№ 20782
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110173878 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. С. срещу
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор
за паричен заем № .......... от 04.06.2023 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата на
чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № .......... от 04.06.2023 г.
Ищецът е предявил срещу „Ай тръст“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на договор
за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД към договор за паричен
заем № .......... от 04.06.2023 г.и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата в размер на 5 лв., предявена като частичен иск от общо 101,27 лв., като платена без
основание.
Ищецът твърди, че на 04.06.2023 г. е сключил договор за паричен заем № .......... с
първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 400 лв., видът на вноската - месечна, като срокът за погасяване на кредита е бил
25 дни, като е бил посочен ГПР в размер на 49,14%, ГЛП в размер на 40,00 %, а размерът на
месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III
т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият да предостави на кредитора
банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с
одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението
за отпускане на кредит. В ал. 3 е било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение на искането за отпускане
на кредит е 14 дни, а предложението съгласно СЕФ е 10 дни. Посочва, че на датата на
сключване на договора с „Кредисимо“ ЕАД е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по
силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички
негови задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество сумата от 101,27 лв., която заплатил. Посочва, че
1
възнаграждението за поръчителство било разсрочено за изплащане, заедно с месечната
вноска по договора за кредит. Твърди, че съгласно договора за поръчителство следвало да
предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо“ ЕАД, което от своя страна било
упълномощено от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да събира тези суми. Твърди, че към датата на
исковата молба е погасил задълженията си и към двамата ответници.
Посочва, че сключеният договор за паричен заем има характер на потребителски
кредит, с оглед на което договорът за предоставяне на поръчителство, който е акцесорен,
също има потребителски характер. Счита, че доколкото договорът за поръчителство е
акцесорен на договора за кредит, то съществуването му е обусловено от валидността на
договора за кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен
доколкото не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, поради което се дължи
единствено чистата стойност по него. Счита, че клаузата по чл. 4 не оставя избор на
заемателя да избере дали да предостави поръчителство, както и какво да бъде то, тъй като
посочените изисквания били на практика неизпълними. Посочва, че по този начин разходът
за потребителя по договора за поръчителство е сигурен, доколкото сключването на договора
е необходимо условие за сключването на договора за кредит, а от друга предложените други
две възможности за обезпечения са били невъзможни за потребителя. Твърди, че
невключвайки възнаграждението за поръчителство към ГПР кредиторът заобикаля нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е бил въведен в заблуждение, доколкото в договора е било
посочено, че сумата, която е следвало да върне била 411,11 лв. Посочва, че едва след
сключването на договора е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн
платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Счита, че посоченият в договора размер
на ГПР от 49,14% е неправилен, доколкото към него е следвало да бъде включено изначално
и възнаграждението за поръчителство. Сочи, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са
свързани лица, поради което кредиторът е бил наясно с договора за поръчителство. Сочи, че
в случай, че възнаграждението по договора за поръчителство е било включено към ГПР
същият е щял да бъде 3615,09%. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не била предоставена услуга. Вместо това сключеният договор влошавал
неговото състояние, доколкото съгласно чл. 2 ал. 4 поръчителят оставал задължен и след
падежа на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит независимо
дали „Кредисимо“ ЕАД е предявило иск срещу потребителя и/или поръчителя в срок от 6
/шест/ месеца от падежа на задължението по кредита. Счита, че договорът за предоставяне
на поръчителство накърнява добрите нрави, тъй като уговореното по него възнаграждение е
било почти колкото главницата. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата
ответници.
С отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо" ЕАД твърди, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за нищожност на Договор за
потребителски кредит № .......... от 04.06.2023 г., с оглед на това че същият вече не е
действащ между страните, а освен това имал възможност да предяви осъдителен иск в
случай, че счита че е заплатил суми без правно основание. Счита, че по този начин се
нарушава принципът на процесуална икономия, а освен това е във вреда на потребителя,
доколкото увеличава необходимостта от брой на искове за да се постигне желаната от него
защита. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № .......... от 04.06.2023
г. между него и ищеца, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 04.06.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител В. С. С.. Признава, че договор
за потребителски кредит № .......... от 04.06.2023 г. е бил сключен между страните за главница
от 400,00 лева, която следвало да бъде върната за срок от 25 дни, при ГЛП от 40.00% и ГПР
от 49.14 %. Не оспорва, че сумата от 400,00 лева (главница по договора за кредит) е усвоена
2
от него изцяло. Посочва, че общият размер на дължимите по кредита суми при точно
спазване на уговорения между страните погасителен план възлизал на 411,11 лв., като
същият е бил погасен предсрочно посредством плащане, като по сметката му е постъпила
сумата в размер на 512,38 лв. Посочва, че сумата в размер на 8,89 лв. заплатена от ищеца е
останала неразпределена, но не е постъпвала покана за връщането й от ищеца. Оспорва, че
договорът е нищожен, тъй като не бил посочен правилно ГПР. Не оспорва, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на другия ответник по делото - „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по
смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е
включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че
възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря
на легалната дефиниция за общ разход по кредита, Формулирана в § 1. т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставеното
поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат
на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, а освен това
размерът на възнаграждението за поръчител не му бил известен разход към момента на
сключване на договора за кредит. Посочва, че в общите условия е било посочено, че
кредитополучателят има право, но не и задължение да представи обезпечение по кредита.
Твърди, че при непредоставянето на обезпечение е щял да разгледа заявлението му, да
направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали да предостави кредит
съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Твърди, че договорът за
кредит предвиждал изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере
необезпечен кредит - т.е. потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен и
необезпечен кредит. Твърди, че е нямало как да знае какво ще е уговореното възнаграждение
по договора за поръчителство, по който не е страна. Посочва, че след подписването на
договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави
обезпечение, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД. Признава, че е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са
самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност, поради което е нямал достъп до договора за
поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Евентуално твърди, че
дори да е налице скрито обогатяване в резултат на договора за поръчителство, то същото би
довело единствено до недействителност на клаузата за предоставяне на поръчителство. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също твърди, че липсва правен интерес за ищеца, тъй
като договорите са погасени и не действат между страните, а освен предявяването на
осъдителен иск би било достатъчно. Не оспорва, сключването на Договор за потребителски
кредит № .......... от 04.06.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и В. С. С.
/кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 04.06.2023 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител
и В. С. С.. Признава, че размерът на главницата по договора за кредит възлизал на 40,00
лева и следвало да бъде върната за срок от 25 дни, при ГЛП от 40,00 % и ГПР от 49,14 %.
Общият размер на дължимите по кредита суми при спазване на уговорения с него
погасителен план възлизал на 411,11 лева. Посочва, че възнаграждението от 101,27 лв. се
дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал
възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Твърди, че лицето което желае
да получи кредит имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво
обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на
поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна
3
вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя. Посочва, че след подписване на договора за кредит и в
случай че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст"
ЕООД кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на „Ай
Тръст" ЕООД, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и
клиентът имал възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код,
изпратен на мобилния му телефонен номер. Твърди, че сключването на договора ставало в
рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД
нямал достъп. Посочва, че в Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора
за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде
включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Счита, че сключването на договор
за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща
търговска практика", тъй като не било налице предоставяне на неясна информация или
скрита информация. Твърди, че дружеството предлага услугите си на неограничен брой
лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската
му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД, като
имал свой персонал и имущество. Твърди, че с оглед действителността на договора за
поръчителство, сумата в размер на 5 лв. е получена на годно правно основание и не подлежи
на връщане.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договора за паричен заем № .......... с първия ответник „Кредисимо" ЕАД със
соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни
материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Срещу втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД ищецът е предявил искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2,
пр. 4 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в
тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 04.06.2023 г. е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на
заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 04.06.2023 г. се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване,
че същият е лишен от основание.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването на процесната сума (5 лв.), а в тежест на ответника – наличието на основание за
получаването/задържането й.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от
значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните
последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало
дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства.
По доказателствата
4
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответниците с
отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответниците да
представят справка от счетоводствата си за извършени плащания. Искането по отношение
на ответника „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде оставено без уважаване, доколкото
плащанията във връзка с договора за заем не влизат в предмета на делото, освен това не се
спори, че кредитът е погасен. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД не оспорва получаването на
сумата в размер на 101,27 лв., с оглед на което не е необходимо представянето на справки от
счетоводството му.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, което искане
следва да бъде уважено, тъй като изисква специални знания и касае установяването на
относими към предмета на спора обстоятелства.
Всички искания за издаване на съдебно удостоверение на ищеца следва да бъдат
оставени без уважаване. Поисканото съдебно удостоверени, което да послужи пред БНБ, е
относно неотносими факти, а относно другите искания за доказването на извършени
плащания са ангажирани други доказателства, а освен това не се сочи, че се иска
информация за извършените плащане относно процесните два договора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2025 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде
уведомен за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК, както и за издаване
на съдебни удостоверения.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5