Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 29.10.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двайсет и осми септември през
две хиляди и осемнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА М.А,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,
като разгледа в.гр.д.№ 314/2018г.,
докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.258 от ГПК,вр.с чл.108, чл.109 от Зс и чл.54,ал.3 от ЗКИР.
С Решение № 24/26.03.2018г.,пост. по гр.д.№ 367/2016г.
РС-Луковит е признал за установено по отношение на В.Н. *** и И.Н. ***, че В.И.В.
и С.Д.В.-***, са собственици на 58 кв.м., обозначени с букви от А до Ж съгласно
комбинирана Скица-приложение към приетата СТЕ, в южната част на дворно място,
цялото от 900 кв.м., представляващо УПИ Ш-483 в кв. 17 по плана на с. П., обл.
Ловеч, при съседи: улица с о.т.т. 197-220, ул. "Х.Д.", УПИ VIII-483,
УПИ II-485, УПИ V-484, УПИ VI-484 и УПИ VII-484, като е осъдил В.Н.И. и И.Н.И.
да предадат на В.И.В. и С.Д.В. владението върху описаната площ от 58кв.м.,
обозначени с букви от А до Ж, съгласно комбинирана скица на л.114- приложение
към приетата СТЕ, представляваща неразделна част от съдебното решение. Съдът е
оставил без разглеждане предявения от В.И.В. и С.Д.В. иск с правно основание
чл.108 от ЗС в частта му относно искането за признаване за установено по
отношение на ответниците В.Н.И. и И.Н.И., че ищците са собственици на жилище,
състоящо се от пет стаи и мазе, представляващо самостоятелен обект от двуетажна
жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с.П., ведно с
припадащите им се части от сградата и с припадащата им се част от прохода под,
нея като недопустим и е прекратил производството в тази част. Уважен е
предявения от В.И.В. и С.Д.В. иск с правно основание чл.109 от Зс,като
ответниците В.Н.И. и И.Н.И. са осъдени да осигурят достъп на ищците през
намиращия се проход под двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. № 483
в кв. 17 по плана на с. П., до жилището на ищците в същата сграда и дворното
място, съставляващо УПИ ІІІ-483 по плана на с.П., чрез отключване на външната
врата на прохода, премахване на изградената в дъното на прохода тухлена стена и
премахване на дървен шкаф. Съдът е признал за установено по отношение на
ответниците В.Н.И. и И.Н.И., че ищците В.И.В. и С.Д.В. са собственици на
самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в
кв. 17 по плана на с. П., както и че е допусната грешка в действащия
кадастралния план чрез невярното отразяване на тази сграда като две
самостоятелни двуетажни жилищни сгради с проход, принадлежащ само към сградата
в парцел VIII-483 в кв. 17 по плана на с. П.. По реда на чл.537,ал.2 от ГПК е
изменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и
давностно владение № 82, том I, дело № 17/1996г. на Районен съд Луковит, както
следва: на ред 2 отдолу нагоре вместо „ведно с построената в това дворно място
двуетажна полумасивна жилищна сграда състояща се от пет стаи със застроена площ
от 80 кв.м. и разгъната площ — 162 кв.м., който имот е с уредени регуларъчни
сметки" да се чете - ведно със жилище, състоящо се от пет стаи, със
застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ - 120,5 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, попадаща в имот
пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. П. ведно с припадащите му се общи части от
сградата и прохода под нея. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК са разпределени разноските,като В.Н.И. и И.Н.И. са осъдени да заплатят на В.И.В.
и С.Д.В. обща сумата от 1430лв., представляващи заплатена държавна такса в
размер на 150 лева, възнаграждение за вещи лица в размер на 480 лева и 800 лева
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от В.Н.И. и И.Н.И.,чрез
адв.К.И.И.-САК. Обжалват
решението в частта, с която са уважени предявените от В.еви претенции,като
считат,че е неправилно и незаконосъобразно. По иска с правно основание чл. 108
от ЗС излага,че няма спор в правната теория и съдебната практика, че
фактическият състав за уважаването му предвижда кумулативно наличие на следните
материално-правни предпоставки: 1) ищецът е собственик на вещта предмет на
иска; 2) ответникът владее тази вещ и 3) това владение е без правно основание Позовават
се на съдебна практика в този смисъл. Самият ревандикационен иск съдържа установителна
част -установяване кой между страните по делото е собственик на имота/вещта, от
което следва извода,че реванкационният иск формира между страните сила на присъдено
нещо и така дава в по-голяма степен правна защита чрез осъждане на владеещия
несобственик да отстъпи собствеността и да предаде владението. Развиват,че
производството по иска по чл.108 ЗС. ищците са били длъжни да докажат всички
предпоставки от фактическия състав на иска, но това не било сторено. С нито
едно от допустимите от закона доказателствени средства не е доказано,че
ответниците са превзели 58 кв.метра от имота на ищците. Твърдят,че изготвената
по делото съдебно - техническа експертиза е неточна, тъй като точка А по
комплексната скица на имота не се намира в средата на имот и няма как да бъде
установено, че те владеят 58 кв.метра, с изградена от тях телена ограда. Именно
поради липсата на елементи от сложния фактически състав на чл. 108 от ЗС, считат,
че така предявената претенция е недоказана
и следва да се отхвърли.
На следващо място считат,че при разглеждането на иска
съдът е следвало да спази разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК и да вземе предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, като по този начин
изпълни задължението си за установяване на действителното състояние на спорното
право, такова, каквото е към момента на съдебното заседание, в което е
приключено съдебното дирене. Задълженията на съда по чл.12 от ГПК, наред с тези
по чл.235,ал.2 и ал.3 ГПК, са предвидени като гаранция за правилното и
законосъобразно разрешаване на спора и затова, че даден факт или възражение,
който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено
нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Съдът
е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения
на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното
правоотношение. Неизпълнението на това задължение представлява съществено
нарушение па съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението.
Позовават се на съдебна практика.
Твърдят, че в
хода на производството съдът не е взел предвид факта, че няма издаден документ
от оторизиран държавен орган, в който да се посочи, че процесните
На следващо място считат,че решението е недопустимо в
частта ,с която се е произнесъл по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди,
че когато страната разполага със специален ред за защита на правата си,
ревандикационният иск по чл.108 от ЗС не може да бъде предявен, докато не се
отстранят сочените грешки и непълноти въз основа на влязло в сила решение по
чл.54,ал.2 от ЗКИР, в който смисъл е и преобладаващата съдебна практика, в това
число и задължителната по чл.290 от ГПК. Твърдят, че именно поради факла, че не
е ясно къде е границата на имотите, няма как да бъде определено, че те са
завзели
По иска с правно основание чл.109 от ЗС в случай,че
се приеме, че регулационната линия следва да минава през средата на прохода, а
не както е посочено в регулационните планове на с.П. - да е
прокарана през северната стена на прохода и той да попада в имота на
ответниците, то техния имот остава само с един вход. От своя страна ищците имат
втора възможност за вход в имота си. Сочат,че в миналото ответниците са имали
спорове за ограничаването на достъпа им от страна на ищците, за което са
образувани дела в РС–Луковит и ОС-Ловеч, цитирани в предоставените по делото
писмени бележки. Считат,че при произнасянето си тук съдът неправилно и
незаконосъобразно не се е съобразил е мотивите на посочените по-горе решения по предходни техни
съдебни дела.
Не споделят изводите на вещите лица за неприлагане
на нормативните изисквания за лице и
повърхност по смисъла на чл. 54,ал. 3,т.1 и 3 от ЗТСУ(отм). Нормативно
установените строителни правила и норми
определят съдържанието на пречките по смисъла на чл.50 ЗС (като такъв
характер има и нормата на чл.31,ал.1,т.1 ЗУТ) и ако изискванията им не са
спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху
собствениците при упражняване правото на собственост. За уважаване на иска по
чл. 109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може
да бъде отклонението от тези правила, също и как това се отразява върху собственика.
В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на
собственост на съседния или близък имот, а в друг — техническите и строителните
правила и норми,които защитават друг интерес. Нарушаването им няма пряко
отношение към упражняване правото на собственост. Поради тази причина считат,
че са лишени от възможността да упражняват в пълен обем правото си на
собственост. акцентират,че ищците имат и друг вход към имота си, а до имота на
ответниците се стига единствено и само от към улица „Х.Д.".
Не се съгласяват и с уважаването на иска по чл.54,ал.2
от ЗКИР. Считат,че съдът е уважил тази претенция
на ищците в нарушение на т.4 на ТРеш.№ 8 по т.д.№8/2014г. на ОСТК на ВКС, с
което са преодолени противоречията в съдебната практика. Там е указано, че
спорът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е
неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от
съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е към момента на
предявяване на иска, тъй като съгласно чл.2,ал.5 и чл. 51 от ЗКИР картния
материал следва да отразява вярно правото на собственост и да се поддържа в
актуално състояние. Видно от представената по делото съдебно-техническа
експертиза, съществуващата в имота жилищна сграда е една и е фукционално
обособена с общ покрив и обща конструкция,затова не споделят съображенията на съда
за неправилно отразяване на тази сграда, респективно наличие на грешка в
кадастралните планове, което обуславя недоказаност на така предявения иск.
Неоснователността на претенциите обуславя и изхода на
делото по отношение искането с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за изменение
на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и
давностно владение №82, т.І, по н.д.№ 17/1996г. на Районен съд - гр. Луковит.
По изложените съображения молят да се отмени Решение
№24/26.03.2018г., пост. по гр.д.№ 367/2016г. по описа на РС-Луковит в
обжалваната част и се постанови друго, с което да отхвърлят претенциите на ищците.
Молят ищците да се осъдят да им заплатят направените по делото разноски.
От възизваемите В.И.В. и С.Д.В. не е представен
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание от въззивниците се явява лично В.Н.И.,а
за двамата се явява адв.Тихомир Ненчев-АК-Русе,като поддържат въззивната жалба.
От въззиваемите се явява с.Д.В.,а двама се
представляват от адв.С.-ЛАК. Оспорват въззивната жалба, пълномощникът
представя писмена защита.
От събраните
по гр.д.№ 367/2016г.по описа на РС-Луковит писмени и гласни доказателства,
както и приложените съдебни производства по гр.д.№ 415/2014г. на РС-Луковит,
в.ч.гр.д.№638/2015г.на ОС-Ловеч, гр.д.№1846/2014г. на РС-Ловеч, съобразявайки и
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство
съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирани лица.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
По делото не се оспорва, че страните са собственици
на два съседни поземлени имота в с.П., Ловешка област. Установява се,че с Нотариален
акт № 467, т. I, дело № 493/1993г. на Районен съд Луковит ищецът В.И.В. е придобил
от баща си И.В. П., по силата на сключения договор за покупко-продажба на
недвижим имот - дворно място от 900 кв.м., представляващо парцел ІІІ- 483, в
кв. 17 по плана на с.П., ведно с построените в това дворно място жилищна сграда
на два етажа, със застроена площ 55 кв.м., състояща се от пет стаи и мазе,
както и лятна кухня и стопански сгради, като в акта е отразено,че дворно място
е с уредени регулационни сметки и е при съседи: от две страни улица, Н. И. П., В.
В. М., Г. И. П., н-ци И. Б., н-ци Н. Н.. Не се спори,че имотът е придобит при
условията на съпружеска имуществена общност (СИО) със съпругата му С.Д.В.-по
делото е представено удостоверение за сключен граждански брак на Община Тетевен.
От своя страна ответниците И.Н.И. и В.Н.И.,
установяват собствеността си Нотариален акт №82,т.I, д.№ 17/1996г. на РС-Луковит,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който заедно с В. И. П. са
признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот -
дворно място от 890 кв.м. в чертите на с.П., представляващо парцел VIII-483 в
кв.17 по плана на селото, ведно с построената в това дворно място двуетажна
полумасивна жилищна сграда състояща се от пет стаи със застроена площ от 80
кв.м. и разгъната площ - 162 кв.м., како е отразено,че имот е с уредени
регулационни сметки и е при граници: шосе София-Плевен, В.И.В., н-ци на П. и Н.
Н. и н-ци на М. М. К.. Видно от у-ние за наследници на Н. И. П., неговата
съпруга В. И. П. е починала на 13.02.2005 г. и е оставила за свои наследници
синовете си - ответниците И.Н.И. и В.Н.И..
Установява се,че с Протокол от 14.07.2014г. е
извършено трасиране, означаване и координиране границата между УПИ ІІІ-483 и
УПИ VІІІ-483, в кв. 17 по КРП на с.П.. Ищците представят и Разрешение за строеж
№22/22.05.2014г., Скица с виза за проектиране, Конструктивно становище, инвестиционен
проект-Част конструктивна, за изграждане на
обект "Ажурна ограда от колове и мрежи, изцяло разположена в УПИ
Ш-483, кв. 17 по ПУП на с. П., по дворищно-регулационната линия към УПИ
VIII-483".
От приложеното към делото производство по гр.д.№415/2014г.
по описа на PC-Луковит се установява, че между страните е имало спорове и през 2014г.,когато
В.Н.И. и И.Н.И. са предявили иск по чл.109 от ЗС за осъждане на В.И.В. да
освободи площта от 20 кв.м., част от УПИ VIII-483, в кв. 17 по плана на с.П.,
представляваща обособен вход откъм ул."Х.Д." за жилищна сграда, от
складираните върху нея дърва и багаж. С Решение №78/03.11.2015г. искът е
отхвърлен, потвърдено с Решение №55/02.03.2016г. на ОС-Ловеч по в.гр.д. №638/2015г.
В.И.В. ***37/02.06.2016г., заедно със скица и
мотивирано предложение, за изменение на ПУП - РП, като се предвижда промяна на границата между
УПИ ІІІ-483 и УПИ VIII-483 и се предвижда тупикова улица за сметка на УПИ ІІІ-483,
осигуряваща достъп и до УПИ VIII-483. С
писмо до Община Луковит с вх.№ 02-3463/01.07.2016г. ответниците са заявили
несъгласие да се променят границите на двата УПИ.
По делото има данни за сезиране на Община Луковит за
спора между страните по ползването на
т.н.”проход” между двата УПИ- Отговор с
изх.№01-1730 от 09.05.2016г. Представен е отговор и с писмо с изх.№11-2915/07.06.2014г.
Сезирана е и Районна прокуратура-Луковит-по жалба от В.В.,против В. И.,с
твърдения за възпрепятстване на достъпа през „общия вход”. С Постановление от
23.08.2016г. РП е отказала да образува
досъдебно производство с констатация,че се касае за гражданско-правни
спорове. Представена е и Нотариална покана от 13.06.2014г.,изготвена от
Нотариус №591 в НК и район на действие ОС-Ловеч, от ответниците връчена на
19.04.2016г. на ищците, с искания свързани с „незаконосъобразни и престъпни
действия”,в което и „да преустановите преминаването ... през собственото ни
входно помещение..”
Ищците също са отправили към ответниците покана за
обезпечаване на достъп до общия вход и да не им пречат да го ползват така,както
„…са го правили повече то 70 години заедно с нашите и вашите наследодатели..”.
Приложени са копия от известие за доставяне,с които ищците твърдят, че са
уведомили ответниците за поканата-получена от В.И. на 26.08.2016г. и от И.Н.И.-
на 08.09.2016г.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа
експертиза с в.л.арх.Ц.Ковачева и инж.К.Костадинов, с изготвена Скица на имота.
Експертите сочат,че имотите на страните са образувани от един общ имот. В
предходния план на селото от 1923г.,който е и първият регулационен,на процесния имот 483 съответства имот с пл.№283
в кв.17,като границите му почти съвпадат с тези на ПИ 483. Имот 283 също е с
лице на две улици - главната и второстепенната. От него са образувани два
парцела - п. IX- с лице към главната улица, в който попадат всички съществуващи
в имота сгради и п. X, който е празен, незастроен, с лице към второстепенната
улица. Нанесените в имот пл. № 483 по действащия план две двуетажни жилищни
сгради с проход помежду им не фигурират в плана от 1923г.
По действащия
регулационен план на с П. от 1991г. имотът е с пл. № 483, в кв. 17, с лице на
две улици - главната улица "Х.Д." и улица с о.т.т. 197-220. Според
кадастралния план, въз основа на който е изработен регулационния план, имот пл.
№ 483 е застроен с две двуетажни жилищни сгради с проход помежду им. Сградите и
прохода са разположени на уличната регулационна линия на главната улица и
заемат цялото лице на имота. В имота е нанесена вътрешна ограда, която започва
от вътрешната среда на прохода и продължава към дъното на имота. По този начин дворното
място е разделено на две части, всяка от които е имала излаз едновременно на
главната улица и на улица с о.т.т. 197-220. Проходът е с площ около 22 кв.м.
При урегулирането имот пл. № 483 е разделен на два парцела - п.ІІІ-483 и п.
VIII-483, като регулационната линия между тях е прокарана по северната страна
на прохода, след това по съществуващата вътрешна ограда и оттам е продължена до
границата с поземлен имот 485. По този начин УПИ ІІІ-483 получава лице откъм
улицата с о.т.т. 197-220, но е лишен от вход откъм главната улица, а УПИ
VIII-483 получава целия проход, но остава без транспортен достъп, какъвто преди
това е имал откъм улицата с о.т.т. 197-220. експертите предполагат,че по този
начин на п. VIII-483 е осигурено минимално лице от 10м съгл. чл. 54,ал.3,т.2 от
ППЗТСУ(отм.), като мнението им е,че това не е било необходимо, тъй като с.П. е населено
място от VII функционален тип, а съгл.чл.53,ал.3 от ППЗТСУ (отм.) в населените
места от четвърти, пети, шести, седми и осми функционален тип регулационните
линии на парцелите се прокарват по имотните граници, без да се спазват
установените размери за лице и повърхност, указани в чл. 54, ал. 3, т. 1 и т.
2. Вещите лица са категорични, че няма придаваеми места по отношение на
регулационните граници, включително и по отношение на регулационната граница,
разделяща двата парцела.
В документите за собственост на страните - нот. акт №
82, том I, дело № 17/1996 г. и нот. акт № 467, т. I, дело № 493/1993г., имотите
са описани по действащия регулационен план на с.П. от 1991г. Следващи изменения
по отношение УПИ III-483 и VIII-483 в кв. 17 по действащия регулационен план на
селото, не са правени.
При огледа на място, вещите лица са установили, че
нанесените в плана две двуетажни жилищни сгради с проход помежду им всъщност
представляват една цяла сграда с проход по средата. Сградата е на два етажа и
се състои от две почти еднакви по площ симетрични половини с проход по средата,
което са отразили и на кобинираната скица,която съставили. Всяка една половина
представлява самостоятелно жилище на два етажа, със симетрично разположени
помещения спрямо една средна вертикална ос, която в първия етаж минава по
средата на прохода, а във втория етаж - по средата на разделителната стена
между двете жилища. Вертикалната ос на симетрия личи и на фасадата към главната
улица - всички отвори-прозорците и двете балконски врати на втория етаж, са
разположени симетрично на прохода.експертите са представили и снимка за
обективиране на констатациите им-вижда се, че това е една цяла сграда, с обща
конструкция, общ покрив и проход. Проходът е разположен по средата на първия
етаж. През него се преминава от главната улица към дворното място, откъдето за
всяка половина на образуваните УПИ ІІІ и VІІІ има отделен вход /порта/. Във
втория етаж и тавана двете жилища са отделени вертикално с плътна разделителна
стена. Откъм улицата от двете страни на прохода има по едно помещение-
собственост на ищците и на ответниците. До помещението на ответниците има
директен достъп чрез врата от улицата. Съществувалата врата в частта на ищците
е зазидана и оформена като прозорец. Избита е нова врата в стената към прохода.
На втория етаж всяко жилище има по три помещения и тераса над прохода. Подовата
конструкция на терасите е обща. Терасите са отделени помежду си с ажурен
парапет, какъвто е и ограждащият. Измерени мащабно по плана площите на двете
жилища и на прохода са- жилището на ищците- застроена площ (ЗП) - 53 кв.м.,
разгъната застроена площ (РЗП) - 106,5 кв.м., в които съгл. чл.45,ал.1 от
Наредба № 5/1977г. за ПНТСУ, са включени 40% от площта на терасата. Жилището на
ответниците е със застроена площ (ЗП) - 60 кв.м, разгъната застроена площ (РЗП)
- 120,5 кв.м., в които съгл.чл.45,ал.1 от Наредба № 5/1977г. за ПНТСУ, са
включени 40% от площта на терасата; Проходът е със застроена площ - 22 кв.м.
Експертите считат,че няма грешка, отнасяща се до
начина на отразяване на местонахождението на прохода и жилищната сграда, намираща
се на ул. "Х.Д." № *** и построените в имот пл. № 483 в кв. 17 по
плана на селото сгради. При урегулирането на двата парцела регулационната
граница е прокарана по северната страна на прохода, за да се осигури минимално
лице на п. VIII-483. Вещите лица дават заключение, че проходът е функционално
свързан с двете жилища и по предназначение служи за подход към тях и към двете
дворни места от главната улица "Х.Д.". Над прохода са разположени
части от стаи от жилищната сграда на ищците и на ответниците. Разделителната
стена между тях минава по вертикалната ос над средата на прохода. Площта на
прохода е 22 кв.м. и приблизително вярно е отразена като част от жилищната
сграда на ответниците в Нотариалния им акт (Нот.акт № 82/1996г.). Изразяват
мнение,че по предназначение проходът се явява обща част, ползваща се и от двете
жилища. Квадратурата от 80 кв.м. ЗП на жилището на ответниците и 162 кв.м. РЗС
е приблизително вярна и в действителност включва 60 кв.м. ЗП на жилището и 22
кв.м. ЗП на целия проход. При огледа на място вещите лица са констатирали, че
пред портата в дъното на прохода, през която ищците влизат в дворното си място,
има изградена стена от единични тухли с височина около 1,20м, а пред нея -
дървен шкаф.
Експертите
потвърждават и твърденията на ищците за завладяване на 58кв.м. от имота
им,което са отразили на изготвената скица-обозначени с букви от А до Ж.
Съставът
намира заключението за компетентно и обективно и се позовава на него при
разглеждане на спора.
По делото са разпитани и свидетели,ангажирани от ищците.
Свидетелите са непосредствени съседи на имота и обясняват, че повечето къщи на
улицата са изградени по този начин- с проход, но че представляват на практика
една къща с общ покрив и общ вход-св.Ц.П.И.,св.В.П.. Св.Б.М.Б.- „общо четири къщи по двойки,
като представляват огледален образ една на друга..”. Потвърждават,че дворът е
разделен по средата от дъното на прохода, но проходът никога не е разделян. От
главната улица има проход, от където са влизали и двете семейства. Сочат също,че
от Великден 2016г. ищците не могат да ползват прохода, за да влизат в дворното
си място и в жилището, тъй като ответниците заключили вратата на прохода с
катинар, в дъното му наредили тухли и поставили шкаф.
Свидетелстват, че в прохода, от страната на ищците е
имало мивка и бащата на ищеца изкопал помийна яма в началото на двора откъм
страната на ищците, като телената мрежа, която започвала от средата на тунела и
деляла дворното място, минавала покрай помийната яма. Покрай телената мрежа
имало пътека, по която спокойно можело да се минава до стопанските постройки в
мястото на ищците. Сега също има телена ограда, но била поставена
непосредствено до стопанските постройки, а помийната яма, която преди попадала
изцяло в мястото на ищците, сега една част от нея попадала в мястото на
ответниците-св.Ц.П.И..
Съдът приема показанията на свидетелите за обективни,тъй
като са ясни и конкретни, съответстват на представените писмени доказателства и на констатациите на
вещите лице по съдебно-техническата експертиза. Затова и ги съобразява при
решаването на спора.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с обективно
съединени претенции с правно основание чл.108 от ЗС, чл.109 , чл.54,ал.3 от ЗКИР и искане по чл.537,ал.2 от ГПК.
По иска с
правно основание чл.108 от ЗС.
Известно е,че
предпоставките за уважаване на ревандикационния иск са да се докаже правото на
собственост, упражняваното владение или държание върху имота от страна на
ответника и липсата на правно основание за това.
Предмет на първата претенция са 58 кв.м.,представляващи
част от УПИ ІІІ-483, намиращи се в южната част на имота, заключени между южната
регулационна граница и поставената от ответниците ограда. Ищците твърдят, че
тази територия е завзета от ответниците като преместили съществуващата ограда.
От своя страна ответниците не оспорват този факт.
В подкрепа на тезата си ищците ангажират СТЕ,по която
експертите, след оглед на место потвърждават,че ответниците са присвоили 58
кв.м. от парцела на ищците, като на изготвената скица са ги обозначили с букви
от А до Ж. Експертите не са установили съгласно регулационния план от 1991г. да
се е предвиждало придаване на части от парцелите. Двата парцела са образувани
от един имот с пл. № 483,като не са установили уреждане на регулационни сметки
(за каквито се сочи в нотариалните актове на страните).
В този смисъл са и показанията на разпитаните
свидетели,изложени по-горе, а именно,че новата телена ограда не е на мястото на
старата и навлиза в имота на ищците.
От своя страна ответниците не представиха законно
основание за упражняваната фактическа власт върху процесните 58кв.м.
При тези констатации съставът заключава,че са
обосновани и трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск и разрешението
на РС-Луковит в тази част се споделя изцяло.
Правилно е решението и по отношение приетата за
недопустима претенция за установяване на недопустимост на иска в частта по
отношение на жилищната сграда,тъй като правата на собственост на ищците по
отношение на нея не се оспорват. По правилото
на чл.269,изр.3-то от ГПК тази част не е обжалвана и не е предмет на въззивен
контрол.
При изложените съображения съставът намира,че в
частта,в която е уважен искът с правно основание чл.108 от ЗС решението е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение иска по чл.109 от ЗС.
Ищците претендират ответниците да им осигурят достъп
през прохода под двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в кв.
17 по плана на с. П.,чрез който да могат да достигат до своето дворно място.
Конкретните действия,които искат да се извършат,за да се преустанови
нарушаването на правото им на собственост са – да се отключи външната врата на
прохода, да се премахне изградената в дъното на прохода тухлена стена и
поставен дървен шкаф.
Предпоставките за уважаване и на този собственически
иск са на първо място ищците да обосноват правомощията си на собственик върху
спорната територия-проход и неправомерното осуетяване от страна на ответниците
на възможността да упражняват правата си в пълнота.
Съставът, като съобрази ангажираните от ищците
доказателства за легитимацията си на собственици,намира,че претенцията им е
неоснователна.
От представения Нотариален акт № 467, т. I, дело № 493/1993г.
на Районен съд Луковит, се установява,че по силата на осъществената
покупко-продажба ищецът В.И.В.,а с оглед придобиването по време на брака и отв.С.Д.В.-съпруга,
не са придобили права върху спорния
проход. В титула им за собственост липсва такъв обект, описан като
самостоятелен, липсва и като второстепенен. Изобщо не е посочено да са
придобили права в съсобственост. Жилището е описано, така,както е отразено
съгласно РП-1991г.-като застроена площ, ситуиране и т.н. Ако е имало съсобственост
върху прохода, така, както се твърди от ищците-в продължение на повече от 70
год.,установена от наследодателите им и т.н.,то логично е да бъде вписана в
придобивния им акт. В него изобщо не се сочи да е налице съсобственост по отношение
на жилищната сграда,напротив- описана е като самостоятелен обект. Съсобствени
части не са отразени и в акта на ответниците.
С оглед на това съставът приема,че липсват защитими
права на собственост върху спорния проход, които да обосновават търсената от
ищците намеса на съда и осигуряване
на искания достъп.
Безспорно-видно и от скицата, от представената
снимка, от категоричните констатации на
експертите-касае се за една сграда,с обособени в нея два самостоятелни обекта.
Безспорно като терен проходът би следвало да представлява обща част-съдържа
характеристиките, съгласно чл.38 от ЗС, такова е функционалното му
предназначение и то съответства на начина на изграждане на къщата. Показанията
на свидетелите също сочат,че е използван за тази цел. В случая,обаче това
фактическо положение се оказва без значение, тъй като ищците не обосновават
как, кога, при какви уговорки е възникнала твърдяната съсобственост. Не
доказват как е изградена тази обща сграда, имало ли е разпределение, евентуално
делба,с която съделителите да са установили съсобственост върху прохода и
т.н.възможностите и хипотезите са много и различни,но нито една от тях не се
сочи и доказва от ищците. Изобщо не са ангажирани доказателства за
съществувала-преди, сега, съсобственост между тях. Сам по себе си фактът, че проходът
има характеристиките на обща част и от дълги години- конкретно от 1991г., когато
са обособени двата имота в този им вид, собствениците на УПИ VІІІ-483 са им
разрешавали да преминават през техния имот-частта- проход, не може да обоснове
законно основание на ищците да търсят права на преминаване.
При липсата на доказателства в горния смисъл следва
да се приеме, че регулацията от 1991г. е била приложена, на основание
предвижданото съгласно действалия ЗТСУ непосредствено отчуждително действие на
дворищно-регулационните планове,при съвпадане на регулационните и имотни
граници. Новата регулационна линия е прокарана така, както страните легитимират
в последствие правата си на собственост-конкретно ищците,със съставения през
1993г.нотариален акт за покупко-продажба. От него не се установява
праводателите им да са имали права върху съсобствени части, вкл.върху прохода.
При тези констатации съставът намира,че липсва обект
защита в полза на ищците,тъй като не са обосновали наличие на съсобствени с
ответниците права върху спорния проход със ЗП от 22 кв.м. В хода на процеса не
доказват и да са имали учредени други права
върху тази част от имота на ответниците,които да защитят по реда на
чл.109 от ЗС.
По изложените съображения съставът намира,че искът с
правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като последица,с оглед твърдяната хипотеза и естество на „грешка” в КК, като
неоснователен следва да се отхвърли и искът с право основание чл.54,ал.3 от ЗКИР. Отново следва да се изходи от титула за собственост,с който ищците се
легитимират като собственици на самостоятелна жилищна сграда, придобита в
изключителна собственост,а не в съсобственост. Отново там не са отразени
придобити в съсобственост права върху обект, представляващ обща част.
В този смисъл и искът с правно основание чл.54,ал.3
от ЗКИР следва да се отхвърли,като неоснователен.
Като последица не следва да се уважава и искането по
реда на чл.537,ал.2 от ГПК за изменение на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство и давностно владение № 82,том I, дело № 17/1996г.
на РС-Луковит, както следва: на ред 2 отдолу нагоре вместо „ведно с построената
в това дворно място двуетажна полумасивна жилищна сграда състояща се от пет
стаи със застроена площ от 80 кв.м. и разгъната площ — 162 кв.м., който имот е
с уредени регуларъчни сметки" да се чете - ведно със жилище, състоящо се
от пет стаи, със застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ - 120,5
кв.м., представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, попадаща
в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. П. ведно с припадащите му се общи
части от сградата и прохода под нея. Не се доказа в процеса с този акт да се
засягат права на ищците.
При изложените съображения ОС-Ловеч намира,че
обжалваното Решение №24/26.03.2018г.,постановено по гр.д.№367/2016г.на
РС-Луковит следва да се потвърди в частта,в която е уважен искът с правно
основание чл.108 от ЗС по отношение на собствената на ищците площ от 58 кв.м., намираща
се в южната част на дворното им място,обозначена на скицата с букви от А до Ж,
неоснователно завладяна от ответниците. Решението в частта, в която е уважен
искът с правно основание чл.109 от ЗС, искът с правно основание чл.54,ал.3 от ГПК и искането с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК,като неправилно и
незаконосъобразно,следва да се отмени и вместо него се постанови отхвърляне на
тези претенции.
При този изход на спора следва да се
ревизират присъдените в първата инстанция разноски.
От ищците е представен списък и доказателства за
реално извършени разходи в общ размер от 1430 лв., от която-150лв.-заплатена
държавна такса, 480лв.-възнаграждение за
вещи лица и 800лв.- адвокатско възнаграждение. С оглед частичното уважаване
на предявените искове следва да им се
присъди за възстановяване сумата 476лв.
Ответниците не са представили списък на разноски.
Приложен е Договор за правна защита и съдействие,в който е отразено,че се
указва правна помощ „..съгласно чл.35 ЗА..”. Сочената разпоредба не
регламентира начин на възмездяване на предоставените правни услуги,поради което
съдът не може да приеме,че с този документ се обосновава основателност на
претенция за присъждане на разноски,съобразно с отхвърлената част от
исковете.По изложените съображения не следва да се присъждат разноски на
ответниците.
Разноските във въззивната инстанция.
Въззивниците представят списък,с отразени разноски за държавна такса от 25лв. и
адвокатски хонорар от 1300лв. Внесената държавна такса е в размер на 75лв.,но
се търсят 25лв.,до който размер съдът следва да се произнесе. Представен е и
Договор за правна защита и съдействие,с отбелязване,че е било изплатено при
подписване на договора.В този смисъл и съгласно приетото в т.1 от
ТРеш.№6/2012г.,от 06.11.2013г., пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС,следва да
се приеме,че това вписване е достатъчно и договорът за правна помощ има
значение на разписка.
От пълномощника на въззиваемите се направи възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Съставът намира възражението за
неоснователно,като отчита,че е организирана защита срещу три самостоятелни иска
и законна правна последица,които макар и да имат идентични факти, изискват
изграждане на самостоятелна правна защита. Хонорарът от 1300лв. не е прекомерен
и съответства на уговорената правна помощ,съгласно правилата на Наредба
№1/2004г.на ВАС.
В този смисъл въззивниците и с оглед степента на
уважаване на въззивната им жалба имат право на възстановяване на сумата 882лв.,които
следва да се възложат на въззиваемите.
Въззиваемите представят списък с отразен разход за адвокатски хонорар
от 400лв.,като представят Договор за правна защита и съдействие с отразено
реално предаване на сумата. С оглед частичното отхвърляне на въззивната
жалба,имат право на възстановяване на сума в размер на 133 лв., които следва да
се възложат на въззивниците.
По изложените съображения и на
основание чл.271 и чл.272 от ГПК ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №24/26.03.2018г.,постановено по гр.д.№367/2016г. на РС-Луковит, В
ЧАСТТА, в която са уважени
предявените от В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** ***, против В.Н.И.
с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание –
-чл.109
от ЗС- и са осъдени да
осигурят достъп на ищците В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН **********,***
през намиращия се проход под двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. №
483 в кв. 17 по плана на с. П. до жилището на ищците в същата сграда и дворното
място, съставляващо УПИ Ш-483 по плана на с. П. чрез отключване на външната
врата на прохода, премахване на изградената в дъното на прохода тухлена стена и
премахване на дървен шкаф.;
- чл.54,ал.3
от ЗКИР – е признато за установено по отношение на ответниците В.Н.И. с
ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, че ищците В.И.В., ЕГН **********
и С.Д.В., ЕГН **********,*** са собственици на самостоятелен обект от двуетажна
жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. П., както и
че е допусната грешка в действащия кадастралния план чрез невярното отразяване
на тази сграда като две самостоятелни двуетажни жилищни сгради с проход,
принадлежащ само към сградата в парцел VIII-483 в кв. 17 по плана на с. П..
- чл.537,ал.2
от ГПК- е изменен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение
№ 82,том I, дело № 17/1996 г. на Районен съд Луковит както следва: на ред 2
отдолу нагоре вместо „ведно с построената в това дворно място двуетажна
полумасивна жилищна сграда състояща се от пет стаи със застроена площ от 80
кв.м. и разгъната площ — 162 кв.м., който имот е с уредени регуларъчни
сметки" да се чете - ведно със жилище, състоящо се от пет стаи, със
застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ - 120,5 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, попадаща в имот
пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. П. ведно с припадащите му се общи части от
сградата и прохода под нея,както
неправилно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ,като
неоснователен и недоказан,
предявения от В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** ***, против В.Н.И.
с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.109
от ЗС за с искане да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищците В.И.В., ЕГН
********** и С.Д.В., ЕГН **********,*** през намиращия се проход под
двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. П.
до жилището на ищците в същата сграда и дворното място, съставляващо УПИ Ш-483
по плана на с. П. чрез отключване на външната врата на прохода, премахване на
изградената в дъното на прохода тухлена стена и премахване на дървен шкаф.;
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан,предявения от В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** ***,
против В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл.54,ал.3 от ЗКИР – с искане да се признае за установено по
отношение на ответниците В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***,
че ищците В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН **********,*** са собственици на
самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в
кв. 17 по плана на с. П., както и че е допусната грешка в действащия
кадастралния план чрез невярното отразяване на тази сграда като две
самостоятелни двуетажни жилищни сгради с проход, принадлежащ само към сградата
в парцел VIII-483 в кв. 17 по плана на с. П..
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователно и недоказано, искането на В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В.,
ЕГН ********** ***, против В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН **********
***, иск с правно основание - чл.537,ал.2 от ГПК- за изменение на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение
№ 82,том I, дело № 17/1996 г. на Районен съд Луковит както следва: на ред 2
отдолу нагоре вместо „ведно с построената в това дворно място двуетажна
полумасивна жилищна сграда състояща се от пет стаи със застроена площ от 80
кв.м. и разгъната площ — 162 кв.м., който имот е с уредени регуларъчни
сметки" да се чете - ведно със жилище, състоящо се от пет стаи, със
застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ - 120,5 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, попадаща в имот
пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. П. ведно с припадащите му се общи части от
сградата и прохода под нея,.
ОТМЕНЯ
Решение №24/26.03.2018г.,постановено по гр.д.№367/2016г. на РС-Луковит, В
ЧАСТТА за присъдените в
полза на В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** ***, разноски, за разликата над 476лв. до пълния присъден
размер от 1430лв., като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№24/26.03.2018г.,постановено по гр.д.№367/2016г. на РС-Луковит, в останалата
част.
ОСЪЖДА
В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** ***, да
заплатят на В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата 882 ( осемстотин осемдесет и
два лева),представляваща разноски по съразмерност, полагащи се за възизвната
инстанция.
ОСЪЖДА
В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, да заплатят на В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** ***, сумата 133(сто тридесет и три)лева,
представляваща разноски по съразмерност ,полагащи се за възизвната инстанция.
На основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението може да
се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
уведомяването на страните,при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.