РЕШЕНИЕ
№
Гр.София,...............2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав
в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Росица Пейчева и
в присъствието на прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВАНД № 238/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от обвиняемата М.Х.Л.
чрез защитника й – адв. А.О.М. – С. срещу решение от
30.10.2019 г. по НАХД № 11962/2019 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с която обвиняемата
М.Х.Л. с ЕГН: ********** е призната за виновна в това, че на 17.03.2019 г. около
10:45 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР В“ с рег.№*******по
ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, в района на Паметника на „Трудовака“ е нарушила
правила за движение по пътищата, уредени в Закона за движение по пътищата –
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като не е контролирала автомобила си,
навлязла в лентата за насрещно движение и реализирала ПТП с насрещно движещия
се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№*******,
като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на водача на
автомобила Д.Х.П., ЕГН: **********, изразяваща се в „счупване на абцетабулума вляво“, причинило на пострадалия трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Районният съд е приложил разпоредбата
на чл.343г, вр. чл.78а, ал.4 НК и е наложил административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в
резултат от осъждането на обвиняемата Л. са възложени сторените по делото
разноски.
С въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Сочи се, че обвиняемата е направила всичко възможно за оказване помощ на
пострадалия, деянието е инцидентно в практиката й на шофьор и лишаването й от
право да управлява МПС се явява несправедливо. На основание чл.337, ал.1, т.2 НПК се иска постановеният съдебен акт да бъде изменен, като деянието се
преквалифицира в такова по чл.343а, ал.1, б. „а“, пр. 2 НК, а наказанието по чл.343г,
вр. чл.78а, ал.4 НК да бъде отменено.
В допълнението към въззивната
жалба се твърди, че първата инстанция не е съобразила, че в т.5 на
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. №8/82 на Пленума на ВС
неизчерпателно са изброени действията на виновния водач, които биха
квалифицирали поведението му като такова по привилегирования състав. Излага се,
че е било обективно невъзможно обвиняемата да извади пострадалия от колата му,
т.к вратата на автомобила е била повредена и се е отворила едва след намесата
на двама мъже. Акцесорно се изтъква физическата й
слабост, присъствието на двете й деца и бързото пристигане на линейка.
Възразява се срещу неотчитането на предприетото от обвиняемата действие по
установяване състоянието на пострадалия. Отбелязва се, че районният съд
неправилно е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство възстановителния
период на пострадалия, предвид факта, че причиняването на средна телесна
повреда е елемент от съставомерността на деянието.
Уточнява се, че болничният престой е бил само три дниq
а цитираните в СМЕ 6-8 месеца са чисто прогнозни. Оспорва се и приетият за
негативен факт, че обвиняемата е возела децата си. Поддържа се искането за
преквалифициране на деянието и отмяна на допълнителното наказание.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд прие, че за правилното решаване на делото не
се налага разпит на обвиняемата, на свидетели и вещи лица, който извод е
застъпен и в публичното заседание, проведено на 15.05.2020 г. след изслушване
становищата на страните.
В съдебното заседание представителят на
Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение. Същият изтъква убеждението си, че решението е
постановено след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, а
наложените административни санкции са в разумни граници. Иска се потвърждаване
на решението.
Защитникът на обвиняемата насочва
вниманието към изложените в допълнението на жалбата оплаквания и пледира за
уважаването им. Позовава се на това, че от инцидента до настоящия момент
обвиняемата не е реализирала други нарушения по ЗДвП и отнемането на
възможността й да управлява МПС в условията на пандемична
обстановка се явява прекомерно. Отново се моли за изменение на решението и
отмяна на допълнителното наложено административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“.
Обвиняемата Л., редовно уведомена, не се
явява.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледанa по същество
жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени
до правилността на решението.
Първоинстанционнoто решение е постановено
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните пред СРС доказателствени материали,
обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата М.Х.Л. е родена на ***
година в гр. Левски, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, висше
образование, трудово ангажирана, с адрес гр. София, кв. „*******
Същата е правоспособен водач на МПС и притежава
СУМПС № ********* валидно от 09.06.2016 г. до 09.06.2026 г. за категория „В,
АМ” на отчет в ОПП-СДВР. Наказвана е еднократно с фиш за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП през 2011 година, влязло в сила на 13.03.2010 г. наказателно
постановление за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП и с влязло в сила на
16.02.2013 г. наказателно постановление за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
На 17.03.2019 година, около 10:45 часа,
обвиняемата Л. управлявала л.а. „Хонда“ модел „ЦРВ“ е
ДК№*******по ул. „Самоковско шосе“ в посока от гр.София към гр. Самоков и се е движела със скорост от около 40 км/час. В
насрещната лента за движение се е движел л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК№*******, управляван от св. Д.П.със скорост от около
50км/час. Пътната обстановка се характеризирала с добра видимост, суха
асфалтова настилка, а платното било с маркировка-единична непрекъсната линия. Управлявайки
посоченото МПС, обвиняемата Л. навлязла с автомобила си в насрещната лента за
движение, като настъпил удар между челната част на автомобил “Хонда“ и предната лява част на л.а. „Фиат“. Вследствие на
катастрофата между автомобилите, на св. П.било причинено телесно увреждане,
изразяващо се в „счупване на абцетабулума вляво“.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство АТЕ се установява, че опасната зона за спиране на л.а.
„Фиат“ при конкретните пътни условия и скорост 50 км/ч. е около 34 метра, а определеното
отстояние от момента, в който пострадалият е можел да
възприеме навлизането на л.а. „Хонда“ в лентата му за
движение предната част на автомобила Фиат е около 12 метра от мястото на удара.
Посочено е още, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на
обвиняемата Л. с органите за управление, довели до навлизане в насрещната част
на пътното платно.
Горепосочената фактология
се подкрепя от:
Гласните доказателствени средства – обясненията на обвиняемата Л.
(л. 49 – л.50 от ДП и л.15 от СП); показанията на свидетеля Д.Х.П. (л.21 от ДП)
и показанията на свидетеля К.В.Л., (л. 19 от ДП).
Писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол № К-150
(л.7 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум
( л. 9 – л.14 от ДП); епикриза от УМПБАЛ „Света Анна“
АД-София (л.25 от ДП); 2 броя удостоверения за раждане (л.36 – л.37 от ДП); спрака за съдимост от СРС с рег.№ 370/08.10.2019 г. (л.9 от
СП); писмо от ОПП-СДВР с приложен „Картон на водача“ (л.11 –л.12 от СП);
характеристика от В.Д.на длъжност „Мениджър архитектурно проектиране“ в „С.Д.И.-Б.“
ЕООД –гр. София (л.14 от СП).
Способи за доказване –автотехническа експертиза (л.29 – л.33 от ДП);
съдебномедицинска експертиза (л.24 от ДП).
При анализ на събрания доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че
предходният съд обосновано е кредитирал всички гласни и писмени доказателствени средства, но интерпретацията им е обобщена
и лаконична, поради което въззивният съд намира, че
следва самостоятелно и по-задълбочено да прецени доказателствената
стойност на всички източници.
Най-напред въззивният
съд се солидаризира с констатацията на контролирания състав за съответност на дадените от обвиняемата обяснения. Същите способстват
за разкриване механизма на извършване на деянието, неговите времеви и
пространствени параметри и авторството му. Разказът на обвиняемата е еднопосочен, вътрешнобалансиран и пресъздава събитията хронологично с
присъщата на утвърден спомен логична последователност. Същата дава пунктуално описание
на причината за пътуването й, скоростта, с която се е движила и поводът за
проявеното от нея невнимание. Тази инстанция намира за правдиви твърденията, че
катастрофата е настъпила поради разсеяност, като отчита отрицателната проба за
алкохол на обвиняемата имплементирана в констативен протокол № К-150. Л. не
спестява, че първо е извадила децата си от колата и едва след това е отишла да
разбере как е пострадалият. Тези характеристики на съдържанието на коментираните
обяснения при сравнителен анализ с останалите гласни доказателствени
средства са значим белег за достоверността на поднесената чрез тях информация.
Последната не се разколебава и от приложените по делото писмени находки.
Направените изводи са съобразени и с обстоятелството, че Л. има качеството на
обвиняемо лице и е възможна нейна заинтересованост от изхода на производството.
В конкретния случай настоящият състав намира, че от това основно гласно доказателствено средство не прозират никакви опити за
тиражиране на каквато и да била защитна версия, а непринудено, съвестно и
директно се признава за допусната неволна грешка предизвикала пътния инцидент.
Значително изчерпателни и напълно
кореспондиращи с направените обяснения са показанията на свидетеля П..
Съжденията му са взети под особено внимание, предвид факта, че е потърпевш от
случилото се. Прави впечатление, че този свидетел представя изключително
детайлно начинът си на шофиране, климатичната и пътна обстановка,
непосредствено преди и в момента на произшествието. Определенията му за
настилката като „суха, асфалтова, без дупки и неравности, с наклон на спускане“
съвпадат изцяло с отразеното в огледния протокол и
приложения към него фотоалбум. Най-ценни и пряко свързани с предмета на доказване
са думите му досежно осъществения удар. П.е
категоричен, че „завоят за мен беше ляв и спускане, като беше доста остър. Аз
навлязох в него нормално и в момента, в който имах видимост пред мен, но си бях
в завоя, непосредствено пред мен видях джип, който директно ме удари. Нямах
никакво време за реакция. Не можах дори да ударя спирачка“. Предложената
фактическа картина ясно потвърждава обстоятелството, че обвиняемата не е успяла
да остане в рамките на пътната си лента при навлизането в десния за нея завой,
а е прекосила насрещното платно за движение и се е врязла
в предната лява част на автомобила на свидетеля. В корелация с твърденията за
остротата на завоя и невъзможността за избягване на сблъсъка е и заключението
на автотехническата експертиза, съгласно което ударът
е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. В диалогично единство с обясненията
на обвиняемата са и тази част на показанията, в която се говори за поведението
на Л., присъствието на трети лица, заяждането на вратата на лекия автомобил на
пострадалия и постъпването му в лечебно заведение. Градски съд намира казаното
от свидетеля П.за правдоподобно, последователно, непротиворечиво и освен това
липсват, каквито и да било подбуди за съда да се съмнява в достоверността на
показанията му.
Косвени известия за неприятния развой на
събитията се съдържат и в показанията на свидетеляЛ..
Последният без колебание декларира, че на инкриминираната дата около 10:50 часа
е получил обаждане от съпругата си, с което е уведомен за настъпилото ПТП, след
което е отишъл на място, видял е щетите по автомобилите и е разбрал, че
пострадалият е откаран в болница. Въпреки, че свидетелят не е бил очевидец на
деянието, неговите изявления се явяват логично допълнение на горните гласни източници,
поради което въззивният съд не намери основание да ги
игнорира.
Релевантни данни в съзвучие с гласните
източници се извличат и
от приложените по делото писмени доказателствени
средства. Протоколът за оглед на местопроизшествие очертава следите от реализираната
транспортна злополука, дадани под формата на
конкретен пътен участък, налична маркировка и подробно изброени автомобилни
деформации. Описанието
на фактите в протокола съвпада напълно и със създадените в хода на извършеното
действие по разследване скица и фотоалбум, чертежът и изображенията на които
предлагат панорама върху заварената на мястото обстановка. Така обсъжданият
процесуален документ съдът намира за съобразен с установения в съответните
разпоредби в НПК регламент за реквизити и форма. Доколкото приема, че
приложения протокол удовлетворява изискванията на процесуалния закон и неговото
съдържание се подкрепя от останалите доказателства и доказателствени
средства по делото, съдът го кредитира като част от доказателствената
съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.
Добра основа в подкрепа на възведеното
обвинение имат и останалите писмени активи – констативен протокол № К-150, удостоверения
за раждане, писмото от ОПП-СДВР и работната характеристика на обвиняемата.
Посочените
писмени доказателства са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, поради което и този съд счете за
безпредметно подробното им обсъждане.
Съществена роля при изграждане на
представата за причините и механизма на деянието следва да бъде отредена на
изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза. Инженер Д. ясно, точно и професионално е изчислил мястото на удара,
скоростта на движение на автомобилите, опасната зона на спиране на л.а. „Фиат“
и отстоянието
на предницата му. Доколкото намира, че експертното изследване е
проведено задълбочено, въззивният съдът счита, че
споделеното заключение следва да се приеме като обективно, пълно и съответно на
нуждите на наказателния процес. Ерго, предложеното
становище не изключва авторството и факта на деянието, вменено на обвиняемата.
Съдът в този му състав изцяло кредитира и
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза относно
характера и вида на нараняванията на пострадалия. Вещото лице с нужната
обосновка и категоричност е достигнало до извода, че на свидетеля П.е причинено
счупване на таза – ацетабулума вляво, което по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за срок от 6-8 месеца при ненастъпили
усложнения. Настоящата инстанция намира заключенията за компетентни, изготвени от лица с нужните специални знания и
отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Констатация за необремененото съдебно
минало на обвиняемата Л., районният съд правилно е направил въз основа на
приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост.
Въз основа на тази напълно изяснена
фактическа обстановка първостепенният съд адекватно е приел, че осъществената
от обвиняемата деятелност се подвежда под състава на чл.343, ал.1, б. „б“,
пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Визираното престъпление засяга
обществените отношения свързани с транспортната безопасност. Тя е единство от
нормално функциониране на механичния транспорт и неприкосновеността на човешкия
живот, здраве и собственост.
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушаването на правилата за движение, които са установени в нормативните
актове свързани с транспортната безопасност. Няма спор, че обвиняемата е
нарушила именно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е съумяла
непрекъснато да контролира автомобила, който е управлявала. Тя не отрича, че е
отклонила погледа си от пътя и в същия момент е навляза в насрещното платно. Престъплението
е резултатно под формата на реално увреждане. В случая общественоопасните
последици са настъпилата средна телесна повреда на пострадалия П..
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината непредпазливост. Обвиняемата Л. е
била наясно, че когато извършва действия по управление на МПС трябва да бъдат
съблюдавани всички законови и подзаконови нормативи, които ги регулират, т.к
това е дейност с повишена опасност. Въпреки това обаче същата е подценила
особената обстановка, в която се е намирала,
отличаваща се с остри завои, като е допуснала случващото се около нея да
отнеме вниманието й от пътя. Когнитивните възможности на обвиняемото лице са
позволявали в съзнанието й да се изградят представи за евентуални
неблагоприятни последици, а наличието на правоспособност презюмира
обязаността й да ги предвиди.
Несподеляемо е лансираното
защитно виждане за преквалифициране на деянието в такова по чл.343а, ал.1, б.
„а“, пр.2 от НК. Посоченият
състав предписва активно поведение на виновния водач, насочено към облекчаване
състоянието на пострадалия и спасяване на живота му. Законодателят не е
поставил изискване за естеството на спасителните действия, за техния обем или
за ефективността им. Не е задължително помощта да е оказана на всички
пострадали. Единственото условие е тя да е необходима, т. е. да е оказана на
жив човек, като смъртта на някой от участниците в произшествието не е пречка за
приложение на чл. 343а от НК, стига да има други пострадали, чието състояние
налага предприемането на спасителни действия. Правилно проверяваният съд е
констатирал, че въпреки уплаха на обвиняемата, същата е била физически и
психически в състояние да окаже помощ на пострадалия. Въззивната
инстанция не се противопоставя на тезата, че за Л. е било обективно невъзможно
да извади свидетеля П.от колата му, но това не я е възпрепятствало най-малкото
да позвъни на телефона за спешни повиквания. Фактът, че такъв сигнал вече е бил
подаден априори не изключва възможността й сама да
потърси помощ на общоизвестния национален номер – 112. Няма как по отношение на
обвиняемата да бъде приложена намалената наказателна отговорност базирана на
действията на други субекти. Съставът държи сметка за личното участие на дееца.
При провеждането на дейността по
справедливо отмерване на следващото се на обвиняемата Л. наказание, районният съд правилно е установил, че са налице
предпоставките за приложение на института „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на чл.78а, ал.1 НК. За престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК са предвидени в условията на алтернативност
две санкции –„лишаване от свобода до три години“ или „пробация“,
обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана
от наказателна отговорност по чл.78а НК и няма данни за причинените от деянието
имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на
чл.78а от НК е трябва да съществуват едновременно предвидените в ал.1
положителни предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в ал.7 на
същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява
осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или
частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне
определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него
престъпление, като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги,
когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без
да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите
на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г.
на Върховен касационен съд, ОСНК/.
Неправилно долният съд, извършвайки
преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието фактори, е възприел
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
обвиняемата. Същото не следва да бъде взето предвид като смекчаващо, доколкото
липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на наложени
наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено от законодателя като
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което не може да бъде едновременно и
смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на дееца, тъй като
това би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на
извършителя, каквато не е целта на закона. Въпреки горното, уместни са изводите
на СРС за липсата на тежки нарушения по ЗДвП, изтеклите около шест години от
последното й наказание до датата на деянието, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, изказаното съжаление и добрите характеристични данни.
Предходният състав е пропуснал да отнесе
в полза на обвиняемата постоянното й присъствие до пострадалия с оглед
установяване и наблюдаване на състоянието му, трудовата й ангажираност и
семейното й положение. Неоснователни са инвокираните
от защитата възражения срещу отчитането на възстановителния период на
пострадалия в тежест на обвиняемата. Няма пречка сочените от съдебния лекар 6-8
месеца макар и прогнозни да бъдат взети предвид от съда при определяне на
конкретната санкция, т.к в случая изрично е постановено, че това е минималния
срок, необходим за възстановяване на травмата при условие, че не възникнат
други усложнения.
Изтъкнатият от адв.
С. тридневен болничен престой е ирелевантен за нужния
постфактум ресторативен
времеви порядък. Все в коментирания аспект са неиздържани доводите за липсата
на проведен медицински преглед и констативно-съобразителна част на
заключението. Изготвената СМЕ е базирана на имплементираните в епикризата данни, а становището за продължителността на
възстановяването, върху медицинската теория и практика. Методиките за
провеждане на експертните изследвания нямат процесуален характер, като не са, а
и не биха могли да бъдат регламентирани в НПК. Поради това при назначаване на
експертиза съответният орган не би могъл да укаже на вещите лица по каква
методика да проведат възложеното им изследване и от колко части да се състои
експертизата. Изборът на метода, както и на средствата, с които ще бъде
извършено изследването, принадлежи на самите вещи лица. Не може да бъде
споделено и виждането, че коментираният срок е елемент от състава на
престъплението. Ноторно известно е, че константната съдебна
практика приема под понятието „трайно“ да се отнасят увреждания, чието
възстановяване изисква минимум тридесет дни. Тук обаче този срок е многократно
надхвърлен, което не парира възможността за зачисляването му към групата на
негативните фактори. Вярно районният съд е преценил, като отегчаващо
отговорността обстоятелство и потенциалния риск за двете малолетни деца.
Санкционната норма на чл.78а НК
предвижда административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната инстанция, определеният законов минимум -
„глоба“ в размер на 1000 лева, изцяло съответства на целите, визирани в чл. 36 НК. С оглед изначало високата и специфична обществена опасност на транспортните
престъпления и предвид механизма на реализираното в настоящия казус ПТП, ревизираният
съд акуратно е постановил и административното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца. Времето, през което обвиняемата няма да е
активен участник на пътя ще даде възможност за преосмисляне на поведението й
при бъдещо шофиране. С наложените наказания в пълна степен ще се въздейства
поправително, превъзпитателно и предупредително върху обвиняемата, като наред с
това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите
членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на Л. да се
поправи и превъзпита, без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Вярно с оглед изхода на делото на
основание чл.189, ал.3 от НПК с решението си районният съд е възложил в тежест
на обвиняемата разноските по делото, представляващи възнаграждения на вещи лица
за изготвените експертизи.
След обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка, въззивната
инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че
следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334‚
т.6 и чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от
30.10.2019г. по НАХД № 11962/2019 г. по описа на СРС, НО, 111-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.