Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3524 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Г.Д.Д. срещу Б.Б.С. за признаване за
установено, че ищцата е изключителен собственик на апартамент, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********, ап. **с площ от 76.16 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.387.1.81, заедно със
зимнично помещение и с 0.446% ид.ч. от общите части на сградата.
Ищцата твърди, че на 03.06.1990 г. с ответника Б.С. сключили граждански
брак, прекратен с решение от 21.02.2019 г. по гр.д. № 88755/2017 г. по описа на
СРС, 86 състав.
На 06.02.1997 г. придобила по договор за покупко-продажба с Д.Г.Д..и М.Х.Д.
право на собственост върху апартамент № **в гр. София, ж.к. „*********, с площ
от 76.16 кв.м. за сумата от 42 240 лева, която заплатила на 05.02.1997 г.
в щатски долари.
На същата дата Б.С. подписал декларация с нотариална заверка на подписа, че
апартаментът е закупен с изцяло лични средства на съпругата му, които не са
съпружеска имуществена общност и че няма претенции за участие в придобиване на
апартамента.
Средствата Г.Д. притежавала отпреди сключването на брака.
Тъй като ответникът считал, че има свой принос в придобиване на имота, моли
съдът да признае за установено, че негов изключителен собственик е ищцата.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М., оспорва иска. В
съдебно заседание адв. М. е заявил, че не оспорва, че средствата имат
извънсемеен произход.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед твърденията на ищеца, че придобитият
по време на брака с Б.Б.С. апартамент № **е придобит с нейни лични средства,
приложимата материално правна норма е чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.). Това
е така, защото наличието на трансформация се преценява към момента на
придобиване на вещното право – 06.02.1997 г., по време на действието на СК от
1985 г. (отм.) П
За да се признае личен дял на
основание пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) по
отношение на придобита по време на брака недвижима вещ в режим на съпружеска
имуществена общност, в тежест на съпруга, който я твърди, е да докаже влагане
изцяло на лични средства в придобиването на общата вещ. „Лични“ по смисъла на
чл. 20, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) са вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение на някой от
съпрузите. Влагането на личните средства следва да е налице към момента на
придобиване на правото на собственост.
Нормата на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) съдържа
презумпция за съвместен принос в случай, при който придобивният способ на
вещното право е възмезден договор, сключен по време на брака, въпреки че неучастващият
съпруг не фигурира като приобретател. Законовата презумпция по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) е оборима и променя тежестта на доказване в хипотезата на
предявен иск по чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), какъвто е настоящият
случай. Оборването на презумпцията за
съвместен принос е в тежест на съпруга, който твърди пълната трансформация,
като установи по безспорен и категоричен начин, че е вложил изцяло свои лични
средства в придобиването на процесната вещ.
Не се спори по делото, че Б.Б.С. и Г.Д.Д. са сключили
граждански брак на 03.06.1990 г., който е прекратен с влязло в сила на 11.04.2019
г. решение от 21.02.2019 г. по гр.д. № 88755/2017 г. по описа на СРС, 86
състав.
Установява се от приетия по делото нотариален акт № 64,
том Х, дело № 1815/1990 г. на І нотариус при СРС, че по време на брака между
страните, на 06.02.1997 г., Д.Г.Д..и съпругата му М.Х.Д. са продали на дъщеря
си Г.Д. С. апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура 76.16 кв.м.,
при съседи: стълбище, В.Х.А., от две страни – двор, Г.Ц.К., заедно със зимнично
помещение, при съседи: от две страни – коридор, двор, Т.Г.и К.К.и с 0.446%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя за
сумата от 42 240 лева, която сума продавачите са получили напълно и в брой
от купувача.
На 05.02.1997 г. М.Х.Д. е подписала разписка, че е
получила от Г. С. сумата от 42 240 лева в щатски долари, представляваща
продажната цена на съсобствения им с Д.Г.Д..апартамент.
Б.С. е подписал декларация с нотариална заверка на
подписа, че съпругата му Г.Д.Д. е закупила от своите родители апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ап. № **със свои лични средства, които
не са съпружеска имуществена общност. Сумата в размер на 42 240 лева Г. С.
притежавала на свое лично основание, поради което в декларацията Б.С. е заявил,
че няма принос в събиране на средствата и претенции за участие в придобиването
на апартамента.
Съгласно трайно установената съдебна практика, частният документ,
съдържащ неизгоден за подписалата го страна факт, се ползва с материална
доказателствена сила. Автентичността на декларацията не е оспорена в настоящото
производство, поради което тя удостоверява по безспорен и категоричен начин, че
апартаментът е закупен изцяло със средства на ищцата Г.Д..
Липсва каквото и да било основание на ответника да се
признаят права върху процесния имот.
Предявеният от Г.Д.Д. иск за пълна трансформация съдът
приема за доказан и основателен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищцовата
страна, които по представения списък по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от
2 000 лева. По делото са налице доказателства за заплатена държавна такса
в размер на 531.21 лева и 1 280 лева депозит за особен представител на
ответника. Дължимите на ищцата разноски са в размер на 1 811.21 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Б.С., ЕГН **********,
че Г.Д.Д., ЕГН ********** е изключителен собственик на придобития по време на
брака с ответника Б.Б.С., недвижим имот, представляващ апартамент № 81, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура 76.16 кв.м., при съседи: стълбище, В.Х.А.,
от две страни – двор, Г.Ц.К., заедно със зимнично помещение, при съседи: от две
страни – коридор, двор, Т.Г.и К.К.и с 0.446% ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавна земя.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.Б.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 811.21
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: