РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Терзиева- Владимирова гр. дело № 235 по описа на съда за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искане по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявен е от Ю.М.Д.-
Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, , против М.Ю.С.,***, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД, с
който се иска съдът разпредели реалното ползване на избените помещения в
жилищна сграда с идентификатор 10450.502.844.2, със застроена площ на жилищния
етаж от 75 /седемдесет и пет / квадратни метра, с административен адрес: град
Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ № 9, построена в УПИ VI- 3987, в квартал 85 по
регулационния план на гр.Велинград, с идентификатор 10450.502.844 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК между етажните собственици Ю.М.Д.-
Х. и М.Ю.С., съобразно притежанието на общите части в сградата-по ½
ид.част. Ангажира доказателства.
Ищцата Ю.М.Д.-Х.,
твърди, че е собственик на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с идентификатор 10450.502.844.2.1,
който етаж се намира в източния калкан на двуетажна жилищна сграда-сключено
застрояване с идентификатор 10450.502.844.2, със застроена площ на жилищния
етаж от 75 /седемдесет и пет / квадратни метра, заедно със съответните 1/2
/една втора/ идеални части от общите части на сградата. Жилищната сграда е с
административен адрес: град Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ № 9 и е построена в
УПИ VI- 3987, в квартал 85 по регулационния план , на гр.Велинград и с
идентификатор 10450.502.844 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК.
Излага, че придобила собствеността на основание договор за дарение,
материализиран в нотариален акт № 117, том I, н.дело № 114, вписан в АВП под
№463 от 23.03.2016г. на нотариус Симеон Даскалов. Твърди, че ответникът, М.Ю.С.,
е собственик на ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от източния калкан на двуетажната жилищна
сграда- сключено застрояване, който етаж е с идентификатор 10450.502.844.2.2,
ведно със съответните ½ /една втора/ идеални части от общите части на
сградата, съгласно Заявление-декларация по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ, вписана на
24.07.1973г., акт 20, т.38 в PC Велинград. Поддържа, че в жилищната сграда, в
която се намират самостоятелните обекти на страните, има избен етаж и таванско
пространство. Таванското пространство е разделено помежду им и се ползва
наполовина, но ответникът към настоящият момент използва всички избените
помещения. Излага, че взаимоотношенията й с ответника не са добри, въпреки че
роднинската им връзка е много близка и опитите да се разберат извънсъдебно са
безуспешни. Предвиди изложеното моли предявеният иск да бъде уважен. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника М.Ю.С., чрез адв.С., с който изразява становище, че исковата молба
е допустима, но неоснователна. Не оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Излага, че е извършил значителни подобрения в поцесния имот. Твърди, че той не представлява мазе, а функционално жилище за живеене, за което ищцата не е
възразила при извършване на продобренията.
Ето защо счита, че тези обстоятелства
правят невъзможно евентуалното разпределение на ползването. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковата молба като
неоснователна, поради невъзможността за функционално разпределение ползването
на процесния имот. Ангажират доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
обсъди доказателствата по делото, намира следното:
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищцата е собственик на на първи жилищен
етаж, с идентификатор 10450.502.844.2.1, който етаж се намира в източния калкан
на двуетажна жилищна сграда-сключено застрояване с идентификатор
10450.502.844.2, находяща се в град Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ №
9, построена в УПИ VI- 3987, в квартал 85 по регулационния план на
гр.Велинград, с идентификатор 10450.502.844 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
на ИД на АГКК, със застроена площ на жилищния етаж от 75 /седемдесет и пет /
квадратни метра, заедно със съответните 1/2 /една втора/ идеални части от
общите части на сградата. Ответникът е собственик на втори жилищен етаж от източния калкан на процесната
двуетажната жилищна сграда - сключено застрояване, който етаж е с идентификатор
10450.502.844.2.2, ведно със съответните ½ /една втора/ идеални части от
общите части на сградата, съгласно Заявление-декларация по чл. 56, ал.2 от
ЗТСУ, вписана на 24.07.1973г., акт 20, т.38 в PC Велинград.
От
разпита на свидетеля С.М.С.се установява, че ответникът по молбата полза
самостоятелно целия процесен приземен етаж, в който е извършил подобрения така
че го е преустроил на жилище и в момента го обитава заедно със съпругата си.
Съгласно заключението на приетата без
възражения от страните съдебно- техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло в
процесния
приземен етаж са изпълнени довършителни работи, които са го направили обитаем и
се ползва като жилище от ответника. На етажа са разположени коридор със светла площ (без зидовете) 6.07 m2; североизточна стая с
кухненска мивка, с площ 16.67 m2; югоизточна стая, с площ 10.72 m2; баня с
тоалетна, с площ 3.30 m2 и южна стая с мивка, с площ 14.07 m2. Площта на
помещенията за индивидуално разпределение е следната: 16.67 m2 + 10.72 m2 +
3.30 m2 + 14.07 m2 = 44.76 m2; 1/2 ид.ч. от нея е 22.38 m2. Ако от площта за индивидуално
ползване в приземния етаж се извади площта на банята с тоалетна, която да остане
за общо ползване, за разпределяне остава площта: 16.67 m2 + 10.72 m2 + 14.07 m2
= 41.46 m2; 1/2 ид.ч. от нея е 20.73 m2. Пространството под стълбите, с площ
около 2 m2, което е част от стълбищната клетка на сградата, е усвоено и
преградено, с поставена врата и се ползва като склад.
Съгласно първи вариант за разпределение на
ползването- За първото ползване от 1/2
ид.ч. е определена североизточната стая с площ 16.67 m2, което е с 4.06 m2
по-малко от 1/2 ид.ч.. За компенсация към него е присъединено пространството
под стълбите, с площ от около 2 m2. За второто ползване от ½ ид.ч. са
определени: югоизточната стая с площ 10.72 m2 и южната стая с площ 14.07 m2;
общата им площ е 24.79 m2, което е с 4.06 m2 повече от ½ ид.ч.
Съгласно втори вариант за разпределение- За първото ползване от ½ ид.ч. са
определени: североизточната стая с площ 16.67 m2 и югоизточната стая с площ
10.72 m2; общата им площ е 27.39 m2, което е с 6.66 m2 повече от ½ ид.ч..За
второто ползване от ½ ид.ч. са определени: южната стая с площ 14.07
m2, което е с 6.66 m2 по-малко от 1/2 ид.ч. За компенсация към него е
присъединено пространството под стълбите, с площ от около 2 m2.
Разпределението на
ползването е временно решение при съсобствени имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да
стигнат до решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право.
Следователно, водещо при определянето на това кой колко от вещта да ползва е
първо, фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква
част има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се идеални
части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не води до
бъдещи съдебни спорове между страните. Трябва да се държи сметка за фактическото положение – кой съсобственик в коя
част от имота живее, колко са подлежащите на разпределение обекти, какви дялове
в съсобствеността имат страните и вариантът да не
придвижда значителни преустройства.
Общата, подлежаща на
разпределение площ възлиза на 44.76 m2. Съобразно правата на
страните в съсобствеността на всеки от
съсобствениците се припадат по 22.38
m2,
отговарящи на 1/2 ид.ч. от приземния етаж. Вещото лице е посочило, че ако от
площта за индивидуално ползване в приземния етаж се извади площта на банята с
тоалетна, която да остане за общо ползване, за разпределяне остава площта:
16.67 m2 + 10.72 m2 + 14.07 m2 = 41.46 m2 или на всяка от страните се следват по 20.73 m2 от нея.
По
наведените с отговора възражения съдът ги намира за неоснователни и недоказани.
По делото не бяха ангажирани доказателства, че приземния етаж отговаря на
законовите изисквания за обособяването му като жилище. Напротив от изложеното
от вещото лице в съдебно заседание стана ясно, че макар етажът да съдържа
всички помещения по ЗУТ, които следва да притежава едно жилище и да се ползва фактически
така, то не е налице необходимата височина за да бъде дефиниран по закон като
такова. При това положение не следва от съда да се преценява възможно ли е според
вида и броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на
съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и
сервизни помещения, респективно налице ли е съгласие на съсобствениците за общо
ползване на част от тях. Тези въпроси биха били относими единствено, ако по
делото бе доказано, че процесния приземен етаж има характеристиките на жилищен
такъв. От това, че той е пригоден и функционално преустроен на жилище не следва
изводът, че представлява такова след като не се установява да отговаря на
императивните изисквания на закона по отношение на необходимата височина на
тавана. Ето защо съдът намира, че разпределението на реалното ползване на
общата част на сградата – избен етаж, доколкото не се доказа етажът да е
самостоятелен обект в нея, следва да се извърши между етажните съсобствениците.
И
двата варианта на експертизата определят дялове за страните, които не предвиждат преустройства, но от друга
страна не отговарят на квотите им в съсобствеността.
Все пак вариант първи от нея предлага разпределение, което в по- голяма степен отговаря на фактическото положение, при съобразяване обстоятелството, че
ответникът по молбата ползва приземния етаж като жилище. Съдът счита, че този вариант
за разпределение на реалното ползване на помещенията, отразен на скицата към
заключението, в максимална степен удовлетворява изискванията за достъп до
помещенията от различните етажни собственици, съобразен е с правата на страните
и е целесъобразен. Съдът прима, че най- удачен, като отговарящ на всички цели на
производството, е вариант
първи на приетата експертиза и защото ищцата, макар и получаваща по- малка площ
от правата й в съсобственост според него, изрично заявява, че е съгласна и не
претендира парично уравняване на дела си.
По разноските:
Тъй като настоящото производство представлява
спорна съдебна администрация, разноските за адвокатско възнаграждение, следва
да се понесат от страните, така както са направени. Не така стои въпросът с
платените разноски за експертни заключения и държавна такса. Ето защо
ответникът по молбата следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата от
12,50 лв., представляваща държавна такса по делото, изчислена съобразно дела му
в съсобствеността.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствените между страните: избените помещения в жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.844.2, със застроена площ на жилищния етаж от 75
/седемдесет и пет / квадратни метра, с административен адрес: град Велинград,
ул.“Никола Вапцаров“ № 9, построена в УПИ VI- 3987, в квартал 85 по
регулационния план на гр.Велинград, с идентификатор 10450.502.844 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, както следва:
ПОСТАНОВЯВА молителите Ю.М.Д.-
Х., ЕГН **********,*** и М.Ю.С.,*** ДА ПОЛЗВАТ
ОБЩО площта на банята с тоалетна, с размери 3.30 m2, намираща се в
приземния етаж на процесната жилищна сграда.
ПОСТАНОВЯВА молителят Ю.М.Д.-
Х., ЕГН **********,*** ДА ПОЛЗВА самостоятелно
североизточната
стая с площ 16.67 m2, по вариант първи от заключението на вещото лице С.Г.Б., с обща площ от 16,67 кв. м. и
оцветен в жълт цвят на скицата на лист 38 от делото, приподписана от съдия- докладчика, както и пространството под
стълбите, с площ от около 2 m2.
ПОСТАНОВЯВА ответникът по молбата М.Ю.С.,*** ДА ПОЛЗВА югоизточната
стая с площ 10.72 m2 и южната стая с площ 14.07 m2, с обща площ 24.79
m2, по вариант първи от заключението на вещото
лице С.Г.Б., с обща площ от 24,79 кв.
м. и оцветен в зелен цвят на скицата на лист 38 от делото, приподписана от съдия- докладчика.
ОСЪЖДА М.Ю.С.,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.М.Д.- Х., ЕГН **********,***,
сумата от 12,50 лева държавната такса.
Решението може да се
обжалва пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА