РЕШЕНИЕ
№
2343
гр.
Пловдив, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД №2847/2019година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТП на НОИ- Пловдив чрез Директора срещу
Решение №1459 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 4135/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив- ХХVI наказателен състав, с
което е отменено Наказателно постановление №НИ-1-5-0056653/16.05.2019г., издадено
от Ръководител на контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ- Пловдив, с което спрямо
ЕТ „Д.П.“ с ЕИК:**********, седалище в гр.Асеновград, ул.“Сан Стефано“ №6 за административно нарушение на чл.108 ал.1 т.3
от КСО на основание чл.349 ал.1 от КСО му е наложено административно наказание „имуществена
санкция в размер на 500.00 лева“.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Твърди
се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства и неправилно
е извел мотиви относно липса на дата и място на извършване на нарушението. Същевременно е изложил и съответните
съображения, с които счита, че не се касае за съществено нарушение на
проведения административно- наказателен процес по издаване на НП, които да дават основание за отмяна на
атакувания административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и на отменения с него административен акт. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, като в писмено становище на процесуалния
представител юрк. С. се поддържа жалбата и по същество
на спора излага становище в подкрепа на незаконосъобразността на обжалваното
съдебно решение, което моли да бъде отменено, а атакуваното НП да бъде
потвърдено.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Д.П.“ редовно призована, не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва касационната
жалба и взима отношение по съществото на спора, че оспореното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от ЕТ „Д.П.“ срещу процесното
НП с искане да бъде отменено поради наличия на основания за маловажен случай по
смисъл на чл.28 б.а от ЗАНН, като представя доказателства за влошено социално и
имуществено състояние. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН №АИ-1-15-00557493/24.04.2019г. по
установеното административно нарушение на чл.349 ал.1 вр.108
ал.1 т.3 от КСО, те са се изразили в това, че на 15.04.2019г. осигурителят ЕТ „Д.П.“ не е изпълнила дадените
от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив задължителни предписания с
№ЗД-1-15-00534651/08.03.2019г., връчени на 25.03.2019г. а именно, в срок от 14
работни дни от получаването им да подаде данни по чл.5 ал.4 от КСО с делкларация бор.1 „Данни за осигуреното лице“ в регистъра
на осигурените лица за юли 2017г като посочи- т.12 /код за осигурен/-12, т.16.1
/отработени дни и други дни с осигурителни вноски/ -21 раб. Дни;
т.21/осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата
по чл.40 ал.5 от КСО/-460.00лв;т.22/размер /%/ на осигурителна вноска за
фондовете на ДОО съгласно КСО/-13.8%. На основание съставения АУАН, подписан и
предявен на нарушителя, е било издадено и процесното НП, с което е определена и
наложена санкция в размер на 500.00 лева. По делото са представени гласни
доказателства от * М.И.Л., заемащ длъжността *, която е изнесла факти, касаещи
установяването на нарушението и по съставяне на АУАН. За да отмени така
издаденото НП районният съд е приел, че
в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
касаещи изпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, свързани с
коректно, ясно и несъмнено описание на обстоятелствата, при които то е
осъществено, конкретно дата и място на извършването му. Посочил, че неясното
описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение е пречка
да се направи извод относно съставомерността на
извършеното деяние и ограничава правото на защита на нарушителя. По тези мотиви
направил извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за липса на задължителни реквизити по
смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които касаят съставомерността
на извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, изводите на първоинстационния
съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото
доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да отмени атакуваното пред него наказателно
постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по
делото не са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване
на нарушението, което е довело до незаконосъобразно изпълнение на
административно – производствените правила, свързани с описание на
обстоятелствата, при които то е било осъществено, конкретно посочване на датата
на извършване на нарушението и неговото място. Налице е било
само и единствено едно предположение за мястото на извършване на нарушението,
но не и конкретни доказателства, чрез които то е установено. Виновно поведение,
което подлежи на санкция може да има само и единствено тогава, когато
фактическите обстоятелства по неговото извършване са били законосъобразно
установени с необходимите за това доказателствени средства. Съобразно правилата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при описание на обстоятелствата, които касаят
извършеното нарушение, следва ясно и недвусмислено да бъде изяснен въпросът кои
обстоятелства водят до съставомерното поведение на
нарушителя, вкл. тези, които касаят конкретната дата на извършване на
нарушението. Всяка една неяснота, непълнота и липса на конкретика
по фактите, които касаят административното нарушение, води до ограничаване
правото на защита на нарушителя и е съществен порок на проведения
административно наказателен процес, водещ до липса на задължителен реквизит на
НП по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да
бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и
правните изводи на районния съд, се
споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни.
Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в
случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода
на първоинстанционното производство, по които
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността
на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените
съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1459
от 02.08.2019 год., постановено по АНД № 4135/2019 година по опис на Районен
съд – Пловдив- XXVI наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.