№ 78
гр. Шумен, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500091 по описа за 2022 година
Производство по чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по изпратена от ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 частна жалба с вх. №
09935/06.12.2021г. депозирана от „ПРЕДЕЛ“ ООД - гр. Б., ЕИК .... представлявано от
управителя Е.Н. – длъжник по ИД № 20167740400340 срещу разпореждане от 08.11.2021г.
на ЧСИ, с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК му е върната частна жалба с вх. №
07632/29.09.2021г.
Жалбоподателя излага, че на 02.12.2021г. е получил съобщение с изх. №
6562/08.11.2021г., към което липсвало приложено разпореждане за връщане на жалба, а само
се съобщавало, че на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК приложено се връща частна жалба с вх.
№ 07632/29.09.2021г. Твърди, че жалбата срещу протокола за разпределение е подадена по
пощата на 27.09.2021г. в три дневния срок, считано от 24.09.2021г. – датата на
предявяването на разпределението и не можело ЧСИ на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, както
е посочено в съобщението да обоснове връщането на жалбата. Сочи, че веднага след
получаване на съобщението е посетил кантората на ЧСИ и при преглеждане на делото е
установил, че ЧСИ първо е оставил жалбата без движение и е изготвил съобщение с изх. №
5810/2021г., за уведомяването му, което изключвало хипотезата, жалбата да е върната на
посоченото основание – като просрочена, още повече, че тя не е, като евентуално счита, че е
върната на осн. т.2 на чл. 262, ал. 2 от ГПК – поради неотстраняване в срок на допуснати
нередовности. Твърди, че само на това основание, обжалваното разпореждане следвало да
бъде отменено. Независимо от това, излага, че дори и да е върната на основание чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК, то разпореждането е незаконосъобразно. От материалите по делото било
1
видно, че съобщението с указания за отстраняване на нередовности, никога не е връчвано на
„Предел“ ООД. Това съобщение било изпратено чрез „Български пощи“ и е върнато в
кантората на ЧСИ на 26.10.2021г. без нарушена цялост, с отметка – непотърсено, без име на
лицето удостоверило този факт и без име на лице, съобщило за изпратено писмо. Излага, че
нито служител на пощата му е съобщил за него, нито в офиса или в пощенската кутия или
чрез залепване на входната врата или на друго достъпно място, му е оставяно съобщение за
писмо с баркод ИДРS970000S8GO1, както и, че някой от кантората на ЧСИ не е направил и
минимални усилия да бъдат известени по телефона за изпращането и връщането на писмото,
при положение, че телефонните номера са приложени по делото. Твърди, че е налице
нередовно връчване на съобщение, тъй като нито е спазен реда за връчване по поща съгл. чл.
36 от Закона за пощенските услуги, нито реда за връчване по чл. 50 от ГПК и в частност на
чл. 50, ал. 4 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което моли съда
разпореждането за връщане да бъде отменено и да разпореди администриране на жалбата,
както и съда да спре изпълнителните действия по изп. д. № 340/2016г. до произнасяне по
жалбата.
Възражение по жалбата е постъпило от взискателя „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, с
ЕИК ...., в което излага становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без
уважение. Сочи, че правилно съобщението е приобщено към делото, като редовно връчено
на осн. чл. 50, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.
Съдебният изпълнител, на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, е депозирал становище, в
което е изложил подробни мотиви относно обжалваното действие и счита жалбата за
неоснователна, тъй като съобщението с указания за отстраняване на нередовности, е
изпратено по пощата по реда на чл. 42, ал. 1 от ГПК и въпреки, че е изпратено на адреса на
управление, същото се е върнало в цялост, поради което на осн. чл. 50 от ГПК – същото се
считало за редовно получено. След изтичане на законоустановения срок за изправяне на
нередовности на 05.11.2021г. жалба с вх. № 07632/29.09.2021г. била върната на длъжника.
Сочи, че от образуването на изпълнителното дело до настоящият момент, абсолютно всички
книжа по делото са изпращани и получавани на същия адрес и по делото нямало депозирано
искане от длъжника, книжата или съобщенията да бъдат връчвани по телефон или ел. поща.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 275,
ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
От изложеното в жалбата и от материалите по делото, се установи, че
жалбоподателят е депозирал чрез ЧСИ Я. Д. до ОС – Шумен, частна жалба с вх. №
07632/29.09.2021г.(пощ. кл. от 27.09.2021г.) против протокол за разпределение от
10.09.2021г., предявен на 24.09.2021г. по ИД № 20167740400340. С разпореждане от
29.11.2021г. ЧСИ е оставил жалбата без движение и на жалбоподателя са дадени указания в
едноседмичен срок от уведомяването да представи 5 броя преписи от жалбата за връчване на
насрещните страни и доказателства за внесени такси: 25.00лева – държавна такса по сметка
на ОС – Шумен и 150.90 лева - такси за администриране на жалбата по сметка на ЧСИ. Така
2
изготвеното разпореждане за оставяне на жалбата без движение е изпратено до
жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка, което писмо е върнато в цялост в
кантората на ЧСИ на 26.10.2021г. с отметка „непотърсено“. На осн. чл. 50 от ГПК ЧСИ е
приел, че съобщението е редовно получено и впоследствие на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК
е върнал на жалбоподателя депозираната жалба. От депозираното становище на ЧСИ и от
материалите по приложеното изпълнително дело е видно, че ЧСИ е върнал жалбата поради
неотстраняване в срок на констатирани нередовности, което е основание по т. 2 на чл. 262,
ал. 2 от ГПК, а не както е записано в съобщението до жалбоподателя т. 1 на чл. 262, ал. 2 от
ГПК, поради което съдът приема, че е налице техническа грешка при изписването на
основанието – т. 1, вместо т. 2 и жалбата е върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК –
поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности.
Настоящият въззивен състав намира, че така постановеното разпореждане за връщане
на подадената от длъжника жалба, е неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК, мястото на връчване на призовки и съобщения на
търговец и юридическо лице, което е вписано в търговския регистър, е последният посочен в
регистъра адрес. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Когато
връчителя не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да
получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК /съгл. чл. 50, ал. 4 от
ГПК./ От приложените към делото писмени документи, се установява, че посочения адрес по
делото, съвпада с адреса на търговеца вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост
писмо е посочено само, че същото е непотърсено и няма отметка, че лицето е напуснало
адреса. От така извършеното отбелязване, не може да се направи категоричен извод, че
търговеца е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за вписване на новия адрес
в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК по силата на която ЧСИ е приел,
че съобщението е редовно връчено, следва да намери приложение, само когато търговецът е
напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на новия адрес в
търговския регистър, което обстоятелство следва да бъде удостоверено от връчителя.
Посочената разпоредба предвижда "Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат към дело и се смятат за редовно
връчени". След като липсва такова твърдение от връчителя, „че лицето е напуснало адреса“,
е необосновано приложението на разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител.
В този случай, същият е следвало да осъществи процедурата по чл. 50, ал. 4 от ГПК, като
разпореди залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК или доколкото е разпоредил
връчване по реда на чл. 42, ал. 1 от ГПК да приложи разпоредбата на ал. 3 на чл. 42 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 42 от ГПК, която намира приложение при връчване на
съобщения и в изпълнителното производство, тъй като е част от общите правила на ГПК.
Принципът е връчването на съобщения да се извършва от служител на съда (в случая на
съдебния изпълнител), по пощата или чрез куриерска служба, с препоръчана пратка с
обратна разписка, а в случай, че съобщението не е връчено по друг начин, ал. 3 предвижда
по изключение връчването да стане от служител на съда/съдебния изпълнител по телефона,
телекса, факса или с телеграма и то след съответно разпореждане от съда/съдебния
изпълнител. С оглед на това следва да се приеме, че възприетият в ГПК принцип е да се
извършва реално връчване на съдебните книжа – на страната или чрез процесуален
представител/съдебен адресат (чл. 39) било от служител на съответната служба, било по
пощата или чрез куриерска служба и като изключение е прието и връчването по телефона,
което е допустимо единствено при невъзможност съобщението да бъде връчено по друг
3
начин и то след изрично разпореждане от съда/съдебния изпълнител.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че в случая е налице съществено
нарушение на предвидената в ГПК процедура за връчване на съобщения, поради което
следва да се приеме, че е налице нередовно връчване на съобщението за дадените от ЧСИ
указания, съответно срокът за отстраняване нередовностите на жалбата не е започнал да
тече и към датата на постановяване на обжалваното разпореждане не е изтекъл. Ето защо
съдът счита, че не са били налице основания за връщане на жалбата, поради което
постановеното в този смисъл разпореждане следва да бъде отменено.
След отмяна на обжалваното разпореждане, делото следва да бъде върнато на ЧСИ Я.
Д. за извършване на ново връчване на длъжника на съобщението за дадените от ЧСИ с
разпореждане от 29.09.2021 г. указания за отстраняване нередовностите на частна жалба с
вх. № 07632/29.09.2021 г. при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 50 от ГПК.
Жалбоподателя е направил искане за спиране на изпълнителните действия по
изпълнителното дело, което искане е недопустимо в настоящото производство по реда на чл.
263, ал. 3 от ГПК и същото следва да се остави без разглеждане, тъй като не се обжалва
същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител по см. на чл. 435 сл. от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № 6562/08.11.2021 г., по ИД № 20167740400340 по
описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № 774 на КЧСИ, с което е върната подадената от длъжника
„ПРЕДЕЛ“ ООД - гр. Б., частна жалба с вх. № 07632/29.09.2021 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Я.Д. за продължаване на съдопроизводствените действия по
администриране на частната жалба на длъжника – от фазата на връчване на съобщението за
оставянето й без движение с разпореждане от 29.09.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „ПРЕДЕЛ“ ООД - гр. Б., за спиране на
изпълнителните действия по ИД 20167740400340 по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № 774 на
КЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4