Решение по дело №273/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 169
Дата: 7 октомври 2024 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20245000500273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500273 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №82 от 08.03.2024г., постановено по гр.дело №543/2023г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, ОХ е осъдена да заплати на А. Т. Т. с
ЕГН:**********, от Х., ул.“Ц. С. №****, сума в размер на 40000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука,
станала на 09.02.2023г. в Х., на ул.“С. *******, непосредствено пред училище
С“, изразяваща се в счупване на дясна патела /колянна капачка/ и фрактура на
тялото на гръдната кост, както и сумата от 662,07лв. – имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като иска за разликата над уважения размер от
40000лв. неимуществени вреди до пълно предявения размер от 50000лв. е
отхвърлен като неоснователен, и ОХ е осъдена да заплати на „А Д Г“
възнаграждение в размера определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4682,40лв.
с ДДС, а А. Т. Т. е осъден да заплати на ОХ разноски в размер на 130,67лв.
съобразно отхвърлената част на иска.
С Определение №351 от 18.04.2024г. по същото дело е оставена без
уважение молба вх.№2738/19.03.2024г. на ОХ за изменение на цитираното
решение в частта за разноските.
Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят ОХ,
която го обжалва в осъдителните му части относно присъдените обезщетения
от 40000лв. за неимуществени вреди и от 662,07лв. за имуществени вреди със
законна лихва като немотивирано, необосновано, постановено при неизяснена
фактическа обстановка, неправилна преценка на събраните доказателства и
установеното от фактическа страна, при неправилно приложение на чл.52 от
ЗЗД, с оглед конкретните обстоятелства от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, и неправилно приет процент на
съпричиняване от 20% вместо 60%, и претендира за отмяна на решението в
обжалваните му части и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на
размера на обезщетението, както и за присъждане на направените пред двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна А. Т. Т. е подал чрез пълномощника адв.А. М.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционния съд,
включително досежно фактическата установеност и приложението на чл.52 от
ЗЗД. Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред двете инстанции разноски, включително адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатно защита и съдействие на ищеца.
Против определението по чл.248 от ГПК е подадена частна жалба от ОХ
с развити в нея доводи за неправилност на същото, според които: ищецът не е
материално затруднено лице по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв; безплатна правна
помощ може да оказва адвокат, но не и адвокатско дружество; не се дължи
ДДС върху възнаграждението; не е приложима НМРАВ при определяне на
размера; делото не се характеризира с обособена сложност; определението е
немотивирано. Претендира за отмяна на определението и отхвърляне на
искането за присъждане на разноски в полза на адвокатско дружество,
евентуално за присъждане на разноски в размер, определен, съгласно НЗПП,
2
без да се начислява ДДС.
Ответникът по частната жалба А. Т. Т. е подал чрез пълномощника
адв.М. писмен отговор на същата с подробно развити в него доводи за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане, с оглед пределите на въззивната
жалба, са предявените от А. Т. Т. против ОХ искове с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 40000лв. за
неимуществени вреди и на обезщетение в размер на 662,07лв. за имуществени
вреди, претърпени вследствие падане на 09.02.2023г. върху тротоарната
настилка пред С“ в Х., на ул.“С. *******, причинено от бездействие на
общинските служители тя да бъде поддържана в изправно състояние, ведно
със законната лихва от 09.02.2023г. Твърди се вредите да са настъпили поради
наличие на счупени, разместени и надигнати тротоарни плочки, спъвайки се в
каквито, ищецът загубил равновесие и паднал, удряйки силно дясното си
коляно и гърдите в терена, вследствие на което претърпял счупване на дясната
патела /капачката на коляното/, наложило оперативна интервенция с
извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и
поставяне на имплант, както и гипсиране на десния крак, което през първия
месец било съпътствано със силни и непрестанни болки и невъзможност да се
обслужва сам, с което били ангажирани денонощно близките му, а, поради
силните болки в областта на гърдите и трудното дишане, на 25.04.2023г.
потърсил медицинска помощ и била установена след извършена
рентгенография фрактура на тялото на гръдната кост, като лечебно-
възстановителният период продължил за около 3-4 месеца и понастоящем
движенията в областта на десния крак все още не били възстановени в пълен
обем и изпитвал болки и дискомфорт в областта на гръдната кост при рязко
изкашляне и дълбоко поемане на въздух, като всичко това се отразило
негативно и на психиката му. За лечението си извършил разходи за закупуване
на комплект Вебер на стойност 360лв. и лекарствени медикаменти на стойност
232,07лв., както и заплатил 70лв. за съдебномедицинско удостоверение за
освидетелстване.
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като
неоснователни. Оспорил е наличието на причинно-следствена връзка между
падането на ищеца върху коляното и претърпяването на травма на гръдната
кост, интензитета и продължителността на твърдените физически болки,
свързани с колянната травма, поставянето на гипсова имобилизация и
извършването на разходи за лекарства. Оспорил е заплатената такса за
съдебномедицинско удостоверение да има характер на имуществена вреда
вследствие увреждането. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо
се в това, че, живеейки в непосредствена близост до мястото на инцидента,
ищецът е познавал добре района, включително частичното повреждане на
тротоарната настилка, при което е могъл и е следвало да мине по участъка с
неразместени плочки, при полагане на която дължима грижа би избегнал
злополуката.
С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на
показанията на св.Е. Д. и заключението на СТЕ за състоянието на тротоарната
настилка на местопроизшествието ищецът да е претърпял твърдяната от него
злополука, падайки поради наличието на разместени, счупени, повдигнати и
подвижни тротоарни плочки, вследствие на което, според заключението на
СМЕ, е получил счупване на капачето на дясното коляно и счупване на тялото
на гръдната кост, като оздравителният и възстановителен процес във връзка с
втората травма е продължил за около 3-4 месеца и е приключил, а за първата
продължава и към момента и металните тела в капачето на дясното коляно
още не са отстранени. Прието е, че за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, с оглед характера на конкретните травми, типичните за тях физически
болки, динамиката и продължителността им, 49-годишната възраст на
пострадалия, установения дискомфорт след злополуката и психическите
негативи, следва да се определи обезщетение в размер на 50000лв. Прието е за
основателно възражението за съпричиняване, определено на 20%, с оглед на
което обезщетението е намалено на 40000лв. Прието е въз основа на
заключението на СМЕ ищецът да е извършил разходи за медикаменти и
обезболяване на стойност 662,07лв.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и
за допустимо.
4
Ответникът не е оспорил самото настъпване на инцидента, при който
ищецът е паднал върху тротоара, а и същият се установява по категоричен
начин от показанията на св.Е. Д. – очевидец на падането, който е вървял зад
него и впоследствие го е придружил до болницата. Настоящата инстанция
кредитира показанията на свидетеля, противно на дадената от жалбоподателя
в писмената защита във въззивното производство тяхна интерпретация, като
кореспондиращи на останалите доказателства. Без значение е обстоятелството,
на което се акцентира в жалбата, по чие обаждане е пристигнал екипът на
спешна помощ, при положение, че е безспорно установен и от представената
медицинска документация факта на постъпване на Т. по спешност веднага
след падането в „М Х“АД, което потвърждава показанията на свидетеля
относно сериозното като нараняване падане на ищеца. Мястото на
произшествието е локализирано от св.Д. на около пет метра след спирката
пред училище „В. Л.“ по посока към центъра. Според същия, плочите в този
участък били вдигнати и там ищецът се спънал и паднал. Показанията му се
потвърждават от приетото заключение от 16.10.2023г. на СТЕ, изготвено от
вещото лице инж.Т. М. въз основа на материалите по делото и извършен на
13.10.2023г. оглед на място, според което, по цялата ширина на тротоара в
участъка от около 20 метра от входа на училището до автобусната спирка са
налични разместени и повдигнати с 3-4см от нивото на основния тротоар
плочки, а около декоративното дърво със 7см, като на места плочки само са
поставени, без замонолитване, които са подвижни при стъпване върху тях, а
бордюрът в близост до дървото също е разбит и има извадено парче от
бордюрен блок, и ремонтни дейности по тротоарната настилка не са
извършвани в периода от произшествието до настоящия момент, през който
състоянието й дори се е влошило. Според изричното изявление на вещото
лице при изслушване на експертизата в съдебно заседание на 22.01.2024г.
описаното в исковата молба място на инцидента, онагледено със снимки,
съвпада с описаното от свидетеля и се намира в участъка между автобусната
спирка и входа за двора на училището, който като цяло е с компрометирана
настилка. При това положение възраженията на жалбоподателя посоченото от
свидетеля място на инцидента да не съвпада с описаното в исковата молба, за
което са били представени снимки, са неоснователни. С оглед установеното
състояние на настилката, включително към датата на инцидента, предхождащ
само с осем месеца огледа на вещото лице, и обстоятелството, че ищецът е
5
паднал върху нея вследствие на спъване, и доколкото друга обективна
причина не е установена, следва да се приеме той да е настъпил вследствие
неравностите и увредата на същата.
При така установеното от фактическа страна досежно механизма на
злополуката следва да се има предвид, че по силата на чл.31 от Закона за
пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, в
чийто обхват се включва и площта на тротоара, съгласно чл.5,ал.2 от ЗП и
пар.1,т.2 от ДР на ЗП, какъвто път, безспорно за страните, е този, на който е
настъпила тя, се осъществяват от общините. Общината е натоварена по силата
на закона с изграждането, ремонта и поддържането на тротоарите и по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, съгласно
чл.30,ал.4 от ЗП. При това положение ответната община, която е длъжна чрез
своите служители или натоварени за целта други лица да осъществява
ремонта и поддръжката на пътя с грижата на добър стопанин, не е осигурила
безопасно преминаване на гражданите в процесния участък от тротоара,
подменяйки настилката, поради нарушената й цялост и ниво, или
отстранявайки неравностите по нея, което именно виновно бездействие по
смисъла на чл.45 от ЗЗД е причина за настъпване на инцидента и ангажира
безвиновната й гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за
произтеклите от него вреди.
От приложената медицинска документация и заключението от
09.11.2023г. на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Христо Еленски въз основа
на същата и след извършен на 06.11.2023г. преглед на ищеца и изявленията на
експерта при изслушване на експертизата се установява, че вследствие на
падането Т. е претърпял счупване на капачето на дясното коляно, наложило
оперативна интервенция, при която е осъществено открито наместване с
вътрешна фиксация с комплект „Вебер“, изписан е с помощни средства за
придвижване „канадка“ /патерици/, каквито и след проведената през
м.08.2023г. рехабилитация продължава да ползва и до този момент, към който
оздравителният и възстановителен процес не е приключил. След изготвяне на
заключението на дата 02.01.2024г. на ищеца, според представената епикриза
на „М Х“АД, е извършена втора операция за отстраняване на поставените
метални импланти. Според вещото лице, след свалянето на същите трябва да
мине известен период от време и да се стабилизира състоянието на ищеца, за
6
да може да се направи окончателна прогнозна оценка дали ще останат
постоянни и трайни последици. Несъстоятелни са възраженията на
жалбоподателя относно липсата на търпени от ищеца за продължителен
период вследствие на фрактурата физически болки, считайки такива да са
били налични само в деня на инцидента до операцията и позовавайки се на
липсата на оплаквания в приложените декурзуси относно състоянието му по
дни през време на болничния престой, както и на количеството и действието
на закупения впоследствие обезболяващ медикамент. Тези възражения не
държат сметка за характера на самата травма и оперативното й лечение,
обичайно съпътствани с присъщите им физически болки, за обстоятелството,
че именно заради тях ищецът е бил под въздействие на болкоуспокояващи
медикаменти по време на болничния си престой, каквито е приемал и след
това, според представения документ за закупуването им и обясненията на
вещото лице, както и за отразеното в епикризата за проведени през м.08.2023г.
рехабилитационни процедури, според което досежно обективното състояние
на Т. е установена палпаторна и функционална болезненост в дясна колянна
става и отоци шест месеца след инцидента, както и двигателен дефицит с
нарушена конфигурация на дясна колянна става, нестабилна, смутена и
накуцваща походка. От показанията на св.Е. Д., които настоящата инстанция
кредитира като изхождащи от лице с непосредствени възприятия относно
случилия се инцидент и състоянието на ищеца вследствие на него, се
установява, че след изписването му от болницата Т. не е могъл да излиза
вследствие на травмата, необходимостта да щади засегнатият от нея крак и
ползването на патерици при положение, че живее на третия етаж в сграда без
асансьор, и, тъй като нямал близки роднини, свидетелят, с когото били
приятели, му пазарувал хранителни продукти и лекарства. Ищецът
стопанисвал магазин за бои, находящ се на 20 метра от спирката, където се
случил инцидента, след който затворил магазина, защото нямал работник, и го
отворил около месец и нещо по-късно, като придвижването му до него било
трудно и бавно с двете патерици. Според свидетеля, Т. вече е психически
добре и е преживял инцидента. Видно от показанията е, че за период от около
месец след травмата ищецът вследствие на нея е бил в обективна
невъзможност да излиза от дома си и да работи, поради което и липсата на
близки роднини, на чиято помощ да разчита, е ползвал услугите на свидетеля,
което неминуемо е било свързано с неудобства и притеснения.
7
Обстоятелството, че ищецът е започнал да работи само месец след инцидента,
на което акцентира жалбоподателя, противно на поддържаното от него, не
променя извода на експерта, че оздравителният и възстановителният процес
при него не е приключил и до момента, който се подкрепя от установения му
статус шест месеца след злополуката при провеждането на рехабилитация и
ползването на патерици и понастоящем.
От медицинската документация относно болничния престой на Т., при
който е бил опериран по спешност, не се установява да е констатирана травма
на гръдната кост. Според св.Д., обаче, непосредствено след падането му
ищецът казал, че освен коляното го болят и гърдите. Показанията относно
това обстоятелство кореспондират на представените искане за образно
изследване от 24.04.2023г. и амбулаторен лист от 25.04.2023г., според които по
повод на болка в гърдите и след извършено образно изследване е установено
счупване на гръдната кост. Съвкупната преценка на тези доказателства сочи,
че независимо от установяване на посочената травма повече от два месеца
след инцидента, на което обстоятелство се позовава жалбоподателят, тя е
получена именно при него, като се съобрази и, че травмата на коляното е била
по-тежка, тъй като е наложила предприемане на оперативно лечение в спешен
порядък, при което вниманието е било концентрирано именно около нея. В
такава насока е и заключението на СМЕ, според което счупването на гръдната
кост е лекувано консервативно – чрез покой, а оздравителният и
възстановителен процес е продължил около 3-4 месеца и към момента е
приключил. Освен това, в съдебно заседание при изслушването му вещото
лице е обосновало настъпването на травмата именно при падането на ищеца с
механизма, по който се е случило. Ищецът е паднал напред, както сочи и
св.Д., ударил е коляното си в терена, като при падането се прегъва и тялото,
при което е настъпило огъвачно счупване на гръдната кост, а не вследствие на
директна травма.
Негативните преживявания като неимуществени вреди претърпени от
един и същ деликт не са предмет на отделни искове, а касаят един иск, тъй
като засягат състоянието на пострадалия като неделима цялост и касаят
съвкупността от негативни преживявания на личността, поради което
доводите на жалбоподателя за разграничаване на отделните наранявания и
търпените от всяко от тях болки и страдания, включително по размер в
8
рамките на общо определения, са неоснователни. При определяне на размера
на дължимото обезщетение следва да се съобразят всички конкретни
обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД. В случая ищецът, който към датата на инцидента е бил в активна
49-годишна възраст, е претърпял две травматични увреждания, свързани със
счупване на капачката на коляното на десния крак и на гръдната кост.
Извършена му е операция с открито наместване на фрактурата на засегнатия
крайник с вътрешна фиксация с метални импланти и операция за
отстраняване на същите. Посочените травми и оперативното лечение са били
свързани с търпене на физически болки, каквито по отношение на десния
крак, за който е провеждал рехабилитационни процедури и оздравителният и
възстановителен процес не е приключил за значителен период от почти година
до премахване на имплантите, а прогнозата е неясна, е продължил да изпитва
в рамките на него. През цялото време е ползвал патерици, които ограничения
във връзка със свободното придвижване, както и първоначалната за около
месец социална изолация и необходимостта при липса на близки роднини да
разчита на помощта на други хора, са му причинили неудобства и
притеснения. Върнал се е на работа още около месец след инцидента. Към
настоящия момент е психически възстановен от инцидента и травмите. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
50000лв.
От ищеца са представени фактура от 10.02.2023г. с фискален бон за
закупен комплект „Вебер“ на стойност 360лв., какъвто е бил необходим за
операцията, и фискален бон от 13.02.2023г. за закупени лекарства и
консумативи на стойност 232,07лв., които, според СМЕ, са относими към
лечението на травмата на кракът и възстановяването от нея. Представен е и
фискален бон от 09.05.2023г. за сумата от 70лв. за извършеното от д-р Еленски
на същата дата освидетелстване по представеното удостоверение.
Независимо, че този разход не е свързан със самото лечение, както настоява
жалбоподателят, той е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените
при инцидента увреждания, тъй като касае тяхното установяване. При това
положение следва да се приеме ищецът да е претърпял претендираните от
него за обезщетяване имуществени вреди под формата на претърпяна загуба
вследствие извършените от него разходи от общо 662,07лв. във връзка с
9
уврежданията му при процесния инцидент.
Настоящата инстанция намира за основателно своевременно заявеното с
отговора на исковата молба от ответника възражение за съпричиняване.
Установи се от събраните гласни доказателства ищецът да е стопанисвал
магазин за бои в близост до мястото на инцидента, във връзка с което почти
ежедневно да е преминавал по тротоара и да е бил наясно с компрометираната
настилка. С оглед добре познатият му терен, той е могъл да избегне засегнатия
участък от него и да предотврати спъването и падането си, поради което е
налице допусната от него небрежност, способствала за настъпване на
инцидента. Приносът му следва да се определи на 20%, както правилно е
приел първоинстанционният съд, доколкото основната причина за злополуката
е неподдържането на тротоара в състояние, позволяващо и гарантиращо
безпрепятственото и безопасно преминаване на пешеходците в съответствие с
неговото предназначение. Чак с въззивната жалба ответникът навежда
допълнителни фактически обстоятелства за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващи се в това, че в нарушение на лекарското предписание
ищецът е започнал работа само месец след инцидента, с което е нарушил и
навредил на оздравителния процес. За съпричиняването съдът не следи
служебно, а само ако е надлежно сезиран от ответника чрез възражение с
излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава, касателно
конкретните действия или бездействия, с които пострадалият ищец е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което следва да бъде
заявено с отговора на исковата молба, в противен случай и съгласно чл.133 от
ГПК се преклудира, освен ако не е могъл да узнае своевременно фактическите
обстоятелства от значение за съпричиняването, които в тази хипотеза,
съгласно чл.147,т.1 от ГПК, може да наведе до приключване на съдебното
дирене. В настоящия случай дори и да се приеме сега изтъкнатите от
ответника обстоятелства да не са му били известни към момента на подаване
на отговора на исковата молба, то същите са изнесени от свидетеля Д. в хода
на съдебното дирене, поради което и до приключването му той е могъл да се
позове на тях, което не е сторил и релевирането им с въззивната жалба е
преклудирано. Освен това, от страна на ответника не са ангажирани експертни
знания дали започването на работа от Т. в хода на оздравителния процес е
допринесло за неговото забавяне. При това положение неоснователно
жалбоподателят счита, че съпричиняването следва да се определи на 60%, а
10
такова следва да се зачете в рамките на приетото от 20%, с колкото, на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, следва да се намали обезщетението не само за
неимуществени вреди, но и за имуществени, както резонно поддържа
жалбоподателят. При това положение дължимо на ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди е обезщетение от 40000лв., а за имуществените от
529,66лв., до които присъдени размери обжалваното в тези му части
първоинстанционно решение следва да се потвърди, а в частта му, с която е
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер над 529,66лв. до
предявения от 662,07лв., то следва да се отмени с отхвърляне на иска за
посочената разлика.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното
решение от страна на ответника е подадена молба за неговото изменение в
частта му относно присъденото в полза на „А Д Г“ адвокатско възнаграждение
в размер на 4682,40лв. с ДДС по съображенията, изложени в частната жалба
против определението от 18.04.2024г., с което молбата е оставена без
уважение. С приложеното пълномощно от 18.04.2023г. ищецът е
упълномощил Адвокатско дружество „Г. и М.“ с представителството му пред
съдилищата по повод защитата на неговите права във връзка с процесната
злополука, а дружеството е преупълномощило адв.К. Г., чрез когото е
подадена исковата молба, и адв.А. М., чрез когото е осъществено
процесуалното представителство в единственото проведено по делото на
22.01.2024г. открито съдебно заседание, в което са представени и сключен
между ищеца и адвокатското дружество на 18.04.2023г. договор за правна
защита и съдействие, с който е уговорено безплатна правна защита на
материално затруднено лице по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв,
потвърждение на номер по ДДС за адвокатското дружество и списък на
разноските, чието присъждане е претендирано, включващ адвокатско
възнаграждение с ДДС. Отговора на въззивната жалба е подаден чрез
преупълномощения адв.М., а процесуалното представителство в проведеното
на 16.09.2024г. открито съдебно заседание е осъществено от
преупълномощената адв.Х.. Уговарянето на безплатна адвокатска помощ е по
волята на договарящите, а не въз основа на акт на съда, за да се изследва
материалното положение на страната, на която е оказана такава, не само в
тази, но и в останалите хипотези по чл.38,ал.1 от ЗАдв на лица с право на
издръжка, близки, роднини и юристи. В този смисъл преценката относно
11
наличието на основание за безплатна адвокатска помощ е предоставена
единствено на волята на договарящите, като се има предвид и, че адвокатът
носи както задълженията по договора, така и правото да получи
възнаграждение за изпълнението им било от клиента било от противната
страна при осъществяване на такава. При това положение доводите на
жалбоподателя във връзка с материалното положение на ищеца Т. не следва да
се обсъждат. Безплатната правна помощ, противно на поддържаното в
частната жалба, е осъществена от адвокатите, преупълномощени по реда на
чл.71,ал.1 от ЗАдв от управителя на упълномощеното от ищеца адвокатско
дружество. В този случай възнаграждението при условията на чл.38,ал.2 от
ЗАдв се дължи в полза на упълномощеното адвокатско дружество, с което е
сключен договора за правна защита и съдействие, а не на преупълномощения
от него адвокат, за което вътрешните им отношения са без значение.
Предоставянето на адвокатска помощ съставлява възмездна услуга, съгласно
чл.36,ал.1 от ЗАдв, включително в хипотезите на чл.38,ал.1,т.1-т.3 от ЗАдв,
когато насрещната страна бъде осъдена за разноски, съгласно чл.38,ал.2 от
ЗАдв, независимо, че в този случай възнаграждението не се заплаща
предварително и се дължи не от представляваното лице, а от насрещната
страна. Касае се за възмездна облагаема с ДДС доставка на правна услуга по
смисъла на чл.2,т.1 от ЗДДС, за осъществяването на която от регистрираните
по ЗДДС адвокати и адвокатски дружества се начислява ДДС. Предоставената
услуга става възмездна в момента, в който съдът определи възнаграждение за
адвоката по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв, за който възниква задължение да
начисли ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. При това положение, противно на
доводите на жалбоподателя, адвокатското възнаграждение следва да се
присъди с ДДС като негова неразделна част. Основателни са доводите в
частната жалба, касаещи определянето на размера на адвокатското
възнаграждение. Относно него следва да се съобрази постановеното Решение
от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна като
нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС. Според приетото от СЕС, в тази
хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително и в случаите, когато
предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните
12
пазарни цени на адвокатските услуги. В мотивите си СЕС посочва, че цената
на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички
участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив,
съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени /вж.§60/.
Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на
релевантните за съответния случай обстоятелства. В тази връзка,
съобразявайки, че пред всяка от двете инстанции е проведено по само едно
открито съдебно заседание, като правният спор не се характеризира със
значителна фактическа и правна сложност и исковете се уважават в по-
голямата им част, настоящата инстанция намира, че дължимото от
жалбоподателя-ответник адвокатско възнаграждение следва да се определи на
по 2400лв. с ДДС за всяка от двете инстанции, което налага отмяна на
обжалваното определение и изменение на първоинстанционното решение в
частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение от
4682,40лв. с ДДС чрез намаляването му на 2400лв. с ДДС и присъждане на
такова и за въззивното производство в съответствие със заявеното искане.
Във връзка с изричната претенция на жалбоподателя за присъждане на
разноски за въззивното производство на същия следва да се присъдят такива
от 10лв. за държавна такса за въззивното производство и 15лв. за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска
при настоящото разглеждане на спора, както и разноски от 15лв. за държавна
такса по частната жалба, или общо сумата от 40лв.
Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №82 от 08.03.2024г., постановено по гр.дело
№543/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, В ЧАСТТА, с която ОХ е
осъдена да заплати на А. Т. Т. с ЕГН:**********, от Х., ул.“Ц. С. №****, сума
в размер над 529,66лв. до присъдената от 662,07лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на злополука,
13
станала на 09.02.2023г. в Х., на ул.“С. *******, непосредствено пред училище
С“, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. Т. с ЕГН:**********, от Х., ул.“Ц. С.
№****, против ОХ иск за заплащане на сума в размер над 529,66лв. до
662,07лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
извършени разходи във връзка с травмите, претърпени вследствие на
злополука, станала на 09.02.2023г. в Х., на ул.“С. *******, непосредствено
пред училище С“, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №82 от 08.03.2024г., постановено по гр.дело
№543/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, В ЧАСТТА, с която ОХ е
осъдена да заплати на А. Т. Т. с ЕГН:**********, от Х., ул.“Ц. С. №****, сума
в размер на 40000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на злополука, станала на 09.02.2023г. в Х., на ул.“С. *******,
непосредствено пред училище С“, изразяваща се в счупване на дясна патела
/колянна капачка/ и фрактура на тялото на гръдната кост, както и сумата от
529,66лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ Определение №351 от 18.04.2024г., постановено по гр.дело
№543/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без
уважение молба вх.№2738/19.03.2024г. на ОХ за изменение на постановеното
по същото дело Решение №82 от 08.03.2024г. в частта му за разноските, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №82 от 08.03.2024г., постановено по гр.дело
№543/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта му за разноските, с
която ОХ е осъдена да заплати на „А Д Г“ възнаграждение в размер на
4682,40лв. с ДДС, КАТО НАМАЛЯВА възнаграждението на 2400лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ОХ да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ със
седалище и адрес на управление: гр.С., р. К. с. бул. М.********,
представлявано от управителя адв.К. К. Г., адвокатско възнаграждение в
размер на 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ с ДДС, на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв, за оказаната на А. Т. Т. безплатна правна помощ във
въззивното производство.
14
ОСЪЖДА А. Т. Т. с ЕГН:**********, от Х., ул.“Ц. С. №****, да заплати
на ОХ сумата от 40лв. /четиридесет лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15