Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ІІІ-311 09.10.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
първи септември година
2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1942 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 19931/05.06.2020г. на БРС от „А и Х БИЛД“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр., ул.„**” № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя И А, чрез адв.Г.Стоянов,
против решение № 932/13.03.20г. по гр.д.№ 9109/18г. по описа на БРС, с което са
уважени осъдителните искове на „Имобилиа“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Места“ № 46, ет.5, ап.4, представлявано от
управителя Д.Маджарова, чрез адв.П.Темелкова за заплащане на обезщетение за
възстановяване на некачествено извършени СМР в подробно описания в исковата
молба апартамент, както и за заплатени в полза на трето лице суми за неотложни
ремонти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба и до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по
делото, като е отхвърлил въведеното от въззивника възражение за прихващане.
Твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде
постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Въвежда подробни
аргументи. Има доказателствени искания. Въвежда ново възражение за прихващане.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемото „Имобилиа“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.“*“ № *, ет.5, ап.4,
представлявано от управителя Д.М, чрез адв.П.Темелкова оспорва въззивната
жалба. Твърди, че не е основателна и
моли да бъде потвърдено решението на БРС. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Моли за отхвърляне на доказателственото искане, както
и на нововъвъденото възражение за прихващане.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал искове с
правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ и чл.61, ал.2 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „Имобилиа“ ЕООД против
„А и Х БИЛД“ ООД. Въззиваемият твърди, че е учредил право на строеж в полза на
въззивника за изграждане на сграда, срещу поето от последния задължение да
изпълни общите й части и изрично посочени по сключения между страните договор
обекти в определена степен на завършеност. За да се гарантира качественото
изпълнение на работата, въззивникът е учредил договорна ипотека, но по негова
изрична молба същата е заличена, за да бъдат извършени разпореждания с част от
имотите, преди окончателното довършване на сградата. След получаване на
разрешението за ползване, въззиваемият търговец е установил множество
некачествено изпълнени СМР, грешки и пропуски, проявили се в периода на гаранционните срокове по Наредба № 2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите на Република България…. Въпреки
опитите да се свърже с въззивника, дефектите не са отстранени и това е наложило
възложителят да отстрани част от тях – спешните, за своя сметка. При изложеното
претендира заплащане на сумата от 10540лв., необходима за отстраняване на
некачествено и неточно изпълнените работи, като от същата сума 1500лв. вече са
заплатени за извършване на спешни
ремонти. Претендира законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото. Ангажира
доказателства.
С допълнителна молба вх.№
207/03.01.2019г. на БРС – стр.46, е уточнено, че работата е приета от
въззиваемия, когато е получено разрешение за ползване на сградата на
25.09.2015г. С други допълнителни молби е изменен размерът на иска с правно
основание чл.163 ЗУТ.
Искът е оспорен от „А и Х БИЛД“ ООД в
депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор. На първо място
въззивникът-ответник твърди недопустимост на предявения иск, като предявен, без
да е уточнено дали исковете му са кумулативно или евентуално съединени, а на
следващо – поради липса на материално-правна легитимация по отношение на
оплакванията, свързани с общите части. Твърди, че собственици на общите части
са етажните собственици и въззиваемият не може да претендира вреди от тяхно
име. Оспорва възникналите дефекти: свързаните с гаража – под, стена на рампа,
наклон на бетонова настилка, настилка пред гаражната врата – понеже те са били
извършени от други търговци, преди да приеме възложената работа и неговото
единствено задължение по н.акт е било поставяне на гаражна врата „Хьорман“ и да
монтира осветление, което е изпълнено; относно ателие № 4 на 5-ти етаж - поради
липса на доказателства за вреди; относно апартамент № 7 на 4-ти етаж – поради
липса на доказателства, а и на собственост от страна на въззиваемото дружество.
Заявява, че първоначално сградата е проектирана за хотел, впоследствие
предназначението й е променено, но дълго време не е завършена. Твърди, че е
поел работата от един междинен етап, когато тя вече е била частично изпълнена и
е довършил работата, но обстоятелството, че 13 години е стояла недовършена и
изложена на метеорологичните условия, е дало отражение.
На следващо място е въвел възражение за
прихващане със сумата от 2 380лв. без ДДС и 2 856лв. с ДДС, дължима
като разлика между сумата от 309 500лв. без ДДС, представляваща възнаграждение
за довършване на сградата, съгласно договора по цитирания н.а. и стойността на
отстъпеното право на строеж. Заявява, че падежът й е настъпил на 28.03.2013г. и
от същата дата се дължи и лихва за забава за периода 30.03.2013г. –
05.04.2019г. в общ размер от 1745.57лв. Ангажира доказателства, моли за
присъждане на разноски.
Предявени са искове с правно основание
чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. с чл.20, ал.4 НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и
чл.61, ал.2 ЗЗД. Исковете са допустими, като предявени по предвидена от закона
възможност за съдебна защита, от легитимирано лице и в гаранционния срок по
цитираната Наредба.
Въпросът относно материално-правната легитимация – въведеното
защитно твърдение от въззивника, че искът е предявен от материално-правно
нелегитимиран ищец, е въпрос по основателността на иска и не води до порок като
недопустимост. Освен това съдът отбелязва, че искът се основава на твърдения за
некачествено изпълнени СМР, като недостатъците на възложената работа са се
проявили в срока на гаранционната отговорност по цитираната по-горе Наредба. При
това положение възложителят има възможност за избор по какъв ред да предяви
претенциите си – дали по реда на ЗУТ, вр. с Наредба № 2 от 31.07.2003г…. или по
реда на чл.265 ЗЗД и изложението на фактите и позоваването на текстове от
Наредбата в обстоятелствената част от исковата молба сочи кой ред на защита е
възприел настоящият ищец - Решение № 538 от 23.05.2006 г. на ВКС по т. д. №
23/2006 г., II о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова. В конкретния случай
ЗУЕС не е приложим закон, понеже той касае управление на общите части в сгради
с етажна собственост и евентуални спорове, възникнали в същата връзка.
Видно от изложението на исковата молба и
отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.13 и
сл. по делото договор, извършен с н.а. за учредяване на право на строеж срещу
задължение за построяване на сграда и прехвърляне на самостоятелни обекти, № *,
т.**, дело № * от *. на нотариус Б.Кирова, гр.Бургас. С договора „Имобилиа“
ЕООД учредява на „А и Х Билд“ ООД право на строеж върху ПИ с идентификатор
07079.620.164 по КККР на гр.Бургас, с площ от 256кв.м. с административен адрес:
гр.Бургас, ул.“Места“ № 46, срещу задължение на преобретателя да доизгради със
собствени средства, труд и материали сградата в имота и самостоятелните обекти
в нея в съответствие с одобрения инвестиционен проект, до степен на
завършеност, описана в н.акт. Към датата на договора сградата е на кота
+14.20м. и следва да бъде достроена до кота +21.65м., с предвидено застрояване
от пет етажа и терасовидно подпокривно пространство, със смесено предназначение
на сградата, по одобрен инвестиционен проект от 23.10.2012г. на Община Бургас, при степен на завършеност и
условия – съгласно описаното по н.акт., като срещу посоченото задължение за
строителство, изпълнителят ще получи описаните по т.1 – т.15 по н.акт СОС.
Видно от същия н.а., стойността на
правото на строеж и средната пазарна
стойност на извършеното строителство от 2001г. са оценени от страните на
307 120лв. без ДДС, която сума е дължима от въззивника на „Имобилиа“
ЕООД. От своя страна „Имобилиа“ ЕООД се
е задължило да заплати на „А и Х Билд“ ООД сумата от 309 500лв. без ДДС,
представляваща цена на средната строителна стойност, необходима за изграждане
на недвижимите имоти. Двете суми страните са приели за дължими в деня на
сключване на нотариалния акт – 28.03.2013г. и са се съгласили насрещните им
престации да се погасят чрез прихващане. Така, в полза на въззивника „А и Х
Билд“ е останала дължима сума в размер на 2 380лв. без ДДС, определена по
размер и приета за дължима към датата на сключване на договора – т.е. ликвидна
и изискуема.
Безспорно е, че се касае за сграда,
чийто първоначален проект е одобрен през 1999г. и към 2001г. строителството е
започнало. Това се установява от показанията и на св.С – проектант на сградата.
Същият свидетел е заявил, че през 2001г. сградата е била изпълнена до първи етаж
включително – сутерен, партер и първи етаж, след което е променено
предназначението й и е изготвен нов проект – за хотел, като до 2002г.
строителните дейности са вървели регулярно. Към 2001г. рампата към гаража не е
била изпълнена изцяло, а до 1/3. Тя е започвала като прав участък, последван от
завой към помещението на гаража. Била е излята бетоновата плоча , след това
бетоновата настилка за гаража, но връзката между двете е липсвала. До 2010г. –
2011г. сградата е стояла без покрив, с частично изпълнени преградни и ограждащи
стени от итонг, без замазки и ел.инсталации. Видно от приложената Служебна
бележка на Община Бургас от 15.03.2013г. – стр.67 по гр.д.№ 9109/18г. БРС, към
датата на създаване на документа сградата е изградена в груб строеж до кота +14.20м. и съгласно одобрен проект за
преработка на строителството от 23.10.2012г., влязъл в сила на 13.11.2012г., се
е предвиждало изграждане на сграда със смесено предназначение до кота +21.65м.
Не се спори между страните, че обектът е
довършен от въззивника и с Разрешение № СТ-05-1624/25.09.2015г. на ДНСК София,
при МРРБ, след като е установена годността на строежа за ползване, е разрешено
ползването на сграда със смесено предназначение с идентификатор
07079.620.164.1, сутерен с 11 бр. складови помещения и подземен гараж, партер с
1 магазин, аптека, пет етажа и два терасовидни етажа с общо 4 бр. офиса, 11
апартамента и 9 бр. ателиета. Установено е, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти и разрешения за строеж, описани в приложения
документ.
От събраните гласни доказателства и
извършени две СТЕ по делото се установява, че в първите месеци на 2018г. са
установени течове в част от помещенията, влага по тавани, отлепване на
мазилката на тавана на апартамента на ет.4, фуга между изолацията на сградата и
ламаринената обшивка на покрива и др. Всички установени вреди са детайлно
описани в решението на БРС и настоящият съд няма да ги преповтаря.
От показанията на св.М – бригадир при
въззивния търговец, се установява, че бригадата е извършила грубия строеж до
последния, седми етаж, отстранила е съществуващата зидария от итонг, понеже
вече е била негодна, измазали са и са направили покрива. За хидроизолацията са
взели хора – вероятно има предвид външни изпълнители, които са я поставили. На
бордовете, улуците, комините е сложена обшивка от ламарина, рампата към гаража
е довършена, с изключение на завоя, като подът е залят два пъти с циментова
замазка.
По делото са извършени две СТЕ, които са
дали приблизително аналогична стойност на необходимите ремонти дейности, нужни
за отстраняване на констатираните дефекти, като втората СТЕ, изготвена от в.л.
Т.Чанкинова, е по-семпла и е отразила констатациите в по-едър план, както и
необходимите СМР за отстраняването им. Разликата в крайните суми по двете
експертни заключения се дължи на обстоятелството, че в.л.Чанкинова е дала
заключение за ремонтни работи, без ремонта на покрива. При разпита й в с.з. на
23.01.20г. тя е заявила, че ремонтът на покрива без ДДС за труд и без печалба
би възлязъл на 2560лв.
При това положение съдът, като кредитира
заключенията и на двете вещи лица, основава изводите си на това на
в.л.Кехайова, защото то е по-подробно, детайлно, обстоятелствено и обосновано.
Като краен извод за причините за
констатираните вреди в процесната сграда, е посочено некачествено извършени
довършителни СМР, с материали от по-нисък клас, при неспазване на съответните
рецептури за приготвяне на строителните смеси. Затова искът с правно основание
чл.163 ЗУТ е доказан и основателен.
При така описаното следва да бъде
обсъдено въведеното с отговора срещу исковата молба възражение относно
частичното извършване на СМР от друг изпълнител и вредата от неблагоприятните
метеорологични условия върху сградата в периода 2002г. – 2013г. Настоящият
състав приема възражението за неоснователно, защото в н.акт ясно е записано и
въззивникът е поел задължение да доизгради сградата в съответствие с одобрените
архитектурни проекти – т.5 , във вида, описан по същия договор, с качествени
материали и като се спазват всички действащи БДС и всички нормативни актове –
т.7, а при установени недостатъци и дефекти в гаранционния срок, е следвало да
се ангажира, като ги отстрани за своя сметка – т.ХII.
Видно от експертизата, дефектите не са в
резултат от конструктивни изменения на сградата и продължителния период, в
който е стояла недовършена и непокрита, а от начина на полагане на съответните
материали и тяхното качество, както и от някои пропуски – напр.при полагането
на улуци, обшивка по бордовете, покрива и т.н. Що се отнася до рампата –
обстоятелството, че е била започната и частично изградена от друг строител, не
освобождава въззивника от задължението да я довърши качествено, доколкото в
н.акт се съдържа клауза за довършване на неизградената част от обекта. Ето защо
възражението не го освобождава от отговорност.
Тук следва да бъде разгледано въведеното
от въззивника възражение за прихващане със сумата от 2 380лв. без ДДС, останала
дължима в полза на въззивника, след извършеното от страните извънсъдебно
прихващане, описано по н.акт. Въззивникът твърди, че сумата е дължима, ведно с
лихвата за забава за периода от 30.03.2013г. до 05.04.2019г., а въззиваемият
въвежда възражение за изтекла давност.
По този повод съдът приема следното:
както настоящият състав прие по-горе, при подписване на договора по н.а. за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда и
прехвърляне на самостоятелни обекти, № 158, т.I, рег.№ 1783, дело № 144 от
28.03.2013г. на нотариус Б.Кирова, гр.Бургас, е ясно описано какви суми
страните са приели, че дължат една на друга, както и че са дължими към датата
на договора. Описано е и извършено прихващане между двете вземания, като по
правилото на чл.104 ЗЗД: „Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши“.
Следва извод, че остатъкът от 2 380лв. без ДДС е останал дължим, като към
завеждане на делото – 10.12.2018г., 5-годишният давностен срок за вземането е
изтекъл.
Въпреки това настоящият състав зачете приложимостта
на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД: „Прихващането се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането
на давността“ и приема, че тя е приложима. За да бъде извършено прихващане по
правилата на чл.103 и сл ЗЗД, трябва да се налице няколко условия. Първото от
тях е задължението на прихващащия – въззивника, да е възникнало преди
погасяване на вземането му. От събраните доказателства – показанията на св.И,
отстранил част от повредите, става ясно, че те са се проявили в първите месеци
на 2018г., понеже той е извършвал неотложния ремонт през м.февруари, 2018г. С
възникване на вредите възниква и правото на изправната страна да търси тяхната
обезвреда, като това е станало в рамките на 5-годишния давностен срок, който е
изтекъл на 28.03.2018г.
Налице са и останалите условия за
извършване на прихващане – две насрещни
вземания, еднородни (в пари), вземането на страната, която извършва прихващането
(активното вземане) е било ликвидно и изискуемо, задължението на въззивника –
пасивното вземане, е било изпълняемо, при приложение на изключението за
неговата ликвидност, а именно: да бъде извършено съдебно прихващане с
неликвидното вземане на „Имобилиа“ ЕООД, чийто размер да бъде установен по
съдебен ред.
С
оглед изложеното, искът на „Имобилиа“ ЕООД следва да бъде частично отхвърлен,
поради извършено съдебно прихващане със сумата от 2380лв. без ДДС и 2 856лв. с
ДДС.
Що се отнася до прихващането с
претендираната от въззивника сума на лихвата за забава върху горната главница
за периода 30.03.2013г. – 05.04.2019г. в общ размер от 1745.57лв., съдът приема
следното: вземането на „А и Х Билд“ ООД за главницата е посочено по н.акт като
размер и страните са се съгласили, че към датата на подписване на договора по
н.акт сумата е дължима. Не е посочено, обаче, кога въззиваемият следва да
изпълни задължението си да я възстанови в полза на въззивника. Ето защо, макар и да е била
ликвидна и изискуема, длъжникът по вземането изпада в забава след покана от
кредитора си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Данни за отправена покана липсват и по тази
причина не може да се счете, че „Имобилиа“ ЕООД е изпаднало в забава и следва
да понесе последиците от забавено изпълнение.
По отношение на въведеното ново
възражение за прихващане от страна на „А и Х Билд“ ООД в настоящата инстанция
за сумата от 159.02лв. – разноски по първоинстанционното производство, същото
не следва да бъде уважено, доколкото в закона – чл.81 ГПК, е
посочено, че „Във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“.
При събраните писмени и гласни
доказателства – св.показания на св.Иванов и извършената СИЕ от в.л. Г.Генов,
настоящият състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД
също се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е приел
и БРС.
С оглед всичко така изложено, следва
решение в горния смисъл.
Относно разноските: пред БРС искът е
уважен за сумата от 13 404.58лв., включваща сумата от 2000лв. за
извършения спешен ремонт, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба, на 10.12.2018 година до окончателното й
плащане, а след настоящото решение дължимата на въззиваемия обща сума ще
възлезе на 10 548.58лв., след извършено прихващане.
Така, за първата инстанция на
въззиваемия ще се дължи сумата от 1381.38лв., а на въззивника – 619.58лв.
За настоящата инстанция в полза на
въззивника се дължи сумата от 44.74лв., а в полза на въззиваемия: 786.94лв.
Водим
от всичко описано и направените правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 932/13.03.20г. по гр.д.№ 9109/18г. по описа на БРС, в частта, с която „А и X БИЛД“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Б, бул. „*“
№69, ет.1, ап.1, представлявано от управителя И Х А, е осъдено да заплати на
„ИМОБИЛИА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б,
ул. „*“ *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Д Ж М, чрез пълномощника си
Й Д С, сумата над 10 548.58лв., до 13 404.58лв., представляваща
обща стойност на строително монтажни работи с ДДС, които следва да бъдат
извършени за възстановяване на некачествено изпълнени СМР по договор, сключен с
н.а. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда
и прехвърляне на самостоятелни обекти ***, дело № *от * година на нотариус Бинка
Кирова, гр.Бургас, като част от тази в размер от 2 000лв. вече е платена
на трето лице за извършване на неотложни строително ремонтни работи, както и
в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 2856лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба на 10.12.2018г. до окончателното
й плащане, както и сумата над 1381.38лв. до присъдения размер от 1755,38лв.,
представляваща разноски пред първата инстанция, направени по водене на делото,
съответна на уважената част от исковете. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИМОБИЛИА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „*“
*, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Д Ж М, чрез пълномощника си Й Д С
против „А и X БИЛД“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Б, бул. „*“ №*, ет.*, ап.*, представлявано от управителя И Х А,
иск за заплащане на сумата от 2 856лв. с ДДС, представляващи обща
стойност на СМР с ДДС, които следва да бъдат извършени за възстановяване на
некачествено изпълнени СМР по договор, сключен с н.а. за учредяване на право на
строеж срещу задължение за построяване на сграда и прехвърляне на самостоятелни
обекти № 158, том *, per. № *, дело № * от * година на нотариус Бинка Кирова,
гр.Бургас, поради погасяването му чрез извършено ПРИХВАЩАНЕ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 932/13.03.20г. по
гр.д.№ 9109/18г. по описа на БРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „А и X БИЛД“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Б, бул. „* *“ №*, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя И Х А, да заплати на „ИМОБИЛИА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Б, ул. „*“ *, ет.*, ап.*, представлявано
от управителя Д Ж М, чрез пълномощника си Йордан Димитров Стаматов направените
в настоящата инстанция разноски в размер на 786.94лв.
ОСЪЖДА „ИМОБИЛИА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Б, ул. „*“ *, ет.*, ап.4, представлявано от
управителя Д Ж М да заплати на „А и X БИЛД“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Б, бул. „*“ №*, ет.*, ап.*, представлявано
от управителя И Х А направените за настоящата инстанция разноски в размер на 44.74лв., както и 460.56лв. допълнително
разноски за първата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: