РЕШЕНИЕ
№ 2654
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110102696 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. ГР. Г., гр. Варна, с
която срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост на адрес: ггр. В., ул. ......., № ....., представлявани от управителя Б. И., са
предявени обективно кумулативно съединени конститутивни искове за отмяна на взети
решения на общото събрание на етажната собственост, на основание чл. 40 ЗУЕС.
В исковата молба ищецът Д. ГР. Г. твърди, че е собственик на жилище № 3 в
етажната собственост на адрес: гр. В., ул. ......., № ...... Сочи, че на 15.01.2022 г. във фоайето
на сградата е била поставена покана за провеждане на общо събрание на 29.01.2022 г. от
13,00 ч. при посочения в исковата молба дневен ред. Твърди, че не е спазен предвидения в
закона ред за свикване на събранието, защото поканата не била подписана и не ставало ясно
кой свиква събранието. Сочи, че самото събрание също не е проведено законосъобразно,
поради липса на необходимия кворум за вземане на обявените в дневния ред решения, тъй
като не е вярно отразеното ,че събранието е проведено един час по-късно, както и че три
лица са участвали чрез пълномощници, доколкото няма данни за тяхната валидно учредена
представителна власт. Излага още, че на събранието са взети решения, които не са били
включени в дневния ред. Подробно излага съображения и за нецелесъобразността на взетите
решения. В заключение счита, че част от взетите на събранието решения са
незаконосъобразни и моли от съда да ги отмени.
Ответникът Етажната собственост на адрес: ггр. В., ул. ......., № ....., представлявана от
управителя Б. И., подава отговор на исковата молба, с който признава исковете. Оспорва
твърденията на ищеца, но признава, че на събранието са взети решения, които не са били
включени в дневния ред, и това е основание за тяхната отмяна. Моли разноските да се
възложат в тежест на ищеца.
Ищецът Д. ГР. Г. подава становище, с което моли за постановяване на решение при
признание на исковете. Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради
което и разноските следва да се възложат в негова тежест.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си. Моли за постановяване на
1
решение при признание на иска.
В съдебно заседание ответникът поддържа направеното признание на исковете.
Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.
Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на
иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3
ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за
постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски
в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение и 125 лв. държавни такси. С приемането на
процесните порочни решения на ЕС ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, поради което и следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е неоснователно. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, но предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 за МРАВ минимум на възнаграждението при предявени неоценяеми искове е в размер
на 600 лв. Претендираното от ищеца не надвишава този размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявените от Д. ГР. Г., ЕГН **********, с адрес: ггр. В., ул. ......., №
....., ап. 3, обективно кумулативно съединени конститутивни искове, взетите на 29.01.2022 г.
решения на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост на адрес: ггр. В., ул. ......., № ....., представлявани от управителя Б. И.,
на основание чл. 40 ЗУЕС, както следва:
1/ Решение, с което се избира Б. И. за Управител и Касиер на ЕС с мандат 1 година,
Х. И. за Контрольор на ЕС също с мандат 1 година /т. 2 от дневния ред/;
2/ Решение, с което се одобрява финансова помощ до 100 лв. за почистване на обект
„Магазин 2“, която ще се финансира от фонд „Режийни средства“ /т. 4.1 от дневния ред/;
3/ Решение, с което се одобрява ремонтните дейности на терасите на обекти
„Апартамент 5“ и „Апартамент 6“ /т. 4.2 от дневния ред/;
4/ Решение, с което се одобрява изграждането на лека конструкция над стълбищната
площ пред обект „Магазин 9“ /т. 4.3 от дневния ред/.
ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост на адрес: ггр. В., ул. ......., № ....., представлявани от управителя Б. И., ДА
ЗАПЛАТЯТ на Д. ГР. Г., ЕГН **********, с адрес: ггр. В., ул. ......., № ....., ап. 3, сумата от
625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2