№ 24
гр. София , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Бойко
Димитров Конакчийски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601398 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,.............2021 г.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2 състав в открито
заседание на …………............. двайсет и първи януари……..…….. през две хиляди и
двайсета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при секретаря ………Ирена Милкова……………….…и с участието на прокурора
……………… Б.Конакчийски…………….. изслуша докладваното от съдия ………
1
Калпакчиев…… в.н.ч.д. № … 1398.… по описа за…2020…година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 341, ал. 1, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор от СГП против определение на Окръжен съд
Благоевград, НО, 9 състав от 27.10.2020 г. по н.ч.д. № 520/2020 г.
С атакувания съдебен акт е определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1
НК общо наказание на осъдения О. А. измежду наказанията по решение № 325/13.6.2019 г.
на Апелативен съд Солун, решение № 326/13.6.2019 г. на Апелативен съд Солун, решение
№ 923/18.4.2019 г. на Апелативен съд Солун и трите, приети за изпълнение по н.ч.д. №
120/20 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, а именно 15 години лишаване от свобода,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за
изпълнение на наказанието. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал изтърпяната
част от наказанието по решение № 325/13.6.2019 г. на Апелативен съд Солун. На основание
чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан под
стража по делото, по което е постановено решение № 325/13.6.2019 г. на Апелативен съд
Солун, на основание чл. 59, ал. 3 НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил
задържан под стража по прекратените н.о.х.д. № 1251/15 г. на СпНС и по н.о.х.д. №
185/2013 г. на БлОС, на основание чл. 59, ал. 3 НК е приспаднал времето, през което
осъденият е бил задържан под домашен арест по прекратените н.о.х.д. № 1251/15 г. на СпНС
и по н.о.х.д. № 185/2013 г. на БлОС, на основание чл. 59, ал. 3 НК е приспаднал времето,
през което осъденият е бил задържан под стража и под домашен арест по приключилото с
оправдателна присъда н.о.х.д. № 590/2004 г. на РС Казанлък.
В частния протест се излагат твърдения за това, че са налице основанията за
приложение на чл. 24 НК, като общото наказание от 15 години лишаване от свобода следва
да се увеличи с една втора. Сочи, се че обективираните от осъдения престъпни деяния го
характеризират като личност с висока степен на обществена опасност – касае се за лице с
придобити престъпни навици и упоритост при извършване на престъпните деяния. Отправя
се искане за отмяна на съдебния акт, като се увеличи общото наказание с ½.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на САП поддържа
подадения срещу определението на Окръжен съд Благоевград частен протест, като отправя
искане за увеличаване на общо определеното наказание от 15 години лишаване от свобода с
една втора. Прокурорът счита, че доколкото А. е осъден за извършени тежки умишлени
престъпления, свързани с разпространение на наркотични вещества, общото наказание
следва да бъде увеличено с ½ на основание чл. 24 НК. Това се налага и поради
обстоятелството, че осъденият, според прокурора, е лице с висока степен на обществен
опасност и с трайно изградени престъпни навици.
В проведеното пред САС съдебно заседание защитникът на осъдения А. изразява
становище, че мотивите в частния протест не следва да бъдат споделени от въззивната
инстанция. Според адвокат Г. осъденият не е лице с установени престъпни навици, тъй като
последното му осъждане от 1995 г., а след това няма влязла в сила осъдителна присъда, а
само прекратени дела; последното наказателно производство, по което е привлечен като
обвиняем, е от 2010 г.; че деянията, за които е осъден от гръцките съдилища, чиито присъди
са приети за изпълнение от българската страна, са извършени през 1999 г. и 2000 г., поради
което допълнителното завишаване на общо определеното наказание ще бъде в противоречие
с правото на осъдения по чл. 6 ЕКПЧ за справедлив процес. Защитникът сочи, че
завишаването на наказанието не би било справедливо с оглед възрастта на осъдения и
дългият период от време, изминал от извършване на деянията, включени в съвкупността,
2
доколкото общото определеното наказание е максимално предвиденото в българския закон
за този вид престъпления. В защитната си реч адвокат Г. заявява, че в случая са налице
основанията на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, поради което отправя искане да се измени
определението и да се определи първоначален общ режим за изтърпявана на наложеното
общо наказание, като се мотивира с тежкото здравословно състояние на осъденото лице.
Осъденият А., редовно призован за съдебното заседание, изразява воля чрез своя
упълномощен защитник, че не желае да участва във въззивното производство.
Като съобрази становищата на страните и прецени приобщените по делото
доказателствени материали, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установено
следното:
На 6.6.2008 г. в Окръжен съд Благоевград е образувано н.ч.д. № 269/2008 г. с
предмет изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата към
Апелативен съд Солун, Република Гърция за предаване на българския гражданин О. А..
След предаването му на компетентните гръцки съдебни власти, А. е осъден с три решения,
постановени от Апелативен съд Солун, които са били приети за изпълнение от ОС
Благоевград с решение № 2668/18.6.2020 г. по н.ч.д. № 120/2020 г., постановено по реда и на
основанията на чл. 7 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода.
Според приетите от българския съд за изпълнения три решения на гръцкия съд О.
А. е осъден, както следва:
- с решение № 325/13.6.2019 г., влязло в сила на 18.9.2019 г. на петчленен състав на
Апелативен съд Солун е признат за виновен в това, че в гр. *** на 8.12.1999 г. е продал на
С. С. 54 грама кокаин и на следващия ден – 9.12.1999 г. се опитал да продаде на Е. П. 515
грама кокаин, както и за това, че в България, в периода от 8.11.1999 г. до 8.12.1999 г. е
предал на Е. К. 54 грама и 324 грама кокаин – деяние, съставляващо престъпление по чл.
354а, ал. 2, изр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е осъден на 10 години лишаване
от свобода. От датата на постановяването на това решение – 13.6.2019 г. А. е започнал да
изтърпява наказанието лишаване от свобода, първоначално в гръцки затвора, а в
впоследствие, след предаването му на българските власти на 22.7.2020 г. – в затвора ***;
- с решение № 923/18.4.2019 г., влязло в сила на 11.7.2019 г. на тричленен състав на
Апелативен съд Солун, А. е признат за виновен за това, че на 21.8.2000 г. е предал на
съучастника си И. К. различни количества наркотични вещества и с обещание за плащане на
възнаграждение го убедил да ги внесе на територията на Република Гърция, за да ги предаде
на друг негов съучастник – деяние, представляващо престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. с чл.
20, ал. 3 НК, за което е осъден на 12 години лишаване от свобода;
- с решение № 326/13.6.2019 г., влязло в сила на 18.9.2019 г. на петчленен състав на
Апелативен съд Солун е признат за виновен в това, че за периода от 1.1.1998 г. до 19.1.1999
г. заедно с други лица е организирал престъпна група за внос на територията на Република
Гърция и трафик на наркотични вещества, като в рамките на дейността на тази група е
убедил съучастниците си – А. Т., Д. Л. и М. К. да продадат многократно на трети,
употребяващи наркотични вещества лица – деяние, съставляващо престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 1 НК, за което е осъден на доживотен затвор, заменено при признаване на решението
от българския съд с 15 години лишаване от свобода.
Видно от изложеното, в разглежданата съвкупност от трите решения, приети за
изпълнение от българския съд ( решение № 325/13.6.2019 г., влязло в сила на 18.9.2019 г. на
петчленен състав на Апелативен съд Солун, решение № 923/18.4.2019 г., влязло в сила на
3
11.7.2019 г. на тричленен състав на Апелативен съд Солун и решение № 326/13.6.2019 г.,
влязло в сила на 18.9.2019 г. на петчленен състав на Апелативен съд Солун) са включени
три отделни престъпления. Всяко от тях е било извършено от осъдения А., преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. От приложените по делото документи, и преди
всичко решение № 2668/18.6.2020 г., постановено по н.ч.д. № 120/2020 г. на ОС
Благоевград, се установяват по несъмнен начин обстоятелствата, че деянията, предмет на
разглеждане в настоящето производство, са били извършени съответно: в периода 1.1.1998 г.
– 19.1.1999 г., 8-9.12.1999 г. и 21.8.2000 г., като присъдите за тези престъпления са влезли в
сила, както следва: на 18.9.2019 г. (по отношение на първото и третото престъпление), на
11.7.2019 г. (по отношение на второто престъпление).
Въз основа на тези факти в атакуваното определение първоинстанционният съд
правилно е приел по същество, че по отношение на О. А. са налице предпоставките за
прилагане правилата за съвкупност по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК.
За да приеме, че за трите осъждания, постановени спрямо А., са приложими
правилата на българския закон за съвкупностите – чл. 23-25 НК, ОС Благоевград неправилно
се е позовал на правилата на Рамково решение 2008/909/ПВР и на решението на СЕС по
дело № С-554/14 (А. О.).
В случая окръжният съд е допуснал смесване на несъвместими по своя принципен
характер правни института – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда,
постановена от чуждестранен съд (по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и
този по съобразяването на последиците от такава присъда (по Рамково решение
2008/675/ПВР на Съвета на ЕС). Рамковото решение 2008/909/ПВР предвижда процедура за
признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела на държавите членки
на ЕС, тъй като изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от НПК влязлата в сила чуждестранна присъда, която не е призната по
реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република
България. Това обаче не изключва зачитането на нейните вторични правни последици.
Основният акт, които регулира материята за вземане предвид на присъдите, постановени от
държавите – членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства, е Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., транспонирано от българската
държава в чл. 8, ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК влязлата в сила
присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява
престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство,
което се провежда срещу същото лице в Република България. Това означава, че чуждата
присъда поражда същите правни последици като присъда, постановена от национален съд,
независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като
въпрос на факт или на процесуално или материално право. Без да е предвидена специална
процедура, е видно, че националният съд следва да провери дали присъдата е постановена
срещу същото лице, но за друго деяние, което е престъпление и по българския НК, а след
това да прецени какви нейни последици ще бъдат зачетени с оглед правната квалификация
на деянието за повторност, опасен рецидив, отегчаващи обстоятелства, условно осъждане,
определяне на общо наказание при съвкупност и т.н. Съгласно чл. 3, пар. 1 на Рамковото
решение 2008/675/ПВР предишната присъда, постановено от съд на друга държава – членка,
трябва да се вземе предвид, както се вземат предвид предишните национални присъди и да й
се признаят последиците, съответни на тези по националните присъди. В този смисъл е
решението от 21.9.2017 г. по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС (Т. Б.). В това решение СЕС
е посочил, че в производство като главното, което е идентично на настоящото (за групиране
на наказания по чл. 25, вр. чл. 23 от НК), е приложимо Рамково решение 2008/675/ПВР,
което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от
свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и
това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава – членка
срещу същото лице за различни деяния. На следващо място СЕС е отбелязал, че е
4
недопустимо вземането предвид на предишната присъда на чуждата държава – членка да
бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на
тази присъда, каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК (признаване и
изпълнение на присъда на чуждестранен съд). Цитираното решение на СЕС е задължително
за всяка юрисдикция, пред която се поставя подобен въпрос.
Независимо от посочената неточност, съставът на първия съд правилно е приел, че
групирането на наказания по присъди, постановени от компетентните органи на друга
държава членка на ЕС и приети за изпълнение от българския съд, следва да се извърши по
нормите на българския наказателен закон, доколкото присъдите на чуждия съд са
придобили последиците, съответни на националните присъди.
По изложените съображения, въззивната инстанция прие, че атакуваният съдебен
акт, с който на осъденото лице е наложено общо най-тежко наказание от 15 години
лишаване от свобода по решения № 325/13.6.2019 г., влязло в сила на 18.9.2019 г. на
петчленен състав на Апелативен съд Солун, решение № 923/18.4.2019 г., влязло в сила на
11.7.2019 г. на тричленен състав на Апелативен съд Солун и решение № 326/13.6.2019 г.,
влязло в сила на 18.9.2019 г. на петчленен състав на Апелативен съд Солун, е правилен,
законосъобразен и обоснован в частта относно приложението на чл. 25, ал. 1 НК.
В съответствие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че
осъденият А. е реабилитиран по право за осъжданията по н.о.х.д. № 708/2005 г. на ОС
Благоевград и по н.о.х.д. № 1411/2004 г. на ОС Благоевград, както и че по тези присъди не е
търпял наказания, които да бъдат приспаднати на основание чл. 25, ал. 2 НК. От друга
страна, правилно окръжният съд се е позовал на писмените доказателства по делото, за да
установи, че осъденият А. е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода, наложено с
решение № 325/13.6.2019 г. на Апелативния съд в гр. Солун, считано от 13.6.2019 г. до
постановяване на определение на българския съд за приемане на решението на чуждия съд
за изпълнение – 3.7.2020 г. Поради това правилно и законосъобразно е приложен чл. 25, ал.
2 от НК, като съдът е приспаднал изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.
Законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК, като
е приспаднал от общо определеното наказание времето, през което А. е бил задържан под
стража по производството по предаване на българския гражданин в резултат на изпълнение
на европейска заповед за арест – от 18.1.2019 г. до 13.6.2019 г., както и от 9.6.2008 г. до
25.6.2008 г.
В съответствие с доказателствата по делото окръжният съд е приложил и
разпоредбата на чл. 59, ал.3 НК, като е зачел при изпълнение на общо определеното
наказание времето, през което А. е бил задържан под стража по прекратените наказателни
производства – по н.о.х.д. № 1251/2015 г. на СпНС и по н.о.х.д.№ 185/2013 г. на ОС
Благоевград – съответно от 5.3.2010 г. до 15.11.2011 г. и от 14.4.2011 г. до 25.10.2011 г.; на
основание чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 1 НК (редакция на закона към ДВ, бр. 103/2004 г. ), съдът
законосъобразно е зачел при изпълнение на общо определеното наказание времето, през
което А. е бил задържан под домашен арест по прекратеното наказателно производство – по
н.о.х.д. № 1251/2015 г. на СпНС и по н.о.х.д.№ 185/2013 г. на ОС Благоевград – съответно от
15.11.2011 г. до 20.8.2013 г. и от 25.10.2011 г. до 16.1.2013 г.; на основание чл. 59, ал. 3 вр. с
ал. 1 НК (редакция на закона към ДВ, бр. 103/2004 г. ), съдът законосъобразно е зачел при
изпълнение на общо определеното наказание времето, през което А. е бил задържан под
стража и под домашен арест по завършилото с оправдателна присъда наказателно
производство – по н.о.х.д. № 590/2004 г. на РС Казанлък – съответно от 16.3.2004 г. до
9.6.2004 г. и от 9.6.2004 г. до 6.8.2004 г.
Основното възражение, което се релевира в протеста на прокурора от ОП Благоевград се
свежда до искането на държавното обвинение за приложението на чл. 24 НК, при което
5
общо определеното наказание 15 години лишаване от свобода да бъде увеличено с 1/2.
В принципен план, за да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК, решаващият съд следва да
приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от
престъпните деяния, както и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите
на наказателната репресия. Освен това, така увеличеното наказание не трябва да надминава
нито сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за наказанието
лишаване от свобода.
Въззивната инстанция се съгласява с извода на състава на окръжния съд за това, че в
случая спрямо осъдения не следва да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК.
Първоинстанционният съд е обсъдил мотивирано и обосновано цялостната престъпна
дейност на О. А., обществената опасност на деянията и дееца, като е приел, че деянията,
включени в съвкупността са извършени преди повече от 20 години, че няма образувани
срещу него наказателни производства за деяния след 2010 г., че лицето страда от тежки
здравословни проблеми, довели до прекратяване на наказателните производства по н.о.х.д.
№ 1251/2015 г. на СпНС и по н.о.х.д. № 185/2013 г. на БлОС, както и до прекъсване на
изпълнението на наказанието лишаване от свобода с постановление на градския прокурор на
гр. София от 21.12.2020 г. – за последното обстоятелство доказателства са представени в
проведеното пред САС въззивно производство. Пред въззивната инстанция се представиха и
приеха като писмени доказателства медицински документи, установяващи актуални данни
за здравословното състояние на осъдения: според експертно решение № 3135/8.11.2018 г. на
А. е определена 100 % трудова неработоспособност поради наличието на органично
тревожно разстройство; според резултат от компютърно-томографско изследване №
167245/3.9.2020 г. при осъдения са налице данни за аневризма на базоларната артерия с
диаметгър 13 см.; при неврохирургичен преглед и изследване, отразени в лист за преглед на
пациент 17.11.2020 г. е назначена терапия, състояща се в операция по спешност за
отстраняване на аневризма. Така описаните данни за състоянието на А. се потвърждават и от
отразеното в обстоятелствената част на постановлението на градския прокурор на СГП от
21.12.2020 г., с което на основание чл. 448, ал. 1, вр. с чл. 447, т. 3 НПК е прекъснато за срок
от 2 месеца изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на А., с оглед
провеждане на високо рисково оперативно лечение в спешен порядък.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че в разглежданата съвкупност
от три престъпления, деянията са извършени преди повече от 20 години; наложеното най-
тежко наказание от 15 години лишаване от свобода е максималното, предвидено за този вид
престъпления; повече от 10 години спрямо А. не са образувани наказателни производство,
по които да е привличан към наказателна отговорност; здравословното му състояние е
трайно увредено, а към момента се намира в критична и застрашаваща живота ситуация.
Най-същественото обстоятелство, което е от значение за правната оценка за приложение на
чл. 24 НК е посоченото по-горе, че групираните наказания са определени по присъди и за
деяния, които са извършени преди повече от двайсет години, считано към момента на
кумулиране.
Според състава на САС, общата оценка за обществена опасност на включените в
съвкупността три деяния позволява да се направи заключение, че относителната тежест на
най-тежко санкционираното деяние – това по чл. 321, ал. 3, т. 1 НК, не се отразява
съществено и не завишава обществената опасност на цялостната престъпна дейност. В този
смисъл общо определеното наказание от 15 години лишаване от свобода е справедливо и
съответно на съвкупността от престъпните деяния, а същевременно със същото това
наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия спрямо О. А..
Според утвърдената съдебна практика наказанието няма за цел причиняване на
физическо страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е само възмездие за
извършеното престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на
6
осъдения, да се приучи към спазване на законите и правилата на морала, не на последно
място има за цел да му се въздейства предупредително и му се отнеме възможността да
върши други престъпления, а също така, за да се въздейства предупредително и върху
другите членове на обществото. Ето защо, за да приложи чл. 24 НК, съдът следва да направи
преценка на цялата престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на
извършените престъпления, на продължителността на периода, като също така от
съществено значение е и стойностният размер на отнетото имущество, когато се отнася до
посегателство върху чуждо имущество. Преценяват се също така подбудите и мотивите за
извършването на престъпленията и всички установени смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. При това след тази цялостна преценка на престъпната дейност на осъдения
съдът, след като се убеди и прецени, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните
престъпления не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК,
може да приложи разпоредбите на чл. 24 НК. В настоящия случай целите на наказанието
могат да бъдат постигнати спрямо А. чрез изпълнение на най-тежкото наказание от
съвкупността, а именно 15 години лишаване от свобода. В този смисъл и като отчете, че
личната превенция е доминираща, САС счете, че общото наказание от 15 години лишаване
от свобода не следва да бъде увеличено с 1/2, както е поискал прокурора с частния протест
против определението на първата инстанция.
Така отмереното наказание – най-тежкото от трите, е справедливо и съответно на
разглежданата съвкупност от три престъпления.
Законосъобразен е атакуваният съдебен акт на окръжния съд и в частта за
определения първоначален режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС съдът е приел, че първоначалният режим, при
който А. трябва да търпи наказанието лишаване от свобода е строг. Убедителни са и
аргументите на първата инстанция, с които е отказала да приложи разпоредбата на чл. 57,
ал. 3 ЗИНЗС, доколкото доказателствата по-делото не могат да послужат за мотивиране на
извод, че осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Данните за високата
степен на обществена опасност на включените в съвкупността престъпления, както и
миналите осъждания на А. (невключени в съвкупността), го определят като лице с висока
степен на обществена опасност. Единственото, което може да се противопостави на така
описаните данни за обществената опасност на осъдения, са посочените по-горе
доказателства за тежкото здравословно състояния на лицето. Принципно влошеното здраве
на лишения от свобода води до предприемане на мерките, предвидени в глава десета, чл. 128
– 151 от ЗИНЗС, както и до прекъсване на изпълнение на наказанието на основание чл. 447,
т. 3 НПК, както са процедирали компетентните органи и в настоящия случай. От
доказателствата по делото е видно, че до 21.2.2021 г. изпълнението на наказанието е
прекъснато, като остава неясна перспективата за неговото възобновяване, доколкото
здравословното състояние на осъдения след спешната оперативна интервенция все още е
неизвестно. Поради това САС счита, че към момента не може да се изведе категоричен
извод, че тежкото заболяване на осъдения е от такова естество, че да се отрази съществено за
намаляване на обществената опасност на А., съответно да послужи за смекчаване на режима
при условията на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. При промяна на обстоятелствата, въпросът за
изменение на режима, при който се изтърпява наказанието лишаване от свобода, винаги
може да бъде поставен пред компетентните затворнически власти.
Във връзка с развитата по-горе аргументация, САС прие, че атакуваното определение
като правилно и законосъбразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2 състав
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд Благоевград, НО, 9 състав от
27.10.2020 г. по н.ч.д. № 520/2020 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8