№ 568
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203408 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на * Г. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-001820/23.06.2021
г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, без да се сочат конкретни доводи за порочност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че процесното ремарке е категория
„О1“, поради което и за него е съществувало задължение за сключване на „Гражданска
отговорност“. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП“, надлежно
призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
застъпва позиция за неоснователност на жалбата, поради което и се пледира за цялостно
потвърждаване на НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата е подадена в
1
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената
разписка (л.4) НП е връчено на жалбоподателя на 05.07.2021 г., а жалбата е депозирана на
09.07.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 23.05.2021 г. около 17.49 часа в гр. Бургас по ул. „Проф. Яким Якимов“ в посока
към пътен възел „Запад“ жалбоподателят Г. управлявал МПС – товарен автомобил „Воксхол
Мовано“ с рег. № *, към който било прикачено ремарке „Лунар Делта 500 2“ с рег. № *
негова собственост. По същото време свидетелят Х.Х. – мл. автоконтрольор при Сектор
„ПП“-Бургас - бил на работа и решил да извърши проверка на автомобила и ремаркето.
Спрял ги, като в хода на проверката констатирал, че водачът Г. не представя полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на ремаркето, което
свидетелят оприличил на „каравана“. С оглед горното св. Х. на място съставил на водача
АУАН с бл. № 933688, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.
В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 23.06.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН, поради което и наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
2
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните
лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество
несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че той е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ
наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно
постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на
ОДМВР-Бургас – началниците на групи в Сектор „ПП“ са оправомощени да издават
наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай деянието, за което е санкциониран
Г., е несъставомерно, поради което и НП следва да се отмени изцяло.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ на физическо лице по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. Същевременно
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че - договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение.
Посочените правни норми, които административнонаказващият орган счита, че са
нарушени изискват на първо място за съответния субект да е налице задължение да сключи
застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това – да не го направи, т.е. на първо
място следва да се установи, че МПС, за което се твърди, че е необходимо да се сключи
застраховка, действително попада в предметния обхват на КЗ. В тази връзка в чл. 481, ал. 1
КЗ е предвидено, че за целите на задължителното застраховане по тази глава моторно
превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен
двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За
моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за
движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата. Същевременно обаче в ал. 2,
3
т. 3 на същата разпоредба изрично е предвидено, че за целите на задължителното
застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства: ремаркета
категория О1. В случая, видно от представеното копие от талон за регистрация на ремарке
(л. 20) безспорно се установява, че ремарке „Лунар Делта 500 2“ с рег. № * е от категория
„О1“, поради което и за него изначално не се дължи сключването на застраховка
„Гражданска отговорност“. По делото няма ангажирани доказателства или поне твърдения,
от които да може да се направи извод, че е допусната грешка при регистрацията на
ремаркето или че в последствие конструкцията му незаконосъобразно е била променена.
Щом такива доказателства не са ангажирани, то и съдът е длъжен да приеме, че в случая
ремаркето е от категория „О1“, така както е било отбелязано при регистрацията му,
независимо от субективните интерпретации на актосъставителя, че в действителност се
касае за „каравана“. Както вече стана дума за ремаркетата категория „О1“ не съществува
задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ поради което и с
несключването на такава Г. не е извършил нарушение по КЗ.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай деянието на
жалбоподателя е несъставомерно, поради което и издаденото срещу него НП следва да се
отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е бил защитаван от адвокат, който е поискал
присъждането им. Видно от приложения на л. 19 договор за правна защита - тя е била
предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. – безплатно на роднини, близки или на
друг юрист. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв - в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая
съгласно разпоредбата на чл. чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер
на 300 лв., поради което и ОДМВР – Бургас следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300
лева на адв. Стефанов – БАК.
4
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-001820/23.06.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ на * Г. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: ********* да заплати на
адв. * – БАК с личен № ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5