№ 23
гр. Силистра, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20223400900049 по описа за 2022 година
ИЩЦИТЕ – М. Н. Й. с ЕГН **********, Н. М. Н. с ЕГН ********** и Д. М.
Н. с ЕГН ********** претендира от съда да постанови решение, с което да
осъди Гаранционен фонд (БУЛСТАТ: *********) да им заплати суми от по
180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/ за всеки един от тях,
представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди,
вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка С. С.а Й.а, починала на
08.11.2018 г. в резултат на настъпило на 08.09.2018 г. пътнотранспортно
произшествие на републикански път III-204, км. 4+706, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на постановяване на писмения
отказ за определяне и изплащане на обезщетение от страна на Гаранционен
фонд в проведената извънсъдебна административна процедура пред него, а
именно от 29.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират разноски за производството.
В исковата молба се сочи, че в резултат ПТП, настъпило на 08.09.2018
г., при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка: „Щаер“ модел:
„19С46“ с ДК № РР8772ВК, поради неспазване на правилата за движение,
удря челно друг автомобил марка: „Форд“ модел: „Транзит“, с ДК № СС
4314СВ, управляван от П. Й. Ш., са пострадали 18 души, пътуващи в
автомобила марка „Форд“ модел: „Транзит", между които и С. С.а Й.а. След
инцидента тя била приета по спешност в „МБАЛ Св. Иван Рилски" гр.
Разград с диагноза за получена тежка съчетана травма с увреждане на
множество органи и системи, основно глава, гръден кош, гръбначен стълб и
корем, където била лекувана до 22.10.2018 г., след това била приведена в
„МБАЛ Св. М.а" гр. Варна за периода от 22.10.2018 г. до
25.10.2018г.,транспортирана последствие в „МБАЛ - гр. Силистра", където
починала на 08.11.2018 г.
1
По случая с ПТП е образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа
на Окръжния съд в гр. Разград, завършило с осъдителна присъда от
23.04.2021г., с която П. И. С. (водачът на товарния автомобил марка: „Щаер“)
е признат за виновен.
Ищецът М. Й. е съпруг, а ищците Н. и Д. Н.и са деца на починалата в
резултат на пътнотранспортното произшествие С. Й.а. И тримата преживяват
изключително тежко смъртта на тяхната обичана съпруга и майка. В резултат
на смъртта на С. Й.а, която е била на 58 години - жизнена, работоспособна и
без здравословни проблеми, ищците безспорно търпят вреди, най-вече от
морален характер, които следва да бъдат овъзмездени по справедливост.
Ответникът по делото- Гаранционният фонд- отговаря за вредите,
причинени на трети лица, по силата на чл. 519, ал. 1, т. 1, тъй като за товарен
автомобиал с марка „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, която да покрива
отговорността на водача за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС.
След постановяване на присъдата на Окръжен съд - Разград от
23.04.2021 г. ищците са предявили по установения от КЗ ред писмена
претенция до Гаранционен фонд за изплащане обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с претърпяното от С. Й.а пътнотранспортно
произшествие, като в ГФ са образувани три отделни щети с №№ 88, 89 и 90
от дата 05.05.2021 г. С писма от 29.07.2021 г. Гаранционен фонд отказва
изплащането на застрахователни обезщетения на тримата ищци с мотива, че
към този момент не е представена влязла в сила присъда с мотивите към нея.
Поради това предявяват исканията си пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, депозира писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата при ПТП, които е пътувала в
увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в
пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична
увреда, респ.смърт. Оспорва началния момент на законната лихва и моли
Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата
молба в съда.
По делото е конституиран в качеството на трето лице - помагач на
Гаранционен фонд по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач П.
И. С. с ЕГН **********, който не изразява становище по спора.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ, вр. чл. 557,
ал,1, т.2, б "а" КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
2
От приложените от страните доказателства и разменените между
страните книжа съдът приема за безспорни и установени следните факти – на
08.09.2018 г. е реализирано ПТП от П. И. С., управляващ товарен автомобил
марка: „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК 17.10.2017 г.; при така
настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на С. С.а
Й.а,като пътник в автомобил„Форд“ модел: „Транзит“, с per. № СС 4314 СВ,
починала на 08.11.2018 г.; по повод инцидента - образувано Н.О.Х. дело
№296/2019 година по описа на Окръжния съд в гр. Разград, завършило с вл. в
сила осъдителна присъда, с която П. И. С. (водачът на товарния автомобил
марка: „Щаер“) е признат за виновен за процесното ПТП и причиняване по
непредпазливост смъртта на С. С.а Й.а и още едно лице, а на други 7
причинил различни по вид средни телесни повреди; за товарния автомобил
марка: „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"; М.
Й. е преживял съпруг на починалата, а останалите двама ищци Н. и Д. Н.и са
нейни деца; на 23.04.2021 г. ответникът е бил сезиран от ищците във връзка с
процесното ПТП и се е произнесъл по претенцията по реда на чл. 496 КЗ на
29.07.2021г. с отказ за изплащането на застрахователни обезщетения на
тримата ищци.
С оглед на горното, налице са предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" КЗ за заплащане на обезщетение от Гаранционен фонд - виновно
противоправно поведение от страна на незастрахован водач и настъпилата в
резултат на това смърт на съпругата на първия ищец, респ. майката на
останалите двама ищци, вследствие на което същите са претърпели
неимуществени вреди, както и наличието на процесуалното условие за
предявяване на настоящите искове – предявени претенции пред Фонда и
постановен отказ.
Предвид това на преценка следва да бъдат поставени въпросите по
определяне справедливо обезщетение за неблагоприятните последици в
морален план в живота на ищците, както и налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от починалата С. С.а Й.а, поради това, че е била без
поставен обезопасителен колан.
По делото са ангажирани доказателства за емоционалната връзка между
ищците и С. С.а Й.а, докато е била жива, както и за начина, по който и
тримата ищци приемат и изживяват внезапната й смърт. Според показанията
на св. Даниела С.а и св. Катя Н.а, които познават както починалата, така и
ищците, тъй като двете са съпруги на Н. и Д. Н.и, се установи, че цялото
семейство на починалата е било сплотено и задружно. Разпитаните свидетели
описват С. Й.а като енергична, отзивчива, всеотдайна съпруга, майка и баба,
уважавана личност сред съселяните си и в областта. Преди ПТП работила
като секретар на местното читалище в село Срацимир, където живеела със
съпруга си, участвала е в певческия хор към него, като в деня на инцидента
тя е пътувала именно за участие на групата в традиционния празник на село
Садина, община Попово. Двамата й сина са живеели в гр. Силистра, но
всички са се събирали заедно много често както през почивните дни, така и по
празници. С. Й.а помагала за отглеждането на внуците и като цяло ищците са
3
разчитали много на нея за всякаква помощ, включително и за морална
подкрепа. При вестта за инцидента и тримата ищци незабавно заминали за
болницата в гр. Разград, където била настанена С. Й.а. От този ден нататък
били в болницата в Разград /около 40 -45 дни/, помагали при обгрижването и,
съдействали на мед. персонал на болницата, закупували необходимите
консумативи. Почти не могли да комуникират с нея, тъй като през целият
период на болничния престой /в три различни населени места/ тя била в тежко
състояние. Не ги напуснала надеждата, че тя ще се възстанови, подготвили
стая в къщата в с. Срацимир с поставено болнично легло, където
възнамерявали да се грижат за нея. И тримата ищци изживяват тежко
загубата на С. Й.а. Н. Н. се затворил в себе си, не разговарял както преди,
обвинявал се, че не е откарал майка си лично до с. Садина за фестивала, не
можел да спи спокойно, бил демотивиран да изпълнява и служебните си
задължения. Д. Н., изпаднал в подобно състояние, възобновили се и се
появили нови здравословни проблеми. М. Й. губи обичаната си съпруга, с
която са имали дълъг съвместен семеен живот, отгледали са заедно двама
сина и внуци, като той е принуден да свиква с живота занапред без нея.
Въз основа на съвкупната преценка на така установени факти и
обстоятелства, съдът приема, че справедливия размер на следващото се
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е сумата от по
150 000 лева за всеки. Починалата е била на 58 години, активна, обичаща и
подпомагаща близките си, поради което и преждевременната й и внезапна
смърт се явява значима травма за всеки от тях. Допълнително съдът
съобразява, че при ищците тази психотравма от събитието се явява завишена,
предвид че близо 2 месеца и тримата всекидневно са били близо до нея в
болничните заведения, виждайки я в безпомощно състояние, изпитвайки
страх и притеснения за нейния живот.При определяне на посочения размер на
обезщетението съдът отчита и съдебната практика по сходни казуси/ Решение
№ 21/04.06.2021 г. по в. гр. д. № 101/2021 г. на Варненски апелативен съд и
Решение № 243/19.03.2021 г. по гр. д. № 3757/2020 г. на Софийски
апелативен съд, които не са допуснати до касационна обжалване/, както и
обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането /в т. ч.
и предвидените в КЗ лимити/.
Сумите се дължат заедно със законната лихва, считано от датата на
постановения отказ за изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд (чл.
429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ)- 29.07.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата. В случая отказът не е постановен поради непредставянето от ищците
на задължително изискуеми от тях доказателства, поради което и доводите на
ответника за недължимостта на лихвите от посочената дата са неоснователни.
По възражението за съпричиняване:
С определение №12/19.03.2023г. съдът се е произнесъл по въпросите по
чл. 140 от ГПК като указал на ответника, че е негова доказателствената
тежест за установяване на фактите, на които се основава възражението му за
съпричиняване, както и че в приложените по делото мотиви към присъдата от
4
23.04.21г. по НОХД № 296/19г. на ОС-Разград е прието, че в микробус „Форд
Транзит“, преустроен в пътнически автобус, не е имало предпазни колани
/стр. 31/. В тази връзка основно /предвид необвързващата сила на мотивите на
присъдата/ на ответника е била дадена възможност да заяви дали поддържа
искането си за назначаване на САТЕ и СМЕ, формулирано в отговора на
исковата молба. След указания на съда той не потвърди необходимостта от
събиране на доказателства за установяването на принос на пострадалата и не
направи възражения срещу доклада на съда, поради което и съдът приема, че
не е налице хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По разноските:
По делото е представен договор с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Предвид това на адв. Н.
Ц. се присъжда сумата от 22 650 лева, на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство на
ищците по делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер
на 18 000 лева.
На ответната страна, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
М. Н. Й. с ЕГН ********** сумата от 150 000 лв., представляващи
обезщетения за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговата съпруга С. С.а Й.а, починала на 08.11.2018 г. в резултат на настъпило
на 08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на републикански път III-
204, км. 4+706, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на постановяване на писмения отказ за определяне и изплащане на
обезщетение от страна на Гаранционен фонд в проведената извънсъдебна
административна процедура пред него, а именно от 29.07.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочената
по - горе сума.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
Н. М. Н. с ЕГН ********** сумата от 150 000 лв., представляващи
обезщетения за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговата майка С. С.а Й.а, починала на 08.11.2018 г. в резултат на настъпило
5
на 08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на републикански път III-
204, км. 4+706, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на постановяване на писмения отказ за определяне и изплащане на
обезщетение от страна на Гаранционен фонд в проведената извънсъдебна
административна процедура пред него, а именно от 29.07.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочената
по - горе сума.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
Д. М. Н. с ЕГН ********** сумата от 150 000 лв., представляващи
обезщетения за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговата майка С. С.а Й.а, починала на 08.11.2018 г. в резултат на настъпило
на 08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на републикански път III-
204, км. 4+706, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на постановяване на писмения отказ за определяне и изплащане на
обезщетение от страна на Гаранционен фонд в проведената извънсъдебна
административна процедура пред него, а именно от 29.07.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочената
по - горе сума.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати
по сметка на СОС сумата от 18 000 лв. - държавна такса върху уважените
искове.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
адв. Н. Ц. сумата от 22 650 лева, на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство на
ищците по делото.
ОСЪЖДА М. Н. Й. с ЕГН **********, Н. М. Н. с ЕГН ********** и Д.
М. Н. с ЕГН ********** да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ
********* сумата от 75 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
Гаранционен фонд по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач П.
И. С. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6