Р Е Ш Е
Н И Е № 1525
гр.Пловдив,
16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2523/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Д.П. ***, чрез пълномощника
адв.Е.Г. срещу решение № 3268/02.08.2019г. по гр.д. № 2149/2019г. по описа на
РС Пловдив, ІІІ брачен състав, с което е изменен размера на издръжката,
която Н.Д.П. следва да заплаща на децата си, като увеличава размера на определената месечна издръжка с решение №29/06.01.2015г
по гр. дело № 11520/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. състав, която
Н.Д.П., заплаща на синовете им М.Н.П. ЕГН
********** и Д.Н.П. ЕГН **********, а именно от 90 лв. в размер на 180 лв. за
всеки от тях, начиная от завеждане на исковата молба пред съда 05.02.2019 г., до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното и изплащане.
Решението се обжалва в частта, в
която е присъдена издръжка за двете деца над сумата от по 153 лева за дете и се
иска намаляване на издръжката до тази минимална издръжка за 2020 година. Сочи
се, че бащата няма необходимите възможности да изплаща двете издръжки за децата
си поради ниските си трудови доходи и липсата на недвижими имоти, от които да
придобива доходи. Сочи се, че неправилно са преценени потребностите на двете деца за
издръжка и не е съобразен високият размер на трудово възнаграждение на майката. Представят се
доказателства за влошено имуществено състояние след датата на съдебното
решение. Претендират се съответна част от разноските по това дело на двете
инстанции.
От
въззиваемите М.П. и Д.П. не е постъпил в срок отговор на въззивната жалба.
Постъпило е становище от техния повереник адв.С.В., които иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Пред РС Пловдив са установени следните
факти. М.Н.П. и Д.Н.П.
са синове на И.Д.Й. и Н.Д.П.. Видно от представеното съдебно решение №29/06.01.2015г.
постановено по гр.д. №11520/2014г по описа на ПРС 2 бр. с., упражняването на родителските
права спрямо двете деца е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 90 лв. за всяко от тях. В момента на разглеждането на делото от
първата инстанция момчетата са ученици в 7-ми клас. В период на активен растеж
са и се налага често да им се закупуват дрехи, обувки. Посещават уроци по
български език, математика и английски език във връзка с кандидатстването им
след 7-ми клас. Майката работи в склад за строителни материали. В грижите за децата
е подпомагана от своята майка. Веднъж децата трябвало да отидат на лагер и
ищцата помолила ответника да поеме разходите поне на едното дете ,но той и
отказал. От приложените по делото служебни бележки /л.6-7/ се установява ,че
децата са били редовни ученици през учебната 2018/2019г в ОУ,,***,, гр.Пловдив.
От приобщената справка от НАП-ТД-Пловдив се установява, че майката на децата
има регистриран трудов договор при основно трудово възнаграждение от 700 лв.
Бащата също има регистриран трудов договор като е осигуряван на минимална
работна заплата. Последният е собственик на две МПС.
Възражението
на жалбоподателя Н.П., че е завишен размера на общата месечната издръжка до 350 лв. за всяко дете,
защото в този доход се включват недоказани разноски за децата е неоснователен.
Двете деца са вече на навършени 14 години и вече са преминали в гимназиалния
курс на обучение от новата учебна 2019/2020 година. Този факт сам по себе си
налага нарастване на разходите за всяко едно дете за учебен процес, дрехи и
храна. С оглед на тази възраст неоснователно е искането на жалбоподателя за
коригиране на издържката към минималния размер предвиден в закона. Вторият
довод на жалбоподателя за ниските му трудови доходи, а сега и безработицата му
и липсата на недвижими имоти, носещи му доходи, също не се приема от въззивния
съд. С оглед на нормата на чл.143 ал.2 от СК е изключен този подход при преценка
на основателността и размера на издръжката. Тоест в казуса с издръжката на
непълнолетните деца, законодателят е дал предимство на нуждите на тези деца, а
не на нуждите на родителите дължащи тази издръжка, за разлика от хипотезата на
издръжка на пълнолетни учащи се деца по чл.144 от СК, при която затрудненията
на родителите при даването на издръжката са правнорелевантни, а в казуса не са.
Ето защо всички доводи на жалбоподателя свързани с неговото лошо финансово
състояние, задължения за заплащане на наем на общината, за общинско жилище,
съпруга, за която да се грижи, по-никакъв начин не могат да доведат до извод,
че тези разходи трябва да се отразят на намаляване на необходимата издръжка на
децата. Така определения размер на издръжката за двете деца е близо до минимума
предвиден в закона, като с оглед на тяхната възраст и техните нужди не е
допустимо съда да намалява издръжката до абсолютния минимум на издържката по
закон – чл.142 ал.2 от СК. Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да
се потвърди. Разноски от въззиваемите не се претендират за това производство и не се
присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3268/02.08.2019г. по гр.д. № 2149/2019г. по
описа на РС Пловдив, ІІІ брачен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.