РЕШЕНИЕ
№ 2457
гр. Пловдив, 20.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди
двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Славена Костова,
като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2472 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател К.В.П. с ЕГН ********** ***,
обжалва чрез процесуалния си представител адв. Р.П. Решение № 1541/26.07.2022
г. на Районен съд Пловдив, 24 н.с., постановено по АНД № 2600/2022 г. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-0273-000069 от
28.03.2022 г. на Началник РУ Хисар към ОД МВР Пловдив, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В касационната жалба, както и в представена писмена
защита са изложени подробни съображения
относно изложените твърдения за неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост на обжалваното съдебно решение и постановяването му в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила, при неизяснена и
неправилно установена действителна фактическа обстановка. Моли се отмяна на
обжалваното решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции. В съдебното заседание жалбата се поддържа от
пълномощника адв. П..
Ответникът по касационна жалба РУ „Полиция“- Хисар към ОД
МВР Пловдив е депозирал отговор по жалбата в писмена молба-становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което се сочи да е
постановено при наличие на безспорни доказателства относно извършителството на
нарушението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява по
размера на исканото възнаграждение за адвокат от другата страна. В съдебно заседание ответникът по жалбата се
представлява от юрисконсулт П., която поддържа изложеното писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Костова моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Пловдив,
след като е провел съдебно следствие по делото и събрал гласни и писмени
доказателства, е достигнал до извода, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
което е било вменено на жалбоподателя с процесното наказателно постановление, е
било установено на базата на всички събрани по делото доказателства. В тази
насока и съдът е анализирал подробно гласните доказателства, на които е основал
изводите си, както и съдържанието на събраните писмени доказателства, за които
е посочил, че съставляват писмо от УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив с входящ номер
от 20.05.2022 г. и отговор от началник спешно приемно отделение на посоченото
лечебно заведение. Въз основа на съдържанието на така посочените от съда в
мотивите към решението му писмени доказателства същият категорично е отхвърлил
възраженията на жалбоподателя П. касателно това, че на последния било отказано
вземането на кръвна проба поради несъответствие на предоставения му талон за
изследване с изискванията на специалната Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози и приел, че жалбоподателят е
отказал да даде кръвна проба за изследване, тъй като не е изпълнил
предписанието за явяване в съответното медицинско заведение – УМБАЛ „Свети
Георги“.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така направените конкретно
посочени изводи на районния съд остават изцяло необосновани, доколкото същите
се базират на писмени доказателства, които обаче се явяват неотносими към
конкретиката на случая. Както е видно от административната преписка и това
впрочем е прието и в решението на РС Пловдив, в талона за изследване от
07.03.2022 г. е записано, че жалбоподателят следва да се яви за вземане на биологични проби за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване в гр. Пловдив, УМБАЛ „Свети Георги“. В изпълнение на
изискването за извършване на пълно и всестранно разследване по делото, още с
разпореждането за насрочването му, е било разпоредено изискването от въпросното
медицинско заведение на справка дали жалбоподателят П. се е явил за медицинско
изследване на датата, на която е отказал извършване на тест за наркотични
вещества и техни аналози, както и извлечения от записите по амбулаторния журнал
на медицинското заведение, посочено в талона за изследване, а именно УМБАЛ
„Свети Георги“ Пловдив. Видно е обаче, че по делото са приложени и приети с
протоколно определение на съда от 16.06.2022 г. писмо с приложения, изходящи от
друго медицинско заведение, а именно от МБАЛ
„Пловдив“ АД гр. Пловдив. Същите обаче са описани в мотивите на съдебното
решение като писмени доказателства, представени съгласно задължаването й от
УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив и на база на тях е направен извод, че
жалбоподателят не се е явил в това медицинско заведение, за да даде проби за
химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози. При това положение и очевидно е, че съдът е основал
изводите си за установеност на описаното в наказателното постановление
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
върху доказателствен материал, който не е годен да установи подобно
обстоятелство, доколкото същият се отнася до проверки и констатации за липса на
регистрация на жалбоподателя в съответния амбулаторен журнал, но на медицинско
заведение, в което същият и не твърди да се е явил и да не е бил приет за
изследване по изложените в жалбата му причини, а и не е бил насочен там от
полицейските органи. Поради това и според касационния съд, релевантно иначе за
направата на крайните изводи обстоятелство, свързано с наведени във въззивната
жалба конкретни оплаквания за нарушение на административната процедура, което
се твърди да е довело до невъзможност жалбоподателят да изпълни предписанието
за медицинско изследване и в този смисъл да е нарушило правата му, е останало
неизяснено. Приетото от районния съд като установено категорично неявяване на
жалбоподателя в указаното му медицинско заведение, очевидно е станало причина
да не се изследват въпросите и да не се изложат в съдебното решение и каквито и
да било конкретни мотиви по основателността и неоснователността на доводите на
жалбоподателя за неспазване на процедурата по посочената по-горе Наредба № 1/2017
г. и по-специално по съпровождането на талона за изследване с определен брой
стикери, съгласно предвиденото по чл.3, ал.3 от Наредбата, във връзка с чл.6,
ал.1, вр. с чл.17, ал.4 от същата Наредба.
Доколкото установяването на виновно поведение, насочено
към неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване е от значение за направата на крайните изводи за наличието, или
липсата на установеност на нарушението, което е вменено на жалбоподателя с
наказателното постановление, то основаването на съдебното решение в тази насока
на неотносими доказателства, води до неговата немотивираност, което съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, или е касационно основание от
кръга на посочените по чл.348 от НПК, водещи до отмяна на обжалваното съдебно
решение. Иначе, останалите възражения на касационния жалбоподател, свързани с
липса на удостоверен избор от страна на водача П. за изследване с
доказателствен анализатор или химическо изследване, са напълно неоснователни,
доколкото в случая иде реч за констатиран отказ от извършване на проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не
за проверка употребата на алкохол, за който единствено случай е предвидено по
чл.6, ал.4 от Наредба № 1/2017 г. избор на лицето дали изследването да стане с
доказателствен анализатор или с химическо изследване
С оглед на изложеното по-горе относно наличието на
касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, съдът намира, че
следва да го отмени изцяло, като върне делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав, който да извърши дължимата проверка на релевантните за
направата на крайните му изводи обстоятелства, като събере относимите
доказателства при съобразяване на задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото и ги анализира в крайния си акт. При този изход на производството и
по въпроса за разноските, включително и направените пред касационния съд
такива, ще следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на
делото, съобразно с нормата на чл.226, ал.3 от АПК
Воден от горното, на
основание чл.222, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1541 от 26.07.2022
г., постановено по АНД № 2600/2022 г. на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.