№ 5398
гр. С., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100107946 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от Р. С. С. искова молба за
осъждане на ЗД „Б.И.“ АД да му заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
25.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на произшествието до
окончателното изплащане.
Твърди в исковата молба, че на 25.03.2023 г. около 10.35 часа управлявал
мотоциклет „Кавазаки“, модел „СХХ-6R“ с рег. № ******* по бул.
„Сливница“, от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“. На
кръстовището с ул. „Брегалница“ л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № СВ
*******, който се движил в най-лява пътна лента, внезапно предприел завой
надясно пред мотоциклета с намерение да завие по ул. „Брегалница“. С
нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водачът на лекия автомобил
станал причина за ПТП, в резултат на което ищецът получил тежки
травматични увреждания: счупване на ребра, пневмоторакс вдясно, наличие
на подкожен емфизем вляво аксиларно и счупване на лява лакътна става.
Търпял силни болки, ограничения в движението на тялото и се нуждаел от
чужда помощ. Все още не се възстановил и продължавал да изпитва силни
болки.
1
Към 25.03.2023 г. за управлявания от К. П. л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК
№ СВ ******* имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Моли ЗД „Б.И.“ АД да бъде
осъден да му заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 25.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва механизма на ПТП и счита, че
изключителна вина за настъпване на произшествието има самият ищец.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди и причинната
връзка между описаните в исковата молба увреждания и процесното ПТП.
При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който управлявал нерегистрирано МПС, негодно да се
движи по републиканската пътна мрежа и от неправоспособен водач,
предприел изпреварване в дясна пътна лента и с несъобразена скорост.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 05.04.2023
г., към са приложени констативен протокол и епикриза.
С отговор от 21.06.2023 г. ЗД „Б.И.“ АД е уведомил ищеца, че няма
основание за изплащане на обезщетение, тъй като от представените
документи не са налице безспорни доказателства за виновността на водача на
л.а. „Фолксваген Голф“ за настъпване на произшествието.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на опредЕ.та в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
2
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
С определение от 11.10.2023 г. между страните в производството е
отделено като безспорно обстоятелството, че за л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“ с ДК № СВ ******* е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Б.И.“ АД към 25.03.2023 г.
В случая отговорността на ЗД „Б.И.“ АД ще бъде ангажирана при
наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
наличие на причинна връзка между получените увреждания и
противоправното поведение на виновния водач.
Относно механизма на произшествието е изслушана авто-техническа
експертиза. Установява се, че на 25.03.2023 г. мотоциклет „Кавазаки Zx-6R” с
peг. № *******, управляван от Р. С. С. и л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № СВ
*******, управляван от К. М. П., са се движили по еднопосочното платно за
движение на бул. „Сливница“ в посока от бул. „К. Величков“ към ул.
„Опълченска“, като са се приближавали към Т-образното кръстовище с ул.
„Брегалница“, намираща се вдясно от платното. Водачът на л.а. „Фолксваген
Голф” е извършвал десен завой.
Намерената и описана в протокола за оглед следа установява, че
непосредствено преди мотоциклетът да падне на дясната си страна той се е
движил в бус-лентата. Независимо дали още след предходното кръстовище
мотоциклетът се е движил в бус-лентата, или в дясната пътна лента, след което
се е престроил в бус-лентата преди да предприеме аварийно спиране поради
извършващия пред него маневра завой надясно лек автомобил „Фолксваген
Голф“, мотоциклетистът Р. С. не е имал техническа възможност да спре преди
да навлезе в коридора на движение на автомобила и да предотврати
произшествието.
Спорът е дали маневрата е предприета от най-лявата или средната пътни
ленти за движение на МПС, каквито са показанията на свидетеля Г., или от
дясната пътна лента за МПС, според самия водач на л.а. „Фолксваген“ -
свидетеля К. П.. Показанията на водача П. съдът не кредитира, тъй като те
3
съдържат негова защитна теза. При установените от вещото лице скорости на
движение на двете превозни средства (около 50 км/ч, според поясненията в
съдебното заседание на 13.09.2024 г.), силата на удара (като последица от това
са изхвърчали каските на водача и на пътника на мотоциклета и е оформена
спирачна следа от 8 м), мястото на увреждане на лекия автомобил – в задна
дясна броня, не е възможен механизъм, при който л.а. „Фолксваген“ да се е
движил в дясна пътна лента. Възможно е в тази лента П. да е управлявал лекия
автомобил непосредствено преди да предприеме маневрата, но
позиционирането в дясната лента е предшествано от изпреварване на
мотоциклета от средна или лява лента. При това престрояване надясно П. не е
позволил спазване на безопасно отстояние спрямо движещия се в дясната
лента мотоциклет, допуснал е „засичането му“, отнемайки предимството му.
Тезата, че през цялото време П. се е движил в дясната лента е нелогична и не
се подкрепя от реакцията на водача на мотоциклета С.. Габаритите на
мотоциклета позволяват, при започнала маневра завой надясно за движещото
се отпред МПС, да го заобиколи отляво, без да се налага да се премества в
съседна лента отляво. Реакцията по навлизане в бус-лентата вдясно говори за
изненадваща поява на движещ се обект отляво надясно спрямо посоката на
движение на мотоциклета. Според заключението на авто-техническата
експертиза, към момента, в който л.а. „Фолксваген“ навлиза в дясна пътна
лента водачът Р. С. е възприел опасността и е реагирал с аварийно спиране, на
отстояние от 33.6 м, което е по-малко от опасната му зона на спиране – 55.7 м
при скорост 63 км/ч и 38.10 м - при скорост 50 км/ч. И в двата случая ударът е
непредотвратим за водача С., тъй като не е осигурена достатъчна дистанция от
П. при престрояването му в дясна пътна лента.
Водачът К. П. е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна
лента, той е бил длъжен да пропусне мотоциклета, който се движи по нея. В
случая водачът на лекия автомобил не е съобразил нито скоростта на
мотоциклета, нито отстоянието, на което се е намирал, за да положи нужните
усилия да предотврати инцидента.
При реализиране на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на виновния водач за причинените от противоправното деяние
вреди на ищеца.
4
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на
този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че при ПТП на 25.03.2023 г. Р. С. С. е получил счупване на 3, 4,
5, 6, 7 ребро вляво по средна аксиларна линия с пневмоторакс вляво и
подкожен емфизем в ляво аксиларно; закрито счупване на горния край на
лакътната кост и контузия на долната челюст. Проведено е било
консервативно лечение с оксигенация, вливане на физиологични разтвори,
обезболяващи, противооточни медикаменти, антиагреганти, антибиотици и
др. На лявата лакътна става е била поставена мека имобилизация за 20 дни.
Периодът на лечение е продължил около четири месеца, като през първия
месец С. е търпял по-интензивни болки. При проведения на 19.08.2024 г.
ищецът е споделил за затруднено дишане и леглови режим при
възстановяването от 45 дни. Оплакал се е от остатъчни болки и „дърпане“ в
лява гръдна половина при физическо натоварване и смяна на времето, както и
от болки в областта на лява раменна става при движение на ръката. Обективно
вещото лице не е установило функционален дефицит в засегнатите зони.
Разпитаният по делото свидетел К.а С.а, майка на ищеца, разказва, че е
видяла сина си в деня след катастрофата. Р. дишал трудно и не можел да се
движи. След болничен престой от две седмици го изписали за домашно
лечение. В продължение на шест месеца изпитвал болки в ребрата. Не можел
да се обслужва сам. На работа се върнал след 7-8 месеца, но периодично се
оплаквал от болки в гръдния кош. Според свидетеля, дясната ръка на Р. била
навехната и охлузена, но нямало счупване. Носил превръзка около три
седмици. Ищецът проявявал нервност и прекомерно раздразнение.
Дадените от майката на ищеца показания съдът кредитира с повишена
критичност и при условията на чл. 172 от ГПК. Те са в разрез с медицинската
документация по делото. С. е търпял болнично лечение от 25.03.2023 г. до
29.03.2023 г., според епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а не две
седмици. Данни за травма на дясната ръка не са налице, а е установено
5
закрито счупване на лакътната кост на лявата ръка, за което е поставена мека
имобилизация за 20 дни (така заключението на съдебно-медицинската
експертиза). Затова и съдът цени показанията на С.а относно интензитета и
продължителността на болките на сина й за преувеличени спрямо останалия
доказателствен материал по делото. Обичайни за подобни увреди са
периодични болки в травмираните области при прекомерно натоварване и
климатични промени. В замяна на това, при последния преглед на 19.08.2024 г.
не е установен функционален дефицит.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е 25 000 лева.
Р. С. е възстановил физическото си състояние за около четири месеца, без
последвали усложнения. Не е търпял оперативни интервенции, а в
продължение на пет дни му е прилагано консервативно лечение в болнично
заведение. Получените от ищеца травми не са довели до опасност за здравето
му, но са му причинили дискомфорт. Качеството на живот на Р. А. е било
нарушено, като за месец и половина се е нуждаел от помощ за хигиенно-
битовото си обслужване. Не се доказаха психични проблеми, извън
обичайните притеснения. Успял е да възстанови изцяло работоспособността
си и да възвърне обичайния си ритъм и начин на живот. Продължаващите
страдания и оплаквания имат епизодичен характер и са преодолими с прием
на обезболяващи медикаменти при нужда. Уврежданията са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на 29-годишния
ищец. Действително, С. е търпял болки и страдания, но те не са дали
отражение на здравословното му състояние в дългосрочен план.
Обезщетение в размер на 25 000 лева съдът счита за справедлив, като
при определянето му взе предвид лимитите на застрахователните суми и
конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 25.03.2023 г., когато е настъпилото процесното ПТП,
от което са произтекли вредите. Обезщетението не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване за ищеца, а да репарира действително получените
увреди, при съобразяване и на трайните последици за здравето на
пострадалия, каквито в случая не се установиха.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на С.,
което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
6
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство не се доказа нито едно от възраженията на
ответника. Р. С. е управлявал регистрирано МПС, видно от отбелязванията в
констативния протокол. Ответникът не доказа, че С. не е притежавал и
правоспособност за управление на мотоциклет. Дори и това да е така, това
обстоятелство само по себе си не води до принос за получаване на увредите.
Механизмът на настъпване на произшествието не е при условията на
изпреварване на л.а. „Фолксваген“, а скоростта, дори и да е била над 50 км/ч,
не е способствала за настъпване на инцидента. С. е реагирал с аварийно
спиране своевременно, но отстоянието при позволената скорост от50 км/ч –
38.10 м не му е позволявало да предотврати удара.
Изцяло в поведението на водача К. П. е причината за настъпване на
произшествието, а принос на пострадалия отсъства, поради което
обезщетението от 25 000 лева не подлежи на редуциране.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главницата от
50 000 лева от 25.03.2023 г. Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. отговор относно началния момент на
дължимите от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната
сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, съответно предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 05.04.2023 г. и от тази дата ЗД „Б.И.“ АД
дължи да заплати законна лихва.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. По
представения списък по чл. 80 от ГПК Р. С. е заплатил 600 лева депозити за
експертизи по делото, от които му се дължат 300 лева.
7
Адв. С. Н. му е оказала безплатна правна помощ, поради което й се
дължи адвокатско възнаграждение. Същото съдът определя на 4 000 лева, като
съобрази характера на иска, фактическата сложност на делото, извършените
процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания. Съразмерно
на уважената част от иска на адв. Н. се дължат 2 000 лева.
Ответникът моли за присъждане на разноски, съгласно представените по
делото списъци. Разноските възлизат на сумата от 5 950 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 2 975
лева.
Р. С. е бил освободен от заплащане на държавна такса, поради което по
сметка на СГС ответникът дължи 1 000 лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*******“ *******
да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „*******
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 25.03.2023 г. ПТП в гр. С., ведно със
законната лихва от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева и за законните
лихви от 25.03.2023 г. до 04.04.2023 г.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*******“ ******* да заплати на
Р. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „******* сумата от 300 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*******“
******* да заплати на адвокат С. К. Н.-К., с адрес гр. С., бул. „*******, ет. 3
сумата от 2 000 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. С. С., ЕГН **********, с
адрес гр. Перник, ул. „******* да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*******“ ******* сумата от 2
8
975 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*******“ *******
да заплати по сметка на Софийски Градски съд сумата от 1 000 лева държавна
такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9