№ 6876
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110126108 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания: 266.52 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. и за сумата от 15,80 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2017 г. – 05.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от
12,80 лева, начислена за извършено дялово разпределение на използваната топлинна енергия
за периода 06.2018 г.- 04.2019 г. и 1,91 лева –законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 05.06.2020 г.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответната страна оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/. Установи се, че
исковата молба е постъпила в съда в законния срок.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, облигационната връзка – договор за продажба на
1
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите.
Установено е обстоятелството, че за посочения период страните са били в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на ответника. Отношенията
между страните са регулирани от приложените по делото Общи условия.
Според клаузите на ОУ /чл.29/, купувачите следвало да заплащат топлинната
енергия за битови нужди по цена, определена по предвидения съответно в ЗЕЕЕ
/отм./ и ЗЕ ред, а месечната сума за енергия се определя въз основа на
разпределеното за купувача количество от измерената, чрез топломера в абонатната
станция топлинна енергия и нейната цена. Освен това е предвидено в чл.32 от цитираните
общи условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия / прогнозни или изравнителни /в 30 – дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят.
Установи се, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван, както и че сградата
- етажна собственост, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, са представени справки за отчетените показания на топломера в
абонатната станция в сградата, справки за отчета на индивидуалните уреди монтирани в
имота, както и документи за главен отчет и документи за извършеното дялово
разпределение.
Приети са заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза,
чийто констатации съдът изцяло възприема при разрешаване на спора като обективно и
компетентно изготвени.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се явява
частично основателно, тъй като задълженията му са се погасявали с тригодишна давност
съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС.
Претенцията на ищеца за заплащане на суми падежът на които е настъпил преди
16.06.2017 г. е погасена по давност. Издаването на обща фактура за целия отоплителен сезон
не променя падежа на вече издадените ежемесечни фактури. С общата фактура може да
възникне задължение за потребителя да заплати допълнителна сума, съобразно отчетеното
от уредите за дялово разпределение и извършеното изравняване, с вече начислените суми
или да възникне задължение за топлопреносното дружество да възстанови сума на
потребителя. Задължението за заплащане на допълнителна сума и задължението за връщане
на определена сума са нововъзникнали задължения и за тях тече давностен срок от момента
на падежа им. Давностният срок за задълженията по всяка от издадените през отоплителния
2
сезон фактури тече от датата на падежа. Издаването на обща фактура за целия отоплителен
сезон не променя падежа на вече възникналите задължения по издадените ежемесечни
прогнозни фактури.
В случая не са погасени по давност задълженията за периода 05.2016 г. – 04.2019 г.,
тъй като падежите на тези задължения са настъпили в рамките на тригодишния давностен
срок преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За този период
видно от СТЕ е изразходвана топлинна енергия на стойност 592,68 лева.
Видно от приетата ССчЕ има постъпили плащания за погасяване на задълженията за
исковия период. За периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., вземанията за който са погасени по
давност към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
начислена топлинна енергия на стойност 228,47 лева. От тази сума ответникът е заплатил
181,84 лева преди погасяването на задължението по давност и е прихваната сумата 3,06 лева
задължение на топлофикационното дружество към абоната за недоставена топлинна
енергия. Така за този отчетен период е останало вземане за незаплатената сума от 43,57 лева,
което се е погасила по давност.
За непогасения по давност период 05.2017 г. – 04.2019 г. също има постъпили
частични плащания в размер на 369,72 лева. За този период след отчитане на платените
суми е останала неплатена главница в размер на 222,95 лева.
Искът за лихва върху непогасената по давност главница е основателен до размера от
11.02 лева.
За сумата за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение ищецът не представи доказателства за правното основание за възникване на
подобно задължение и за размера му, поради което искът в тази си част е неоснователен. В
настоящия случай, вдно от изслушването на вещото лице в сградата е потребена единствено
енергия за БГВ, тъй като отоплението е било прекъснато и съответно не следва да е
извършвано разпределение от топлинен счетоводител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. П. Л. ЕГН **********
дължи на „Т-------” ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление гр. С-----, сумата 222,95 лв.
– главница за доставена в периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № --, находящ се в гр. С-----, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 11,02 лв.– лихва за забава върху главното
вземане от периода 17.09.2019 г. – 12.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ останалата част от исковете,
като неоснователни.
ОСЪЖДА А. П. Л. ЕГН ********** да заплати на „Т-------” ЕАД , ЕИК --- сумата от
787,70 лева – разноски по настоящото дело и по гр. д. 24667/2020 г., СРС, 26 състав.
3
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н------Г” ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4