№ 6836
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110100364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца „Т. срещу ответника М. Х. Б. по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1692,56 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С., аб. № ., сумата от 41,75
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 234,11 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
14.02.2022г. и сумата от 7,06 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до
14.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 10141/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми. Твърди, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
1
срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Моли за установяване на
вземанията и присъждане на разноски за производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищецът е издал фактури на претендираната
стойност, както и че до имота е доставено твърдяното количество топлинна енергия.
Оспорва да дължи на ищеца цена на услугата дялово разпределение, каквато услуга не била
уговаряна и цена за нея не била определяна, както и лихви за забава поради липса на
доказателства за поставяне на ответника в забава. Прави евентуално възражение за
погасителна давност. В подаденото в заповедното производство възражение оспорва
страните да са обвързани в облигационна връзка, както и дължимостта на претендираните
суми. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника посочва, че не
оспорва доставката на топлинна енергия за претендираното количество и цена. Не оспорва и
че дяловото разпределение в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
извършено, както и че стойността му за процесния период се равнява на исковата сума.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. взема становище за основателност на
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че ищецът е доставил до топлоснабден имот, находящ се в гр. С. топлинна
енергия на стойност 1692,56 лв. за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., че за имота е
извършена услугата дялово разпределение, чиято стойност се равнява на сумата от 41,75 лв.
за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., както и че дължимите обезщетения за забава
върху претендираните главници се равняват на сумата от 234,11 лв. – мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г. и на
сумата от 7,06 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
2
факта на ползване на топлоснабдения имот.
От представения по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот № ., дело №
228/2011 г. се установява, че Д. и Ге. са прехвърлили на 30.11.2011г. на ответника М. Х. Б.
недвижим имот, представляващ апартамент 43, находящ се на адрес гр.С., за който няма
спор, че е идентичен на процесния със съвпадащ адрес и абонатен номер .. Не се твърди,
нито се установява, ответникът да се е разпоредил с процесния имот след този момент,
включително през исковия период, напротив от представените от ищеца доказателства, се
установява, че през 2015г. върху имота е вписана възбрана като обезпечение на вземане на
трето лице от ответника Б., а от представените от третото лице-помагач писмени
доказателства се установява, че за исковия период партидата на имота е била открита на
ответника, който за част от периода е осигурявал достъп до него за извършване на отчет на
уредите за дялово разпределение и подписите на съставените документи за отчет не са
оспорени в производството. С оглед на всичко изложено съдът приема, че като собственик
на процесния топлоснабден имот за исковия период ответникът Б. се явява битов клиент на
топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката и страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ), обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
С оглед изричното признание на ответника, съдът приема, че ищецът е доставил до
топлоснабдения имот, находящ се в гр. С., топлинна енергия на стойност 1692,56 лв. за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., поради което следва да бъде разгледано
своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на част от задълженията
по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия,
действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал.
2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Давностният срок е прекъснат с подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение от 25.02.2022 г., а в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дни) същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). С
оглед на това задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. включително се явяват
погасени по давност. Изискуемостта на задълженията за месец октомври 2018 г. е настъпила
на 17.12.2018 г., като отчитайки спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни
задължението се е погасило по давност на 24.02.2022 г., което е преди датата на подаването
на заявлението.
Видно от приложеното съобщение към Фактура № . (л. 28) сумата за прогнозно
начислена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. включително е в
размер на 145,51 лв. Съгласно изравнението, подадено от ФДР за съответния период,
3
абонатът е следвало да доплати 24,28 лв., която сума следва да се добави към погасените
задължения за периода. С оглед на това погасената по давност сума за периода е в размер на
169,79 лв.
Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника
размер на вземането от 1692,56 лв. или дължимата от ответника сума за периода м.11.2018 г.
до м.04.2021 г. е в размер на 1522,77 лв., за която сума и период искът за установяване на
цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.02.2022 г. до окончателното плащане
на вземането, като за разликата над сумата от 1522,77 лв. до пълния предявения размер от
1692,56 лв. и за периода за м.05.2018 г. до м.10.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33,
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2018г.-2019г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, т.е. на 17.06.2019г. (първият присъствен ден след изтичането на срока в
неприсъствен ден), а за отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил на 15.06.2020г., а за
отоплителния сезон 2020-2021 г. е настъпил на 15.06.2021 г. В този срок обаче не е била
изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период,
поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в
забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на
цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това
неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед
изложеното предявеният иск за установяване на вземането за обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
4
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.), поради което са неоснователни възраженията на ответника
срещу материалноправната легитимация на ищеца като носител на спорното вземане за цена
на услугата дялово разпределение.
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, и по възлагане от ищеца с
договор от 22.06.2017г., поради което ответникът дължи заплащане на нейната стойност на
продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които я обвързват и срещу които същата не е
възразила, щом предоставената услуга е осъществена. В съдебно заседание ответникът чрез
процесуалния си представител, е посочил, че не оспорва извършването на услугата за
процесния период и нейната цена, която в настоящия случай се равнява на сумата от 41,75
лв. за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г. Никое от задълженията за стойност на услугата
дялово разпределение за периода не се явява погасено по давност до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което искът за това вземане е
основателен в пълния предявен размер и следва да се уважи, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 25.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за установяване на вземане за обезщетение за
забава върху установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение.
Поставянето на длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е
доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за
заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за
заплащане на таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е
отправил покана за заплащането им. Поради изложеното не се установява ответникът да е
изпаднал в забава преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на
това вземане и искът, предявен за неговото установяване следва да се отхвърли като
неоснователен
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 39,51 лв. – платена
държавна такса, а в исковото – в размер на 39,51 лв. – държавна такса. И в двете
производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред,
ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер
от 89,51 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 70,89 лв. Разноските за исковото
производство на ищеца са в общ размер от 139,51 лв., от който следва да му се присъдят
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 110,49 лв. Ответникът е претендирал и доказал извършване на разноски в размер
на 100 лв. – платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 20,80 лв. Установява се от представения договор за
правна защита и съдействие от 10.06.2023г., че адв. Р. Р. е оказала на ответника безплатна
адвокатска помощ в исковото производство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), поради което и с оглед частичното отхвърляне на исковете на основание
5
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.
адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвоката за исковото производство,
определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. върху
материалния интерес по делото, се равнява на сумата от 497,55 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на адв. Р. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
103,51 лв., което следва да й се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че М. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. дължи на „Т.,
ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., сумата от 1522,77 лв., представляваща цена
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ гр. С., аб. № . и сумата от 41,75 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед – 25.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10141/2022г. на СРС, 26 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 1522,77 лв. до пълния предявен размер от 1692,56 лв. и за периода от м.05.2018г.
до м.10.2018г., както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 234,11 лв., представляваща обезщетение за
забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до
14.02.2022г. и на вземане за сумата от 7,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г.
ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., ЕИК
., с адрес и седалище на управление: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
70,89 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 110,49 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С. да заплати на М. Х. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 20,80
лв., представляваща разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С. да заплати на адвокат Р.
К. Р., член на САК, със съдебен адрес гр. С., офис-партер на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 103,51 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6