Решение по дело №1301/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

18.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

1301

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1947- 000419/ 19.11.2019г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали. Жалбоподателят Д.Ю. *** го счита за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършил описаното по чл.104б т.2 от ЗДвП административно нарушение и няма основание да носи административно- наказателна отговорност по чл.175а, ал.1 предл.3 от ЗДвП. Твърди, че е извършил нарушенията описани в точки от 2 до 5 в наказателното постановление, поради което настоява, че в тази му част то е правилно и не го оспорва. Моли съда да отмени наказателното постановление досежно наложените му наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца наложени му по чл.104б т.2 от ЗДвП, тъй като не е извършил това нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят Д.Ю. се явява лично и се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Той заявява, че обжалва наказателното постановление само по т.1 с молба да бъде отменено, а в останалата част не го обжалва, тъй като счита същото за законосъобразно. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление по т.1, тъй като описаното нарушение не е извършено и не е съставомерно. Твърдението на двамата свидетели- полицаи били неправилни и необосновани, тъй като от техническата характеристика на управлявания автомобил от жалбоподателя следва, че той не може да бъде изведен с форсиране и с превъртане на задни и предни гуми, тъй като има съответното техническо средство наречено блокажи, които не позволяват това да се случи. Възражението им е, че понятието дрифт не е намерил описание и санкциониране в ЗДвП или в друг закон, а и такова нещо не се е случило.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 09.11.2019г. свидетелите С.О. и С.Р.- полицейски служители в РУ- Кърджали, били на работа с автопатрулен автомобил и обслужвали централна градска част в гр.Кърджали. Около 20.40ч. те се намирали на кръстовището на ул.Булаир с бул.България в града като били спрели на ул.Булаир и изчаквали светофарната уредба, която светела в червено. Полицейският автопатрул, в който се намирали свидетелите С.О. и С.Р.,  се престроил за движение направо, а пред тях в същата лента за движение изчаквал и лек автомобил марка „Дожд Челенджер“ с рег.№ К8010ВК. При светването на зелен сигнал водачът на този автомобил потеглил с превъртане и форсиране на гуми чрез подаване на повече газ, както и извеждал превозното средство извън контрол чрез рязко презавиване на волана, при което задната му част се движела с амплитуди наляво и надясно. При тези действия съществувала опасност да бъдат ударени други автомобили, които се намирали наоколо. Поради това полицейските служители С.О. и С.Р. подали светлинен и звуков сигнал на движещия се пред тях лек автомобил марка „Дожд Челенджер“ с рег.№ К8010ВК, който спрял на ул.Булаир. При проверката се установило, че жалбоподателят Д.С.Ю. управлява спряното превозно средство, в което имало и един пътник. Проверяваният автомобил нямал техническо оборудване- аптечка, триъгълник, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, както и нямал сключена застраховка „гражданска отговорност“. От там жалбоподателят Д.Ю. заедно с управляваното от него МПС бил отведен в районното управление за вземане на отношение. Там същият ден свидетелят С.О. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП и чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя с възражения. На тази база на 19.11.2019г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите С.О. и С.Р., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 419/ 09.11.2019г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че полицейските служители са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Д.Ю., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени.

Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на свидетелските показания на М.Б. и Е.Ю.. Това е така, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото като близки на жалбоподателя, техните възприятие не бяха подкрепени от нито друго доказателство по делото, а и факта, че случилото се е в тъмната част на денонощието то е и нелогично свидетелят Е.Ю. да е видял случващото се на разстояние от него и то при положение, че е бил на работа по това време. 

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 27.11.2019г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 23.11.2019г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление в обжалвана част по т.1 е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Д.Ю. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според който „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят извършвайки резки маневри наляво и надясно, извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не следва да има произнасяне досежно т.2, 3, 4 и 5 от това наказателно постановление, тъй като същото като необжалвано в тези му части е влязло в сила.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на техническо средство в управлявания на инкриминираната дата лек автомобил от жалбоподателя Д.Ю., което да не му е позволявало да го извежда извън контрол, тъй като такива доказателства не бяха събрани. При служебната проверка се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. По изложените съображения, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 19- 1947- 000419/ 19.11.2019г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали по т.1, с което са наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение извършено на 09.11.2019г. в гр.Кърджали на чл.104Б т.2 от ЗДвП от Д.С.Ю. ***, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                       Районен съдия: