Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№…………/……………2023г.
Елена Янакиева –
Председател на Административен съд - Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
докладваното адм. дело № 2615 по описа за 2022 г. на Административен съд
- Варна, взех предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз
основа на искане, подадено от С.И.Г. ЕГН ********** *** за налагане на
санкция по реда на чл.304 и сл. АПК
на директора на фонд “Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт за това,
че не е изпълнил Решение № 227/25.02.2022г. по адм.д. №
621/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.
В
искането се твърди, че с това решение влязло в сила на 23.03.2022г. и
неизпълнено до този момент, е отменен отказът на директора на фонд “Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ към
Националния осигурителен институт, за изплащане на гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, а
административната преписка е върната за произнасяне по същество. Твърди се, че са налице необходимите
предпоставки за налагане на наказание за неизпълнение на влязъл в сила съдебен
акт, като излага подробни съображения за това.
Съобразно
предоставената възможност на осн. чл. 306, ал. 3 от АПК е постъпил писмен
отговор от директора на фонд “Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ вх.№ 205/06.01.2023г., към който са приложени доказателства. В
него са изложени твърдения за изпълнение на съдебното решение, приключило с
издаването на Констативен протокол №
КВ-5-03-01173371/29.07.2022г., в който е направен извод, че възнагражденията на
С. И.Г. за перио
да
месец май 2019г. до месец октомври 2019г. не са изплатени.
По
допустимостта на искането:
Административнонаказателните
разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото за депозиране на искане
за налагане на санкция. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в
различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността
на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. В този раздел законодателят не е предвидил
препращаща разпоредба към общите норми от кодекса. С
оглед гореизложеното, като констатирах, че подателят на искането за налагане на глоба – С.И.Г. , е
конституиран като жалбоподател по
адм. д. № 621/2021 г. по описа на Административен съд –
Варна, приключило с отмяна на оспорения акт с влязло в сила решение, подлежащо
на изпълнение, приемам, че същия има правен интерес да дири защита по този ред.
Не се констатират пречки по допустимостта на производството.
В
хода на проверката бе установено следното:
С влязло в сила Решение №
227/25.02.2022г. по адм.д. № 621/2021 г. по описа на Административен съд –
Варна, по жалба от С.И.Г., е отменено Разпореждане №4506-40-04 от 13.01.2021г.
на Директор на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите", с което на основание чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР
във вр. чл. 10 ал.1 от НРНИРСОИГВНР е отказано на Г. изплащане на гарантирано
вземане. Със същото решение административната преписка е изпратена на
Директор на фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административен акт по заявление с вх. № 4502-03-3/25.08.2020г., депозирано от С.И.Г.
***, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и
прилагане на закона. Указанията на съда са следните: При новото разглеждане на
преписката административният орган следва да изпълни задълженията си съгласно
НРНИРСОИГВНР, да изиска необходимите документи от счетоводната кантора,
посетена от в.л., да извърши анализ на данните находящи се в НАП/ НОИ за подавани
декларации от страна на осигурителя, да изиска и извърши анализ на всички
събрани в хода на производството по несъстоятелността доказателства, касаещи
начислени, но неизплатени вземания на жалбоподателя, вкл. РКО, ведомости и др.,
след което да формира извод за наличието
или не на документи, доказващи начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
на жалбоподателя.
След извършена
служебна проверка се установи, че Решение № 227/25.02.2022г., постановено по адм.д.
№ 621/2021 г. по описа на Административен съд – Варна е влязло в законна сила
на 23.03.2022г.
В
законоустановения срок, предоставен на административния орган на основание чл.
306, ал. 3 от АПК, директорът на фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите" депозира
писмен отговор и прилага доказателства,
от които, като предприети се установяват следните фактически действия:
Със сигнал изх.
№ 1029-03-961 / 22.03.2022 г. на Началник сектор „КП-1“ при ТП на НОИ град
Варна, е поискано извършване на допълнителна проверка за установяване на
неизплатени възнаграждения и обезщетения по КТ в осигурител „Терек“ ЕООД, ЕИК
*********, за отпускане на гарантирано вземане на С.И.Г., ЕГН **********. С писмо изх. № 1029-03-961#1 /
10.05.2022 г. до ВОС е поискано предоставяне на заверени преписи от приложените
към молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „Терек“ ЕООД,
ЕИК *********, доказателства, както и заверен препис от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, ведно с доказателствата към нея по т.д. № 511 / 2020 г. на ВОС. В отговор с писмо изх. №
61165 /12.05.2022 г. на ВОС, вх. № 1029-03-961#3 / 16.05.2022 г. са
предоставени исканите документи. С писмо изх. №
1029-03-961#2 / 10.05.2022 г., до счетоводна кантора „Мегаконсулт Акаунтинг“
ЕООД, е изискано представянето на документи за начислено и/или изплатено
трудово възнаграждение и/или обезщетения за периода от м. 04. 2019 г. до м.
11.2019 г. на С.И.Г., както и да бъдат приложени касови ордери, ведомости,
платежни фишове извадка от счетоводни записвания по сметка каса, банка,
персонал. С писмо вх. № 1029-03-961#4 /
19.05.2022 г., управителят на счетоводна кантора „Мегаконсулт Акаунтинг“ ЕООД
уведомява ТП - Варна на НОИ, че „Терек“ ЕООД не е клиент на дружеството, не
съхраняват документи в офиса, както и че никога не са съхранявани документи на
хартиен носител на „Терек“ ЕООД, кореспонденцията е преминавала в електронен
вид по e-mail, обработвали са само първична информация подадена от
управителя след което я предоставяна обратно, информацията за работните заплати
е изцяло в електронен вид.
Представен към доказателствата е Констативен
протокол № КВ-5-03-01173371 / 29.07.2022 г., с издаването на който
допълнителната проверка в изпълнение на съдебното решение е приключила и в
който е направен извод, че за периода от месец април 2019 г. до месец октомври
2019 г. включително на С.И.Г. са начислени възнаграждения за отработено време
при .“Терек“ ЕООД. Възприето е, че „Въз основа на същите може да се приеме, че
възнагражденията на С.И.Г. за периода от месец май 2019 г. до месец октомври
2019 г. не са изплатени.“ Описано
в отговора е, че към настоящия момент се изготвя служебно справка за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове -
приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР).
Като съобразих гореизложената
фактическа установеност, от правна страна приемам следното:
Производството по дял Шести от АПК е
именовано "Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден
специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на
допуснато специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в
сила актове на съда. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1
от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение,
произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в
кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и същото да е в
резултат на виновното поведение на длъжностното лице, тоест, една от
предпоставките за ангажиране отговорността по този ред, е искането да е
насочено срещу лице, което има качеството на длъжностно лице.
Легалното определение на това понятие е
дадено в разпоредбата на чл.93 т.1 от НК, според която „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител.
В ТР
№73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е
даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията
в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е
възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния
служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа
на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са
длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене
или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата
или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи
или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането
обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон,
правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с
избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на
разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се
изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или
организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа
обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било
при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна
работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на
решения то действува в колективен орган“.
Съгласно чл.8 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя, за изплащане вземанията на работниците и служителите по този
закон към Националния осигурителен институт се създава специализиран фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", наричан
по-нататък "фонда". Един от неговите органи, съгласно чл.9 т.2 от
с.з. е директорът, който съобразно чл.12 ал.3 т.1 осъществява оперативното
ръководство и се разпорежда със средствата на фонда. Последният не е юридическо
лице и не функционира самостоятелно, тъй като съгласно чл.13 от закона,
административното, техническото, счетоводното, правното и информационното
обслужване на фонда се извършва от Националния осигурителен институт.
В контекста на
посочените разпоредби и ТР приемам, че директорът на специализиран фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 от НК,
защото е назначен на ръководна длъжност в организационна структура, която
съставлява част от юридическо лице,
каквото е НОИ, съгл.чл33 от КСО, осъществява организационно-ръководната дейност
на фонда срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е допустимо да бъде
образувано административнонаказателно производство по реда на чл.304 и сл. АПК.
От правна страна, в производството по чл. 304 и сл.
от АПК следва да се установят три предпоставки: влязъл в сила съдебен акт,
длъжностно лице, което отговаря за изпълнението му и констатирано виновно
неизпълнение на акта. В конкретния случай страните не спорят по първите две
предпоставки. Спорът е концентриран върху предприетите от страна на
административния орган действия, конституиран като ответник по адм.д. № 621/2021
г. по описа на Административен съд – Варна, в изпълнение на влязлото в сила
решение постановено по горепосоченото дело.
Според указанията на
съда в решението по адм.д.№ 621/2021г., ответникът е следвало да изиска необходимите документи от
счетоводната кантора, посетена от в.л. по т.д. № 511 / 2020 г. на ВОС, да извърши анализ на данните находящи се в НАП/ НОИ за подавани
декларации от страна на осигурителя, да изиска и извърши анализ на всички
събрани в хода на производството по несъстоятелността доказателства, касаещи
начислени, но неизплатени вземания на жалбоподателя, вкл. РКО, ведомости и др.,
след което да формира извод за наличието
или не на документи, доказващи начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
на жалбоподателя и да приключи административното производство, като издаде
съответния администратиевен акт.
В изпълнение на разпореждане № 1341/31.01.2023 г. на
председателя на съда в настоящото производство, директорът на фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите", чрез пълномощника гл. юк Елида
Лазарова, в писмен отговор док. вх. №
с.д. 1774/06.02.2023 г. уточнява, че в изпълнение на това решение, е
изготвен служебно проект на справка за размера на начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения на С.Г., дължими от работодателя
„Терек“ ЕООД, по Кодекса на труда и други нормативни актове – приложение № 1
към чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Също така уточнява, че в този проект не е
посочено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ. С
гореописаното писмо, директорът прилага относими към твърденията си
доказателства.
След извършване на
служебна проверка по адм. дело №
621/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, се установява, че Решение
№ 227/25.02.2022г. е връчено на директора на фонд “Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт на 04.03.2022
г. Същото е влязло в законна сила на
23.03.2022 г. По изпълнението му
директорът е предприел действията, подробно описани по-горе, които са
приключили с издаването на Констативен протокол №
КВ-5-03-01173371/29.07.2022г., в който е направен извод, че
възнагражденията на С. И.Г. за периода месец май 2019г. до месец октомври
2019г. не са изплатени, както и е изготвен проект на справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения на С.Г.,
Анализът
на установените фактически действия, предприети след получаване на съдебното
решение, в аспекта на вмененото задължение, обуславя извод за неговото
неизпълнение в цялост. Съдът е постановил връщане на преписката и е указал
издаването на административен акт по заявление с вх. № 4502-03-3/25.08.2020г., депозирано
от С.И.Г.. От получаване на решението до този момент, директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите" не е приключил административното производство по издаване на
акта, който съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР съставлява разпореждане,
с което гарантираните
вземания се изплащат или се отказват. Независимо, че
административнонаказващият орган, какъвто е председателят на съда в това
производство не може да квалифицира бездействието след получаване на решението
като мълчалив отказ, следва да бъде отбелязано, че е изминала почти една година
от узнаване за вмененото задължение и въпреки предприетите действия,
разпореждане не е постановено. Подкрепящ аргумент е регламентираният
едномесечен срок, в който административното производство следва да
приключи след подаване на заявление-декларация, както и да се изпрати
разпореждането до ТП на НОИ и на правоимащия работник в 3-дневен срок от
издаването му, по арг.чл.10 ал.2 от НРНИРСОИГВНР. Издаването на Констативен протокол №
КВ-5-03-01173371/29.07.2022г. и изготвянето на проект на справка не изпълняват
указанията на съда и изискванията на закона, до колкото те са част от
административното производство, но не го приключват. Прави впечатление и че от
29.07.2022г. не са предприемани каквито
и да е действия , съответно такива се констатират едва след като в това
производство е произнесено разпореждане № 1341/31.01.2023 г.
и съставляват „подготовка за издаване на
проект на справка“.
При тези фактически
установявания, в аспекта на дължимия
анализ и относимите разпоредби, приемам, че директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите" при НОИ не е
предприел всички дължими действия по изпълнението на Решение
№ 227/25.02.2022г. по адм.д. № 621/2021 г. по описа на Административен съд –
Варна,
съобразени с указанията на съда, като не е приключил административното
производство и не е издал разпореждане, което го финализира. Тази констатация
съставлява предпоставка по налагането на санкция по реда на чл. 304 вр. чл. 306
ал. 2 от АПК.
Искането с правно основание чл. 304 вр. с чл. 306 от АПК за налагане на глоба на директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите" при
НОИ е основателно.
Мотивирана от
изложеното,
Р А З П О Р Е Д И Х:
НАЛАГАМ на В.Г.Б., в качеството на Директор на фонд
Гарантирани вземания на работниците и служителите" – София, глоба в размер на 200,00 (двеста) лв. за
неизпълнение на влязло в сила Решение № 227/25.02.2022г., постановено по адм.д.
№ 621/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав
на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: