№ 4615
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110167905 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Предявени са от О. Л. Д. срещу „П.............“ ЕООД осъдителни искове с правно
основание чл. 128 КТ за сумата от общо 15997,19 лв. – неплатено трудово възнаграждение за
периода м.10.2021г. – м.08.2022г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба /13.12.2022г./ до окончателното изплащане и с правно основание чл.245, ал.2 КТ за
сумата от общо 1750,89 лв. - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за периода от
15.11.2021г. до 13.12.2022г.
Процесните права /правото на трудово възнаграждение и на обезщетение за
забава/ произтичат от следните твърдени от ищеца факти: 1/. трудово правоотношение
между страните за процесния период; 2/. престиране на труд; 3/забава в плащане на
трудовото възнаграждение;
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата
молба и не взема становище по исковите претенции.
Впоследствие с молба – отговор от 08.03.2023г. ответното дружество представя
писмени доказателства – извлечение от банковата си сметка, установяващи заплащане на
21.12.2022г. на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м.10.2021г. в размер на
1700,77 лв., като твърди, общото му задължение за периода от м.11.2021 до м.08.2022г. да е
в размер на 14296,42 лв. Оспорва претенциите за лихви в търсения размер.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Относно иска с правно основание чл. 128:
Наличието на трудово правоотношение между страните в периода от м.10.2021г. –
м.08.2022г., когато същото е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, не е
спорно между страните, а се и установява от събраните в производството писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било
уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение
и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното /по делото не се и твърди недобросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца/. Предвид изложеното съдът
приема, че ищеца е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно
договореностите му с работодателя и същият му дължи пълният размер на уговореното
трудово възнаграждение.
Установява се безспорно, че в хода на производството – на 21.12.2022г., ответното
дружество е погасило вземанията на ищеца за дължимо трудово възнаграждение за
м.10.2021г., като е извършило плащане по банков път на сума в размер от 1700,77 лв. С
плащането ответникът е упражнил правото си по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като е посочил, че плаща
работна заплата за м.10.2021г. Ето защо, съдът приема, че ответника е заплатил в хода на
процеса претендираната от ищеца сума за м.10.2021г. в размер на 1700,77 лв. /арг. от чл. 76,
ал. 1, изр. 3, предл. първо/. По отношение на останалата сума за периода м.11.2021г. –
м.08.2022г. е налице признание от страна на ответното дружество, както в молбата от
08.03.2023г., така и в представената с исковата молба справка извлечение за неизплатени
трудови възнаграждения на инж. О. Л. Д., подписана от гл. счетоводител и управител и
подпечатана с печата на дружеството, която справка не е оспорена от ответната страна и на
практика представлява извънсъдебно признание за дължимостта на претендираното от
ищеца трудово възнаграждение.
Ето защо искът с правно основание чл. 128 КТ следва да се уважи за сумата от
14296,42 лв., дължимо трудово възнаграждение за периода от м.11.2021 до м.08.2022г., като
се отхвърли за сумата от 1700,77 лв. – трудово възнаграждение за м.10.2021г., като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
2
Относно иска с правно основание чл. 245 КТ:
В забава по отношение на задълженията си за плащане на трудово възнаграждение
ответникът изпада с изтичане на месеца, за който съответното месечно възнаграждение е
било дължимо - чл. 245, ал. 2 КТ. В случая лихва се претендира от един по-късен момент /с
начална дата 15.11.2021г. по отношение на възнаграждението за м.10.2021г./ По силата на
цитираната разпоредба ответникът дължи лихва за забава, която от датата на забавата по
всяко от вземанията на ищеца за трудово възнаграждение до датата 12.12.2022г. (крайният
период на иска за лихва), изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от
1750,89 лв., което съвпада с претендираното от ищеца, поради което искът с правна
квалификация чл. 245, ал. 2 КТ следва да бъде уважен изцяло.
Следва да се присъди законната лихва върху главните вземания в общ размер от
14296,42 лв. от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2022г. до
окончателното плащане, както и законната лихва върху вземането в размер на 1700,77 лв. от
датата на исковата молба – 13.12.2022г. до датата на плащане – 21.12.2022г., чийто размер,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 4,25 лв.
Относно разноските за производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството, /като се отчита и факта, че ответникът е платил част от
дължимите суми в хода на процеса, т.е. дал е повод за завеждане на делото/, които разноски
са установени в размер на 780 лв. - за адвокатско възнаграждение, съгл. представен и
неоспорен от ответника списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС на основание чл. 78, ал.
6 ГПК държавна такса в размер на 709,93 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.............“ ЕООД, ЕИК .........., с адрес гр. София, ул. „........“ № 12, ет. 5
да заплати на О. Л. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „.......“ № 8А, ап. 4
– чрез адв. Г., на основание чл. 128 КТ сумата от 14296,42 лв. – – неплатено трудово
възнаграждение за периода м.11.2021г. – м.08.2022г. вкл., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба /13.12.2022г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 1700,77 лв. – възнаграждение за м.10.2021г., като погасен чрез плащане в
хода на процеса; на основание чл. 245, ал. 2 КТ сумата от общо 1750,89 лв. - обезщетение
за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за м.11.2021г. до м.08.2022г., вкл.,
дължима за периода от 15.11.2021г. до 12.12.2022г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 780 лв. – разноски за производството, както и да заплати законната лихва върху сумата
от 1700,77 лв., считано от подаване на исковата молба – 13.12.2022г. до датата на плащане –
21.12.2022г. в размер на 4,25 лв.
3
ОСЪЖДА „П.............“ ЕООД, ЕИК .........., с адрес гр. София, ул. „........“ № 12, ет. 5
да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса в размер на 709,93 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4