№ 19453
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110131117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, с която срещу И. П. Ч., е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ за сумата 1510 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено
от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от
ответника с включени ликвидационни разноски в размер на сумата 10 лева, който с
поведението си като водач на лек автомобил „Д.“, рег. № . станал причина за
настъпване на ПТП на 12.01.2023 г. в гр. Бургас на ул. „Спортна“ в посока бул. „Т.
Александров“.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на
автомобил „Д.“ поради движение с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението е реализирал ПТП със спрелия на червен светофар
лек автомобил „БМВ 118 Д“, рег. № ., управляван от С. С., в резултат от което са
възникнали материални щети. За събитието е бил съставен протокол за ПТП №
1619470/12.01.2023 г. от органите на МВР – Бургас. Поддържа, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на ответника, който е нарушил
правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП), за което е бил съставен АУАН
№ 465165/12.01.2023 г. Виновният водач не останал на мястото на произшествието,
не изчакал пристигането на контролните органи. На следващо място поддържа, че в
резултат от произшествието С. С. получила телесна повреда – контузия на шията,
съгласно амб. лист от 13.01.2023 г. По претенцията на това лице ищецът заплатил
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на сумата 1500 лева.
Счита, че в случая посещението на произшествието от органите на МВР е било
задължително по закон, тъй като между водачите участници в произшествието имало
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Развива съображения, че
1
разногласие било налице във всички случаи, в които не било постигнато съгласие
между водачите, а след като Ч. напуснал, то и съгласие относно причините за
настъпване на произшествието не е било постигнато. Моли за постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 1899/2023
г. по описа на Административен съд – Бургас, с което административно наказателното
производство е било възобновено, а наказателните постановления се твърди да са били
отменени поради „зачетена невиновност“ на лицето, сочено като нарушител. Оспорва
да е налице виновно поведение, в резултат от което е причинено процесното
произшествие. Представя заверен препис от решението, на което се позовава и моли за
отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 12.01.2023 г. в
гр. Бургас, на ул. „Спортна“ като водач на лек автомобил „Д.“, рег. № ., ответникът е
реализирал ПТП, като се е ударил в изчакващия на червен светофар в спряло
положение лек автомобил „БМВ 118 Д“, рег. № ., управляван от С. С., която в резултат
от произшествието е получила телесна повреда – контузия на шията; не е останал на
мястото на произшествието до пристигането на контролните органи на МВР, а е
напуснал същото, че посещението на произшествието е било задължително от същите
по закон, доколкото между водачите на автомобилите, не е постигнато съгласие
относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, както и че ищецът е
застраховал отговорността на водача на лек автомобил „Д.“, рег. № . към датата на
събитието, а за вредите, причинени от процесното събитие е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата 1500 лева на С. С., Ответникът не оспорва също, че
ищецът е изпратил покана да възстанови заплатеното.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на посочените в
исковата молба място и дата (12.01.2023 г. в гр. Бургас) е настъпило ПТП с участие на
ответника, който към момента на събитието е управлявал л.а. „Гранд Чероки“, рег. № .,
собственост на М. М., като поради движение с несъобразена с характера и
интензивността на движението е реализирал ПТП, като е причинил щети по други
четири автомобила, изчакващи в спряло състояние на кръстовището на ул. „Спортна“ с
бул. „Тодор Александров“, проправил си е път с управлявания от него автомобил
между останалите увредени ППС, продължил е движението си по бул. „Т.
Александров“ и е напуснал мястото на произшествието. В резултат от поведението на
ответника е бил увреден и управлявания от С. И.ова С. лек автомобил „БМВ 118 Д“,
рег. № СН 9625 НТ. Издадено е било наказателно постановление срешу ответника,
затова че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е израл скорост на
движение, която да е съобразена с пътните условия, интензивността на движението, в
резултат от което не е спрял пред видимите препятствия и опасностите за движението.
С решение от 04.07.2024 г. по адм.д. № 1899/2023 г. по описа на АС – Бургас,
XV състав, е възобновено административнонаказателното производство, образувано
във връзка с издадените по повод случая на ответника наказателни постановления,
същите са отменени и производството е прекратено.
По делото е приобщена медицинска документация, въз основа на която съдът
приема, че в резултат от процесното ПТП на водача на лекия автомобил „БМВ 118 Д“ е
причинена контузия на шията, щиен вертебрален синдром. т.нар. „камшична травма“,
2
същата е консултирана от лекари специалисти, предписано й е да спазва покой и да
приема медикаменти за намаляване на болките от телесната увреда.
От страна на застрахователя е съставен протокол от 03.02.2023 г. за заседание на
комисия в състав от представители на застрахователя и двама лекари, видно от който е
било взето решение на пострадалата да се изплати обезщетение в размер на 1500 лева
за причинените й неимуществени вреди. На 09.02.2023 г. между ищеца и пострадалата
е сключен договор за спогодба, съгласно който С. се е съгласила да й бъде изплатено
обезщетение в посочения размер за вредите. На 24.02.2023 г. обезщетението е било
изплатено, за което по делото е прието преводно нареждане, неоспорено от ответника.
Изпратената до ответника регресна покана е била върната на подателя й като
непотърсена.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът
приема, че е сезиран с искове по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца по същия е да докаже, при условията на
пълно главно доказване, че 1. Вредите, за които е изплатил застрахователно
обезщетение на трето за спора лице, са причинени от ответника чрез негово виновно и
противоправно поведение, като вината в гражданското право съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се предполага до доказване на противното; 2. наличие към датата на ПТП на валидно
договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и
заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на
увреденото лице; 4. че в случая посещението на местопроизшествието е било
задължително по закон.
В тежест на ответника с оглед наведените възражения с отговора на исковата
молба и предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е да установи пълно и главно, че
поведението му не е било виновно.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на
застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи от
виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е напуснал мястото
на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон. Изключение за възникване на правото на регрес са
случаите, в които е напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, каквито твърдения
не са наведени в случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП, ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те съставят двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, ако между тях липсва съгласие, те без да
напускат местопроизшествието, уведомят съответната служба за контрол на МВР. В
случай на разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от
службите за контрол на МВР е задължително съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Преценката, налице ли е съгласие/разногласие между участниците в произшествието и
преценката за необходимостта, органите на МВР да посетят произшествието във
втория случай, се прави към един и същи момент и той е към настъпването на ПТП, а
преценката е обусловена от наличието на съставен между водачите, участвали в
събитието, двустранно съставен протокол, който законът ( чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от
3
ЗДвП и чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд ), предвиждат като формалният документ, установяващ
безспорността на фактите по ПТП. Липсата на такъв съставен протокол в
предвидената от закона форма, според настоящия състав на съда следва да се
разглежда именно като разногласие между водачите, съответно липсата на
предпоставка такъв протокол помежду им да бъде съставен. В случаите на
реализирано ПТП между моторни превозни средства, водачът на едно от които дори не
е спрял на мястото на събитието, а е напуснал същото, съставянето на двустранен
констативен протокол обективно не е възможно. При това положение не може да бъде
направен извод, че между участниците в пътно-транспортното произшествие има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и е налице необходимостта от
посещение на съответните служби на контрол на движението по пътищата към МВР. В
този смисъл е и Определение № 1749 от 25.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 990/2023 г.
От представените в хода на производството писмени доказателства и предвид
становището на ответника, който не отрича, че ПТП е настъпило по описания в
исковата молба механизъм, настоящият състав приема, че по делото са доказани
всички предпоставки за основателност на предявения иск.
Установено е, че ответникът е управлявал лек автомобил „Гранд Чероки“, рег. №
., че единствената причина за настъпване на произшествието е управляването на
автомобила с несъобразена скорост, доколкото ответникът не е успял да спре пред
видимите препятствие, намиращи се на пътя в спряло състояние, а именно четири
други превозни средства, след като е причинил произшествието, си е проправил път с
управлявания от него автомобил между тях и е напуснал мястото на произшествието.
Липсват данни, а и не се твърди от ответника от техническа гледна точка да е имало и
друга причина за настъпване на произшествието освен личното му поведение като
водач на МПС. С последното ответникът е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
доколкото като водач на пътно превозно средство не е съобразил избраната от него
скорост на движение с конкретната пътна обстановка, за да бъде в състояние да спре
при възникнала опасност за движението. За да настъпи ПТП съгласно установения по
делото механизъм съдът приема, че ответникът е нарушил и правилата относно
нормативно установения начин на движение на автомобилите по пътното платно, като
не е контролирал надлежно управляваното МПС и е допуснал същото да се отклони и
да удари намиралите се в спряло състояние пред него автомобили.
В случая за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно
длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В
трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т.
дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
В конкретния случай не са ангажирани доказателства за провеждане на
4
насрещно доказване на удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, отразени
в протокола в кръга на служебните му функции - във връзка с участващите ППС,
тяхното местоположение, констатираните от длъжностното лице и отразени в
протокола за ПТП видими щети по автомобилите.
Следва също така да се посочи, че установените по автомобилите увреждания
подкрепят извода на съда, че ответникът се е движил с несъобразена скорост към
момента на настъпване на удара, сочещи именно на проявено противоправно
поведение от страна на ответника, като именно последното е било причината за
реализиране на произшествието, от което за третите лица са настъпили вреди, които
ищецът е обезщетил.
Установено е на следващо място, че е налице причинна връзка между вредите,
за които е изплатено обезщетение от страна на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ и събитието, причинено от ответника. Определеното и
изплатено застрахователно обезщетение съответства на принципите за справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди, а и ответникът не е оспорил нито
настъпването на неимуществените вреди за пострадалата, нито че същите са
причинени в резултат от ПТП, нито е оспорил иска по размер.
В конкретния случай представените от ищеца писмени документи, приети като
доказателства по делото, кореспондират помежду си, като преценявайки ги обстойно и
по вътрешно убеждение, съдът формира извод за основателност на предявения иск,
доколкото от същите се установява противоправно и виновно /по арг. от чл. 45, ал. 2
ЗЗД/ поведение на ответника, във връзка с което са били причинени имуществени
вреди, за които ищецът е изплатил обезщетение на основание.
Възражението на ответника, че в случая поведението му не е било виновно,
което било установено с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 1899/2023 г. по
описа на АС – Бургас, с което по реда на чл. 70 – чл. 73 ЗАНН е било възобновено
административнонаказателното производство, отменено е наказателното
постановление и производството е прекратено, съдът намира за неоснователно.
Принципен е въпросът, че административно-наказателната отговорност е допустимо
да се кумулира с гражданската отговорност на дееца. Нито мотивите, нито
диспозитива на постановеното съдебно решение, на което се позовава ответникът, са
задължителни за съда, който изследва противоправното поведение като основание за
възникване на гражданска отговорност и репариране на гражданско-правните
последици от деянието. В тази насока следва да се посочи, че ищецът се позовава
именно на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неспазване на
правилата за съобразяване на скоростта на движение с пътните условия. Както се
посочи, в гражданското право с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена
презумпция за виновно извършване на деянието. С доклада по делото съдът е указал
на ответника, че следва да обори тази презумпция в настоящото производство пълно и
главно, като ангажира доказателства, които несъмнено да установяват, че извършеното
от него не е било виновно. Дали това обстоятелство е било установено в
административното производство, за процеса на доказване в настоящото не се явява
релевантно. Гражданският съд не е обвързан от извода на административния съд дали
административното нарушение е било извършено виновно или не. Именно по горните
съображения съдът приема, че от силата на пресъдено нещо на решението по адм.д. №
1899/2023 г. по описа на АС-Бургас, не се обхваща релевантният за настоящото
производство факт дали извършеното от ответника нарушение на правилата за скорост
и дистанция в градска среда съставлява деликт и основание за ангажиране на
гражданската отговорност на ответника на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, след като
съдът достигна до извод, че посещението на произшествието в случая е било
5
задължително по закон, а ответникът безспорно е напуснал същото. В този смисъл са
напр. Определение № 3833 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2023 г., III г. о., ГК,
Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о., ГК и др.
Предявеният иск, като основателен и доказан, следва да се уважи за пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. В полза на последния следва да се присъдят сторените в хода на
производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 515,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „А., да заплати на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК .,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „И. Д., сумата 1510 лева, ведно със законната лихва
от 30.05.2024 г. до окончателното плащане, представляваща регресно вземане във
връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице С. И.ова С. за
неимуществени вреди, причинени й от ответника, който с поведението си като водач
на лек автомобил „Д.“, рег. № ., станал причина за настъпване на ПТП на 12.01.2023 г.
в гр. Бургас на ул. „Спортна“ в посока бул. „Т. Александров“, с включени разноски за
определяне и изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА И. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „А., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „И. Д., сумата от 515,40 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6