РЕШЕНИЕ
№ 4968
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110210565 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-75282/16.07.2024г. по
описа на ОПП СДВР от Ж. А. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., бул. „Б.”
№ * срещу Наказателно постановление № 24-4332-011420 от 28.05.2024г.,
издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, се
представлява от адв. П. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
последният от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно
постановление поради неговата незаконосъобразност.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили
писмени бележки от упълномощен представител на въззиваемата страна, в
които се изразява становище за законосъобразност на оспореното НП,
претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното: Жалбата на Ж. А. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332-
011420 от 28.05.2024г. , издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, е
1
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 12.05.2024г. С. Х. П. - служител в ОПП СДВР, в присъствието на
двама свидетели, съставил Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1243836/12.05.2024г. срещу Ж. А. Д. с ЕГН
********** за това, че: "на 11.05.2024г. в 23:50 часа, в гр.С., по бул. "П. Ю. Т."
с посока на движение от ул. "Б. Ч." към ул. "Н." управлява лек автомобил "П.
*" с рег. № ***, собственост на "О. И.", ЕИК ***, като водачът не спира на
подаден сигнал по образец с палка тип MBР на указаното от контролния орган
място на бул. "П. Ю. Т." № *. Водачът е спрян на ул. "Х. г." № *."
Нарушението е квалифицирано от контролния орган, като такова по чл.
103 от ЗДвП.
Актът бил предявен на Ж. Д., който го подписал и отбелязал, че няма
възражения.
Възражения постъпили в законоустановения 7 дневен срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено
Наказателно постановление № 24-4332-011420 от 28.05.2024г. , издадено от
началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
- "глоба" в размер на 150 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .
Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само
административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.
Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите
на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са
само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не
се установиха в хода на съдебното следствие.
По делото не са приобщени никакви годни доказателствени източници в
2
подкрепа на твърденията на наказващия орган за извършено административно
нарушение. Въззиваемата страна не прояви необходимата процесуална
активност, произтичаща от разпределението на доказателствената тежест,
като не посочи и не представи годни доказателства, включително не осигури
разпита на свои служители в качеството на свидетели. Единственият
документ, съдържащ информация за процесния случай се явява докладна
записка от 11.05.2024г., изготвена от Г. Т., която обаче не е сред предвидените
в НПК доказателства и доказателствени средства и поради това не
представлява годен източник на доказателствена информация.
От изложеното следва, че административното обвинение е изцяло
недоказано, и поради недоказаност на нарушението, обжалваният санкционен
акт следва да бъде отменен, като съдът не намира за нужно да обсъжда
законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП,
компетентността на контролния и наказващия орган, вида и размера на
наложените наказания.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за
адвокатско представителство, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, в размер на 600 лева. Съдът намира релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, тъй като в случая с обжалваното НП са
наложени две административни наказания, едното от които лишаване от право
да управлява МПС, за което минималното нормативно предвидено
възнаграждение е в размер на 500 лева, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-011420 от
28.05.2024г., издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на
Ж. А. Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Ж. А. Д. с ЕГН ********** сумата в
размер на 600 лева, представляваща разноски за адвокатско представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3