№ 315
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503161 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на Ю. Т. Д. срещу
Решение № 2257/18.08.2022г. по гр.д.№ 9735/20 по описа на СГС, I -14 състав,
с което е отхвърлен предявения от Ю. Т. Д. срещу Р. М. Н. иск по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 95 том 1, дело № 86 от
04.04.2011год. на нотатиус В. Г., с който Л. П. Ш. и Т. П. Д. са прехвърлили
на Р. М. Н. недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр.***, ул.*** №**, вх.*, ет.*, състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ от
61,10кв.м., при граници по нотариален акт: коридор, апартамент №1,
апартамент №3 и дворно място, заедно с мазе №8, с площ от 5,44кв.м., в УПИ
V-98.99.100, от квартал 8 по устройствения план на гр.София, местност ***,
целият с площ от 830,60кв.м. срещу задължението на приобретателят да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителите като им осигури спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до сега до края на живота им, както и
срещу положените грижи и издръжка като неоснователен.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и
необосновано. Твърди, че правните изводи на първоинстанционния съд не се
основават на събраните доказателства, както и са в противоречие със
съдебната практика. Счита, че изводът на съда, че е достатъчно
приобретателя да заплаща някаква издръжка и част от консумативите на
1
прехвърлителите, без да полага други грижи за тях, като с това е изпълнил
задължението си по договора за незаконосъобразен и неправилен. Счита, че
престацията от страна на ответника се е дължала ежедневно, постоянно и
непрекъснато и по отношение на двамата прехвърлители, което не било
доказано по делото. Твърди, че неизпълнението пълно или частично, забавено
или неточно е винаги основание за разваляне на договора. Бездействието на
прехвърлителя да предяви иск за развалянето на договора не е пречка такъв да
бъде предявен от наследника му. Приживе отношението на кредитора към
предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение
за преценката има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя,
поради което то следва да се преценява, съобразно съдебната практика, ведно
с всички останали доказателства по делото и нито освобождава ответника да
установи изпълнение, нито само по себе си е основание за отхвърляне на иска.
Твърди, че изпълнение се дължи по отношение на двамата
прехвърлители, като не е е доказано, че ответника се е грижил за Т. Д., когато
той е бил болен и е имал непосредствена нужда от грижи.
Твърди, че ответникът не само не успял да докаже изпълнение на
задължението му за предоставяне на издръжка и гледане в пълен обем по
отношение и на двамата прехвърлители, но от събраните по делото
доказателства се установи безспорно, че е налице пълно неизпълнение на
задължението му за предоставяне на грижи на прехвърлителите, а що се
отнася до задължението му за предоставяне на издръжка, то е изпълнявано
непълно. С оглед неделимостта на задължението за издръжка и гледане и с
оглед необходимостта това задължение да се изпълнява ежедневно,
непрекъснато и в пълен обем, е налице очевидно неизпълнение на
задълженията на ответника, поети с процесния договор. Безспорно било
установено по делото обстоятелството, че ответникът живеел в Австралия от
2014 г. и до смъртта на прехвърлителите ги е посещавал едва няколко пъти.
Едва през месец март 2020 г. ответникът наел жена, която да се грижи за
прехвърлителката Л. Ш., след претърпяната от нея оперативна интервенция,
до тогава за нея и преди това за Т. Д. до смъртта му, са се грижили основно
ищцата Ю. Д. и племенникът им, свид. П. Ш.. Счита, че от събраните
доказателства се установява, че ответникът е заплащал нередовно издръжката
и то само на Л. Ш., като съдът не е отчел,че през 2012 г. тя му е превела 14
655 лева, без да се посочва основание за превода, като се създавало
съмнение,че част от превежданите суми са му дадени от самата
прехвърлителка.
Счита, че съдът неоснователно е кредитирал само показанията на
свидетелите, посочени от ответника, а е изключил и не е кредитирал
показанията на свидетелите, посочени от ищцовата страна.
Неправилно били ценени и представените декларации, като не била
взета предвид декларацията в обратен смисъл, представена от ищцата, която
не е била оспорена. Твърди, че не били взети предвид и изводите на СМЕ, че
прехвърлителите са били възрастни и тежка болни и са се нуждаели от
непрекъснати грижи. От събраните доказателства не можел да се направи и
извод, че задължението е било вече изпълнявано, тъй като в договора е
2
посочено, че той се сключва и за минали грижи и издръжка. Неправилен бил
изводът на съда, че дори да е налице неизпълнение то било незначително с
оглед интереса на кредитора и не било основание за разваляне на договора.
Моли да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него бъде
постановено ново, с което бъде развален процесния договор, поради
неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника, като също
така бъде отхвърлен и предявения в условията на евентуалност иск за
връщане на даденото по него с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Твърди, че въз
основа на събраните доказателства, съдът е направил правилни и
законосъобразни изводи. Твърди, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че приживе, очевидно прехвърлителите са считали, че
ответника изпълнява точно задълженията си по договора. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
В откритото с.з. жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. М.
поддържат жалбата си. Претендират разноски по чл. 38 ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. И., оспорва жалбата и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира
разноски по представен списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност
съобрази следното:
От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното
от фактическа страна:
Ищцата Ю. Т. Д. е дъщеря и наследник по закон на Т. П. Д. починал на
12.06.2017г. и Л. П. Ш. починала на 02.05.2020г. Ответникът Р. М. Н. е син на
ищцата.
С нотариален акт № 95, том I, дело 3911, дело №86 от 04,04,2011год. на
нотариус при СРС, Л. П. Ш. и Т. П. Д. са прехвърлили на Р. М. Н. жилище -
апартамент №2 находящ се в гр.***, ул.*** №**, вх.*, ет.*, състоящ се от
входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със
застроена площ от 61,10кв.м., при граници по нотариален акт: коридор,
апартамент №1, апартамент №3 и дворно място, заедно с мазе №8, с площ от
5,44кв.м., в УПИ V-98.99.100, от квартал 8 по устройствения план на
3
гр.София, местност ***, целият с площ от 830,60кв.м. срещу задължението на
приобретателят да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите като им
осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега до края на
живота им, както и срещу положените грижи и издръжка до сега.
Представени са декларации от Л. Ш. от дата 15.08.2013год.;
17.06.2017г.; 10.10.2017г.; 12.07.2018г.; 26.09.2018 г.; 09.02.2019г.;
07.04.201г.; 14.08.2019г.; 18.03.2020г. и 19.03.2020г. с идентично съдържание,
в които е декларирано, че “неистина ще бъдат всички твърдения от някой, че
не съм гледана и издържана от внука ми Р. М. Н., защото той винаги
добросъвестно е полагал грижи за мен и издържал, като и прави това и към
настоящия момент, така както се е задължил, като по този начин оказва в
абсолютно в пълен обем помощта, за която се е ангажирал.“ Представена е и
декларация от Т. П. Д. от 15.08.2013г. с идентично съдържание.
Представена е от ищцата, декларация от Л. Ш. от 01.03.2020г., в която е
декларирано, че „наистина ще бъдат верни всички твърдения от някой, който
твърди, че не съм гледана и издържана от внука си Р. М. Н., защото той
никога не е полагал и не полага грижи за мен и никога не ме е издържал,
включително и към настоящия момент, така както се беше задължил като по
този начин не ми оказва помощта, за която се е ангажирал“, подписана и от
свидетели Ц. Й. и П. Ш..
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че пазарната стойност на прехвърления
имот към датата на прехвърлянето му 04.04.2011год. е 111 375 лв.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че за периода от
07.03.2008г. до 02.05.2020г. ответникът Р. М. Н. е извършил следните
комунални плащания за процесното жилище, в което по това време са живели
прехвърлителите:
Плащания към „Софийска вода“ АД за процесния апартамент, общо в
размер на 1 336,40 лв., в т.ч. до 04.04.2011г. - 82.69 лв. Плащания към „ЧЕЗ
Електро България“ АД за процесния апартамент са общо в размер на 2 683,33
лв., в т.ч. до 04.04.2011г. – 251,18 лв. Плащания към „Топлофикация София”
ЕАД за процесния апартамент са общо в размер на 4 355,31 лв., в т.ч. до
04.04.2011г. – 261,17 лв. Общо платените суми за домашен телефон са в
4
размер на 1 420,89 лв. Плащания към „Булсатком“ за ползване на стандартен
пакет за телевизия на името на Л. Ш., общо в размер на 191,21 лв. Плащания
за такса вход - общо платени суми 520 лв., за периода от м.11.2016г. до
м.04.2020г. вкл. Плащане за данъци и такси по ЗМДТ са общо в размер на 1
099.47 лв., за периода от 2015г. - 2020г.
От представените доказателства, вещото лице е направило заключение
за извършени плащания по представени рецепти, фактури и фискални бонове
са платени за медикаменти, медицински консумативи и транспорт общо в
размер на 2 520,93 лв., за периода от 11.03.2020 до 19.03.2020г. Извършените
разходи за рехабилитация са общо в размер на 150лв.
На 19.03.2020г. между Р. Н. и Е. Х. Б. е сключен договор, съгласно
който Е. Б. приема срещу възнаграждение в размер на 700 лева месечно, да
предоставя 24- часово обгрижване на Л. Ш., в дома й, гр. ***, ул. „***” **, вх.
*, ет. *, ал.**. Извършените плащания по договора са общо в размер на 2 850
лв.
Общо извършените преводи от ответника по сметката на Л. Ш. за
периода от 05.09.2014г. до 29.01.2020г. на суми за издръжка е в размер на
7 478лв.
Според заключението на вещото лице стойността на издръжката за
двучленно домакинство пенсионери за периода от 07.03.2008г. до 04.04.11г.
би била в размер на 13 270,47лв. Средствата, за които има представени
доказателства, че са заплатени от ответника за периода от 04.04.2011г. до
02.05.2020г. са в размер на 24 10,50лв. , като същата представлява 21,56% от
общата стойност на имота.
По делото е представено извлечение от банкови сметки на Л. Ш., от
което е видно, че Р. М. Н. не е извършвал тегления от сметките, в качеството
му на пълномощник. На 28.02.2012год. е извършен превод с наредител Л. Ш.
в полза на ответника за сума в размер на 14 655лв., като не е посочено
основание.
Представени са писмени доказателства, че ищцата е заплатила
разходите по погребението на Л. Ш. в размер на 359,20лв. на 02.05.2020г.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р М., специалист по вътрешни болести и кардиология, от
заключението на която се установява, че към датата на сключването на
5
процесния договор Т. Д. е бил в задоволително здравословно състояние, а Л.
Ш. е била в добро здравословно състояние.
Т. Д. страдал от артериална хипертония 3та степен, хипертонично
сърце, хронична исхемична болест на сърцето, абсолютна аритмия при
перманентно предсърдно мъждене, високестепенна аортна инсуфициенция,
сърдечна недостатъчност, аневризма на ободоминалната арота, едонем на
простата, спондилоза на гръбначния стълб, двустранно намелен слух и
зрение. За заболяванията си бил лекуван медикаментозно, като за него са
били необходими грижи, които са се увеличили през 2016г., когато се е
залежал и прекарвал денонощието на легло.
Л. Ш. е страдала от катаракта на двете очи, ревматоиден артрит втори
стадий, генерализирана остеоартроза, състояние след открито наместване на
фрактура на крайника вляво с вътрешна фиксация през м. март 2020г.,
състояние след вертебропластика. На същата е провеждано медикаментозно
лечение и оперативно такова след фрактурата. Според вещото лице до
смъртта на съпруга й на Л. Ш. не е бил нужен придружител. След фрактурата
на левия крак са й били необходими постоянни грижи, тъй като е била на
легло.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответникът
живеел при баба си и дядо си, в същата сграда до 2014г., когато заминал да
живее в Австралия. След неговото заминаване са връщал на няколко пъти,
преди да почине дядо му, както и когато баба му си счупила крака и се
нуждаела от грижи. Ищцата посещавала родителите си веднъж месечно и по
празници.
Прехвърлителите живеели сами, като полагали непосредствените грижи
по ежедневното си обслужване сами и били в добро здравословно състояние,
като след 2016г. Л. Ш. се грижила за съпруга си, който не бил добре
здравословно.
След неговата смърт, тя излизала на разходка, придружавана от жена.
Според показанията на свид. И. Х., разпитана пред настоящата инстанция,
тази жена била тя, като първоначално се грижила за Т. Д., когато бил на легло,
а в последствие се разхождала с Л. Ш., която имала проблеми с равновесието.
Запознала ги адв. Л. И., която била близка на Ш.. Според свидетелката Ш. й
плащала наема в размер на 200лв. месечно от пенсията си, а понякога й
6
плащала ищцата или свид. Ш., братовчед на ищцата, когато се забави
пенсията. Свидетелката придружавала Л. Ш. на разходка до месец февруари
2020г., след което имала свои здравословни проблеми и не можела повече да
я придружава. Свидетелката била виждала ответника за малко няколко пъти,
но не е разговявала с него. Според свидетелката свид. П. Ш. носил храна на
Л., а съпругата му я къпела. Според показанията на тази свидетелка Л. била
разочарована от внука си, че отишъл да живее в Австралия.
Пред първата инстанция са разпитани две групи свидетели, показанията
на които се различават и си противоречат взаимно. От показанията на свид.
Й., съсед на прехвърлителите се установява, че след 2010г. Л. и Т. живеели
сами. Дъщеря им Ю. не живеела с тях, но ги посещавала. В този период
прехвърлителите били добре, сами се обслужвали. Две години преди смъртта
си Т. бил на легло, като за него са полагали грижи Л., Ю. и П. Ш.. Когато Т.
се влошил, Л. била в добро състояние, макар и над 90 години, но се
обслужвала сама, нямала нужда от помощ при придвижване. След смъртта на
Т. виждал жена, с която се разхожда. Двамата се виждали често, но не
разговаряли. В разговор Л. споделила, че е „много разочарована“ от Р., че е
заминал в Австралия. След смъртта на Т. Л. била в нормално психическо
състояние. От показанията на свид. Ш. (племенник на прехвърлителката и
братовчед на ищцата) се установява че е съсед на прехвърлителите. След 2010
г. Т. имал проблеми със здравето. След като се влошило състоянието на Т., Л.
се справяла с домакинството, Ю. също помагала. Последния месец преди да
почине Л., Р. извикал жена, която се оплаквала, че не може да се справя сама,
защото се изискват специални медицински грижи. След смъртта на Т. сочи
жена на име В., да е придружавала Л. при разходка всеки ден, като не е било
необходимо да помага за други дейности.
От друга страна показанията на свид. С. установяват, че след като
заминал за Австралия, Р. помолил свидетелката при нужда да посещава баба
му и да я наглежда. Р. се обаждал, за да помоли свидетелката да отида при
тях по конкретни поводи. Наел жена, която се грижила за баба му и я водила
на разходки след като дядо му починал, защото баба му останала сама,
въпреки, че се грижила добре сама за себе си. Била подвижна, нямала нужда
някой непрекъснато да е с нея, имала нужда да я придружават при разходките
й навън. Л. била в добро състояние, хранела се, излизала, не се е оплаквала да
има някакви проблеми със здравето. Никога не е споменавала за дъщеря си,
7
освен, че не я е виждала от ужасно много време. Не споделяла друг от
роднините й да й помага. След като ответникът заминал, се чували регулярно
по телефон или скайп всеки ден, а ответникът пращал снимки на жена си и
детето. Когато баба му си счупила таза, се върнал в България през март месец
2020 г. Р. и майка му не поддържали никакви взаимоотношения от 10- 15
години. Баба му и дядо му са го отгледали и е живял с тях. Според
показанията на свид. М., Л. Ш. споделяла, че когато Р. бил малък дъщеря й
напуснала дома, бабата и дядото са отгледали Р. като свое лично дете, че тя
не се е обаждала. След 2010 г. Л. и Т. макар и възрастни били в кондиция. Р.,
докато все още бил в страната осигурявал медицинско съдействие на баба си
и дядо си посредством свидетелката. Р. ангажирал жена, с която сключил
договор да се грижи за покупките, за компания, защото макар и над 90
годишна, Л. се справяла добре.
При наличието на противоречиви и взаимно изключващи се
свидетелски показния относно правно значими факти, съдът следва да основе
своите изводи на тази група свидетели, която според съвкупната преценка с
останалите събрани доказателства по делото, сочи на по-достоверни и
вероятни фактически констатации.
Въз основа на твърденията и исканията, формулирани в исковата молба,
СГС правилно е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 87 ал. 3
от ЗЗД. На базата на приетото за установено от фактическа страна правилно е
направил извод, че същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Ищцата, в качеството си на наследник на прехвърлителите е
легитимирана да предяви иск за развяването на договора, след като твърди, че
е било налице неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника. Тъй като перхвърлителите са починали по различно време, правото
на иск за нея възниква за съответните идеални части от момента на смъртта
на всеки от тях.
Безспорно е установено, че между Т. Д. и Л. Ш. и ответника е бил
сключен действителен договор, в необходимата форма, който по
съдържанието си е имал характеристиките на алеаторния договор за гледане и
издръжка. Характерно за съдържанието на същия, че правата и задълженията
по него не са отнапред определени и с конкретно разписано съдържание, а се
8
описват с обща формулировка, приета от практиката. Същите се основават на
общата необходимост на прехвърлителите да получат грижи и издръжка, с
които да им бъде осигурен нормален живот, според тяхното здравословно и
физическо състояние и такъв, какъвто са свикнали да водят до тяхната смърт.
Грижите могат да бъдат осигурявани и чрез трето лице, въпреки, че това не е
изрично уговорено в договора. От значение е дали прехвърлителите приемат
изпълнението по този начин.
От събраните доказателства се установява, че прехвърлителите са
водили начин на живот, при който не са се нуждаели от ежедневни,
непосредствени грижи за техния бит, а се справяли сами с ежедневните
дейности до момента на влошаване на здравословното им състояние. В този
смисъл и осигуряването на живота, който са водили от страна на ответника се
е състояло предимно в осигуряването на средства за издръжката им и за
заплащане на необходимите им битови консумативи.
Доказателствената тежест относно изпълнението на задълженията от
страна на ответника се носи от него. В конкретния случай е налице доказване
на изпълнението, съобразно съвкупната преценка на доказателствата. На
първо място следва да се отчете, че по делото са налице писмени
доказателства относно удовлетвореността на прехвърлителите от
изпълнението на договора – периодичните декларации подписвани от тях. От
ищцата е представена един брой декларация, в която е посочено, че Л. Ш. е
недоволна от изпълнението на договорните задължения от внука си от
01.03.2020г., но след нея са представени нови декларации от 18 и от
19.03.2020г., в които е декларирано обратното. С оглед изложеното и
инцидентния характер на декларацията в обратен смисъл, съдът намира, че
следва да приеме, че е налице изразено удовлетворение от страна на
прехвърлителите, че ответника изпълнява задълженията си по договора
точно. Едната група свидетели посочва, че приживе Ш. е изразявала
задоволство от гледането от внука си, а другата група – че е разочарована от
това, че е заминал за Австралия. Въпреки изявленията на втората група
свидетели, обаче, тя не е предприела действия по развалянето на договора
след заминаването на ответника за Австралия, а е приемала издръжката и
грижите чрез трети лица, осигурени от него. Този факт, както и множеството
писмени декларации, настоящата инстанция намира, че доказват факта на
удовлетвореност и опровергават групата свидетели, които установяват
9
обратното.
На следващо място са налице писмени доказателства, установяващи
заплащане от страна на ответника на консумативите за жилището и нуждите
на прехвърлителите, както и средства изплатени от него за издръжката им. В
тази връзка, във въззивната жалба е направено възражение, че Ш. е превела на
ответника през 2012г. сумата 14 655лв. Липсват доказателства за основанието
за този паричен превод и доказателства какви си били отношенията между
страните, като не са налице и доказателства, че този паричен превод е
свързан с договора за гледане и издръжка.
От събраните доказателства се установява, че двамата прехвърлители са
били в състояние да се грижат за себе си до 2016г., когато Д. е имал нужда от
грижи, тъй като е бил на легло. За него се е грижила съпругата му. Ищецът е
пристигнал от Австралия непосредствено преди смъртта му. От показанията
на свид. И. Х. се установява, че тя е помагала на съпругата му в грижите за
него, за което последната й заплащала. Заплащането на грижите от страна на
прехвърлителката не означава, че ответникът не е изпълнил задължението си,
след като баба му у разполагала с достатъчно средства да заплаща т.е. са й
били осигурени достатъчно средства за задоволяване на нейните нужди и за
заплащане на помощта.
След 2017г. Л. Ш. е имала нужда от помощ само за разходка, което се
потвърждава и от показанията на свид. Х.. Тази свидетелка твърди, че за
нейните услуги й е плащала Ш. лично, а само инцидентно е плащала ищцата
или племенника й, като не е ясно дали в последствие Ш. им е възстановявала
сумата.
Установено е от събраните доказателства, че при наличието на
необходимост – след като Ш. си е счупила крака и не е можела да се грижи
сама за себе си, ответникът е дошъл от Австралия, ангажирал се е с лечението
й, организирал е операцията й, а след като е заминал е сключил договор с
трето лице, което да й осигурява непрекъснати грижи. Когато тя е починала
не е могъл да пътува поради забрана, въведена заради световната пандемия.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът е доказал
изпълнение на задълженията си по договора, като не са налице
предпоставките за неговото разваляне.
Правилни са изводите на първата инстанция относно това, че дори и да
10
се приеме, че е налице частично неизпълнение на договорните задължения то
е несъществено по отношение на интереса на кредиторите и не е основание за
разваляне на договора.
Тъй като съдът не уважава иска за разваляне, не следва да се разглежда
предявения в условията на евентуалност иск за връщане на даденото по
договора.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
СГС, следва да бъде оставено в сила обжалваното решение.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
направените разноски в размер на 6 000лв.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2257/18.08.2022г. по гр.д.№ 9735/20 по
описа на СГС, I -14 състав.
ОСЪЖДА Ю. Т. Д. ЕГН ********** да заплати на Р. М. Н. ЕГН
********** направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 6
000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11