Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260066 26.02.2021
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на ………трети февруари.… …………
две хиляди двадесет и първа година
в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……К.Н………………….…………………………….
И
прокурора ……………………………………………...…………………………
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова…..……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 854 по описа за
2020 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 614/02.11.2018 година,
постановено по гр.д. № 3177/2017 година по описа на РС-Хасково е отхвърлен предявеният
от А.А.А.
и Р.А.Х.,*** против В.А.Х., А.А.К., С.А.К., Г.И.К. и Х.С.К. иск за делба на недвижим
имот: УПИ V-216 в кв. 22 по плана на с.*** обл. Хасково, одобрен със Заповед № 231/1997 година, с площ от 740 кв.м., ведно с построените в
него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., при граници на имота: от една страна –
улица, УПИ II -215, УПИ IV-214,
УПИ VI-217 и УПИ VII-217.
С оглед този резултат, първостепенният съд е разпределил отговорността за
разноските, като ги е присъдил само на лицата, по отношение на които делбеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците
А.А.А.
и Р.А.Х.,***, по чието искане е започнато
делбеното производство. С въззивната си жалба са
въвели оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неговата
необоснованост, за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на процесуалните правила. С жалбата са поддържали твърдението си, че нито ответникът А.К., нито ответниците
С.К. и съпругата му Х.К. не демонстрирали такива действия спрямо останалите
наследници, с които да отрекат и отблъснат тяхното владение, да превърнат
своето държане на идеалните части на другите наследници във владение и да ги
завземат. С тези и останалите доводи са поискали отмяна на атакуваното решение
и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. По жалбата е
било образувано в.гр.д. № 79/2019 година
по описа на РС-Хасково. В хода на въззивното
производство въззивниците са поддържали въведените
доводи, оплаквания и искания, в това число – съдът да приеме за неоснователно и
недоказано въведеното от ответниците в първоинстанционното
производство С.А.К. и Х.С.К. възражение за придобиване на целия имот на
собствено основание – поради изтеклия в тяхна полза срок на давностно
владение.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемите не са
подали отговор на въззивна
жалба. В съдебните прения пред ХОС въззиваемите С.А.К. и Х.С.К., чрез упълномощен адв. Г., са оспорили въззивната
жалба. Настояли са, че целият имот е придобит от тях чрез валидна прехвърлителна сделка от А.А.К.,
след като той е придобил целия имот на основание давностно
владение. Поддържали са и въведеното при условията на евентуалност възражение
срещу иска – че те сами са придобили собствеността на основание давностно владение. Тъй като в имота живяла винаги Х.С.К. – съпругата на С.А.К., то
само тя и съпругът ѝ – наследник, през повече от десет години упражнявала
фактическата власт и с това двамата съпрузи са завладели частите на останалите сънаследници.
С Решение № 126/05.04.2019 година,
постановено по в.гр.д. № 79/2019 година по описа на Хасковския окръжен съд,
решението на първоинстанционния съд ХРС
е отменено в частта, в която съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от А.А.А.
и Р.А.Х. против С.А.К. и Х.С.К. иск за делба на процесния УПИ V-216, ведно с
построената в него жилищна сграда, както и в частта, в която А.А.А. и Р.А.Х. са
осъдени да заплатят ДТ в размер на 100 лв. по сметка на РС Хасково и разноски в размер на 2000 лв. в полза на С.К.. Вместо това ХОС е допуснал да се
извърши съдебна делба на имота, между А.А.А., Р.А.Х.,
С.А.К. и Х.С.К., при квоти: 1/5 идеална
част за А.А.А.,
1/5 идеална част за Р.А.Х. и 3/5
идеални части общо, в режим на СИО за С.А.К.
и Х.С.К.. В останалата част решение № 614 от 02.11.2018 година на РС Хасково,
постановено по гр.дело № 3177/2017
година е потвърдено.
С решение № 85/09.10.2020 година,
постановено по гр.д. № 4291/2019 година по описа на ВКС, 1 г.о., въззивното решение на ХОС, постановено по в.гр.д. № 79/2019
година, е отменено в частта, с която е отменено решение № 614/02.11.2018 година
по гр.д. № 3177/2017 година на Хасковския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от А.А.А. и Р.А.Х.
против С.А.К. и Х.С.К. иск за делба на УПИ V-216 в кв. 22 по плана на с.***,
Хасковска област, с площ 740 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с
площ от 120 кв.м., и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се
извърши делба на същия имот между страни и квоти, както следва: 1/5 идеална
част за А.А.А.,
1/5 идеална част за Р.А.Х. и 3/5
идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за С.А.К. и Х.С.К.. Делото е върнато на ХОС за
ново разглеждане в отменената част, като
в мотивите на решението на ВКС са дадени задължителните указания: друг
състав на въззивния съд да извърши съдопроизводствените действия – да разгледа евентуалните
възражения за придобивна давност на С.А.К. и Х.С.К. и
въз основа на изводите си за тяхната основателност или неоснователност да се
произнесе по основателността на иска за делба на А.А.А.
и Р.А.Х. срещу С.А.К. и Х.С.К., а при извод за неговата основателност да
определи делбените части на всяка една от страните,
както и да се произнесе по разноски за воденето на делото във Върховния
касационен съд.
При новото разглеждане на делото
страните поддържат становищата и исканията си по делото. В с.з. на 18.11.2020
година ХОС допълни доклада по делото, извършен от първоинстанционния съд, в
частта относно разпределянето на доказателствената
тежест между страните по повод въведеното от ответниците в първоинстанционното
производство С.А.К. и Х.С.К. възражение за придобивна
давност, като им указа да представят доказателства, установяващи твърдението
им, че са отблъснали владението на останалите наследници и са завладели частите
им. Във връзка с така дадените указания е допуснато събиране на нови
доказателства, представени от въззивнивниците К.. Процесуалният представител на въззиваемите С.А.К. и Х.С.К. прави искане за присъждане на деловодни
разноски за всички инстанции, а процесуалният представител на въззиваемите прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение пред съответните
съдебни инстанции и моли то да бъде намалено.
Хасковският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна проверка
на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
РС Хасково е сезиран с искова
молба от А.А.А. и Р.А.Х. срещу В.А.Х., А.А.К. и С.А.К., с която е предявен иск за съдебна делба на недвижими имоти както следва: УПИ V-216 в кв. 22 по плана на с.***, обл.
Хасково, одобрен със Заповед № 231/1997 година,
с площ от 740 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от
120 кв.м., при граници на имота: от една страна – улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и
УПИ
VII-219. В хода на първоинстанционното
производство са конституирани в качеството на страни по делбения
иск съпругите на А.А.К. и С.А.К., а именно - Г.И.К. и
Х.С.К..
Ищците основават твърдението си за наличие на
съсобственост между страните на основание наследствено правоприемство.
В наследство от баща им А.Х., петимата наследници по закон – сестра и братя
получили по 1/5 идеални части от процесния УПИ V-216 в
кв. 22 по плана на с.***, ведно с построената в него къща. Според твърденията на
ищците, имотът бил обитаван от ищеца Р.Х. и членовете на семейството му.
Останалите наследници само имали в имота адресна регистрация, но трайно не
живеели в него. Брат им А.А.К. живеел повече от 20
години в Турция и си идвал по няколко дни в годината. Независимо от това той се
снабдил на 29.08.2017 година с нотариален акт № 114 т.II, рег. № 4947 на Нотариус рег.№ 079 за собственост по
давност върху целия наследствен имот. Няколко дни по-късно, на 04.09.2017 година
той и съпругата му Г.И.К. продали този имот на ответника С.А.К.. Отричат
възможността брат им А.А.К. и съпругата му Г.И.К. да
придобият по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот, като
настояват, че те нито са установили владението само за себе си, нито са
отблъснали владението на останалите сънаследници. С
тези доводи оспорват транслативния ефект по така
сключената сделка по отношение на частта от имота, на която прехвърлителите
не са собственици. Молят съда да постанови решение, с което да допусне делба при квоти по 1/5 идеална част за всеки един наследниците
(първоначлни ищци и ответници).
В отговор на исковата молба ответникът С.А.К. оспорва иска с твърдение, че е
придобил целия процесен наследствен имот по силата на
сключен с брат му А.А.К. и съпругата му договор за
покупко-продажба от 2017 година. Пояснява, че за да могат да го прехвърлят
валидно, А.К. и съпругата му са придобили собствеността върху делбения имот по силата на давностно
владение. Едновременно с това, при условията на евентуалност, ответниците С.А.К. и съпругата му Х.К. въвеждат и второ
възражение - за оригинерно придобивно
основание. Твърдят, че през същото това време (т.е. по времето на владението от
А.), самият С.К. и съпругата му владеели имота – явно, непрекъснато,
необезпокоявано и повече от десет години. В дадения от ответницата Х.С.К.
отговор се излагат твърдения в същия смисъл.
За да постанови атакувания съдебен акт,
РС-Хасково е приел, че ответникът А.А.К. и съпругата
му Г.И.К. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот на
основание давностно владение, поради което и са могли
валидно да се разпоредят с този имот в полза на ответниците
С.А.К. и съпругата му Х.С.К.. Тази възможност е отречена с решение №
126/05.04.2019 година по в.гр.д. № 79/2019 година, влязло в тази част в законна
сила с Определение № 200/28.04.2020 година, постановено по гр.д. № 4291/2019
година по описа на ВКС, 1 г.о. Поради това и с оглед задължителните указания,
дадени с Решение № 85/09.10.2020 година, съдът дължи отговор само относно
основателността или неоснователността на второто, въведено при условията на евентуалност,
възражение на ответниците С.А.К. и съпругата му Х.С.К.,
а именно – дали те двамата или някой от тях са придобили собствеността върху
процесния имот на основание дългата придобивна
давност.
За да отговори на този въпрос, ХОС базира
изводите върху всички събрани доказателства по делото – както тези, събрани от
първоинстанционния съд, така и гласните доказателства, представени от въззиваемите С. и Х.К. след допълването на доклада и даване
на указания по чл. 146 ал. 2 от ГПК при новото разглеждане на делото. Тук е
необходимо да се отбележи, че при събиране на доказателства от районния съд не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ги опорочават и
оплакванията във въззивната жалба за противното са
неоснователни.
По делото не се спори и се установява от представеното
удостоверение за наследници, че ищците и ответниците А.К.,
В.А.Х. и С.А.К. са пълен кръг наследници на А.К.Х. - техен баща, починал на
02.12.1987 година и на Ф. А. Х. - тяхна майка, починала на 06.02.2005 година.
Няма спор и относно това, че след смъртта на бащата, за посочените ищци и ответници е възникнало правото на наследствено правоприемство върху спорния имот – УПИ и построената в
него къща. И петимата наследници са декларирали имота и заплащали съответните
данъци за него, видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/23.08.2017 година.
По делото е представен нотариален акт № 114 от
29.08.2017 година, том II, рег. № 4947,
дело № 301/2017 година по описа на нотариус Владилена
Сиртова, с който ответникът А.А.К.
е признат за собственик по давност на процесния недвижим имот. А според
нотариален акт № 124 т. 2 рег. № 5103 дело № 311 от 2017 година на същия
нотариус, на 04.09.2017 година А.А.К. и съпругата му Г.И.К. са сключили сделка със С.А.К. за
покупко-продажба на същия имот. Както вече бе посочено, с влязло в законна сила
решение е прието, че тази сделка не е произвела вещно-прехвърлителен
ефект (за посочените части), тъй като преди това А.К. и Г.К. не са придобили
собствеността върху идеалните части на двамата ищци по давностно
владение. Към делото е приложено нотариалното дело за извършена обстоятелствена
проверка за процесния имот, от което става ясно, че за да се снабди с
констативния нотариален акт за собственост,
А.А.К. се е позовал на изтекла в негова полза
20-годишна давност, през периода след смъртта на баща му през 1987 година до
издаването на КНА.
От събраните при първоинстанционното
разглеждане на делото гласни доказателства става ясно, че след смъртта на
бащата на петимата наследници, в имота са останали да живеят трайно С.К. и
съпругата му Х.К.. С.К. 23 години работил в чужбина и се завърнал скоро (след
издаването на КНА), но съпругата и децата им били в имота без прекъсване,
докато децата да пораснат и започнат свой живот. Същото положение се запазило и
след смъртта на майката на петимата наследници. Ищецът Р.А.Х. идвал от време на
време, като си имал и запазена стая в къщата, а след смъртта на майката на
петимата наследници, дъщеря му Р. „стегнала“ първия етаж от къщата и за
продължителен период от време – около 10-12 години се нанесла в процесния имот,
където живеела с мъж на семейни начала. (св. У.Ш.А., св. М.М.И.).
Средният брат А. поне до 1994 година също живеел в процесната
къща, а след това се изселил в Турция. Понеже бил запален ловджия, често се
връщал, но за лов, като отсядал в наследствения имот. Съпругата на брата С.К. –
Х.К., се грижила основно за имота, като извършила ремонт на покрив (св. М.И). Според
св. Р. Р. А. – дъщеря на ищеца Р.А.Х., от 1992 година (момент на завръщане от
Турция) докато да почине през 2005 година баба ѝ (майка на петимата братя
и сестра) е живяла в процесния имот. Още преди това Р.А. извършила ремонт на
първия етаж от къщата и в заеманата от нея стая на втория етаж. Св. А. настоява,
че тя и баща ѝ, а не Х.К., са направили ремонт на покрива. Според
свидетел А., че най-дългият период, през който тя не била в къщата, а временно
пребивавала в Турция, бил от м. септември 2016 година до месец юни 2017 година,
а през цялото останало време тя обитавала имота и се грижила за него.
Показанията на свидетеля М.Ю.Ч. са в разрез с останалите гласни доказателства. Той
назовава като обитатели на къщата братята А. и С., респективно съпругата на
последния, сестрата Г.. Относно дъщерята на ищеца Р.А.Х. заявява, че я познава,
но не знае къде живее, според него не и в село ***. Тези показания останаха
изолирани от доказателствения материал, опровергават
се от показанията на кмета на селото св.
М.И., който е и съсед на страните и поради това съдът не ги кредитира. Същото
се отнася и за показанията на свидетеля Е.Б.С., който като цяло показва съвсем
повърхностни познания относно начина, по който се е обитавал имотът. Той
твърди, че основно братът А. е извършвал ремонти в имота. В показанията си св.
Б.М.И. – съсед на страните, заявява, че основната заслуга за поддържането на
имота е на Х.К.. Като цяло, показанията му са подробни, а събитията, за които
съобщава, датират още от времето, в което е бил жив бащата на петимата братя и
сестра. В същото време, запитан за това – дали и Р., дъщеря на втория ищец, живее в имота, свидетелят
лаконично отговаря, че няма наблюдения и не знае. В тази част, на фона на
останалите задълбочени познания, които свидетелят демонстрира, относно живота и
битието на съседите му, показанията му несъмнено представляват укриване на
истината и поради това съдът не ги кредитира. Показанията на свидетеля С. А.З.
не се отличават със задълбоченост. И доколкото заявлението му, че Р.А. и дъщеря
му Р. се отбивали в имота само по празниците се опровергава с убедителните и
пълни показания на кмета на селото св. М.И.,
то това му твърдение не следва да се кредитира.
В настоящото производство са преразпитани
свидетелите М.М.И. и М.Ю.Ч.к и е разпитан още един
свидетел – Г.М.С.. И тримата са единодушни относно това, че Х.К. през цялото
време се намирала в имота, а съпругът ѝ работил в чужбина, но също
периодично си идвал в бащиния си дом, при жената и децата си. Св. М. Ч., който е бивш кмет на с. ***
(мандат 1995 – 1999 година) заявява, че
много добре познава всичките членове на семейството на страните, както и кой,
кога и за какъв период от време е обитавал имота. Свидетелят обяснява, че макар
и в къщата основно живеело семейството на С.К., през годините всеки член от разширеното
семейство, включващо и други наследници
на бащата А., е ползвал стаите от къщата. А около 2005-2006 година в имота се
нанесла да живее Р.А. – дъщеря на втория ищец. Тя си идвала и отивала да живее
другаде, като напуснала имота окончателно след началото на делото. Съдът
констатира динамика в показанията на
свидетеля М.И. и значителни различия в твърденията му, изнесени в първоинстанционното производство и сега пред въззивния съд. Разпитан за първи път, св. И., който е кмет
на село *** подробно, пълно, ясно и непротиворечиво е обяснил, че от 2005-2006
година дъщеря на втория ищец Р.Р.А. се е установила
трайно в имота, като за целта е преустроила долния етаж. Останала там и през
последните седем години, по време на кметския му мандат. При преразпита, обаче, свидетелят очевидно се опитва да
минимизира и омаловажи престоя на Р.А. в имота, като го представя като периодичен, за кратко време, а
не постоянно живеене в къщата. Съдът дава приоритет на показанията на
свидетеля, дадени при първия му разпит, когато е бил разпитан в едно съдебно
заседание с останалите свидетели и преди да е ясен резултатът от разглеждане на
делото във въззивната и касационната инстанции, и
мотивите на съдилищата за достигане до тези резултати. Сега показанията му са
очевидно повлияни и са интерпретирани в зависимост от обстоятелствата, които е
възложено да докажат на лицата, които са поискали разпита му – въззиваемите К..
Аналазизирани в съвкупност, така събраните гласни доказателства
дават основание за фактическите изводи, че след смъртта на общия наследодател
на страните-наследници през 1987 година, имотът основно и без прекъсване е бил
обитаван от семейството на С.К.. До смъртта си през 2005 година в спорния имот
е живяла и майка им. Останалите братя и сестра са пребивавали в имота през
различни периоди от време, но винаги по взаимно съгласие, без спорове, като
всеки е ползвал отделните помещения в къщата когато им е било необходимо. На
база показанията на свидетеля М.М.И. – кмет на с.***,
дадени в първоинстанционното производство, съдът
приема, че след 2005 година до повдигането на спора през 2017 година в имота се
е намирала и дъщеря на втория ищец. Както съпругата на С.К., така и дъщерята на
ищеца Р.А.Х. са подобрявали имота, като всеки го е преустройвал според
собствените нужди. По делото са събрани многобройни гласни доказателства, но
никой от свидетелите не съобщава за спорове между страните по повод имота, до
началото на настоящия процес.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се признае на едно лице право на изключителна
собственост по отношение на един изцяло или отчасти чужд недвижим имот, нормата
на чл. 79 ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на
конкретна вещ, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест
поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен
обем за себе си. Повече от това, според постоянната съдебна практика, когато
наследствен имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите
идеални части и държател на частите на другите наследници. В случай на
намерение на наследника, владеещ имота, да го придобие по давност, той трябва
да отблъсне владението на другите наследници /ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС/.
При владение на сънаследствен имот, презумпцията на чл. 69 от
ЗС не намира приложение, като намерението целият имот да се владее и това
владение да се противопостави на останалите наследници, трябва да бъде доказано
от наследника, който се позовава на придобивната
давност. Събраните по делото доказателства не доказват такива действия от
страна на С.К. и съпругата му Х.К., с които те да обективират
спрямо останалите собственици намерението да владеят останалите идеални части
за себе си. Не се установява – А.А.А. и Р.А.Х. в
качеството им на наследници на общия наследодател А.К. Х., след неговата смърт през
1987 година да са предали фактическата власт върху процесните
имоти на С.А.К., респективно на съпругата му Х.К., нито момента, в който това евентуално
се е случило. Липсват указания за каквито и да било спорове между страните по
делото относно имота, напротив, те са го ползвали заедно, по взаимно
разбирателство, т.е. няма основание да се приеме, че С. и Х.К. са отблъснали претенциите на претендиращите
делба наследници, при което би могло да
се счита, че те са завладели имотите само за себе си с намерение да ги своят.
Тук е необходимо да се направи следното разграничение:
принципно, няма пречки всеки от съпрузите, на основание установено само за себе
си владение, да претендира на лично основание придобиване собствеността върху
недвижим имот по давност. По отношения на ответника С.К. вече е посочено, че
презумпцията по чл. 69 от ЗС е неприложима, тъй като той е наследник и дължи да
докаже по-високо по интензитет противопоставяне на правата на останалите
наследници, отблъсване на владението им – лично или, евентуално чрез съпругата
си Х.К.. Не се изключва придобиване на собствеността по давност от самата Х.К.
– лично за нея. Между съпрузи давност не тече, но за останалите идеални части
върху имота тя би могла да превърне държанието във владение, а след това да манифестира
спрямо останалите лица поведение на пълноправен собственик и да владее
необезпокояване до изтичане на дългия давностен срок.
В конкретно установените по делото отношения между страните, обаче, няма
решаващо значение констатираното по делото обстоятелство, че къщата и дворът са
били обитавани и стопанисвани основно от Х.К.. Не следва да се забравя обстоятелството,
че до смъртта си през 2005 година в имота е живяла съпругата на общия
наследодател – майка на петимата братя и сестра. Т.е. до 2005 година е
изключено владението на имота от страна на въззивниците
К. да е било само за тях, по начин, годен само тях да ги направи собственици на
имота.
На следващо място, показателен е фактът, че през 2005
година дъщеря на ищеца Р.А.Х. не само е била допусната в имота, но и го е
благоустройвала според нуждите на нейното семейство. И тези действия са били
приети от семейството К. – Х.К. не само не се е противопоставила, но и с Р.А.
са си разпределили ползването на отделните помещения в имота. С тези действия ответниците С. и Х.К. са демонстрирали собственото си
отношение към къщата и двора - като такива, все още намиращи се в
наследствената маса, върху която имат права наследниците на бившия собственик
на имота, а не като тяхна изключителна собственост. Събраните по делото гласни
доказателства налагат извода, че ищците не са изоставили имота, така че да бъде
завладян от един от сънаследници. Този извод намира опора
и в писмените доказателства – обсъденото по-горе удостоверение, от което се
установява, че пред данъчната администрация всички наследници са заявили
правата си като наследници, респективно носители на правото на собственост
върху процесния имот, а след това са заплащали данъци за тях.
Особено показателни са в случая твърденията на самите въззивници. Те въвеждат две взаимно изключващи се тези:
заявяват, че собственикът на целия имот, по силата на давностно
владение, е станал братът А.К.. С това си заявление те на практика
потвърждават, че наред с останалите сънаследници,
братът С.К., респективно неговата съпруга, са изоставили имота и не са го
владеели поне 10 години. За втори път С.К. и съпругата му потвърждават това, че вече не са собственици на имота,
като сключват с А.К. покупко-продажната сделка. Тези
им действия са ярка демонстрация на собственото им отношение към имота: те не
се чувстват негови собственици, признават правото на собственост на друго лице
и то по начин, изключващ същото право върху имота за тях самите. При това
положение, въведеното при условията на евентуалност възражение за придобивна давност на лично основание е в противоречие с
направените с първата застъпена теза признания, направени в съдебния процес.
От гореизложеното следва изводът, че С. и Х.К. са били
само допуснати от сънаследниците - ищци да ползват процесните къща и дворно място, което е търпимо действие,
извършвано със съгласието на собственика му, но не и владение на идеалните
части на останалите сънаследници. Колкото дълго и да
продължи това действие, то не поражда правни последици, идентични на тези,
настъпващи в резултат на упражнено давностно
владение. Следователно, до претендирания от въззиваемите момент – 2017 година С.А.К. и съпругата му Х.К.
не са могли да придобият собствеността по заявения способ – давностно
владение, върху идеалните части, принадлежащи на претендиращите делбата
наследници А.А.А. и Р.А.Х..
Предвид изложеното въззивният съд намира, че второто, въведено в условията на евентуалност от ответниците С. и Х.К. възражение срещу предявения иск за
делба е неоснователно. За ответниците К. (въззиваеми в
настоящото производство) не се установява надлежно реализирано придобивно основание, годно да ги направи собственици на
идеалните части от имота, принадлежащи на ищците А.А.А.
и Р.А.Х. по наследство. А щом е така, то между тези страни съществува
съсобственост: за брат и сестра А.А.А. и Р.А.Х. – по
1/5 идеални части, получени в резултат на наследствено правоприемство.
А за С. и Х.К. – 3/5 идеални части в режим на СИО. В тази част ХОС е обвързан с
влязло в законна сила в тази част решение на ХОС по в.гр.д. № 79/2019 година: С
диспозитива на последното е потвърдено решение на
РС-Хасково, с което е отхвърлен искът за делба срещу В.Х. и А.К. и съпругата му
Г.К., а в мотивите е прието, че техните части са придобити от С. и Х.К. в СИО чрез
производна прехвърлителна сделка, от А.К. и съпругата
му. Поради това настоящият съд приема, че по въпроса относно притежаваните от
двамата въззиваеми идеални части в имота е обвързан
от формираната СПН.
Поради това предявеният иск за делба в
тази част се явява основателен и доказан и като такъв подлежи на уважаване. А
решение № 614/02.11.2018 година, постановено по гр.д. № 3177/2017 година на
Хасковския районен съд, като необосновано и от там – неправилно, следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А.А.А. и Р.А.Х. против С.А.К. и Х.С.К. иск за делба на УПИ V-216
в кв. 22 по плана на с.***, Хасковска област, с площ 740 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда с площ от 120 кв.м. Вместо него следва да
бъде постановено решение за допускане да се извърши делба на същия имот между
страни и квоти, както следва: 1/5 идеална част за А.А.А., 1/5 идеална част за Р.А.Х. и 3/5 идеални части общо в режим на съпружеска
имуществена общност за С.А.К. и Х.С.К..
На този етап не се дължи произнасяне относно заплащане
на разноски на страните, по отношение на които е допусната делбата, направени
във всички инстанции. Указанието, дадено от ВКС с отменителното
решение е относимо към изхода на спора, при което
искът за делба се отхвърля изцяло и с това производството по делото приключва.
Но настоящият случай не е такъв. Съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК
отговорността за разноски в делбата се разпределя във втората фаза на делбата с
решението по извършването й въз основа
на стойността на дяловете.
Водим от горното,
съдът
Р е ш и :
ОТМЕНЯ Решение № 614
от 02.11.2018 г. на РС Хасково, постановено по гр.дело № 3177/2017 година, в частта, в която съдът
е отхвърлил като неоснователен
предявения от А.А.А. и Р.А.Х.,*** против С.А.К. и Х.С.К.
иск за делба на УПИ V-216 в кв. 22 по плана на с.***, обл.
Хасково одобрен със Заповед № 231/1997 година,
с площ от 740 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от
120 кв.м., при граници на имота : от една страна – улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-219, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА
СЕ ИЗВЪРШИ съдебна делба на УПИ V-216
в кв.22 по плана на с.***, обл. Хасково одобрен със
Заповед № 231/1997 г., с площ от 740
кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., при
граници на имота : от една страна – улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-219 между А.А.А., ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, партер, адв. Ц., Р.А.Х.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, партер, адв.
Ц., С.А.К., ЕГН ********** и Х.С.К., ЕГН ********** - двамата от с.***, обл. Хасково, при
квоти: 1/5 идеална част за А.А.А., 1/5 идеална
част за Р.А.Х. и 3/5 идеални части общо,
в режим на СИО за С.А.К. и Х.С.К..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: