Решение по дело №34740/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8150
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 8 септември 2022 г.)
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110134740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8150
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично засед.-е на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВ.-НА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВ.-НА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело
№ 20211110134740 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основ.-е чл.
31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищците СП. АНДР. ДР., ЕГН: ********** и ВЛ. АНДР.
ДР., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието на своята майка – Н. П. В.,
твърдят, че заедно с ответницата АН. АНГ. П., ЕГН: ********** са съсобственици на
следния имот: самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда с подземни гаражи и
офис-център, в гр. С......, представляващ апартамент ..., находящ се на втори етаж, вх. Б
на сградата, състоящ се от: спалня, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения; със
застроена площ от 73,88 кв.м., при гр.-ци: ап. 8 от вход „Б“; асансьор, двор, ап. 6 от
вход „Б“ и коридор; заедно с принадлежащото му избено помещение №12 от вх. „В“ с
площ от 4,32 кв.м., при гр.-ци: коридор, мазе №13 от вх. „В“, калкан и мазе №11 от вх.
„В“; заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
припадащите се части от правото на строеж върху урегилир.-я поземлен имот, върху
който е построена сградата, представляващ УПИ IX – 411, 412, 415, 416, 417 от кв. 52
по плана на гр. ......, целият с площ от 1950 кв.м., при гр.-ци: ул. Димитър Манов, УПИ
I-405,406, УПИ IV-407, УПИ VII – 410, УПИ VIII-413,414,418,419 и УПИ II, при квоти:
по ¼ идеална част от правото на собственост за всеки от ищците и ½ идеална част от
правото на собственост за ответницата.
Ищците твърдят, че имотът се ползвал само от ответницата, като те нямали
1
достъп до него. Поради това през 2016 г. изпратили Нотариална покана, рег. №
12683, том IVБ, №006 от 16.08.2016 г. на нотариус ......, връчена на ответницата на
17.08.2016 г., с която я пок.-ли да започне да им заплаща обезщетение за лишаване от
ползването на притежав.-те от тях идеални части от имота в размер на 260 лв. общо за
двамата ищци. Твърдят, че до момента на завежане на исковата молба ответницата не
била извършвала никакви плащ.-я по посочените в нотариалната покана банкови
сметки, поради което молят съда да осъди ответницата да заплати ищците сумата от
общо 14 820 лв. за лишаване от ползването на процесния имот за периода 15.09.2016 –
15.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и да им заплати сумата от 1387 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за периода 15.07.2018 – 15.06.2021 г. Посочените суми се
претендират разделно – по ½ за всеки от ищците. Претендират разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Признава наличието на съсобственост
върху процесния имот, както и обстоятелство, че ползва сама целия имот. Поддържа,
че е невярно твърдението на ищците, че последните нямали достъп до процесния имот,
както и че никога не била препятствала достъпа им до имота. Твърди, че до
предявяването на иска ищците никога не били изразявали жел.-е да ползват процесния
имот, поради което не било налице лишаване от ползване. В изпратената от ищците
нотариална покана също липсвало изразено искане да ползват имота. Претендира
разноски.

След преценка доводите на стр.-те и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа
страна:

По делото е представен нотариален акт №131, т. XXII, д. №4273/96 г. за право на
собственост върху недвижим имот, представляващо дворно място, придобит по
давност от .... Д..
По делото е представен нотариален акт №69, т. LLXLIV, д. №28444/96 г. за
учредяване право на строеж срещу задължение на построяване на жилища в полза на
няколко лица, сред които и .... Д..
По делото е представен нотариален акт №48, т. II, д. №231/2009 г. за покупко-
продажба на ½ идеална част от процесния имот, от който е видно, че ответницата А.П.
е закупила от .... Д. ½ идеална част от процесното жилище.
Представено е удостоверение за наследници изх. №542/28.03.2016 г. на .... Д., от
което е видно, че ищците са негови наследници по закон /по заместване на починалия
2
му син Андрей Владимиров Д./.
Представено е удостоверение за наследници изх. №001622/25.10.2007 г. на . Д.
Представена е нотариална покана рег. №12683, том IVБ, №006 от 16.08.2016 г.
на нотариус Благоева, получена от ответницата П. на 17.08.2016 г.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение се установява, че средният пазарен наем на процесния имот за исковия
период е в размер на 16670.71 лв. за 1/2 ид.ч. от имота.
Разпит.- по делото са свидетелите ..... и свидетелят .....
Свидетелката В. твърди, че през годините разговаряла с майката на ищците
многократно за апартамента, до който .. нямала достъп, нямала и отношения с жената,
която живеела в него. Не знае на .., майката на ищците, да са й предлагали да го ползва,
а за ключ- „абсурд“.
Разпит.-ят свидетел ...... твърди, че знаел, че процесният апартамент е на тъща
му .-, но наскоро разбрал, че ищците имат претенции към същия. Потвърждава, че се
ползва от .-.

Софийски районен съд, като прецени доводите на стр.-те и събр.-те по
делото доказателства, намира от правна страна следното:

Всеки съсобственик има право, съгл. чл. 31, ал. 1 от ЗС, да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Възможни са обаче случаи, при
които общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а
другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
съобразно правата си по чл. 31, ал. 1 от ЗС. За тези случаи законът (чл. 31, ал. 2 от ЗС)
предвижда, че когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,
последният дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня
на писменото поискване. Под „лично ползване” се разбира служенето с вещта за
задоволяване на личните на съсобственика и на семейството му нужди.
За уважаване на претенция при тази правна квалификация следва ищците да
докажат наличието на следните обстоятелства: че вещта е съсобствена при посочените
в исковата молба квоти, че ответницата е ползвала имота през процесния период, респ.
ищцата е лишена от правото си да го ползва, както и че до ответницата е отправена
покана за заплащане на обезщетение, както и размера на претендираното обезщетение.
На първо място следва да се отбележи, че не се оспорва, а и от представените
доказателства-нотариални актове и удостоверение за наследници, се установява
3
съсобственост на стр.-те при твърдените равни квоти върху опис.-я в исковата молба
недвижим имот.
Така съдът намира, че е доказана първата необходима предпоставка за
уважаване на предявения иск.
С протоколно определение от 11.03.2022 г. съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че ответницата е ползвала процесния имот през процесния период.
Не се оспорва и обстоятелството, и същото се доказа от представените по
делото писмени доказателства, в частност представена покана ведно с обратна
разписка, че на 17.08.2016 г. на ответницата е връчена покана от ищеца за изплащане
на обезщетение за ползване на процесния апартамент.
По делото не се представят доказателства от страна на ответницата за изплащане
на обезщетение за процесния период.
Съдът не споделя тезата на ответника, че ищците не са били лишени от
възможността да ползват имота. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяването само от единия
съсобственик ползване на цялата вещ, т.е. обективния факт на ползването, без да е
необходимо неползващият съсобственик да поиска изрично реално да я ползва и да
доказва, че не е допуснат до вещта. Вземането по чл. 31, ал.2 представлява средството
за компенсиране на единия съсобственик, неползващ принадлежащата му вещ, за
настъпилото разместване на блага в имуществените сфери на съсобствениците,
дължащо се на факта на ползване на общата вещ само от единия от тях. Ползващият
вещта съсобственик би могъл да се освободи от заплащане на това задължение само
ако докаже, че е предоставил реално вещта за ползване на другия съсобственик, а
последният е отказал изрично да я приеме. Доказателства в тази насока за процесния
период не бяха ангажир.-.
Отделно от това обаче следва да се посочи и следното: от свидетелските показ.-я
на свидетелката В. се установява, че ищците не са имали никакъв достъп до процесния
апартамент през процесния период.
При горните изводи съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи
както е поискана за периода 15.09.2016 г. до 15.06.2021 г. за сумата в размер на
16670.71 лв., съгласно заключението по допуснатата експертиза, което съдът
кредитира изцяло.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на
акцесорната такава или за посочения период 16.07.2018 г. до 15.06.2021 г. дължимата
лихва за забава е в размер на 4936.39 лв., изчислена с компютърна програма. Ищците
са поискали по-малко 1387 лв., поради което претенцията им следва да се уважи
изцяло.
4

По разноските.
С оглед изхода на спора и на основ.-е чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да
бъдат присъдени и направените разноски за исковото производство в размер 2022.31
лв.

При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АН. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ........ да заплати на СП.
АНДР. ДР., ЕГН ********** и ВЛ. АНДР. ДР., ЕГН **********, чрез майка Н. П. В.,
ЕГН **********, всички с адрес: ...... на основ.-е чл. 31, ал. 2 ЗС, по ½ от сумата
16670.71 лв., или на всеки по 8335.36 лв., обезщетение за ползване на ½ от имот,
находящ се на адрес: гр. С......, ... за периода 15.09.2016 г. до 15.06.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА АН. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на СП. АНДР.
ДР., ЕГН ********** и ВЛ. АНДР. ДР., ЕГН **********, чрез майка Н. П. В., ЕГН
**********, всички с адрес: ...... на основ.-е чл. 86 ЗЗД по ½ от сумата 1387 лв., или
на всеки по 693.50 лв., обезщетение за забава за периода от 16.07.2018 г. до
15.06.2021 г.
ОСЪЖДА АН. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на СП.
АНДР. ДР., ЕГН ********** и ВЛ. АНДР. ДР., ЕГН **********, чрез майка Н. П. В.,
ЕГН **********, всички с адрес: ........ на основ.-е чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2022.31
лв., представляваща разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5