№ 2189
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110159064 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
18.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 59064/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Й. СТ. Й. и Б. Г. Й., в която се твърди,
че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., аб. № 52712, като топлинната енергия била доставена по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 5414,93 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 510,45 лева за периода 15.09.2018
г. до 18.02.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 44,00 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. до
1
30.04.2020 г., както и сумата 5,48 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 03.03.2019 г. до 18.02.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която но ответниците били подали възражение, поради
което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат разделно претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответниците, като
е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй като се претендирали суми
различни от тези обективирани в заповедта за изпълнение, а освен това сумите не били
посочени по пера за всеки месец. Твърдят, че не се намират в договорни отношения с ищеца,
като не били потребители на топлинна енергия, тъй като не били собственици или вещни
ползватели на имота. Поддържат, че представените по делото доказателства не
установявали, че сумите претендирани от ищеца се дължали. Навеждат доводи, че липсвали
доказателства, че общите условия на ищеца са били надлежно публикувани, съответно не
били представени по делото. Правят възражение, че вземанията са погасени по давност на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Искат отхвърляне на предявени иск. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище, че услугата дялово разпределение е била предоставен в
съответствие с нормативно установеното за процесния период.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том VI,
рег. № 9135, нот. дело № 872/2003 г. от 29.10.2003 г. се установява, че Б. Г. Й. е закупила и е
станала собственик на 3/4 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. ...........................
Приложен е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 6, том I, рег. № 493, нот. дело № 5/2004 г. от 13.01.2004 г., като се установява, че Б.
Г. Й. и Й. СТ. Й. в качеството им на съпрузи са учредили договорна ипотека в полза на
„Обединена българска банка“ АД върху недвижим имот, находящ се в гр. ...........................
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателстелства и предвид събраните
по делото доказателства намира, че по отношение ответника Й.Й. не са събрани никакви
доказателства от който да се установи, че последният действително е станал собственик на
процесния топлоснабден имот. Единствено в нотариалният акт за учредяване на договорната
ипотека от 13.01.2004 г. е посочено, че последният е съпруг на ответницата Й., за което по
делото от една страна не са представени несъмнени доказателства, а от друга страна предвид
датите на нотариалните актове не може да се направи категоричен извод, че към момента на
придобиване на процесния топлоснабден имот между ответниците е било налице брачно
правоотношение, респ. са били приложими правилата за СИО, предвид действащия тогава
СК‘1985 г. (отм.). При това положение, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно, тъй като не е доказана първата материална предпоставка на
претенциите срещу ответника Й., то е безпредметно да се обсъждат останалите материални
3
предпоставки на предявените искове, респ. представените и по делото доказателства за
тяхното установяване, като исковете за главниците следва да бъдат изцяло отхвърлени. В
тази насока следва да се отхвърлят и акцесорните искове за мораторни лихви, тъй като
същите са обусловени от изхода на правния спор по претенциите за главниците, като след
като неоснователен е главният (обуславящият) иск, то такъв се явява и акцесорният
(обусловеният) иск, поради което последните следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява, че между ищеца
и ответницата Б.Й. е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
изяснява, че за имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот. БГВ и сградна
инсталация. Вещото лице е посочило, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесният период е в размер на 6940,51 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г. са
извършени плащания в размер на 1863,99 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
4
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на дължимите суми следва да отчете и размера на извършените
погасявания чрез плащане, които се установяват от кредитираното заключение на ССчЕ.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
26.02.2021 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
26.02.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.12.2017 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 1172,91 лева.
При това положение, съдът намира, че предвид принципа на диспозитивното начало –
с оглед претендираните суми от ищцата, които като общ материален интерес са в размер на
2987,43 лева и предвид погасената по давност сума, както и с оглед установените плащания
(като сумите погасени по давност и чрез плащане) са в общ размер на 3036,90 лева, то
всички суми претендирани и дължими от ищцата не са дължат, тъй като са погасени по
давност или чрез плащане, поради което и претенциите срещу последната за главници и
мораторни лихви следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците. Последните са поискали присъждането на деловодни
разноски, като са доказали, че реално са сторили такива, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да им се присъди сумата от по 439,12 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
В случая следва да се има предвид, че съдът е уважил изцяло възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е направено от ищеца по чл. 78, ал. 5
ГПК, тъй като настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, поради
което не може да обуслови по-голям размер на адвокатското възнаграждение извън
предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, със седалище и
адрес на управление: гр. ...................... срещу Й. СТ. Й., ЕГН: ********** и Б. Г. Й., ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. .........................., за признаване за установено на основание
чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. СТ. Й., ЕГН: ********** и Б. Г. Й., ЕГН: **********
дължат разделно по равно по 1/2 ид. част на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, на сумата от
5414,93 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., аб. № 52712 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от
510,45 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., както и сумата от 44,00 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 5,48 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до
18.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.03.2021 г. по ч. гр. д. № 12155/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, да
заплати на Й. СТ. Й., ЕГН: **********, сумата от 439,12 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, да
заплати на Б. Г. Й., ЕГН: **********, сумата от 439,12 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6