МОТИВИ към Присъда № 38/03.06.2019г. по
НОХД № 310/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
Производството по настоящото дело е образувано по повод
обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Несебър против Я.Г.Я., роден на
*** ***, ЕГН-********** с обвинение в това, че на 28.02.2019 г., с.Р., общ.Несебър, в дом, находящ се на ул.И. № 8, в
условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с длан в областта на дясното ухо, причинил на Д.К.Д.,
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на дясна
тъпанчева мемебрана, довело до болка -престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.
чл.130, ал.2 от НК.
По делото е предявен от
пострадалата Д.Д. и приет за съвместро разглеждане граждански иск за сумата от
3000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди-борка и
страдание от нанесената телесна повреда, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 28.02.2019г. до окончателното изплащане.
Д.Д. освен молба по чл.85 НПК е депозирала такава и по чл.77 НПК, като е конституирана и като частен обвинител.
В съдебно заседание представителя на
Районна прокуратура поддържа установената с внесения обвинителен акт фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието. Пледира за реализиране
наказателната отговорност спрямо подсъдимия чрез налагане на наказание от седем
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на
осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Повереника на гражданския ишец и
частен обвинител се присъединява към предложението на представителя на
държавното обвинение и пледира за уважаване на предявения граждански иск.
Защитника
на подсъдимия намирайки, че са останали недоказани както механизма на нанасяне
на телесната повреда, така и обстоятелството, че е нанесена при условията на
домашно насилие, пледира за признаване на подсъдимия за невиновен по така
повдигнатото му обвинение и отхвърляне като недоказана по своето основание на
предявената гражданска претенция.
Подсъдимия
Я., твърди, че през време на осемгодишното му съжителство с пострадалата винаги
е правил всичко възможно да поддържа семейството и никога не и е посягал, не я
е удрял нито с шамар, нито с юмрук, нито с каквото и да било.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА
СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Установено е по делото, че подсъдимият Я.Г.Я. пострадалата Д.К.Д. се запознали през лятото на 2011 година, като
няколко месеца по-късно двамата заживели на семейни начала в дома на
обвиняемия, находящ се в с. Р.. ул.И. №8. От съвместното им съжителство е
родено детето Я. Я.Я. с ЕГН-**********. Д. Д.има две деца от предходна връзка-
св. Р.Р.Г. с ЕГН-********** и св.К.Р.Г. с ЕГН-**********, като синът й Р. живее
заедно с майка си и подсъдимия, а дъщерята К. взела решение да се премести при
баба си, поради лошото отношение на подсъдимия към майка й и нея. Св.К.Г. е
подала молба до съда да не бъде разпитвана, тъй като се страхува от подсъдимия
и със съгласието на страните същатае заличена от списъка на лицата за
призоваване. От показанията на св.Д.Д., св.Р.Г. – син на пострадалата и св.А.С.-майка
на пострадалата се установява, че подсъдимият системно в продължителност на
последните седем години е обиждал
пострадалата, използвал е по неин адрес нецензурни думи и псувни, гонил я е от
дома си, не я е пускал за да си вземе багажа и лични вещи. Св.Д. твърди, че
системно е била освен обиждана и удяна от Я., посочва, че той я е блъскал по
стените, удрял я е, ритал я е, замерял я с всичко което му попадне, включително
и детски играчки. Пострадалата не еднократно се е местела в дома на родителите
си в с.Р., но след време пак се е връщала при Я., без да може да обясни
причината за това/вж.показания на л.58, л.60 с.з. от 28.05.2019г.. Св.Г.
посочва, че в резултат на това ежедневно отношение на Я. към майка му, тя
станала изнервена, стресирана и вземала хапчета за нервите. Св.С. посочва, че
когато Д. се разболяла от настинка, Я.
отказвал да се грижи за нея. Я. често вечер се прибирал от срещи с приятели
пийнал и започвал да „й вдига скандали“. Д. многократно отивала да живее при
родителите си, но с времето Я. й обещавал, че ще живеят като нормално семейство
и пострадалата пак се връщала при него. За седемте години съвместно съжителство
неколкократно Я. е гонил от дома си Д., не позволявал тя да си вземе и пренесе
багажа. При последния такъв случай се наложило св.С. да придружи дъщеря си за
давземат дрехи и лични вещи на св.Д. и детето Я.. Тогава подсъдимият пак не ги
пускал, казвал на Д.:“Искаш ли да ти начупя колата, ще те пребия, куче умлряло,
мълшо, ще те излежа. Св.С. твърди, че дъщеря й започнала да й споделя че Я. я
удря след третата година на съвместното им съжителство на семейни начала.
На инкриминираната дата
28.02.2019г., когато св.Г. се прибрал в къщи от училище видял че има полицаи, а
майка му плачела. Попитал я какво става и тя му съобщила, че я. я е ударил с
юмрук в дясното ухо. От показанията на св.Динва се установява, че на
28.02.2019г. след като прибрала от детската градина детето им Я. у дома, Я. бил
вече там. Започнала обичаен, ежедневен разговор с него, но Я. й отговарял с
рязък тон, постепенно повишавал силата на гласа и започнал да крещи и на детето
Я.. Д. направила забележка на Я. за това и му казала, че детето се стресира. Двамата
били седнали до кухненската маса, като нейният стол се намирал в близост до
холния диван. Тогава Я. станал и й
казал“Ти няма да казваш какво ще правя“, станал и я ударил толкова силно по
дясната страна на лицето, като тя усетила удара и силната болка конкретно в
дясното ухо, че в първия момент тя си помислила, че нещо и е счупено. От силния
удар тя залитнала и от стола паднала на намиращият се наблизо диван. След това Я.
й се нахвълрил, надвесил се върху нея, хванал я за днехите и разтресъл тялото
й, като и казвал: Ти каква си, ти няма да ми казваш какво да правя, Ти каква си
тука, да казваш какво да правя в мойта къща. Събирай си багажа.“ Малкият Я.
започнал да плаче и да вика „Не бий мама.“ Тя успяла да се измъкне и да вземе
телефона си, за да се обади в полицията. Той й казал:“Обаждай се на който
искаш, никои нищо не може да ми направи, мен не ме е страх от никой“. Така
пострадалата се обадила в полицията. На сигнала се отзовали св.П. и св.Л.-полицейски
служители в РУ на МВР-Несебър, които посочват, че при посещение в дома на
подсъдимия са разговаряли с него и пострадалата, която имала зачервяване на
кожата в областта на ухото и твърдяла, че е била ударена от Я.; не са
установили други наранявания; съставили протокол за предупреждение на
подсъдимия по ЗМВР; разяснили на пострадалата редът по ЗЗДН и й предложили да я
откарат при близки, но тя отказала. В показанията си св.Л. посочва, че по
негова преценка подсъдимият е бил в нетрезво състояние, но е водел адекватен
разговор, а жената е била видимо разстроена емоционално. Така св.Л. твърди, че
на този адрес са се отзовавал в негова смяна по сигнал за семеан скандал два
пъти, като в този случай в стаята е било само малко дете, а при предходния в
стаята е имало освен малкото и по-голямо дете. От показанията на св.С. се
установява, че в началото на 2019г. – 28/29-ми януари дъщуря й Д.Д. и се
обадила по телефона и плачейки й разказала, че подсъдимият я „..обиждал,
блъскал, скубал за косата, псувал, отишъл взел нож и посегнал към нея,
заплашвал, че ще я наръга, ще я убие и ще я излежи.“
Св.Д.твърди, че на следващия ден болките в
ухото се засилили, поради което тя посетила болнично заведение за преглед. При
извършения медицински преглед и изготвената след това съдебно медицинска
експертиза се установява, че вследствие на нанесения удар на Д.Д. било
причинено зачервяване на дясна тъпанчева мемебрана, довело до чувство за болка.
Изолирани остават
показанията на св.Г.Я.-син на подсъдимия. Така св.Г.Я. сочи, че живее отделно,
не е живял в дома на баща си през време на съвместното му съжителство с Д..
Никога не е виждал баща му да удря или нагрубява Д.. Има впечатление че баща му
се грижи за семейството си и детето Я.. Съдебният състав възприема тези
показания, но тъй като този свидетел не е бил никога част от семейната среда,
то няма как същият да има впечатления от бита и ежедневието на това семейство.
Подсъдимият твърди, че
никога не е посягал и не е удрял пострадалата.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от съмопризнанията на подсъдимите, събраните
на досъдебното производство доказателства,
заключението от извършената експертиза, както и от останалите писмени
доказателства, приложени по делото.
С оглед така
изложената фактическа обстановка, се налага извод, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, че Я. Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т.5а от НК, вр. с чл.130, ал.1 и НК. Това е така, защото на 28.02.2019 г., с.Р., общ.Несебър, в дом, находящ се на ул.И. № 8, в
условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с длан в областта на дясното ухо, причинил на
Д.К.Д., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на
дясна тъпанчева мемебрана, довело до болка. На първо место деянието е извършено
в условията на домашно насилие, упражнявано системно. Съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, ЗЗДН: ,,ДН е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“ Съобразно
разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК: „Престъплението е извършено ,,в условията на
домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш
съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство. В конкретния случай видно от показанията на свидетелите Д.Д., А.С. и Р.Г.
в рамките на продължилото седем години съвместно същжителство между
пострадалата и подсъдимия, последният системно, ежедневно е подлагал Д. на
психическо и физическо насилие, чрез използване на груб и обиден спрямо
личността й език, наричал я е „куче умряло“, използвал е нецензурни думи и
изрази по неин адрес. Още третата година от съвместното им съжителство Д. е
започнала да споделя с майка си св.С., че Я. я удря. От показанията на св.Г. се
установява, че в домът ежедневно е имало скандали между Д. и Я., които са били
провокирани от последния. Св.Л. посочва, че в рамките на дежурствата си два
пъти е посещавал домът на това семейство по сигнал за семейни скандали, докато
св.Г. говори в показанията си за ежедневни прояви на вербална агресия от
подсъдимия спрямо пострадалата. Безспорно деецът и пострадалата живеят на семейни
начала, като от това съвместно съжителство имат родено дете-Я.. Следователно безспорна
е връзката-фактическо съжителство, както и признаците на жертвата и дееца на
домашно насилие. Подсъдимият отрича да е удрял пострадалата, но съдът възприема
това изявление като защитна теза. Налични са гласни доказателства, че при
посещението на полицейския екип непосредствено след удара, нанесен от
подсъдимия с ръка върху дясната част на лицето й, довел до чувство за силни болки
в дясното ухо, все още върху кожата на лицето на пострадалата около ухото е
имало зачервявания, същата е била емоционално разствоена. От медицинския
преглед и СМЕ се установява че е констатирано зачервяване на тъпанчевата
мембрана, довело до чувството за болка. Това зачервяване и болка се обясняват с
механично повишаване налягането в ушната мида при силен плътен удар.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено както авторството на
деянието, така и вида на причинената телесна повреда. Безспорно причиненото
телесно увреждане на тъжителя представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК/извършена в условията
на домашно насилие по смисъла на чл.131, ал.1 т.5а НК/, а именно причинена
болка без разстройство на здравето и същата е причинена от подсъдимия. Предвид
горното съдът намира, че събраните по делото и кредитирани от съда
доказателства в своята съвкупност са достатъчни да мотивират извод за
доказаност и съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние.Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие - посегателство срещу телесната неприкосновеност
на друго лице, довело до причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във
причиняване на болка и страдание, непопадащи в хипотезите на чл. 128
и чл.
129 от НК. От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, нанасяйки целенасочен удар по
главата на частния тъжител и е желаел тяхното настъпване. Не се установява от доказателствата по делото,
подсъдимият да е нанасял удар и с вътрешната част на китката си по лицето на
пострадалата, поради което за прецизност поради липса на фактически данни за
това следва признаването му за невиновен за това действие.
При определяне
на наказанието съдът съобрази от една страна че в разпоредбата на чл.131, ал.1,
т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК Закондателят
е предвидил наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Взе се
предвид ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние с оглед
предвиденото в закона наказание, стойността на предмета на престъпното посегателство, сравнително ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, същия е бил осъждан по НОХД №
706/2016г., за престъпление по чл.234в, ал.1 НК за неправомерно присъединяване
към водопреносната мрежа, като на осн.чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК му е
наложено наказание Пробация- двете задължителни берки за период от по шест
месеца като няма данни кога е изтърпяно. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че справедливо
за извършеното
престъпление се
явява наказание,
определено при
условията начл.54, ал.1 от НК, чиито размер бъде определен при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. С оглед изложените съображения съдът намира за адекватно в конкретния случай
наказание от пет месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок оттри години, в
рамките на които под страх от привеждане в изпълнение на наказанието при нова
проява, подсъдимият ще бъде принудително мотивиран да спазва закона.
С оглед
осъдителната наказателно-правната част на присъдата за престъплението по чл.131, ал.1,
т.5а от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, съдът намира, че
частично следва да бъде уважен предявеният граждански иск. В гражданско-правен
смисъл извършеното от подсъдимия престъпление представлява непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД. По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалата Д.
представляват посегателство срещу телесната неприкосновеност, като в зависимост
от характера и степента на увреждането, с оглед претърпените от пострадалия
неимуществени вреди- непродължителния оздравителен процес, причинените и болки
и страдания, обстоятелството, че е била ударен от собствения си съпруг и
баща на детето й, съдът определи съгласно чл. 52
от ЗЗД по справедливост обезщетение в размер на 700 лв., както и разноските
по делото на гражданския ищец за адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв., подробно описани в
присъдата.
За сумата до 3000лв. претендираното обезщетение не
съответства на тежестта на причинените вреди и за тази част искът срещу
подсъдимия следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимя Я.Я. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД
на МВР- Бургас направените по делото разноски в размер на 189,69лева и по с/ка
на РС-Несебър сумата от 117,40лв., от които 50лв., представляваща държавна
такса върху уважената част от гражданския иск и 67,40лв., представляващи
сторените съдебни разноски за възнаграждение на експерта по СМЕ и изплащане на
пътни разноски за свидетел.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: