№ 1209
гр. София, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600286 по описа за 2021 година
в публично съдебно заседание на 24 септември 2021 година при секретар Т.Вълчева и в
присъствието на прокурор П. разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.н.д. №286/21г. по
описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 от НПК.
Постъпила е жалба от И. В. К. срещу определение от 24.02.2021г., постановено по
ЧНД №567/21г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата
му за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му с присъда
№399/09.12.2010г., постановена по НОХД №226/2005г. по описа на СГС и влязла в сила на
04.03.2015г. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания съдебен акт. Отправено е искане до настоящата съдебна инстанция за отмяна на
обжалваното определение на СГС и за постановяването на друго, с което да бъде
постановена неговата реабилитация по цитираното осъждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция делото се разглежда в отсъствието
на жалбоподателя, тъй като е установено , че К. се намира извън страната на неизвестен за
съда адрес в Република Коста Рика , поради което му е назначен служебен защитник- адв.
П.Б..
Адвокат Б. поддържа изцяло депозираната от И.К. жалба, като акцентира, че
релевираният и пред СГС довод за изтекла давност за изпълнение на наложеното на К.
наказание е основателен и изразява несъгласието си с позицията на СГС по този въпрос.
Допълва още, че жалбоподателят К. е бил задържан в предварителния арест в България, а
също така впоследствие е бил задържан и в чужбина- в страната, в която е и в момента
(Република Коста Рика), които данни, според защитника, следва да бъдат взети предвид от
съда при преценката за основателността на жалбата на К..
Представителят на Прокуратурата изразява становище, че атакуваното определение
на СГС е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд на основание чл. 436, ал. 2 вр. чл. 313 и чл. 314 НПК извърши
проверка на атакувания съдебен акт, и след като взе предвид изложените в жалбата
съображения, както и становищата на страните в съдебно заседание, констатира, че
подадената жалба е неоснователна.
1
Основното възражение подържано от служебния защитник на жалбоподателя е, че е
изтекла давност за изпълнение на наложеното на К. основно наказание -6 /щест/ години
лишаване от свобода - с влязлата в сила на 04.03.2015г. присъда, по НОХД №226/2005г. по
описа на СГС.
В атакуваното пред настоящата инстанция определение СГС вече се е произнесъл в
тази връзка. Аргументирано и изчерпателно е посочено, че липсва основната
материалноправна предпоставка за постановяването на съдебна реабилитация по чл.87, ал.1
НК, понеже не е изтекъл тригодишният срок от изтърпяване на наложеното на К. основно
наказание по присъда №399/09.12.2010г. постановена по НОХД №226/2005г. на СГС, която
е влязла в сила на 04.03.2015г. Към датата на разглеждане на делото пред Софийски
апелативен съд този срок не е изтекъл, защото от приложените по делото материали е
видно, че наложеното на К. наказание лишаване от свобода в размер на шест години, не е
било изтърпявано. Разпоредбата на чл.87, ал.1 НК изисква императивно да е изминал
тригодишен срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание, през което
време осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.
Софийски градски съд детайлно е изследвал и въпроса, дали са изтекли
предвидените в НК давностни срокове, чието изтичане би довело до изключване на
възможността да бъде изпълнено спрямо И.К. наложеното му с присъдата наказание. В
определението на СГС обосновано е посочено, че от датата 04.03.2015г. е моментът на
влизане в сила на присъда №399/09.12.2010г. по НОХД №226/2005г. на СГС. Наложеното на
И.К. наказание „лишаване от свобода” подлежи на изпълнение, тъй като не е изтекъл
давностният срок по чл.82, ал.1, т.3 от НК , който в настоящия случай се равнява на десет
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата- 04.03.2015г. и съобразно
определения от СГС размер от 6 години лишаване от свобода. След внимателен анализ на
данните по делото, градският съд коректно и обосновано е пояснил, че не е изтекла и
абсолютната давност за изпълнение на наказанието съобразно чл.82, ал.4 вр. ал.1. т.3 от НК.
За пълнота на изложението си градският съд коректно е посочил, че предвид липсата
на основната предпоставка по чл.87, ал.1 НК е безпредметно обсъждането на останалите,
изискуеми от закона изисквания за съдебна реабилитация на жалбоподателя - наличието на
добро поведение на желаещото съдебна реабилитация лице и евентуалното възстановяване
на причинените от престъплението вреди.
Предвид горното следва извода, че и твърдяното от жалбоподателя И.К. неправилно
приложение на материалния закон при постановяването на атакуваното определение от СГС,
също се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, подадената от И.К. жалба следва да бъде оставена без
уважение, а оспореното определение на СГС потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което и на основание чл.436, ал.2 от НПК, настоящият състав на САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.02.2021г., постановено по ЧНД №567/21г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на И. В. К. за
постановяване на съдебна реабилитация по присъда №399/09.12.2010г., постановена по
НОХД №226/2005г. по описа на СГС, влязла в сила на 04.03.2015г.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3