РЕШЕНИЕ
№ 260762/2.9.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Мария Миланова, като разгледа докладваното АНД №559/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Л.С.Ш.М.“ ООД ***, ЕИК *********,
срещу Наказателно
постановление №03-011737 от
31.07.2019 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, на въззивника
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 250.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли,
същото да бъде отменено. Твърди, че в областта на трудовите правоотношения с
моряци и други служители на корабособственика са
налице специални норми на Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя,
чието прилагане на подлежи на контрол и санкции от ИА „Главна инспекция по труда“.
Изтъква, че размера на санкцията е завишен. Излага и аргументи за приложимост
на института „маловажен случай“ по чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди НП като
правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2019
г., по повод постъпила жалба за неплащане на трудови възнаграждения в срок, свидетелите
Н.З. и М.Д. – главни инспектори при Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Варна,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от въззивника „Л.С.Ш.М.“ ООД.
От
представени в хода на проверката документи – трудов договор, разчетно-платежна ведомост и др., се установило, че лицето
К.Н.А., заемаща длъжност „корабен мениджър“ съобразно Трудов договор №42 от
20.03.2018 г., в който било предвидено, че срокът на изплащане на договореното
трудово възнаграждение е до 25-то число на месеца, следващ този, за който се
отнася възнаграждението. При извършена проверка на представените ведомости
станало ясно и че на работника К.А. не е било изплатено в срок трудовото
възнаграждение за м. май 2019 г.
За установеното
при проверката свид. Н.З. съставила протокол №ПР1922487 от 23.07.2019 г., с който
дал и съответни предписания и издал срещу въззивното
дружество АУАН за това, че в качеството си на работодател не е изплатил в уговорения срок уговореното основно трудово
възнаграждение за извършена работа през м. май 2019 г. на лицето К.А.,
назначено на длъжност „корабен мениджър“ като било отразено, че нарушението е
извършено на 26.06.2019 г. в гр. Варна, към който момент и място е следвало
дължимото трудово възнаграждение да бъде изплатено. Нарушението било квалифицирано по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ.
При предявяване на АУАН на упълномощено лице,
както и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
На 27.07.2019
г. на контролните органи било представено и заверено копие на платежно
нареждане, с което на лицето К.А. било изплатено трудовото възнаграждение за м.
май 2019 г.
Въз основа
на съставения акт наказващият орган издал оспореното НП, с което приел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и
на въззивника било наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер 250.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Н.З. и М.Д.,
така и от приобщените документи – жалба рег.№19101650 от 26.09.2019 г., НП
№03-011737 от 31.07.2019 г., ведно с разписка за връчване и придружително
писмо, АУАН №03-011737 от 23.07.2019 г., декларация от К.А. от 08.07.2019 г.,
призовка до „Лоу Сий Шипинг
Миниджмънт“ ООД от 08.07.2019 г., протокол №ПР1922487
от 23.07.2019 г., декларация от О.К. от 08.07.2019 г., разчетно-платежна
ведомост за работната заплата в м. май 2019 г., справка за дължими заплати м.
март 2019 г., справка за дължими заплати м. май 2019 г., заповед №280 от
03.08.2010 г. на ИА „Главна инспекция по труда“, договор №42 от 20.03.2018 г. и
допълнително споразумение №1 към договор №42 от 20.03.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Съгласно
разпоредбите на чл.416, ал.1 и ал.2 КТ и приобщената заповед, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Съобразно чл.399 КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от ИА "Главна инспекция по труда" към министъра на труда
и социалната политика. Съгласно чл.416, ал.5 КТ, НП се издават от ръководителя
на органа по чл.399 КТ или оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Видно от цитираните по горе разпоредби, органът, който може да налага
административни наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е
издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е
приобщената заповед на ИД на ИА „ГИТ“ от 12.01.2010 г., с чиято т.4 са оправомощени директорите на дирекции „Инспекция по труда“
да издават НП по актове, съставени от инспектори от „Инспекция по труда“.
Съдът не
споделя застъпеното от въззивника становище, че НП е
издадено от некомпетентен орган. Действително в областта на трудовите
правоотношения с моряци и други служители на корабособственика
са налице специални норми на Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата
за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на
екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя
(ДВ бр.93 от 21.10.2003 г.), които изключват общите норми на КТ по уредените в
тези два нормативни акта въпроси. Съгласно чл.88б КТМ, трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на
Министерския съвет. Същевременно, в чл.88д КТМ е записано, че за неуредените
въпроси в кодекса и в наредбата по чл.88б, ал.1 КТМ, свързани с трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения, се прилага действащото трудово
законодателство.
КТМ урежда
общи и специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа
на морски кораб, като срок на договора, работно време, продължителност на
рейса, почивки и отпуски на екипажа. Наредбата от своя страна урежда условия за
наемане на работа и сключване на трудов договор, сочи и реквизитите на трудовия
договор, в това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово
възнаграждение, както и периодите на изплащането им (чл.6, ал.2, т.7 от
Наредбата). Нито един от двата нормативни документа не урежда отношенията,
свързани със срочността на заплащането на работната
заплата и съответно - последиците от забавата на плащане. Разпоредбата на
чл.35в от Наредбата касае възможността на членовете на екипажа и на обслужващия
персонал да се обърнат за съдействие за изплащане на работната заплата към
органите на държавния пристанищен контрол, когато работодателят е забавил
изплащането на месечното трудово възнаграждение на член на екипажа или на
обслужващия персонал с повече от един месец. Това е една правна възможност за
горепосочената категория лица, да потърсят съдействие от органите на пристанищния
контрол. Тя не предписва правила за поведение относно изплащане на трудовото
възнаграждение в уговорения срок. Ето защо съдът намира, че във връзка със срочността на плащане на трудовото възнаграждение чл.88д КТМ
препраща именно към приложимост на КТ и респективно – компетентност на
служителите на ИА „Главна инспекция по труда“ да извършват проверки и да
налагат санкции.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и един
свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита. АУАН и НП
съдържат формалните реквизити, предвидени по чл.42 и чл.57 ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от административно-наказващия орган изискването по чл.57,
ал.1 ЗАНН в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични, описаните фактическите
обстановки в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вмененото на въззивника нарушение –
неизпълнение на задължителното предписание за плащане в посочения срок на
договореното трудово възнаграждение за м. май 2019 г. на работника К.А.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като
е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и
доказателствата, които според АНО подкрепят възведеното обвинение. Поради
изложеното до тук, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и
които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, поради което не
споделя наведеното от въззивника възражение.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Правилно
административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Съгласно чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Видно от приложения към преписката трудов договор, уговореното трудово
възнаграждение е следвало да се заплаща до 25-то число на месеца, следващ този,
за който се отнася трудовото възнаграждение. В конкретния случай
възнаграждението за м. май 2019 г. е следвало да бъде изплатено на служителя К.А.
до 25.06.2019 г., който е бил работен и присъствен ден. В случая, видно от кредитираните
показания на свид. Н.З., възнаграждението е било
преведено на служителя К.А. по банков път след 23.07.2019 г., т. е. след
изтичане на уговорения с трудовия договор срок. Поради това и съдът намира, че
безспорно е било допуснато нарушение на чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 КТ.
Правилно
и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на „Л.С.Ш.М.“ ООД в
качеството му на работодател за нарушение на чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 КТ чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
За
извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ
– работодател над нейния минимален размер. В действителност, в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството
са събрани доказателства, видно от протокол ПР1922487 от 23.07.2019 г., за
допуснати и други нарушения на трудовото законодателства. Видно е и че, всички
констатирани при проверката нарушения (7 на брой) са идентични по вид с това по
настоящото НП. При тези обстоятелства, съдът приема за съответно на конкретното
нарушение налагането на административна санкция именно в посочения от АНО
размер 250 лв, като намира, че именно тази санкция е
съответна на допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране
на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото
законодателство от съответния вид.
При така
изтъкнатите съображения, съдът прецени, че процесното
НП е издадено в съответствие с материалния закон и същото не страда от
процесуално недопустими пороци, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв
до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна
сложност и кратката продължителност на първоинстанционното
производство, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-011737 от 31.07.2019 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ на „Л.С.Ш.М.“ ООД ***, ЕИК
*********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 250.00 лв.
ОСЪЖДА
„Л.С.Ш.М.“ ООД ***, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: