Решение по дело №2843/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 155
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20222330102843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Ямбол, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102843 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от “ДЗИ - Общо застраховане” АД -гр. София,
представлявано от адв.К. Г., срещу Агенция „Пътна инфраструктура”- гр. София. Ищецът
твърди, че е сключил договор за застраховка „Каско +” с „Агротрон 2007”ЕООД-
гр.Търговище относно лек автомобил „Нисан ГТ-Р”, рег.№****. В срока на действие на
договора на 27.03.2021 г. при управление на автомобила по автомагистрала „***“, около
отбивката за с.К. обл. Я., същият преминава през дупка на пътното платно, в резултат на
което са причинени вреди на автомобила. Застрахователят е заплатил обезщетение в размер
на 24230,23 лв. на „Н ауто София“ ЕАД, извършило ремонта на автомобила, въз основа на
издадена фактура, а за репатрирането му до сервиза от местопроизшествието е заплатил на
УС на СБА 860,40 лв.. Общият размер на платеното обезщетение е 25105,63 лв., вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски. Ответникът е проявил бездействие за обезопасяване и
сигнализиране на дупката, за което е бил задължен във връзка с правомощието си да
поддържа Републиканската пътна мрежа. От съда се иска да постанови решение, с което
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.-частичен иск от 25105,63 лв.,
представляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, сумата от 100 лв.- частичен
иск от 2594,25 лв.-мораторни лихви за периода от 19.10.2021 г. до 25.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, както и
направените разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител, исковете се поддържат в писмена молба.
Предприето е от ищеца увеличение на исковете въз основа на заключението на вещото лице
относно стойността на необходимите средства за ремонт на увредения автомобил, а именно -
за главница в размер на 24 230.23 лв. и за мораторна лихва в размер на 2503.79 лв..
В срока за отговор ответникът оспорва възникването на претендираното от ищеца
1
право, като оспорва осъществяването на релевантните факти по спора –наличието на дупка
на пътя, който е бил отремонтиран наскоро от третото лице помагач, отговарящо за
евентуален некачествен ремонт. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на
причинно-следствена връзка между състоянието на платното за движение и вредите.
Оспорва твърденията за мястото на настъпване на застрахователното събитие-че е на
посочения участък от републиканския път, както и размера на иска, като счита, че не е
налице основание за плащане на обезщетениие за репатрирането на автомобила от
местопроизшествието до сервиза, както и че застрахователят е бил задължен по договора да
заплати по-малка сума за вредите. Оспорва доказателствената сила на представените
документи. Твърди съпричиняване на вредите от участника в движението поради
управление на автомобила с несъобразена скорост.
Конституираното на основание чл. 219 ал.1 от ГПК като трето лице помагач на
ответника „Автомагистрали“ ЕАД-гр.София оспорва исковете като неоснователни. Оспорва,
че е възникнало застрахователно правоотношение. Твърди, че не са представени
доказателства, застрахованият, а именно „Арготрон 2007“ ЕООД, да е уведомил
застрахователя за настъпило застрахователно събитие. Декларация за щета е подадена от
физическо лице, за което по делото липсват каквито и да било доказателства, че същият е
упълномощен или е законен представител, който да представлява дружеството пред
застрахователя. Счита, че не са представени безспорни доказателства, че са използвани
услугите на репатрираща фирма. Представената фактура за такива услуги е за април, а
събитието е настъипло на 27.03.2021 г. В декларацията за щета е посочено, че такива не са
ползвани. Фактурата не отговаря на закона за счетоводството, на изискванията, за да бъде
фактурата валидна. Същата не съдържа задължителните реквизити – подпис на лицата, за
които се твърди, че са автори. Няма формална доказателствена сила.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Видно Комбинирана застрахователна полица “Каско +” № ****** от 30.04.2020 г., е
сключен посоченият в исковата молба застрахователен договор между ищеца и „Агротрон
2007”ЕООД-гр.Търговище относно собствения му лек автомобил „Нисан ГТ-Р”, рег.№****
(съгласно копие от Свидетелство за регистрация част I №*** от 08.10.2019 г.). Полицата
съдържа клауза „Пълно Каско“, „официален сервиз“. Застрахователната сума е 118 000 лв.
Срокът на застраховката е от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
В Търговския регистър е вписан едноличен собственик на капитала на застрахования -М.
И. А..
Представен е Регистрационен картон по застрахователната полица, съдържащ датата на
заплащане на вноските от застрахования, и Извлечение по сметка на „ОББ“ за заплащането
им. Представени са и Общи условия за автомобилна застраховка "Каско+", относно
предоставяната от застрахователя защита, покриваща частични щети или пълна загуба на
МПС, както и допълнително извършени разходи в резултат на настъпили застрахователни
събития.
2
Представено е Удостоверение от 31.03.2021 г. на ОД на МВР-Я., издадено на М. И. А. в
уверение на това, че на 27.03.2021 г. около 13,30 ч. е подаден сигнал на ЕЕНСП 112 за
настъпило ПТП в обл.Я., общ.Тунджа, с лек автомобил „Нисан ГТ-Р”, рег.№**** при
движението му по автомагистрала „***“, в отсечката около отбивката за с.К., при
преминаването му през дупка на пътното платно, вследствие на което задна дясна гума се е
разкъсала и е нанесла щети на автомобила. Удостоверението е издадено във връзка
застраховка „Каско“.
Св. М. И. А., разпитан по делегация от РС-К.- дава показания, че на 27.03.2021 г. около
13,30 ч. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП при управление на автомобила
по автомагистрала „***“, преди отбивката за с.К. обл. Я.. Сочи, че е влязъл в „някаква
дупка“ на пътното платно, необозначена и несигнализирана, вследствие на което се е
спукала задната дясна гума. Спрял е на разклона за селото. Успял е да се придвижи дотам,
тъй като гумата е специална. На магистралата е имало голямо движение и не е можел да се
върне назад, за да провери, през какво е преминал автомобилът. Същият е бил в много добро
техническо състояние преди ПТП. Посочил е част от уврежданията по автомобила – цялата
задна дясна страна: гума, джанта, калник, увредени части към ауспуха. Заявява, че не е
ползвал пътна помощ. Прибрал е автомобила си сам, със собствен камион. Посочил е, че
попълването в Декларация по щета час на ПТП -16 ч. е погрешно.
Свидетелят е подписал Декларация по щета №******-Приложение№1, в което е описано
ПТП на същата дата, настъпило на същото място при попадане в дупка, свлечен асфалт.
Сигналът на тел.112 не е посетен от полицейски служители, поради отказ за това и за
съставяне на протокол. Движил се е със скорост от 138 км/ч.
Издадена е Фактура №***/11.06.2021 г. на „Н ауто София“ ЕАД с получател ищеца на
стойност общо 24230,23 лв., включваща стойността на частите на автомобила, труд, боя.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че
вредите по автомобила, причинени вследствие на претърпяното произшествие на 27.03.2021
г., са: разкъсване (счупване) на облицовка задна броня долна част, подкалник заден десен,
drafter air (въздуховод в бронята), кора под задна броня, термощит, еко филтър, дясна
конзола за закрепване на основата на задна броня, дясна конзола за закрепване на
облицовката на задната броня, гума Dunlop 255/40 R20 - 50%. В заключението се сочи, че от
приложения по делото снимков материал, изготвен от застрахователя, много ясно се виждат
увредените детайли. Всички те са подменени с нови части, тъй кто ремонтът е извършен в
официален сервиз на „Нисан“, за което собственикът на автомобила е заплатил
допълнителна премия по застраховката „Каско +". Тези щети напълно се явяват в причинно-
следствена връзка с произшествието. Издадената фактура от сервиза, извършил ремонта,
съдържа цени на новите части и левовата равностойност на труда за демонтаж/монтаж и
боядисване. Цените на новите части са съобразени с пазара на резервни части към момента
на извършване на ремонта. Това са цени на доставчик, тъй като ремонтът е извършен в
оторизиран сервиз. Видно от фактурата стойността на всички резервни части е коригирана с
отстъпка 10%. Според експерта, това намаление се дължи на договорни отношения между
3
оторизирания сервиз и застрахователната компания. Общата сума на подменените резервни
части след отстъпката без ДДС е 19 478,94 лв. или 23 374, 73 лв. с ДДС. Стойността на
задната броня е 19279,46 лв. Действителната сума на резервните части без намалението и
без ДДС е 21 643,27 лв. или 25 971,92 лв. с ДДС. Крайният размер на щетата е бил
значително намален. Според фактурата стойността на един сервизен час е 20 лв. без ДДС
или 24 лв. с ДДС- значително занижена предвид обстоятелството, че сервизът е оторизиран
(официален) за марката. В заключението са посочени обичайните цени на един сервизен час,
които варират в границите от 30-50 лв. без ДДС. Общата цена на труда и боята без ДДС е
542,40 лв. или 650,88 лв. с ДДС. Общата стойност на ремонта без ДДС възлиза на 20 021,34
лв. или 24 025,61 лв. с ДДС. В заключението се посочва, че сервизът, извършил ремонта, във
фактурата е посочил сума за извозване на отпадъци, която не е взета предвид от вещото
лице, тъй като е извън рамките на ремонта и възстановяването на автомобила. Вещото лице
добавя, че в документите относно възстановяването на автомобила не е отразена подмяната
на автомобилната гума, въпреки че на снимките по делото това увреждане се вижда много
добре и е описано от застрахователната компания при първия оглед на автомобила. Поради
това експертът е определил левовата равностойност на автомобилната гума-205 лв. с ДДС.
Т.е. крайната стойност на щетата е 24 230,61 лв. с ДДС.
В изводите си вещото лице посочва, че произшествието е настъпило на автомагистрала,
където нормативно разрешената скорост (ограничението) за дадения клас ППС (М1) е 140
км/ч. Всяка скорост над 30 км/ч може да доведе до такива увреждания, каквито са
констатирани от застрахователя. Няма данни конкретният пътен участък да е бил
сигнализиран с пътни знаци за наличие на неравности по платното, за движение или за
въвеждане на максимална скорост на движение, различна от нормативно разрешената
такава. Скоростта на движение има пряко участие в настъпилото увреждане на ППС, но в
същото време, водачът е нямал техническа възможност да предвиди и предотврати
произшествието. От техническа гледна точка не е бил длъжен да се движи със скорост от
около 30 км/ч или по-малка от нея. В конкретния случай няма никакво значение дали
автомобилът се е движил с 90 км/ч или 140 км/ч. Въътдуха от разкъсаната гума излиза с
еднакво налягане навън при различните скорости на движение. Скоростта на движение има
отношение и влияе пряко върху възможността на водача да овладее автомобила след
разкъсване на гумата в процес на движение. От техническа гледна точка, колкото по-висока
е скоростта, толкова по -трудно ще бъде да го овладее. По делото няма данни автомобилът
да е напускал платното за движение.
В с.з. вещото лице добавя, че стойността на бронята е висока, защото е с технология,
която е уникална за „Нисан“. Бронята е патентована и може да я монтира само оторизиран
сервиз. Първоначално, когато автомобилът продължава движението си при срязана гума,
въздухът, който излиза от нея, е под налягане- струята, която изхвърля назад начупва
пластмасата на бронята. Това става при всяка скорост, различна от нула, тъй като въздухът
излиза по един и същи начин. Разкъсване на бронята е щяло да има със сигурност, дори да
беше спрял веднага, а не на първа отбивка. Бронята на този автомобил е от материал, който
4
не подлежи на ремонт. Трябва да се подмени с нова. Възможните причини за спукването са
или дупка, или друго препятствие, но не и техническа причина, напр. прегряване на гумата.
Вещото лице пояснява, че този автомобил е оборудван със специална автоматична система,
която следи налягането на всяка гума. Не е възможно системата да е повредена, защото
автомобилът няма да потегли. Тя сигнализира за проблем в някоя от гумите и ограничава
скоростта, в повечето случаи до 90-100 км/ч, извършва автоматична настройка на
амортисьорите, така че автомобилът да е винаги в хоризонтално положение, т. к. е много
нисък и предотвратява удар в земята. Това гарантира да не се случи нещо с гумата, ако е със
спаднало налягане. Автоматично се регулира височината на автомобила с увредена гума. В
случая това е помогнало автомобилът да остане на пътя, а не да „излети“ в канавката.
Автоматичната корекция е задържала автомобила да не се завърти при пръсване на гумата.
Системата е работила, т. к. автомобилът се е движил със скорост 138 к/ч. Ако не е работила
и водачът не е обърнал внимание, няма да може да се движи с над 100 км/ч. Водачът е можел
да смени сам спуканата гума и да прибере автомобила на собствен ход, но е предпочел да
ползва колесар. Ремонтът е извършен в сервиз, който е оторизиран, официален сервиз на
марката „Нисан“ в България. Възможно е да има разминаване на фирмата, която е посочена
като оторизирн сервиз в документите по щетата и тази по фактурата. Сервизът, който е
посочен в документите на застрахователя, може да бъде променян, докато автомобилът не
постъпи за ремонт. Това, че номерът на щетата е различен в отделни документи, може да се
дължи на технически грешки. От значение е, че става въпрос за един и същ автомобил,
описан с точни параметри, вкл. с номер на рама. Гумата не е включена във фактурата, а
вместо нея е включено извозване на отпадъци (свалени от автомобила) на същата стойност.
Не се спори, че е образувана преписка от застрахователя във връзка с оценка на вредите.
В ликвидационен акт по щета от 29.03.2021 г. щетите са оценени на 24230,23 лв., като е
предложено застрахователното обезщетение да се изплати на „Н ауто София“ ЕАД.
Изплатено е на сервиза застрахователно обезщетение в претендирания с исковата молба
размер -24230,23 лв., съгласно Преводно нареждане от 20.08.2021 г. Свидетелят също сочи,
че е изплатено.
Ищецът е поканил с Регресна покана ответника да заплати сумата 25105,63 лв. В отговор
с писмо изх.№***/19.10.2021 г. ответникът е заявил, че преписката не е окомплектована с
необходимия доказателствен материал-за причината и мястото на събитието и за посещение
на органите на МВР и претенцията е неоснователна.
По делото са представени Договор за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2018 г.
относно поддържане на АМ *** на територията на ОПУ С., С., Я. и Б. с дължина на пътната
мрежа от 164,808 км., Сметка №3 „Поддържане и ремонт на пътни настилки“, Сертификати
с номера 39.1 и 39.2 по допълнително възлагане, одобрени на 29.04.2022 г. относно
извършени строителни работи на 18.11.2020 г., извършени допълнителни работи по
възлагане от ответника на „Автомагистрали“ ЕАД, Подробна количествено-стойностна
сметка 3, актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта.
5
Съдът не обсъжда издадената от УС на СБА фактура от 25.05.2021 г. и Опис към нея,
Преводно нареждане към УС на СБА от 02.06.2021 г. като неотносими към спора след
направеното изменение на иска, при което не се претендира размера на заплатените суми на
СБА.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: по чл. 410 ал.1 от КЗ на застрахователя на
увредено лице по застраховка "Каско" - за заплащане на платеното застрахователно
обезщетение и иск по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410 ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата,
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите; собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от ЗЗД.
С нормата се уреждат регресното и суброгационно права на застрахователя: да иска от
трето за застрахователния договор лице това, което е платил на застрахования, съответно-да
встъпи в неговите права срещу третото лице. За разлика от общото регресно право, уредено
в чл. 74 от ЗЗД, регресното право на застрахователя възниква от изпълнението на свое
задължение за плащане на обезщетение, възникнало от застрахователния договор, а не от
изпълнението на чуждо задължение. Фактическият състав, от който възниква това право на
застрахователя, включва деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и както се посочи-плащане
на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя. Размерът на иска зависи от
заплатената на застрахования сума и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи като деликвент.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на фактическия състав на чл. 410 ал. 1 от КЗ с
пълно доказване съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК.
В случая фактическият състав на нормата на КЗ е налице. Настъпило е увреждане на
автомобила „Нисан”, за който е сключена валидна застраховка „Каско +”. Същата е
действала към датата на ПТП. Не е била прекратена поради неплащане на вноски.
Оспорванията на третото лице помагач на ответника са неоснователни.
Вредите са причинени при преминаване през неравност на пътното платно на посочения в
исковата молба път, част от републиканската пътна мрежа. Гласните доказателства
категорично установяват мястото- автомагистрала ***, в близост до отбивката за с.К.. Това,
че водачът не може да посочи точния километър, не означава неустановеност на мястото,
тъй като не може да му се вмени в задължение непрекъснато да следи, на кой километър от
магистралата се намира при движението си по нея, респективно да възприеме, наличието на
препятствия по пътя на кой линейно обозначен участък от пътя отговаря. Показанията на
6
свидетеля съответстват на удостоверението от ОД на МВР за данните, предадени
непосредствено след ПТП на тел.112. Дали часът на настъпването е деклариран пред
застрахователя точно или не, не променя факта на осъществяване на събитието. Водачът е
свидетелствал, че гумата на автомобила се е спукала след преминаване през дупка, чийто
размери не е бил длъжен да възприеме или да установи. Касае се за очевидец и показанията
следва да се кредитират, още повече че се подкрепят от заключението на вещото лице. От
същото се установява и настъпването на уврежданията на автомобила като пряка и
непосредствена последица от попадането в неравност на пътното платно. Съдът намира
заключението за обосновано, подробно аргументирано и в с.з. Вещото лице обсъжда
изложените от свидетеля факти като логична причина за настъпване на увреждането на
автомобила. Обстойно анализира съществуващата в автомобила система за регулиране на
елементите му, осигуряваща безопасно движение, като изключва нарушения във
функционирането й или технически неизправности като хипотетична причина за ПТП.
Изводът за наличие на препятствие на пътя не се опровергава от факта на възложен и
извършван ремонт от третото лице помагач в предходен период от време, което не изключва
вероятността за поява на дупки в течение на времето (след зимния период), още повече че
липсва обективно експертно становище за качеството на извършения ремонт.
За поддръжката на пътното платно отговаря ответникът съгласно Закона за пътищата, в
чл. 19 ал.1 от който е уредено правомощието по управление на републиканските пътища на
Агенция "Пътна инфраструктура". Управлението съгл. ал.2 включва и поддържането на
пътищата, организирането на дейностите по ремонта и т.н. Разпоредбата на чл. 30 ал.1 от
закона също урежда тези правомощия, които в случая ответникът не е упражнил ефективно,
с което е създал предпоставки за настъпване на ПТП и увреждания на автомобилите,
участващи в движението по пътищата. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая е налице
противоправно бездействие на ответника, поддържащо необозначен и необезопасен участък
от пътното платно, представляващ препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което
е създало опасност за движението. По делото не се спори, че пътят е част от
републиканската пътна мрежа. Заключението на вещото лице е категорично, че
произшествието е настъпило поради препятствие на пътя по смисъла на закона, независимо
дали е нарушена цялост на пътното покритие или създаващ опасност предмет.
Възражението на третото лице помагач, че декларацията за щета е подадена от физическо
лице, за което по делото липсват каквито и да било доказателства, че същият е упълномощен
или е законен представител, който да представлява дружеството пред застрахователя, не
обосновава извод за невъзникване на задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение. Касае се за лице, имащо качеството на упълномощен водач по смисъла на
чл.102, 168, 172 и др. от ЗДвП, чл. 493 ал.2 от КЗ. Представителната власт по отношение на
дружество е въпрос, касаещ вътрешните отношения между тях, а доколкото е налице
търговец, действията от негово име подлежат на потвърждение по реда на чл. 301 от ТЗ. На
7
липса на представителна власт не може да се позовават третите лица, доколкото същата е в
интерес на представлявания и е предоставена за преценка от законодателя изцяло на него.
Застрахователят е изплатил обезщетение за вредите в размер, признат за реален от вещото
лице по автотехническата експертиза. Дори според него обезщетението е определено под
действителния им размер, тъй като са предоставени отстъпки от официалния сервиз,
какъвто според експерта „Н ауто София“ ЕАД представлява. Застрахователят е покрил
всички разходи, свързани с възстановяването на автомобила, както е посочено и в общите
му условия-за новите части, труда и материалите, и допълнително извършени разходи в
резултат на настъпилото застрахователно събитие. В с.з. експертът пояснява, че цената на
сменената броня е висока, поради уникалната за „Нисан“ технология, която е патентована.
Застрахователят е приел за достатъчни представените за събитието документи. Поради това
оспорванията, направени от ответника и третото лице помагач са неоснователни.
Отношенията между съконтрахентите по застрахователния договор се уреждат от взаимните
им уговорки като равнопоставени субекти и на тях принадлежи преценката, как да
упражняват договорените права и съответстващите им задължения. В правомощията на
застрахователя е да прецени, дали да заплати 10% от застрахователната сума или пълния
размер на обезщетението. Водачът на автомобила е уведомил органите на МВР за ПТП, но е
получил отказ за съставяне на протокол за ПТП, който не би могъл да измени и не следва да
понася неблагоприятни последици от него. Съгласно Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране, чл.6 т.4, за повреди
на МПС, които не са причинени от друго пътно превозно средство, органите на КАТ нямат
задължение да посещават местопроизшествието и да издават констативни протоколи, освен
когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая няма данни, че
МПС не е било способно да се движи само, а че по преценка на водача, същият е придвижил
автомобила с помощта на собствен камион. Според вещото лице е можел да смени сам
спуканата гума и да прибере автомобила на собствен ход. Поради това несъставянето на
протокол за настъпилото ПТП от органите на пътна полиция не представлява неизпълнение
на задължение от страна на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже
плащане на застрахователно обезщетение или намаляването му.
Не е основание за изключване отговорността на ответника и посочването на различни
номера на преписката по щетата в документите на застрахователя, което може да се дължи
на техническа грешка, както сочи вещото лице. От значение е идентификацията на
автомобила във всички тези документи, от която се установява относимостта им към
процесното ПТП, както подчертава и експертът.
Ето защо искът за възникналото в полза на застрахователя вземане срещу ответника
следва да се уважи. В сумата 24230,23 лв., до която е увеличен искът въз основа на
заключението на вещото лице за реалния размер на щетите, не е включена стойността на
репатрирането на автомобила от местопроизшествието, поради което доводите за
неоснователност на претенцията относно тези разходи не следва да се обсъждат.
8
Не се установи, водачът на автомобила да е допринесъл за увреждането. Изводът на
вещото лице е, че скоростта на движение няма значение за настъпване на щетите, тъй като
биха настъпили при всякаква скорост при описаната повреда на гумата, а по магистралата е
недопустимо движение със скорост под 30 км/ч. Скоростта според експерта има значение за
овладяване на управлението на автомобила, каквото в случая е налице- водачът е успял да го
придвижи до близката отбивка, където спирането му не създава опасност за движението. С
оглед на изложеното съдът счита, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредите е неоснователно. Не е доказано с пълно доказване съобразно разпределената
доказателствена тежест. Поради това фактът не може да се приеме за осъществил се.
Основателен е и акцесорният иск. Ищецът е отправил покана за плащане на
обезщетението, която е получена от ответника, видно от отговора му. Обезщетението за
забава се претендира от датата на този отговор. В случая липсва друг документ,
установяващ забавата на длъжника. Изчислена с помощта на онлайн калкулатор, законната
лихва е 2503,99 лв. Поради това искът следва да се уважи.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи,
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”- гр. София, бул.”Македония” 3,
ЕИК № ******, да заплати на “ДЗИ - Общо застраховане” АД -гр. София, бул.”Витоша”
№89Б, ЕИК ******, сумата от 24230,23 лв., представляваща заплатеното от застрахователя
обезщетение по застраховка “Каско+” № ****** от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забава в
размер на 2503.79 лв. за периода от 19.10.2021 г. до 25.10.2022 г., както и направените
разноски в размер на 3087,36 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника
„Автомагистрали“ ЕАД-гр.София, бул.“Цар Борис III“ №215 ет.4, ******.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9