№ 1542
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502202 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на В. И. В. срещу решение №2788/13.09.2022г.,
постановено по гр. дело №20223110109337 по описа на Районен съд - гр.
Варна, с което молбата за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на
ответника Д. К., е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателката счита
решението за изцяло незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено като
необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Във връзка с необосноваността на решението, оспорва извода на
първоинстанционния съд, че било „непълно естествено ответникът да
потърси съдействие от органите на изпълнението..“, тъй като той не отчитал,
че до този момент по делото няма никаква информация или доказателства, че
тя не изпълнява решението за привременните мерки. Твърди, че всъщност
ответникът търси намеса на ЧСИ за принудително изпълнение на нещо което
тя изпълнява напълно доброволно и при това нееднократно. Излага, че
именно безпричинното отнасяне към ЧСИ на проблемите с режима на
упражняване на родителските права от ответника по делото представлява акт
1
на психическо насилие. Счита, че решението на съда е изцяло необосновано,
като крайните му фактически изводи не се подкрепят от доказателствата по
делото, противоречат на съдебната практика и разкриват фактическо и правно
изкривено разбиране на материалния закон. На следващо място според
жалбоподателката, съдът неправилно е кредитирал и интерпретирал
показанията на разпитаните свидетели, като не е съобразил пристрастността и
личната заинтересованост на свидетеля, воден от ответната страна. Счита за
напълно необоснован извода на съда, че ответникът няма вина за изпитваните
от нея безпокойство и тревожност. Твърди се също и нарушение на
процесуалните правила, изрязващо се в явно незаконосъобразно отношението
на решаващия състав към писмените доказателства по делото. Излага, че в
случая се касае за една продължителна, вредоносна дейност на ответника,
станала предмет вече на няколко дела. Твърди, че част от писмените
доказателства, приети по делото са останали необсъдени и неглижирани по
делото. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и вместо него да бъде постановено друго, с което
се уважат изцяло предявените искове за налагане на мерки по ЗЗДН по
отношение на ответника по делото -Д. Л. К.. В о.с.з. жалбата се поддържа
лично и чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си,
въззиваемата страна – Д. Л. К. изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Счита, че първ. решение е правилно,
законосъобразно, обосновано и постановено при пълнота на доказателствата.
Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилен извод за неоснователност на
молбата. Счита, че първоинстанцонният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено, а жалбата –отхвърлена като неоснователна.,
както и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по молба на В. И. В., ЕГН ********** за
2
постановяване на мерки за защита срещу Д. Л. К., ЕГН **********.
Молителката твърди, че с ответника са съпрузи в процес на развод. Заявява,
че заплахите от ответника спрямо нея непрекъснато ескалират, като формален
повод е изпълнението на привременните мерки по бракоразводното дело.
Твърди, че тя спазва определените от съда мерки, но въпреки това К. е подал
молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Л.Ст., като след
образуването му била призована в неговия офис да дава обяснения, а след
проведено на 14.07.2022г. съдебно заседание по делото по реда на ЗЗДН,
съдебният изпълнител се свързал с нея по телефона и й обяснил, че
ответникът се е оплакал от нея. Молителката поддържа, че поведението на
ответника, изразяващо се в непрекъснати искания за намеса на ЧСИ в
личните им отношения по повод грижите за децата им, й оказва
неблагоприятно психическо въздействие. Счита, че с тези си действия
ответникът цели единствено да й въздейства психически. Излага, че на
15.07.2022 г. в гр. Варна предала на К. двете им деца тъй като той поискал да
прекара десет дни непрекъснато с тях, като изрично го предупредила, че иска
да се чува по телефона с децата поне веднъж на ден. Твърди, че веднага след
вземането на децата той започнал да препятства връзката й с тях. В периода
16-17.07.2022 г. направила десетина неуспешни опита да се свържа чрез
ответника с децата. Счита, че препятстването на контактите й с децата по
телефон представлява акт на физическо и психическо насилие над нея.
Отправено е искане за задължаване на ответника да не препятства личните й
контакти по телефон с децата в дните, в които той изпълнява родителските си
задължения спрямо тях, както и да се обръща към ЧСИ единствено в
случаите, когато му е отказано да взема децата съгласно разпоредените от
съда мерки, както и за задължаване на ответника да посещава специализирани
програми.
Ответникът оспорва изложените в молбата твърдения. Не оспорва, че в
периода от 16.07.2022 г. до 24.07.2022г. децата са били при него съобразно
постигната между страните уговорка Твърди, че е потърсил съдействие от
ЧСИ тъй като молителката не е пожелала доброволно да уточнят периода на
осъществяване на лични отношения с децата. Излага, че в периода, в който
децата са били при него, молителката регулярно е разговаряла с тях по
телефона, като й е отказан контакт единствено на 19.07.2022 г., тъй като
децата вечеряли по това време. Счита, че не е осъществил акт на домашно
насилие, доколкото не е препятствал контактите на молителката с децата, а
молбата му за съдействие от ЧСИ е подадена в упражняване на установено от
закона право. Предвид изложеното моли подадената срещу него молба да
бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните в
производството доказателства, установи следното от фактическа страна:
В о.с.з., проведено на 19.08.2022г. между страните е прието за
безспорно установено, че са съпрузи, като понастоящем е висящо делото за
прекратяване на брака им.
По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от
3
В. И. В. – К.а, в която същата декларира, че на 16.07. и 17.07 ответникът К. е
осъществил психически тормоз като е отказал да има телефонна връзка с
двете малолетни деца, като не е посочил и къде се намират те в момента
и е изключвал телефона. На 14.07. е потвърдил пред ЧСИ Л. Ст., че не
изпълнява решението на съда, за което била известена лично от г-н Ст. по
телефона. Излагайки неверни данни пред ЧСИ преднамерено карайки го да
действа, К. упражнява психически тормоз над молителката.
В о.с.з, проведено на 19.08.2022г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Свидетелката М.У. разказва, че от 16 до 24 юли бащата взел децата по
време на отпуската си, но като отишли при него, В. нямала никакъв контакт с
тях. Само един път ги била чула. Той не им позволявал да говорят с нея.
Молителката била много тревожна, имала някакво предчувствие, че не са
добре, а като се върнали били отпаднали и отслабнали.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се
в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството е допустимо.
Доколкото се установява, че страните са съпрузи /бивши/, то ответникът е
процесуално легитимиран да отговарят по молбата съобразно разпоредбата
на чл.3, т.1 от ЗЗДН
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
обезпечава чрез ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е
предоставен улеснен ред. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Т.е. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
В случая обаче, съдът намира, че описаните от молителката действия, за
които твърди, че са осъществявани от ответника не представляват домашно
насилие по смисъла на закона.
На първо място не се установява по безспорен начин, че на 16 и
17.07.2022 г. молителката не е могла да осъществи нито един телефонен
4
разговор с децата си, тъй като от показанията на разпитаните свидетели Уз. и
Ч. не може са се направи категоричен извод в тази насока. А дори да е било
така, невъзможността да се чуе по телефона с децата в период от два дни не
може да се квалифицира като психически тормоз. Децата са били при баща си
в изпълнение на определения и договорен режим на лични отношения. По
делото липсват каквито и да е доказателства бащата да е с влошен родителски
капацитет, или поведението му да създава опасност за здравето на децата,
поради което и обстоятелството, че евентуално майката не е могла да
осъществи контакт по телефона с тях по време на правомерния им престой
при бащата не може да се квалифицира като акт на насилие. Здравословното
състояние на децата в този период е неотносимо към предмета на настоящия
спор, тъй като по никакъв начин не може да обоснове извод за психическо
насилие, указано спрямо молителката. Следва да се отбележи, че децата в
ниска възраст сравнително често боледуват от вирусни заболявания, което е
свързано с неукрепналата им имунна система, но обстоятелството, че това се
е случило докато са били с баща си по никакъв начин не е свързано с някакво
лично отношение на последния към молителката, нито е било предизвикано
умишлено от него.
Сезирането на ЧСИ Л.Ст. също не може да се окачестви като акт на
домашно насилие. В закона е предвидена възможност при неизпълнение на
режима на лични отношения, родителите да поискат съдействие във връзка с
неизпълнението на задължението за предаване на дете –чл. 528 и сл. ГПК.
Преценката дали родителят ще се възползва от предвидената законова
възможност е лична. Ако същият се е обърнал за съдействие към ЧСИ при
липсата на необходимост –евентуално може да се касае злоупотреба с права,
но не може да се възприеме като на психически тормоз. Освен това, според
твърденията на самата молителка, от страна на ЧСИ не са били предприети
никакви изпълнителни действия, а той само се е обадил по телефона.
Следва да се отбележи, че наличието на безспорно влошени отношения
между страните и липсата на нормална комуникация между тях не може да се
квалифицира като психически тормоз при липсата на действия, предприети от
ответника, коио формално да представляват акт на насилие.
Съобразявайки всички събрани по делото доказателства, съдът счита,
че не може да се приеме за безспорно установено, че на посочените от
молителката дати през м. юли 2022г. въззиваемят е осъществил спрямо нея
актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а именно психическо
насилие спрямо него. Действително, на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
законът е придал значението на самостоятелно доказателство, съгласно
изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. В настоящия случай обаче
съдът намира, че описаните в нея действия, евентуално осъществени от
ответника по молбата изобщо не могат да се възприемат и окачествят като
актове на домашно насилие.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че подадената молба за
налагане на мерки за защита е неоснователна, поради което същата следва да
бъде оставена без уважение.
5
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна.
Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на молбата, и на основание чл. 11, ал. 3 вр.
чл. 17, ал.2 ЗЗДН, молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Варненския окръжен съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
При този изход на спора, въззивницата следва да заплати на
въззиваемия съдебно-деловодни разноски, които съдът съобразно
представения списък и доказателства определя в размер на 400.00 лв.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2788/13.09.2022г., постановено по гр.
дело №9337/2022г. на Варненския районен съд, 18-ти състав.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Окръжен съд - Варна, държавна такса в размер на 12.50
/дванадесет лв. и 50 ст./ лева, на основание чл. 11, ал. 3 вр. чл. 17, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Л. К., ЕГН **********, с адрес: ********* , сумата от 400
/четиристотин/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6