РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Русе, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500422 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ФЛЕКС РУБИ СПЕД“ ООД, ЕИК
********* със седалище гр.Русе против решение № 554/25.04.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 4080/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на „Лио транс“ ООД- гр.Ботевград,
ЕИК ********* сумата в размер на 1183.28 лв., представляваща дължима
цена по договор за международен транспорт по ф-ра № 3102/11.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.07.2021 г. до окончателното
плащане. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с
което искът се отхвърли, както и присъждане на направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата „ЛИО ТРАНС“ ООД- гр.Ботевград, ЕИК
********* не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК и не взема становище
1
по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявените от „Лио транс“
ООД- гр.Ботевград против „Флекс Руби Спед“ ЕООД- гр.Русе обективно
съединени искове за реално изпълнение на договорни задължения и за
заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.372 от ТЗ и чл.79, ал.2 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че въз основа на заявка от 30.04.2021 г. „Флекс Руби Спед“
ЕООД-гр.Русе в качеството си на спедитор и „Лио транс“ ООД- гр.Ботевград
като превозвач са сключили договор за международен автомобилен превоз на
товари- 3 палета хидравлични цилиндри- 78 бр. с общо тегло 1147 кг, с дата
на товарене- 01.05.2021 г., товарен пункт Джебел, България, място на
разтоварване Хьоршинг, Австрия, с фиксиран ден и час за доставка-
03.06.2021 г., 6 ч. сутринта и с уговорено навло от 1300 лв. без ДДС или в
размер на 1560 лв. с ДДС и срок за плащане- до 35 дни след получаване на
товарителница, фактура за извършения транспорт, отрязък от транзитния
документ, износна декларация, доказателство за доставка. За превоза е била
съставена международна товарителница /CMR/ и са били приложени инвойс-
фактура № 7677/30.04.2021 г. и опаковъчен лист №7677/30.04.2021 г.
За извършения международен сухопътен превоз е била издадена фактура
№3102/11.05.2021 г. за дължимото възнаграждение на стойност 1560 лв. с
вкл.ДДС, по която е била платена сумата в размер на 376.72 лв.
Установено е по делото, че товарът е доставен със забава- на 04.05.2021
г., в 07.17 ч. Превозвачът е навел твърдения, че забавата се дължи на виновно
поведение на жалбоподателя поради неспазване на уговореното време за
товарене, както и поради обстоятелството, че товарът е бил по- тежък, което
2
довело до санкциониране на дружеството и на водача на товарния автомобил
от Австрийските власти. За тези си твърдения същият е релевирал
свидетелски показания и писмени доказателства.
Поради забавеното и неточно изпълнение възложителя на превоза на
основание договора, сключен с жалбоподателя е начислил неустойка в размер
на 465 евро, както и допълнително направените от него транспортни разходи
от 140 евро, с които е прихванал дължимото превозно възнаграждение и е
заплатил същото в размер на 195 евро.
„Флекс Руби Спед“ ЕООД-Русе е уведомило превозвача за предявената
неустойка от клиента и е заявило, че на основание чл.23, т.5 от Конвенция за
международен превоз на товари прави рекламация в размера на начислената
от клиента неустойка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
иск за заплащане на неплатената част от договореното превозно
възнаграждение по съображения, че не е налице основанието на чл.23, ал.5 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства относно настъпила
щета и нейния размер.
Решението в обжалваната част е неправилно като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, която на основание чл.288
от ТЗ намира приложение и в отношенията между търговци, при
неизпълнение на договорно задължение, за кредиторът възниква
субективното право да претендира реалното му изпълнение от длъжника.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника- жалбоподател в
настоящото производство, на заявеното основание, в процеса следва да се
установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, а именно: сключен договор между страните по
делото, изпълнение на задълженията от ищцовата страна, за да има същата
качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД и неизпълнение на
договорните задължения от ответника.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на сключване на
3
договора, както и факта на изпълнение на задълженията си, породени от него.
В исковата молба са наведени твърдения, че страните са сключили
договор за международен автомобилен превоз.
Общата уредба на договора за превоз е регламентирана в чл.367 и сл. от
ТЗ. По отношение на договорът за международен автомобилен превоз
намират приложение и специалните норми на Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.
Действащата правна уредба регламентира договора за превоз като
двустранен, възмезден, консесуален, неформален договор като за
сключването му е достатъчно съвпадане на волеизявлението на страните по
него.
Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за межждународен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ товарителницата удостоверява до
доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от
превозвача, а съгласно чл. 4 - договорът за превоз се установява със самата
товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение.
С подаването на заявката за международен превоз от страна на
жалбоподателя и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки. Сключването на договора е
правопораждащ юридически факт, тъй като възникват права и задължения за
всяка от страните по него, в точа число и задължението на възложителя да
заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на
превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз.
В настоящият случай е установено по безспорен начин, че превозвачът не
е изпълнил точно задължението като е доставил товара със забава- факт,
който е удостоверен и в самата товарителница.
Доводите на превозвача, че забавата се дължи на поведението на
възложителя на превоза са изцяло неоснователни.
Съвкупната преценка на доказателствата сочат, че на 01.05.2021 г.
съобразно уговореното в договора възложителят е предал товара, заедно с
необходимите документи- инвойс фактура и опаковъчен лист.
При приемане на товара превозвачът не е вписал в товарителницата
мотивирани възражение относно теглото и броя на палетите, поради което и
4
на основание чл.9, ал.2 от Конвенцията следва да се приеме, че стоката и
опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз
от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят
на данните в товарителницата.
С оглед недоказаността на възраженията на превозвача, съдът приема, че
забавата се дължи на неговото поведение, поради което е налице основанието
на чл.23, т.5 от Конвенцията за ангажиране на неговата отговорност.
Цитираната правна норма сочи, че в случай на забава при доставянето,
ако правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът е
длъжен да заплати обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената
на превоза.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е
установил наличието на щета. Жалбоподателят е действал като спедитор, по
силата на поръчка за транспортна услуга № 003971 от 30.04.2021 г. като
възложителят го е уведомил, че дължи уговоР.та в договора неустойка в
размер на размер на 465 евро, както и допълнително направените от него
транспортни разходи от 140 евро, с които е прихванал дължимото превозно
възнаграждение и е заплатил същото в размер на 195 евро.
Тези факти дават основание да се приеме, че в резултат на забавеното
изпълнение от страна на превозвача, жалбоподателят е претърпял щета в
размер на 605 евро. С тази сума същият е направил извънсъдебно прихващане
с превозното възнаграждение, в който смисъл е изявлението му до
насрещната страна.
Прихващането е способ за погасяване на насрещни задължения. В
настоящият случай вземането на превозвача за процесната сума,
представляваща неплатено превозно възнаграждение по издадената фактура,
е погасено чрез прихващане, което обосновава неоснователност на иска.
Решението в обжалваната част е неправилно, поради което следва да
бъде отменено, а вместо него следва да се постанови ново решение, с което
искът се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК разноските за
производството са в тежест на ответника по жалбата.
На жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски за
5
въззивното производство в размер на 525 лв. – платено адв. възнаграждение и
държавна такса
Жалбоподателят не е обжалвал решението на районният съд в частта за
разноските, поради което не е налице основание за тяхната промяна.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 554/25.04.2023 г., постановено по гр.д.№
4080/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която „Флекс Руби Спед“
ООД- гр.Русе, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Лио транс“ ООД-
гр.Ботевград, ЕИК ********* сумата в размер на 1183.28 лв., представляваща
дължима цена по договор за международен транспорт по ф-ра №
3102/11.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2021 г. до
окончателното плащане и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лио транс“ ООД- гр.Ботевград, ЕИК
********* против „Флекс Руби Спед“ ООД- гр.Русе, ЕИК ********* иск за
сумата в размер на 1183.28 лв., представляваща дължима цена по договор за
международен транспорт по ф-ра № 3102/11.05.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Лио транс“ ООД- гр.Ботевград, ЕИК ********* да заплати
на „Флекс Руби Спед“ ООД- гр.Русе, ЕИК ********* сумата в размер на 525
лв. разноски за въззивното производство.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7