№ 1318
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221**502778 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 399 от 20.05.2021г., постановено по гр. дело №44563/2020г. по описа на
Софийският районен съд, ІII ГО, 25-ти състав, е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „****, срещу Б. Г. АВР. искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи в полза на дружеството сумата от 976.49 лв., представляваща стойността
на потребената вода от длъжника за имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от
01.08.2018г. до 01.12.2019г. ведно със законната лихва от 26.02.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10681/2020г. по описа на СРС, 25 състав. С посоченото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца „Софийска вода“ АД разноски по ч. гр. д. № 10681/2020г. по описа на
СРС, 25 състав в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в настоящото
производство в размер на 525 лв. – за заплатена държавна такса, депозити за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Б. Г. АВР., действащ чрез процесуалния си
представител адв. К.Б. от САК. В нея се излагат съображения за неправилност на
постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че е проведено пълно и главно
доказване за наличе на облигационно правоотношение между страните. Сочи че по делото
липсват доказателства ответникът да е титуляр на правото на собственост или на вещно
право на ползване върху процесния имот. Освен това твърди, че липсват доказателства за
1
наличие на реално доставена вода до пропоцесния имот в процесния период. Излага
подробни доводи, че исковете не са доказани и моли първоинстанционното решение да
бъде отменено и да бъде постановено ново с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата
страна ищец по исковете „Софийска вода“ АД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна
в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно, а
въззивната жалба срещу него – неоснователна, поради следните съображения:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 пр.1
ЗЗД, вр. чл.198 о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Софийска вода“ АД срещу Б. Г. АВР. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 10681/2020г. по описа на
СРС, 25-ти състав.
Ищцовото дружество „Софийска вода“ АД твърди, че по негово заявление е издадена на
10.03.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Г. АВР. за сумата от
976.49 лв., представляваща главница за доставена и потребена вода през периода от
01.08.2018 г. до 01.12.2019г., ведно със законна лихва от 26.02.2020г. до изплащане на
вземането, и 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение
по реда на чл. 414 ГПК, поради което е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Твърди още, че между ищцовото дружество и ответника
са налице облигационни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи и влезли в сила на 01.09.2006 г.
Общи условия/ОУ/ на дружеството. Ответникът е длъжник на ищцовото дружество във
връзка с незаплащане на предоставени ВиК услуги през периода 01.08.2018 г. до 01.12.2019
г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. “**** 1“, бл. **, вх. Ж, ет. 7, ап. ***,
клиентски № **********, които възлизат на горепосочените суми за главница и лихва.
Моли да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми.
Ответникът Б. Г. АВР. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В
него оспорва предявените искове по основание и размер, счита, че процесната сума е
начислена без законово основание и в нарушение на общите условия на ищца. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски в производството.
По делото е депозирана справка по името на ответника Б. Г. АВР. в Служба по
вписванията-София за периода от 01.01.1991г. до 03.09.2020г., с последно отбелязване от
17.02.2020г., от което се установява, че ответникът е вписан като собственик на процесния
недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставил вода. След горепосочената дата по
партидата няма данни за други вписвания.
2
Приета е комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, като вещото лице е
посочило, че през исковия период ищцовото дружество е издало 16 броя данъчни фактури с
отразени водни количества по реален отчет, а през междинните периоди на база предходна
консумация. Според приетото заключение от представените поделото документи и справка,
изготвена от ищеца „Софийска вода“ АД се установява, че през процесния период ищцовото
дружетво е доставяло услуги до процесния имот. Доставяното количество вода е отчитано
на база реалните показания на 4 бр. водомери, а които е представен и талон за пломбиране
№ 1013092 от 16.11.2015г. Дължимата сума за главница възлиза на 976.49 лева. Вещото
лице е констатирало още, че процесният имот е водоснабден, като през периода от
01.08.2018 г. до 01.12.2019 г. формираните цени на издадените фактури са в съответствие с
начислените количества и са съгласно тарифите по наредбите на ДКЕВР. Като приложение
към заключението вещото лице е приложило издаваните през исковия период фактури,
описани и в табличен вид в Приложение № 1 към експертизата.
При така установената фактичуска обстановка съдът достига до следните правни изводи:
От съвкупната преценка на представенети по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че Б. Г. АВР. има качеството на „потребител“ по смисъла на Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4.
Съгласно §1,т.2 от ЗРВК по смисъла на този закон: "потребители" са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. В този смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.
По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба №4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо,
правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи (Наредба №4), както и от
влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД, в сила до 28.08.2016г. и от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016г. насам. Действащите през
процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „Софийска вода” АД са общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо
по силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като ищцовото
дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на
чл.2 от ОУ ищецът има качеството на потребител на В и К услуги за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ****. По изложените съображения твърденито на въззивника, че по делото не е
установено наличие ан облигационнот правоотношение между страните е неоснователно.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че отчетите на
водомерите са извършвани от инкасатор на три месеца. Стойността на фактурите за
следващите два месеца се изчислява въз основа на предишни отчети. Вещото лице е
констатирало, че през периода 01.08.2018 г. до 01.12.2019 г.. формираните цени на
издадените фактури са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по
наредбите на ДКЕВР. Както е посочил и районният съд, заключението не е било оспорено
от ответната страна, от една страна, а от друга, вещото лице е изготвило заключението си на
база на своите знания и опит и въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
т.е. вещото лице е работило върху обективни данни, а не върху предположения, противно
на твърденията във въззивната жалба.
Неоснователно е твърдението на въззивника за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца вземания. Периодът, за който е исковата претенция е 01.08.2018 г.
3
до 01.12.2019 г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
е 26.02.2020г. Поради което възражението на изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Предвид гореизложеното, изводът е, че ответникът се явява потребител на
предоставените от ищцовото дружество ВиК услуги за периода 01.08.2018г. до 01.12.2019г.
по смисъла на цитираните ОУ, като дължи съответната цена за доставена ВиК услуга. По
делото липсват твърдени за извършено плащане на претендираната от ищеца сума. Поради
изложеното исковата претенция се явяма основателна в претендирания от ищеца размер.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно.
Предвид изхода на спора на въззивника не следва да се присъждат разноски.
Въззиваемата страна не е направила искане за разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399 от 20.05.2021г., постановено по гр. дело
№44563/2020г. по описа на Софийският районен съд, ІII ГО, 25-ти състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4