Р         Е         Ш         Е         Н         И         Е

 

№

гр.Харманли 24.07.2015 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

        

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот, който намира правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК.

        Ищците Д.Г.М. ЕГН ********** и Г.С.М. ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** пл.”Възраждане”   офис 2 твърдят, че с писмен договор от 18.11.1997 г. са закупили следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-34, застроен и незастроен, целият от 5000 квадратни метра, при неуредени регулационни сметки, в кв.4 по ПУП на с.Розогозиново, общ.Харманли, утвърден със заповед № 1159/1945 г., находящ се в с.Рогозиново, общ.Харманли, ведно с построените в него къща, обор, плевня и навес, при граници: улица, н-ци на То и селска мера. Част от този имот бил и водоем в северната му част. Имотът бил ограден и границите му били видни и непроменени повече 100 години.

Тъй като: те владели този имот повече от 10 години явно, безпрепятствено и спокойно и към това владение се прибавяло и владението на предишните собственици Ку  Д. В  и Сл И  У , то считат, че са негови собственици.

С изненада тази година разбрали, че една част от този имот и водоема били извън чертите на селото. Това била неговата северна част с площ от около 1000 кв.м., при граници от три страни поземлен имот № 011004 и регулационната линия на населеното место.Тази тази част била едновременно част от УПИ I-34 в кв.4 на с.Рогозиново и ПИ 011004,  находящ в землището на с.Рогозиново ЕКАТТЕ 62832, местността „Старите лозя”, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Поради това, както и поради факта, че се намирал в близост до селото не го възприемали като земеделска земя, чиято собственост трябва да се възстановява и не подали съответните документи в ПК-Харманли. След промяна на законодателството този имот вече се водил собственост на Община Харманли.

От изложено било видно, че съществувал спор за собственост между тях и ответника.

Това обуславяло правния им интерес от водене на настоящото дело. Поради това молят съдът да постанови решение, с което да признае  по отношение на ответната община, че те са собственици на северната част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-34, застроен и незастроен, целият от 5000 квадратни метра, при неуредени регулационни сметки, в кв.4 по ПУП на с.Розогозиново, общ.Харманли, утвърден със заповед № 1159/1945 г., находящ се в с.Рогозиново, общ.Харманли, ведно с построените в него къща, обор, плевня и навес, при граници за целия имот по предварителния договор: улица, н-ци на То и, Госп и селска мера и по скица: УПИ II-35, УПИ-32, улица и от три страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново, която част едновременно е част и от ПИ № 011004, находящ в землището на с.Рогозиново ЕКАТТЕ 62832, в местността „Старите лозя”, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници на претендираната част: от три страни поземлен имот  № 011004 по КСВ на с.Рогозиново и регулационната линия на населеното място с.Рогозиново и водоем, при граници от всички страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново и с обща площ от около 1000 квадратни метра. Претендират и за направените съдебни разноски.

        В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, представлявана от Михаил Христов Лисков-Кмет с административен адрес: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № 1, БУЛСТАТ № *********.

Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и недопустима.

Счита, че от доказателствата по искова молба, не ставало ясно дали ищецът бил собственик на целия процесен имот, в скицата приложена от Община Харманли като собственик било записано лицето Ку  Д. В в, а договора, който бил представен бил сключен между лицата Сл и Д.Г. и бил за имот, който не бил идентичен с този по скицата.

Въз основа на Протоколно решение от 08.07.2008 г. със Заповед № 44/17.07.2008 г. на директора на ОД „ЗГ”-Хасково били предадени на Община Харманли имоти по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на Община Харманли в това число влизал и процесния имот № 011004 с площ от 85.757 дка. с начин на трайно ползване: пасище, мера, в местността „Старите лозя”, девета категория, в землището на с.Рогозиново, ЕКАТЕ 62832, общ.Харманли. След това Община Харманли си признала собствеността на процесния имот с Акт № 3284/23.07.2012 г. за публична общинска собственост въз основа на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС, във връзка чл.19 от ЗСПЗЗ. Община Харманли владеела процесния имот от момента на предаването му през 2008 г. до настоящия момент и никой не предявил претенции за този имот или за части от него. Същото било видно и от писмо с изх. № 898 25.11.2008 г. на ОДЗ-Хасково до ОСЗ-гр.Харманли относно: приключване на процедура по чл.19 от ЗСПЗЗ, в което било описано, че предаването на имотите от ОСЗ на Община Харманли се извършва с приемо-предавателен протокол, в който не се включват имоти, за които са постъпили жалби.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 изр.II-ро от ЗСПЗЗ, след възстановяване правата на собствениците, и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, процесния имот станал общинска собственост. В този смисъл било Протоколно решение от 08.07.2008 год., одобрено със Заповед № 44/17.07.2008 г. на директора на ОблД „Земеделие” - гр.Хасково, които съдържали в себе си информация за влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващите и възстановими стари реални граници, установявали осъществяването на предвидената с чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ процедура, за установяване на правото на собственост в полза на Община Харманли, произтичащо от закона – ЗСПЗЗ, по отношение на процесният имот. Установителен иск за собственост на имот, независимо дали същият бил включен в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, принципно не можело да бъде проведен успешно срещу община, придобила собственост въз основа на ЗСПЗЗ, ако не било налице възстановяване на правото на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ ред, предвид конститутивния характер на актовете, с които се извършвало то. ЗСПЗЗ бил специален закон, който установявал реда и начина за възстановяване собствеността върху одържавени земеделски земи и във всички случаи той бил приложимият закон и единствения ред за установяване собствеността върху такива обекти бил чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и след като специалния закон предвиждал собствеността върху земеделски земи да се установява по предвидения в него ред, чл.124 от ГПК бил неприложим. Към момента на подаване на исковата молба бил изтекъл предвидения в §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ тримесечен преклузивен срок за предявяване на иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. За да бъде допустим този иск, то той е следвало да бъде предявен до 14.05.2007 г., когато изтекъл даденият тримесечен срок с § 22 от ПЗР на ЗИ на ЗСПЗЗ /обн.ДВ. бр. 13/09.02.2007 г./.Видно било от датата на входиране на исковата молба, искът бил предявен на 18.06.2014 г., т.е. много след изтичането на дадения от закона допълнителен срок. С оглед изложеното, правото да се предяви такъв иск било преклудирано, което го правило процесуално недопустим.

Община Харманли си признала собствеността на процесния имот с Акт № 3284/23.07.2012 г. за публична общинска собственост въз основа на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС, вьв връзка чл.19 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗОС - Имотите и вещите -публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд, не могат да се придобиват по давност и ал.4 гласяла, че собствеността върху имоти-публична общинска собственост, не подлежат на възстановяване.

С оглед гореизложените съображения, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недопустим.

В съдебно заседание, проведено на 26.02.2015 г. процесуалният представител на ищците е внесъл уточнение в петитума на исковата молба, като претендира съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответната община, че ищците са собственици на северната част с площ от 1 030 кв.м., при граници на тази част от три страни поземлен имот № 011004 по КВС, регулационната линия на населено място с.Рогозиново, обл.Хасково от урегулиран поземлен имот I-34, застроен и незастроен, целият от 5 000 кв.м., при неуредени регулационни сметки в кв.4 по ПУП на с.Рогозиново, общ.Харманли, утвърден със заповед № 1159/1945 г., находящ се в с.Рогозиново, общ.Харманли, ведно с построените в него къща, обор, плевня и навес, при граници на целия имот по предварителен договор: улица, н-ци на То , Го и селска мера и по скица: УПИ II-35, УПИ V-32, улица и от три страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново, която част едновременно е част и от ПИ № 011004, находящ се в землището на с.Рогозиново ЕКАТТЕ 62832 в местността „Старите лозя”, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници на претендираната част от три страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново и регулационната линия на населеното място с.Рогозиново и водоем с прилежащ терен с обща площ от 1350 кв.м., при граници: от всички страни  поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново или всичко с обща площ от 2380 кв.м. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.

На основание чл.127 ал.1 т.5 от ГПК съдът е допуснал уточняване на петитума на исковата молба и постановил препис от заявлението да се връчи на ответника, на който е предоставил възможност да подаде отговор в едномесечен срок.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, представлявана от Ми -Кмет с административен адрес: гр.Харманли, пл.”Възраждане” №  , БУЛСТАТ № *********.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

С писмен договор от 18.11.1997 г. ищецът Д.Г.М. *** закупил от Сл  от гр.Харманли следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-34, застроен и незастроен, целият от 5000 квадратни метра, при неуредени регулационни сметки, в кв.4 по ПУП на с.Розогозиново, общ.Харманли, утвърден със заповед № 1159/1945 г., находящ се в с.Рогозиново, общ.Харманли, ведно с построените в него къща, обор, плевня и навес, при граници: от запад-улица към водоема, от юг-Ж  и К , от изток - н-ци на То  и градина на Г Иванов, от север - селска мера. Договорът съдържа клауза, според която до 01.01.1998 г. продавачът освобождава напълно къщата и предава ключовете на купувача.

Представено е ксерокс-копие от скица № 87/24.02.2014 г., издадена от Община Харманли, в която е отразено, че имота се води на Кузман Д. Василев.

По делото в качеството на свидетели са разпитани *****   . Първият и втория от тяхл са на преклонна възраст, а всички те, с изключение на свид.Со  са родени в с.Рогозиново, съседи са на имота и го познават от преди 50 години, а свидетелят Симеон Ра *има впечатления за имота от 30 години. Свидетелите установяват, че Д.Г.М. и Г.С.М. са закупили имота от Слави Узунов, а той от своя страна го е купил от Кузман Точаров. Имотът се намирал на края на селото. Бил ограден с камъни и челия. С влизане в сила на регулационния план на с.Рогозиново през 1945 г., част от този имот, както и част от имота на свид. * попадали извън регулацията на селото, но собствениците им продължили своето владение върху тях. Границите на имота не били променени през годините. В северната част на имота С* У* изградил водоем, който съществува и по настоящем. Границата на имота минавала над водоема. В така очертаните с ограда граници имотът е бил владян от всички собственици на имота.  Ищците владеели този имот от придобиването му през 1998 г. до момента. В продължение на повече от 10 години те обитавали постройките, обработвали дворното място, засявали различни култури и прибирали реколтата. До сега спорове за имота не е имало. Никой не е предявявал претенции за него.

С протоколно решение от 08.07.2008 г. комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ на територията на Община-Харманли, съгласно приложение № 1. Решението е одобрено със Заповед № 44/17.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” гр.Хасково, в която за землище с.Рогозиново ЕКАТТЕ 62832 в п.88 фигурира имот № 011004 с площ 85.757 дка.-пасище мера. С приемо-предавателен протокол от 11.12.2008 г. на основание чл.45в ал.8 от ППЗСПЗЗ, във връзка със заповед № 44/17.07.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие”-Хасково за одобряване на протоколно решение от 08.07.200г. на комисията по чл.19 ал.2  ЗСПЗЗ и методически указания № 9166-115/18.06.2008 г. на МЗХ Общинска служба по земеделие-Харманли е предала на Община Харманли за стопанисване и управление имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ, подробно описани в протоколно решение от 08.07.200г. на комисията по чл.19 ал.2  ЗСПЗЗ.

С акт № 3284, съставен на 23.07.2012 г. имот с № 011004 с площ 85.757 дка., начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия: девета, с местонахождение област Хасково, община Харманли, землище на с.Рогозиново с ЕКАТТЕ 62832, местност „Старите лозя” е актуван като публична общинска собственост. Актът е вписан на 26.07.2012 г., Дв. вх. р. № 1866, том 7 № 98.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза със задача след като се запознае с доказателствата, приложени към делото, с материалите в Община Харманли и ОС „Земеделие” гр.Харманли да проследи регулационните промени, свързани с УПИ I-34, застроен и незастроен, целия от 5 000 кв.м. в кв.4 по ПУП на с.Рогозиново, община Харманли, утвърден със заповед № 1159/1945 г., ведно с построените в него: къща, обор, плевня и навес, при неуредени регулационни сметки и граници на целия имот по предварителен договор: улица, н-це Точарови, Господин Иванов и селска мера и по скица: УПИ II-35, УПИ V-32, улица и от три страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново, която част едновременно е част и от ПИ № 011004, находящ се в землището на с.Рогозиново ЕКАТТЕ 62832 в местността „Старите лозя”, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници на претендираната част от всички страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново, да изготви скица, както и да отговори включван ли е имота в ТКЗС, ДЗС и други кооперативни организации.

От заключението на вещото лице Д.С.Т. се установява, че по кадастралния и регулационен план на с.Рогозиново, общ.Харманли, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. имот пласноснимачен № 34 е с площ 6 030 кв.м., оцветен на комбинираната скица с червен цвят. От тях 4 342 кв.м. попадат в парцел I-34 в кв.4 по плана на с.Рогозиново от 1945 г., 1 558 кв.м. попадат в улици, неосъществени на място между осови точки № 9 и № 11 и 1 030 кв.м. са извън регулация и попадат в ПИ 011004, оцветени на комбинираната скица в жълт цвят.В границите на оградения общ имот са включени  и 1350 кв.м., в които се намира водоем и попадат в ПИ 011004, оцветени на скицата в зелен цвят. Общата площ на имота, който ищците владеят е 7 380 кв.м. При огледа на место вещото лице установило, че имотът е ограден с частична ограда от суха каменна зидария на места, а по-голямата част от общия имот е оградена с плет от челия. Обработваемата част от парцела е тази, която е оградена с червен цвят. Частта от имот пл. № 34 в кв.4 по ПУП на с.Рогозиново, която попада в ПИ 011004 не е била в блок на ТКЗС и други кооперативни организации.

Разпитаните по делото  свидетели също са категорични, че част от имота никога не е влизала в ТКЗС, а винаги е бил обработван от ищците и техните праводатели.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният положителен установителен иск, който намира правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК е основателен идоказан.

Искът по чл.124 ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота, с която цели да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищеца има правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост, предвид оспорване на правото му на собственост върху процесния имот от страна на ответника. Следователно предявения положителен установителен иск срещу Община Харманли, според която имотът е със статут на земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, е допустим.

От фактическите твърдения в исковата молба става ясно, че ищците претендират правото на собственост върху част от процесния имот с площ от 2 380 кв.м. на основание давностно владение, упражнявано през периода от 1998 г. до сега.

Предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК е обусловено от наличието на правен интерес и в случая същият е налице, предвид записването на част от процесния имот като  публична общинска собственост.

В качеството си на ищци, заявяващи право на собственост върху процесния имот съпрузите Д.Г.М. и Г.С.М.,*** следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Ищците се позовават в исковата молба на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в продължение на повече от 10 години. Основание за придобиване на правото на собственост по чл.79 ал.1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. Въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване на владение от ищците, макар да не е спорен, е също релевантен за разглеждания спор. Това произтича от нормата на чл.68 от ЗС, съгласно която, установилият владение, за да е то явно, трайно и несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ищците е да установят, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го своят. Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота. Такава забрана е въведена на първо място с нормата на чл.86 ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост. /съгласно трайната съдебна практика - Решение. № 224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване /. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г. Следователно спорните въпроси по делото са също дали процесния имот е от категорията на тези, по отношение, на които законът не допуска да бъдат придобивани по давност и дали имота попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, т.е дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както приема  ответната страна в подадения от нея отговор на исковата молба. Ответникът Община Харманли се е снабдил с АПОС № 3284/23.07.2012 г. за имот с № 011004 с площ от 85.757 дка., начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия: девета, местонахождение: област Хасково, община Харманли, землище на с.Рогозиново с ЕКАТТЕ 62832, местност „Старите лозя”, като за правно основание е посочено – чл.2, ал.1 т.2 от ЗОС, вр. чл.19 от ЗСПЗЗ.

 В заключението си вещото лице посочва, че по кадастралния и регулационен план на с.Рогозиново, общ.Харманли, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. имот пласноснимачен № 34 е с площ 6 030 кв.м., оцветен на комбинираната скица с червен цвят, територията на процесния имот се състои от следните части: парцел I-34 в кв.4 по плана на с.Рогозиново от 1945 г. с площ от 4 342 кв.м., в улици между осови точки № 9 и № 11, които не са неосъществени на място попадат 1 558 кв.м. и извън регулация остават 1 030 кв.м., които попадат в ПИ 011004, оцветени на комбинираната скица в жълт цвят. В общият имот са включени 1350 кв.м., в които се намира водоема и които попадат в ПИ 011004, оцветени на скицата в зелен цвят. Общата площ на имота, който и техните предшественици са владели е 7 380 кв.м. Вещото лице установява, че при извършения на място оглед е констатирал, че частта от имота, която попада  извън строителните граници на селото е оградена с каменна зидария и челия. Разпитаните по делото свидетели са категорични, че площта оцветена в жълто и зелено на комбинираната скица на вещото лице не е влизала в ТКЗС, а винаги е била обработвана от предшествениците на ищците и от самите тях.

С изтичането на 10 – годишната придобивна давност по чл. 79 ЗС владелецът става собственик на вещта. По делото се събраха категорични данни, че част от имота с площ от 2 380 кв. м., която е извън регулацията на с.Рогозиново и сега попада в ПИ 011004 се е обработвала от ищците и техните праводатели повече от 50 години и до настоящия момент. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, които са съседи на имота. Безспорно през периода от 1998 г. до настоящия момент ищците  са владели имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да го държат свой собствен. През целия период на владение, същото не е прекъсвано, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл.81 от ЗС. От момента на установяване на фактическа власт върху имота 01.01.1998 г. до актуване на имота като публична общинска собственост на 23.07.2012 г. е изтекла предвидената от ЗС придобивна давност. Съдът не сподели доводът на ответника, че процесната част от имота съгласно чл.86 от ЗС е държавна собственост и не можела да се придобива по давност. Самото записване по плана от 1945 г. на част от имота с площ от 1 030 кв., като част от имот пл. № 34 оборва това твърдение. На следващо место разпитаните по делото свидетели и вещото лице са категорични, че имота в съществуващите на място граници, включително и частта от него, която е предмет на спора, никога не е влизала в ТКЗС и ДФЗ, а винаги се е ползвала от ищците и техните праводатели. Липсват каквито и да е доказателства по делото, че частта от имота с площ от 2 380 кв.м. е била земеделска земя от фонда на ТКЗС и ДФЗ. В тази връзка следва да се посочи, че административното производство по ЗСПЗЗ, като едностранно такова, не обвързва трето неучастващо лице и на общо основание ответникът, при оспорване, трябва да докаже предпоставките за възстановяване на собствеността. АПОС № 3284/23.07.2012 г. няма учредително действие, а само установително такова, и при спор, също следва на общо основание да се докаже придобивен способ по реда на чл.77 от ЗС. Ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца.

От друга страна съдът намира, че няма пречки за придобиване на имота по давностно владение. Разпоредбата на чл.7 от ЗОС посочва, че имотите публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност. От своя страна вещите публична общинска собственост са посочени в чл.3 на ЗОС. Имотът, предмет на настоящото производство никога не е представлявал мера или пасище, а винаги е бил част от дворното място на ищците, затова не попада в никоя от посочените хипотези на цитираната разпоредба, или поне липсват данни да попада под някоя от тях. По делото няма данни имотът да е бил и държавна собственост, което изключва придобиването му по давност съгласно чл.86 ЗС в редакциите му до ДВ бр. 33/1996 г., или същият да е част от държавния поземлен фонд, които съгласно разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат придобивани по давност. Горното може да се изведе и от разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ, която посочва, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, като изречение второ на същия текст изрично разграничава кои са частна и кои публична общинска собственост. От изложеното се налага извода, че не са налице пречки за придобиване на имота по давност, съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС.

По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, поради което следва да се приеме за установено по отношение на Община Харманли, че ищците са собственици на част имот 011004 в местността „Старите лозя” в землището на с.Рогозиново, с площ от на 2 380 кв. м., очертана с жълт и зелен контур на скицата на вещото лице на л.56, която скица, приподписана от районния съдия следва да се счита неразделна част от решението.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, че Д.Г.М. ЕГН ********** и Г.С.М. ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** пл.”Възраждане” ***офис 2 са собственици по давностно владение на недвижим имот с площ от 1 030 кв.м., при граници на тази част от три страни поземлен имот № 011004 по КВС, регулационната линия на населено място с.Рогозиново, обл.Хасково, представляваща част от урегулиран поземлен имот I-34, застроен и незастроен, целият от 5 000 кв.м., при неуредени регулационни сметки в кв.4 по ПУП на с.Рогозиново, общ.Харманли, утвърден със заповед № 1159/1945 г., находящ се в с.Рогозиново, общ.Харманли, ведно с построените в него къща, обор, плевня и навес, при граници: УПИ II-35, УПИ V-32, улица и от три страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново, която част едновременно е част и от ПИ № 011004, находящ се в землището на с.Рогозиново ЕКАТТЕ 62832 в местността „Старите лозя”, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници на претендираната част: от три страни поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново и регулационната линия на населеното място с.Рогозиново и водоем с прилежащ терен с обща площ от 1 350 кв.м., при граници: от всички страни  поземлен имот № 011004 по КВС на с.Рогозиново, двете части с обща площ от 2 380 кв.м., очертани с жълт и със зелен контур на комбинираната скица на вещото лице, приложена на л.56 по делото, която скица, приподписана от районния съдия да се счита неразделна част от решението.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ да заплати на Д.Г.М. ЕГН ********** и Г.С.М. ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** пл.”Възраждане” *на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 360 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                                       Районен съдия: