№ 202
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Величка П. Белева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000699 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260072, постановено на 4.03.2021 г. по т.д.
359/2019 г. на Окръжен съд-С.З., поправено относно очевидни фактически
грешки с решение № 260237/16.06.2021 г. (което решение също се обжалва), с
което е осъдено „Д.-О.з.“АД-гр.С. да заплати на В. АС. АС. сумата 25 500 лв.,
частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й
М.О.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, а също да заплати на адвокат П.К. от САК в
качеството на пълномощник на В. АС. АС. сумата 1 554 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като искът е отхвърлен за
разликата от присъдените 25 500 лв. до пълния размер на предявената
претенция 60 000 лв.
Жалбоподателят „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. моли по съображения, изложени
във въззивната жалба, подадена на 5.04.2021 г., решението да бъде отменено
като неправилно в неговите части, с които дружеството е осъдено да заплати
1
на В. АС. АС. сумата 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й
М.О.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, а също и да заплати на адвокат П.К. от САК в
качеството на пълномощник на В. АС. АС. сумата 1 554 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като бъдат отхвърлени изцяло
предявените от ищцата В.А. искове. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за
събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Не е
взел становище по въззивната жалба, подадена от В.А.. Претендира за
присъждане на разноски.
Жалбоподателката В. АС. АС. моли решението да бъде отменено като
неправилно в обжалваната негова част, с която предявеният от нея против
ответното застрахователно дружество иск е отхвърлен за размер над 25 500
лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 34 500 лв.
от 21.07.2019 г. и ведно с разноски, като бъде присъдена и сумата 34500 лв. с
лихви и разноски, по съображения, изложени, както е посочено във
въззивната жалба от 7.07.2021 г., във въззивната жалба, подадена на
23.04.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с
искова молба от 29.11.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. да й заплати сумата 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за
понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния внук
М.О.А., настъпила в резултат на ПТП на 14.07.2019 г., причинено по вина на
водача Е.О.М. при управлението от него на лек автомобил марка „А.А3“ с
рег. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от
ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко
от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от 21.07.2019 г.
Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от
„Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., по съображения, изложени в отговор от 17.06.2021 г. Не
ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна
инстанция. Претендира за присъждане на разноски.
2
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 14.07.2019 г. е настъпило ПТП,
вследствие на което е загинал внукът на ищцата М.О.А.. Безспорно е, че това
ПТП е причинено по вина на водача Е.О.М. при управление на МПС лек
автомобил „А.А3“ с рег. № *********. Признава се от ответното
застрахователно дружество в отговора на исковата молба и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за виновния
водач при ответното дружество. Безспорно е, че ищцата е отправила до
дружеството претенция за изплащане на обезщетение и такова не е било
изплатено преди подаването на исковата молба.
Твърдението на ищцата е, че починалият неин внук е бил на 19 години,
тя като негова баба е помагала в грижите за него от раждането му, смъртта му
се отразила изключително негативно на нейната психика, променено е и
здравословното й състояние. Претендира за присъждане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 25 500 лв., частично от
60 000 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. В съдебното заседание
на окръжния съд на 21.12.2020 г. заявява увеличаване на размера на
претенцията от 25 500 лв. на 60 000 лв., като увеличението е допуснато с
определение на съда.
Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 17.02.2020 г.,
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на изключителни
близки отношения между ищцата и починалия, които да обуславят
претърпени неимуществени вреди, съответно, присъждането на
застрахователно обезщетение. Счита, че не са налице критериите по ТР
№1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, а именно
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения, които да налагат присъждане на обезщетение
на ищцата. Заявява, че в случая няма данни за възникнали конкретни
житейски обстоятелства или ситуация, от които да може да се направи извод
за създадена и развила се особено близка връзка между ищцата и починалия и
3
претърпени изключителни вреди, които да е справедливо да бъдат
обезщетени. Евентуално, твърди че претенцията е завишена по размер, не
съответства на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД и е в
противоречие с §96 от ПЗР на КЗ, съгласно който обезщетението за
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,ал.4 от КЗ се
определя в размер до 5 000 лв.
С допълнителната искова молба от 25.03.2020 г. ищцата твърди, че в
случая е налице основание за присъждане на обезщетение, тъй като между
нея и внукът й е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка.
Твърди, че размерът на претенцията е съобразена с принципа за
справедливост, с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Твърди, че е
неоснователно възражението на ответника за заплащане на обезщетение
евентуално в размер на 5 000 лв. Позовава се на решение на СЕС от
24.10.2013 г. по Дело С-277/12.
С обжалваното решение от 4.03.2021 г., поправено относно ЯФГ с
обжалваното решение от 16.06.2021 г., окръжният съд приема, че ищцата е
претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди в резултат от
смъртта на внука си и следва да й бъде присъдена като обезщетение за тях
сумата 25 500 лв. ведно със законната лихва от 21.07.2019 г.
С въззивната жалба от 5.04.2021 г. застрахователното дружество-
застраховател моли решението да бъде отменено в частта му, с която на
ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500
лв. ведно с лихви и разноски. Твърди, че ищцата и нейният внук са били в
родствена връзка, която предполага близост и отношение на привързаност и
обич, но тя не се характеризира с изключителност, която да излиза извън
рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между баба
и внук, за да обоснове правото на ищцата да получи обезщетение. Счита, че в
случая не е доказана особена близост между ищцата и починалият неин внук.
Заявява, че е възможно за кратък период от време бабата да се е грижела за
починалия, но неговите родители също са се грижели непрекъснато за него и
поради тази причина им е било изплатено и застрахователно обезщетение.
Счита, че от показанията на свидетелите не може да се направи преценка за
изключителност в близостта по смисъла, разяснен с ТР №1/2016 г. на ВКС,
4
ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и
емоционална близост, като тези свидетелски показания не установяват и
понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитала всяка баба – силна и непреодолима скръб.
Евентуално, твърди и че определеното обезщетение е силно завишено и не
съответства на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като то не
следва да надхвърля сумата 5 000 лв. Оспорва решението и в частта му
относно присъждането на лихви и разноски, тъй като неоснователността на
главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна
лихва и на претенцията за присъждане на разноски в производството.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден на 17.06.2021 г.,
ответницата по нея възразява, че неправилно жалбоподателят твърди
обжалваното решение да е в противоречие с установените от ВКС критерии
за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на близък поради
недоказаност в случая на наличието на особена близост. Твърди, че правилно
окръжният съд е приел, че отношенията между загиналия младеж и баба му
се отличават с близост и привързаност в повече от общоприетите за
отношенията между баба и внук, което са дължи на особените житейски
обстоятелства – необходимостта от постоянни преимуществено полагани
грижи от бабата в периода, в който родителите са работели и живеели в
чужбина, което е било през по-големия период от живота на момчето – от
четиригодишна възраст до неговата смърт едва на 19 години, видно от
показанията на свидетелките Г.М. и Н. А.. Твърди, че са неоснователни и
оплакванията относно размера на присъденото обезщетение. Оспорва и
становището на жалбоподателя за заплащане на обезщетение в размер до
5 000 лв., като се позовава на решение на СЕС от 24.10.2013 г. по Дело С-
277/12.
С подадената на 7.07.2021 г. въззивна жалба жалбоподателката по
съображенията, изложени във въззивната жалба, подадена на 23.04.2021 г.,
твърди, че решението е неправилно в частта му, с която искът за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 500
лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., ведно с лихви и разноски, тъй
като този размер на присъденото обезщетение е изключително занижен, в
противоречие е на принципа на справедливост, не е съобразен с действащия
5
лимит на застрахователя, който е 10 000 000 лв. за 2019 г., както и със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Твърди, че съдът
не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства, не е
изследвал в дълбочина отношенията между загиналия и неговата баба – че са
живеели в едно домакинство, поддържали са изключително близки
отношения помежду си, помагали са си във всичко. Счита, че не е отчетено в
достатъчна степен обстоятелството, че бабата се е грижела за внука си от
неговото раждане, живеели са в едно домакинство, взаимно са си помагали и
са се подкрепяли във всичко, отгледала го е като свое дете, грижила се е за
него докато родителите му са били в чужбина, възпитавала го е. Твърди, че от
събраните по делото доказателства се установява съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия, както и че за нея са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Счита, че показанията като
свидетелка на майката на починалото момче са необективни и вътрешно
противоречиви, налице е спор между свидетелката и ищцата, и правилно те не
са кредитирани от съда. Твърди, че с оглед фактите в случая съдът е
определил занижено обезщетение, което противоречи и на съдебната
практика и установения лимит на отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ от застрахователя
при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Ищцата В.А., видно от представеното от нея с исковата
молба в копие удостоверение за родствени връзки, е баба на починалия при
ПТП М.А. (майка на неговия баща О.В.А.). С оглед разпоредбата на чл. 269,
изр.2 от ГПК спори се понастоящем по въпроса дали ищцата като баба на
починалия има право на обезщетение, дали ищцата е имала с починалия неин
внук трайна и дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, както и за размер на обезщетението.
Безспорно е, че ПТП, при което е загинал внукът на ищцата, е
настъпило на 14.07.2019 г., към който момент е в сила (от 1.01.2016 г.)
Кодексът за застраховането, обнародван в ДВ, бр.102/29.12.2015 г., както и е
6
било постановено ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, съгласно което ищцата като баба на починалия при ПТП М.А. е
материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди,
ако се установи, че е създала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение следва да се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В исковата си
молба ищцата твърди, че в случая е налице изключение по смисъла на ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй като тя е създала
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
За установяване основателността на това твърдение на ищцата по нейно
искане пред окръжния съд са събрани гласни доказателства. Видно от
показанията на свидетелката Г.В.М., разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 23.11.2020 г., тя е съседка на ищцата от 30 години, М.
живеел в една къща с баба си, тя го гледала, майка му го оставяла на бабата,
за всичко се грижела бабата, тя досега плаче за него, припаднала при вестта
за смъртта му, тогава майката и бащата били в Д., бабата гледала внука си от
4-годишен, майката и бащата били в чужбина и си идвали в годината един
път, изцяло бил отглеждан от бабата, бил много добре възпитан, кротък,
ходел на училище до десети клас, бабата му купувала дрехи, бабата
продължава да страда, плаче, ходи всеки ден на гробищата, майката и бащата
на М. се грижели за него понякога, той живее с баба си, тя го издържала за
всичко. Видно от показанията на свидетелката Н. О. А., разпитана в същото
съдебно заседание на окръжния съд на 12311.2020 г., майката и бащата на М.
заминали за чужбина няколко години, той останал с баба си, живеел с нея, от
раждането си живеел в къщата с баба си заедно, тя се грижела за него, тя
много плачела и досега плаче, всеки ден ходи на гробищата, било й много
трудно, разбирали се много, тя добре се грижела за него, майката и бащата на
М. заминали за Д. и се връщали за по един месец в годината, останалите
месеци бабата се грижела, бабата го гледала и се грижела за всичко, майката
и бащата също се грижели, те имат две стаи, в едната живеели, той спял с
бабата в една стая, майката и бащата от чужбина им отпускали пари. За
установяване основателността на заявеното оспорване на твърденията на
7
ищцата ответното застрахователно дружество също е ангажирало гласни
доказателства – разпит като свидетел на майката на починалото момче Д.Н.А..
Видно от нейните показания при разпита й в съдебното заседание на
окръжния съд на 25.01.2021 г., тя със съпруга й и децата им живеели в една
стая в един двор с ищцата В., свидетелката и съпругът й отишли да работят в
Д., три месеца работят там и се връщат за един месец, след това пак отиват,
изпращали пари на децата, свекърва й взимала парите, преди катастрофата М.
живеел на В. в къщата, тя не се грижела за него, той пускал пералня,
свидетелката плащала тока и всичко, свекърва й веднъж давала храна, друг
път не давала, децата си купували храна с парите, които свидетелката им
изпращала, те издържали М., със съпруга й получили застрахователно
обезщетение, сестрата на М. също получила обезщетение, с мъжа й от 4
години работят в Д., преди това в чужбина не са ходили, сина й М. и дъщеря
й идвали в Д. на гости, стояли по 20 дни, не знае на колко години е бил М.,
когато отишли в Д., починал на 19 години, преди да заминат в Д.
свидетелката стояла в къщи и гледала децата си, като заминали за Д. М. бил
на 15 години, М. ходел на училище, тя не знае как се казва училището,
свекървата й ги изпъдила от къщата след смъртта на М., на петдесет и втория
ден от смъртта му ги изпъдила и те си взели къща, тя все ги пъдела, защото не
можели да поддържат децата, затова отишли в Д. да работят, живеели в дома
на свекърва й от както се оженили, живели в нейния двор 27 години, тя се
карала със свидетелката и с етърва й, повтаряла да си вземат къща и да се
махат от двора й, като починал М. те с баща му дошли със самолет от Д. за
погребението. Установява се следователно от показанията на трите
свидетелки, че М. от раждането си живее със своето семейство и своята баба в
нейния имот. Установява се от техните показания, че неговите родители са
работели в чужбина, но не от неговата 4-годишна възраст, а от 4 години преди
смъртта му. Установява се, че през този четиригодишен период бабата е
осъществявала непосредствени грижи за внука си във времето, докато
родителите са били на работа в Д., което не е било непрекъснато, а те са се
връщали периодично. Видно е от показанията на свидетелката А., че между
нея и ищцата е налице отчуждение, но няма основание да не се дава вяра на
нейните показания относно периода на отсъствието им с нейния съпруг за
работа в Д.. При тези обстоятелства следва да се приеме, че между ищцата и
починалия неин внук М.А. са налице отношения, които се отличават с
8
близост над обичайната между баба и внук, тъй като той от раждането си е
живял със семейството си и с нея в нейния имот и в последните 4 години от
живота му поради отсъствието на родителите му за значителни периоди от
време за работата им в чужбина тя преимуществено е осъществявала
непосредствените грижи за него в ежедневието и връзката й с внука й е била
по-силна, близка до родителската. Затова и настоящата съдебна инстанция
намира, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД определяне на
обезщетение за ищцата, но не в определения от окръжния съд размер 25 500
лв., който е завишен и не е съобразен с обстоятелството, че връзката между
бабата и внука е била по-силна само за последния период от 4 години, а в
размер на 10 000 лв.
Неоснователно е следователно твърдението на жалбоподателката, че
определеният от окръжния съд размер на обезщетението е занижен. Частично
основателно е възражението на жалбоподателя-застрахователно дружество,
че този размер е завишен. Неоснователно е обаче неговото разбиране, че този
размер не следва да надхвърля сумата 5 000 лв. Несъмнено е, че в случая
ограничението, предвидено в нормата на §96, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДКЗ
(ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), за определяне на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 в размер до
5 000 лв. е неприложимо, тъй като тя се явява в несъответствие с
общностното право – чл. 9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета
от 16.09.2009 г., транспонирана в КЗ, като се взима предвид в тази насока
решението от 24.10.2013 г. на СЕС по Дело С-277/12, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл.3,§1 от Директива
72/166. Видно от това решение, обнародвано в Официалният вестник на ЕС на
14.12.2013 г., то е постановено по преюдициално запитване от запитваща
юрисдикция от Латвия и в т.2 от неговия диспозитив е прието, че чл.3,§1 от
Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната отговорност „Гражданска отговорност“ при използването на
МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1,§2 от Втора
директива 84/5. На нормата на чл.1,§2 от Втора директива 84/5 съответства
9
понастоящем чл. 9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, съгласно която държавите-
членки могат да предвидят по-големи гаранции, но са длъжни да изискват
застраховката по чл.3 (застраховането на гражданската отговорност при
използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна
територия) да бъде задължителна най-малко по отношение на посочените
минимални суми, които в случай на телесно увреждане са минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Съответно, съгласно нормата
на чл. 492 от КЗ, за всяко МПС, което се намира на територията на България
и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите за следната минимална
застрахователна сума (лимит на отговорност) – за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. Видно е, че приетото разрешение
от СЕС с решението по преюдициалното запитване касае именно
недопустимост на лимитиране на размера на конкретно обезщетение, което се
дължи за причинени на близките неимуществени вреди, за размер под
лимитът на отговорност (застрахователната сума) по чл. 9,ал.1 от Директива
2009/103/ЕО и по чл. 492 от КЗ. Несъмнено е, че съгласно чл.633 от ГПК
решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително за всички
съдилища в Република България. Няма затова основания да се приеме, че
обезщетението, което се дължи на ищцата, следва да бъде лимитирано до
размер на 5 000 лв. С оглед изложените по-горе съображения няма и
основания да се приеме, че в случая справедливото обезщетение е в размер на
5 000 лв., а то следва да се определи, както бе преценено по-горе, в размер на
10 000 лв. Доколкото жалбоподателят-застрахователно дружество обжалва
решението в частта за присъдените лихви и разноски само с оглед
твърдението, че неоснователност на главния иск води до неоснователно и на
иска за присъждане на законна лихва и на разноски, то законната лихва върху
обезщетението от 10 000 лв. следва да остане присъдена от посочената от
окръжния съд дата 21.07.2019 г.
Установява се следователно, че въззивната жалба, подадена от
жалбоподателката-ищца, е изцяло неоснователна, а въззивната жалба,
подадена от застрахователното дружество, е частично основателна.
Решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която на
10
ищцата е присъдено обезщетение в размер над 10 000 лв. до 25 500 лв., като
претенцията се отхвърли и за тази разлика. Решението следва да бъде
потвърдено в частите му, с които претенцията е уважена за 10 000 лв. и е
отхвърлена за размера над 25 500 лв. до 60 000 лв.
При този изход от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде изменено и в частта му за разноските - относно присъденото в
тежест на ответника и в полза на адвокат К. като представител на ищцата по
реда на чл. 38,ал.2 от ЗА възнаграждение в размер на 1 554 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 7,ал.2, т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение при
присъждането на обезщетение в размер на 10 000 лв. е 830 лв., а с ДДС – 996
лв. Следва решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която
е присъдено възнаграждение над 996 лв. до 1 554 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК, тъй като делото е решено
в полза на ищцата, която е била освободена на основание чл. 83,ал.2 от ГПК
от внасяне на ДТ за производството пред окръжния съд с определение,
постановено в съдебното заседание на 23.11.2020 г., то застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати сега по сметка на съда и
дължимата ДТ за първоинстанционното производство. Окръжният съд е
пропуснал да присъди сума за ДТ, затова сега сумата (4% от 10 000 лв.) 400
лв. следва да се присъди в полза на апелативния съд.
Тъй като подадената от жалбоподателя-застрахователно дружество
въззивна жалба е частично основателна, то следва ответницата по нея да бъде
осъдена да заплати на този жалбоподател разноски по съразмерност. При
разноски в размер общо на 610 лв. (510 лв. внесена ДТ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение), претендирано уважаване на жалбата за
размер 25 500 лв. и уважаването й за размер 10 000 лв. следва ответницата по
нея да заплати на дружеството разноски по съразмерност 239,21 лв. С оглед
частичната неоснователност на тази жалба жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ответницата по нея адвокат П.К.
възнаграждение за осъществената правна защита съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
Жалбата е неоснователна относно претендираната отмяна на решението на
окръжния съд за сумата 10 000 лв., поради което съгласно чл. 7,ал.2, т.3 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
11
възнаграждения, дължимото възнаграждение е 830 лв., а с ДДС – 996 лв.,
която сума следва да бъде присъдена в полза на адвоката. Тъй като
подадената от жалбоподателката В.А. въззивна жалба е неоснователна, то на
пълномощника й адвокат К. не се дължи присъждане на възнаграждение по
реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. От страна на ответното по тази жалба
застрахователно дружество защита не е осъществена и не се претендира за
присъждане на разноски за такава защита.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260072, постановено на 4.03.2021 г. по
т.д. 359/2019 г. на Окръжен съд-С.З., поправено относно очевидни фактически
грешки с решение № 260237/16.06.2021 г., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ
ЧАСТИ, с които е осъдено „Д.-О.з.“АД-гр.С. да заплати на В. АС. АС. сумата
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й М.О.А., ведно със
законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от 21.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, а също да заплати на адвокат П.К. от САК в
качеството на пълномощник на В. АС. АС. сумата 996 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като искът е отхвърлен за разликата от
присъдените 25 500 лв. до пълния размер на предявената претенция 60 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 260072, постановено на 4.03.2021 г. по т.д.
359/2019 г. на Окръжен съд-С.З., поправено относно очевидни фактически
грешки с решение № 260237/16.06.2021 г., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА
ЧАСТ, с която е осъдено „Д.-О.з.“АД-гр.С. да заплати на В. АС. АС. сумата
над 10 000 лв. до 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й
М.О.А., ведно със законната лихва върху сумата над 10 000 лв. до 25 500 лв.,
считано от 21.07.2019 г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. АС. АС., ЕГН ********** от гр. Ч.,
ул.“Б."* против „Д.-О.з.“АД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********** иск за
12
присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди за
размер над 10 000 лв. 25 500 лв., което обезщетение се претендира като
дължимо за претърпени от нея болки и страдания вследствие на ПТП,
настъпило на 14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й М.О.А.,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за разликата над
10 000 лв. до 25 500 лв., считано от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260072, постановено на 4.03.2021 г. по т.д.
359/2019 г. на Окръжен съд-С.З., поправено относно очевидни фактически
грешки с решение № 260237/16.06.2021 г., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА
ЧАСТ, с която е осъдено „Д.-О.з.“АД-гр.С. да заплати на адвокат П.К. от САК
в качеството на пълномощник на В. АС. АС. сумата над 996 лв. до 1 554 лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „Д.-О.з.“АД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********** да заплати
на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд-Пловдив, сумата 400 лв. – дължима държавна такса
за производството по предявения иск пред първата съдебна инстанция, от
внасянето на която ищцата В. АС. АС. е бил освободена в хода на процеса на
основание чл.83,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА В. АС. АС., ЕГН ********** от гр. Ч., ул.“Б."* да заплати на
„Д.-О.з.“АД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********** сумата 239,21 лв. – разноски
по съразмерност, дължими от нея на дружеството за производството по
подадената от дружеството въззивна жалба.
ОСЪЖДА „Д.-О.з.“АД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********** да
заплати на адвокат П.К. от АК-С., ул.“Л."*,ап.* сумата 996 лв. -
възнаграждение за осъществената от нея защита пред апелативния съд на В.
АС. АС. като ответница по подадената от застрахователното дружество
въззивна жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.3 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14