.,
срещу присъда №96 от 23.03.2017г на Пловдивски районен съд, IX н.с. по НОХД №7273 за 2016г.
С присъдата подсъдимия М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.198, ал.1 от НК, поради което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му било
определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест
месеца. Изпълнението на наказанието било отложено с изпитателен срок от четири
години и шест месеца.
В жалбата и в допълнителната такава се сочи, че атакуваната присъда е
неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че приетата от съда фактическа
обстановка не е доказана по безспорен и категоричен начин. Оспорват се
констатациите на първоинстанционния съд за наличие на удар или осъществена
каквато и да е принуда от подсъдимия към частния обвинител. Оспорва се
правилността и обосноваността на изготвената по делото
психиатрично-психологическа експертиза на свидетеля Я.. Иска се присъдата да
бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното
производство или от стадия на първоинстанционното производство, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно се иска също изменение
на присъдата с намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание подс.М. не се явява, като съдът е приел, че делото може
да бъде разгледано и в негово отсъствие, тъй като същия е бил редовно призован
за две поредни съдебни заседания, не е посочил уважителни причини за
неявяването си и е била изпълнена процедурата на чл.254, ал.4 от НПК. По тези
съображения делото е разгледано в отсъствието на обв.М. на основание чл.269,
ал.3, т.3 от НПК.
В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и допълнението към нея, като
се твърди несъставомерност от субективна страна.
Представителят на държавното обвинение счита, че всички спорни моменти по
фактите са били разрешени от първоинстанционния съд, поради което се иска
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Пловдивски окръжен съд намира, че депозираната жалба е допустима, подадена
от страна с право на жалба в законоустановения срок.
По същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
Съдът провери всички
събрани по делото доказателства и съобразно оценката им констатира, че изводите
на първоинстанционният съд са правилни.
От доказателствата по
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подс.М. живеел в
ромската махала на гр.К. и се познавал с частния обвинител- свид.С.Я.,*** тази
махала. Свид.Я. бил роден през 1953г и бил трудоустроен с решение на ТЕЛК с
диагноза „Уточнена олигофрения- тежка дебилност към лека имбицилност, психична
забавеност, смутен праксис“.
На 17.09.2016г в
следобедните часове свид.Я. се намирал на турските гробища в гр.К. за да посети
гробовете на близките си. Там по същото време бил и подсъдимия. Докато свид.Я.
стоял до гроба на свой близък, го приближил подсъдимия и му поискал пари. Свид.Я.
отказал да му даде, като казал, че няма такива. Тогава подс.М. решил да вземе
със сила тези, които се намирали у свид.Я. поради което се нахвърлил върху него,
ударил го с юмрук по врата, от което свид.Я. паднал на земята. След това подс.М.
бръкнал в джоба на ризата на пострадалия за да вземе намиращата се там парична сумата
от 25лв. В този момент пострадалият хванал подсъдимия за ръката за да го спре и
го попитал защо му взема парите, но подс.М. ги издърпал със сила, при което
скъсал джоба на ризата на Я.. След това подс.М. прибрал парите и избягал, като впоследствие
ги похарчил за свои нужди.
В първия работен
ден след случая свид.Я. подал сигнал в РУ на МВР гр.Стамболийски. В
управлението той се срещнал със свид.К. С. и му разказал случилото се като
назовал подсъдимия с прякора, с който същия бил известен в махалата.
Така описаната
фактическа обстановка бе установена от настоящия съдебен състав, след оценка на
всички събрани по делото доказателства в първата съдебна инстанция.
Съдебната
практика допуска възможността обвинителната теза да се доказва и само с едно
пряко доказателство, когато същото не се разколебава или оборва от останалите доказателства
по делото. В случая такова пряко
доказателство за извършеното престъпление и неговия автор се съдържа в
показанията на свид.Я., които не само не се разколебават от други
доказателства, но и се подкрепят чрез производните такива, съдържащи се в
показанията на свид.С. Установено е от назначената в първия стадий на процеса
комплексна психиатрична и психологична експертиза, че свид.Я. страда от
нелечима болест- олигофрения, като от психиатричната комисия на ТЕЛК му е била
поставена диагноза „Уточнена олигофрения- тежка дебилност към лека имбицилност,
психична забавеност, смутен праксис“. Вещото лице изготвило експертизата – В.
К. сочи, че тази диагноза е пожизнена и се изразява в когнитивен и мнестичен
симптом /термините са обяснени в експертизата/. Въпреки тези данни обаче експерта
твърди, че изследваното лице С.Я. е запазил свидетелските си способности, но
изрично е отбелязал, че върху характера на свидетелските показания влияние
оказва начина на поставяне на въпросите. При спазване на това условие, което
предполага прости и еднозначни въпроси вещото лице счита, че Я. може да бъде
пълноценен свидетел, особено в случая когато особеностите на деянието подлежат
на сравнително лесно установяване, като в конкретния случай, тъй като
изпълнителното деяние е протекло за кратко време и се е изразило в едно или две
действия. Вещото лице обяснява още, че свид.Я. може да запомня и възпроизвежда
само това което е разбрал много добре и е имало значение за него. По тези
въпроси вещото лице сочи, че свид.Я. не може да се обърка или да забрави
отговорите. Противоречията в показанията на свидетеля вещото лице обяснява с
това, че същите не са прости и еднозначни, което поставя свидетеля в стрес и
той изпадал в „невро-когнитивен дефицит“, описано като състояние на блокиране.
При разпита на вещото лице той допълва, че на практика хората с това заболяване
са като малки деца и не умеят да лъжат. Посочва се още, че свид.Я. не е
психотичен- няма халюцинации, налудности, не чува гласове. Вещо лице К. описва
и какви методи е приложил при изследването, което провел със свидетеля.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свид.Я. и е приел заключението
на вещото лице К. за правилно и обосновано. На първо място се установява, че
свид.Я. е последователен в своите показания по основните за изпълнителното
деяние въпроси. Следва да се отчете факта, че твърдения си за извършеното
престъпление и авторството му свид.Я. направил пред свид.С., когато
сигнализирал за случая. Свид.С. потвърждава с показанията си, че свид.Я. се е
явил при него за да подаде сигнал за извършено престъпление и е заявил
конкретно, че е бил ударен, че му е бил скъсан джоба на ризата и че му е била
взета парична сума по спомен на свидетеля С. около 20лв. Свид.Я. посочил пред
свид.С. и автора на деянието, който му е бил известен по прякор, което е
обичайно явления в тези обществени среди и може да служи като признак за
установяване на самоличността на извършителя, още повече, че самия свид.С. също
знае подсъдимия с този прякор.
Правилно
първоинстанционния съд е игнорирал показанията на свид.С. относно
възпроизведените от него извънпроцесуални самопризнания на подс.М., както и
правилно е било прието, че не са били спазени правилата на НПК при проведеното
разпознаване на лица. В случая тези факти следва да бъдат игнорирани, тъй като
не са възпроизведени от процесуално годни източници при съблюдаване на
правилата на НПК и първоинстанционния съд е сторил точно това.
Въпреки наличието
на негодни доказателствени източници по делото настоящият съдебен състав счита,
че останалите доказателства водят до несъмнен извод за това какво деяние е било
осъществено, представлява ли то престъпление извършено ли е виновно и извършено
ли е от подсъдимия. Показанията на свид.Я. заслужават доверие, така както
твърди и вещото лице, тъй като същите са убедителни и последователни. Не се
установява каквато и да е логически обоснована причина, поради която свид.Я. би
съобщил неверни факти за да злепостави подсъдимия. Такава хипотеза изтъкната от
защитата е теоретично възможна, но същата противоречи на установеното по
делото. Същевременно в обясненията си подс.М. не заявява нищо друго, освен
твърдения, от които е видно желание пострадалият да бъде дискредитиран, като му
се приписват негативни характеристики.
Защитата твърди, че
след като мисловните способности на свид.Я. съответстват на 4-5 годишно дете
следва да отчете и възможността децата на такава възраст да нямат възможност да
се ориентират в обстановката и да детайлизират фактите. Съдът счита, че това
може и да е така, но в конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено с
кратки прости действия, които не налагат подобна ориентация и детайлизация за
да послужат за изграждане на представа за събитията достатъчна да опише
съставомерни факти от обективна и субективна страна.
Не се
потвърждават твърденията на подс.М. за това, че свид.Я. всъщност искал пари от
него, а не обратно. Установява се от показанията на свид.Я., че същият получава
месечна пенсия по болест, не пие, защото алкохолът не му понася и не пуши.
Твърденията на подс.М. за постоянното пияно състояние на свид.Я. остават
изолирани. Такава ситуация не са била наблюдавана от свид.С., който казва, че
не е констатирал обстоятелства, които да навеждат на подобен извод при срещата
си със свид.Я.. Симптоми за злоупотреба от алкохол не са установени и от вещото
лице.
Липсва медицински
документ, който да потвърди казаното от свид.Я. чрез установяване на следи от
нанесения му удар, но следва да се посочи, че липсата на такива не води
автоматично до извода за липса на описаното неправомерно поведение. Всеки факт
от обективната действителност може да се установява чрез всички способи за
събиране на доказателства, а експертизата е задължителна когато съществува
съмнение за характера на телесната повреда. В случая не се твърди такава да е
била причинена, като силата употребена от подсъдимия е послужила за
преодоляване на съпротивата на пострадалия да му бъде отнета лична собственост.
Няма пречка съставомерния признак от обективна страна сочещ употребата на сила
да се доказва и само чрез свидетелски показания.
Липсата на
свидетели очевидци на местопроизшествието не може да се тълкува в насока за
недостоверност на твърденията на пострадалия, още повече, че никой от двете
страни не твърди наличието на такива очевидци и непълнота на разследването.
Не са налице
основания за връщане на делото в предходен процесуален стадий или фаза. Съдът
не констатира нарушение на процесуалните правила, което да обоснове необходимост
от подобни процесуални действия.
Не става ясно,
защо защитата счита, че не е налице съставомерност на деянието от субективна
страна. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед извършената оценка на
доказателствата по делото по безспорен начин се доказва, че подс.С.С.М. е
осъществил престъпление по чл.198, ал.1 от НК както от обективна така и от
субективна страна. Деянието е било осъществено с пряк умисъл, като подс.М. е
съзнавал че паричната сума се намира във владението на собственика й -
пострадалия Я. и че същия не е съгласен тя да му бъде отнета, като това
несъгласие е било преодоляно чрез употребената от дееца сила.
Относно
наложеното от първоинстанционния съд наказание, следва да се посочи, че са били
взети предвид от съда всички налични смекчаващи вината обстоятелства, но не е
било отчетено едно отегчаващо такова- това, че пострадалият е болен човек в
напреднала възраст, като болестта му се отразява върху интелекта и води до
умствена забавеност и неадекватни реакции в по-сложна обстановка, поради което
пострадалия се е нуждаел постоянно от чужда помощ и грижи, което го определя
като особено уязвима личност. Освен това той е бил и съсед на подсъдимия и
последния го е познавал. По тези
съображения съдът счита, че размерът на наложеното на подс.М. наказание е бил
правилно определен и е необосновано искането за неговото намаляване.
С оглед
изложеното на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 96 от 23.03.2017г.
по НОХД № 7273/2016г. на IX н.с. Районен съд- Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
За решението да се
съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.