РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Белоградчик, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Руно-Казанлък“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. К., обл. С. З., ул. "М. С." № ....
представлявано от Д. С. Д. – Изпълнителен директор, депозирана чрез
процесуален представител –адвокат, срещу НП № 2025/14.04.2022 г. на
Директора на дирекция „Дунавски район“, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв., на основание чл.200
ал.1 т.43 от Закона за Водите, за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от
същия закон.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Излага се, че
жалбоподателят не е осъществил състава на вменяваното му нарушение – от
цялостното съоръжение „водохващане Неин свинарник“, на р. Бърза се е
осъществявало подаване на минималното водно количество, съгласно
1
условието по Разрешителното за водовземане, а проверката неправилно е
отчела количество, по-ниско, подавано от /след/ една част само на това
съоръжение – новоизградения рибен проход, освен това имало и неяснота в
обвинението – при така описаното в АУАН и НП нарушение, не ставало
достатъчно ясно какво е то. Твърди се и допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на НП – АНО не бил обсъдил писмените възражения,
направени от нарушителя. Също така се навежда и довод за неправилно
определяне на приложимата санкционна норма – цифровата квалификация на
състава на деянието е неправилна според жалбоподателя. Прави се и искане
за присъждане на направени по делото разноски, вкл. и адвокатско
възнаграждение. В с.з. се явява упълномощен представител на
жалбоподателя, който поддържа жалбата ,а в пледоарията си също твърди, че
фактическата обстановка по случая не е изяснена изцяло от АНО,
представител на наказаното ЮЛ не е присъствал при извършени замервания,
и не е подписал КП като „присъствал „ на такива“, не било ясно какви
измервания са направени и с какви уреди – технически изправни ли са били.
Алтернативно се иска, определяне на санкция в минимален размер, при
приемане от съда за доказано приписаното нарушение. Представя се и списък
с направени разноски, като се иска отново присъждането им.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват в с.з. от
упълномощено лице – служител, с юридическо образование, който поддържа
изцяло писменото становище по казуса на АНО, отразено в придружителното
до съда писмо на админ. нак. преписка. В него АНО е изразил мнение, че
жалбата е неоснователна, НП следва да се потвърди, тъй като нарушението е
доказано, ясно описано, правилно квалифицирано, не са допуснати и
процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на
постановлението. Представителят в с.з. на наказващия орган намира, че
следва да се кредитират показанията на свид. Н., Б. и Ц.. Търси се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а при отмяна на НП – се прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя, и се иска
намаляването на заявения им размер .
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
2
На 17.04.2004 г. жалбоподателят «Руно-Казанлък» АД гр. Кзанлък,
получило Разрешително № 100405 от същата дата , на Директора на БД“ДР“-
Плевен, за „водоползване“ по смисъла на Закона за водите, на воден обект
река Лом, преминаваща през с. Г. Л., общ. Ч., обл. В., с цел производство на
ел. енергия в конкретен обект – ВЕЦ „Китка“ и посредством него, намиращ се
в землището на с. Г. Л., общ. Ч., обл. В..
Съгласно един от елементите на Разрешителното : „Условия на
водоползването“, т.2, ползвателят следвало да осигурява целогодишно след
всяко водохващане / които били общо 11 бр., разположени на 5 бр.
водоизточници/ водно количество, равно на 10 % от средното многогодишно
водно количество.
Цитираното Разрешително било със срок на действие 10 години – до
17.05.2014 г. С Решение № 1302/24.04.2014 г. на Директора на БД“ДР“-
Плевен, срокът на действие на Разрешително за водоползване на
повърхностен воден обект № 100405/17.05.2004 г. бил продължен до
18.05.2024 г., а във вр. с §146 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, разрешителното
било приведено в съответствие с някои нови изисквания на закона.
Включително в т.2 от Условията, при които е разрешено водоползването :
към ползвателя било въведено задължение за осигуряване , целогодишно,
подаването на минимално водно количество след водохващанията - на общо
пет места, и конкретно - това на р. Бърза / Равна/ – в обем от 40 л./ сек., тъй
като това е необходимото количество за нормалното функциониране на
екосистемите в реките.
На 16.02.2022 г. в Басейнова Дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен,
към МОСВ / и редица други институции/, бил получен Сигнал от НПО –
„Сдружение Балканка“ относно нередности във връзка с водовземане от ВЕЦ-
ли – ненадлежна документация, изискуема от ЗВ и с осигуряване нормалното
функциониране на екосистеми в реките на страната. В сигнала се сочел като
частен случай и такъв на ВЕЦ „Китка“ на р. Лом.
По повод сигнала, от страна на БД „ДР“ -Плевен било решено
извършването на проверка на дейността на получилия правото на
водоползване при водохващането на „Неин свинарник“ към обекта ВЕЦ
„Китка“ на р. Бърза, в землището на с. Г. Л., общ. Ч., обл. В..
На 22.02.2022 г., представител на БД “Дунавски район”, свид. Н. Н. и С.
3
Б. – гл. експерти, в присъствието на Ст. Ц. – служител на Община Чупрене и
А. А. – служител на „Руно Казанлък“ ЕАД при ВЕЦ „Китка“, извършили
проверка на водохващането „Неин свинарник“ на р. Бърза / Равна/, към
изравнителния басейн „Китка“ – за водовземане към ВЕЦ „Китка“. Първо
огледали водния басейн на реката, констатирали , че протича вода в
количество около средното, типично за годишното време. Видели още, че
след водохващането, се изпуска водно количество в реката през направения
„Рибен проход“. Той бил изграден не както следвало по документи във вида
на канал, а посредством тръба с диаметър ф400, дълга ок.1,5-2 м. В тръбата,
под решетката на водохващането, видели и прорез , в който имало поставена
метална пластина, тип „савак“, чрез която можело да се регулира водното
количество, протичащо през тръбата /прохода/. Началото на рибния проход
било потопено във вода, но в края на прохода, в реката се изливало
количество вода по-малко от допустимото, указано на водоползвателя.
Всъщност в коритото на прохода, в долния край, нямало поставена табела,
разграфена, която да отчита количеството вода, изтичащо през прохода, след
водохващането. Затова проверяващите служители на БД „ДР“ извършили
свое замерване на това количество изтичаща вода – чрез метода на поплавъка.
Ползвали дръвце за поплавък, чрез който и с помощта на хронометър на
служебен телефонен апарат, изчислили за една секунда колко вода протича
към реката от изхода на прохода. Така сметнали, че това количество е ок.4
л./сек. Съгласно Разрешителното обаче на водоползвателя / след решението за
удължаване срока му и уточняващите параметри от 2014 г./ това количество,
с оглед нормалното функциониране на екосистемите в реката, следвало да
бъде миниум 40 л./сек.
Своите констатации, Н. и Б. отразили в съставения още същият ден КП
№ 3-НН-23/22.02.2022 г., а документа подписали и представителите на
общината – свид. Ц. и на водоползвателя – жалбоподател – А..
Предвид установеното на място – на водохващането „Неин свинарник“,
гл. инспектор Н. преценил, че е налице нарушение по Закона за водите –
чл.48 ал.1. т.11. С изрична писмена покана, Директорът на „Руно-Казанлък“
ЕАД гр. Казанлък, като негов представител, бил поканен да се яви в БД „ДР“-
Плевен на 09.03.2022 г. за съставяне и връчване на АУАН, като алтернативно
се указвало , че може да се яви и друг представител на водоползвателя,
изрично упълномощен от директора. Представител на нарушителя – различен
4
от Директора на ЮЛ, се явил в указаното място и ден – Кр. Рашкова,
представила нот. заверено пълномощно. Така Н. съставил АУАН №
1219/09.03.22 г. Актът е съставен на „Руно-Казанлък“ ЕАД с за нарушение по
чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, на базата и на официален документ –
Констативния протокол за проверки на 22.02.2022 г. и в присъствието на
двама свидетели – С. Б. - такъв на проверката и установяването на самото
нарушение, и друг – също служител на БД „ДР“-Плевен – свидетел само на
съставяне на акта.
Актът бил подписан от представителя на нарушителя и било връчено
копие от него на същия. На 17.03.22 г. били депозирани пред АНО писмени
възражения по акта.
На 14.04.2022 г., въз основа на АУАН № 1219/09.03.2022 г. е издадено
обжалваното НП № 2025/14.04.2022 г. на Директора на Басейнова Дикеркция
«Дунавски район»-Плевен към МОСВ .
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда се
установи по един безспорен начин, че към 22.02.2022 г. – момента на
извършената на водоползвателя «Руно-Казанлък» ЕАД от свид. Н. и Б.
проверка, отразена като резултат в КП № 3-НН-23/22.02.22 г., този ползвател,
като получил разрешение / Разрешително № 100405 от същата дата , на
Директора на БД“ДР“-Плевен, и последващо Решение № № 1302/24.04.2014 г.
на Директора на БД“ДР“-Плевен, /за водоползване при определени условия,
не е спазил същите – т.2 и т.2-1 от конкретните условия по цитираните
документи. С Решението от 24.04.2014 г. , раздел І »Приложение към
Разрешително №100405/17.05.2004 г.», т.2.1 водоползвателят е задължен при
дейността си по водовземането, след водохващането, да осигурява,
целогодишно, подаване на минимално количество вода на р. Бърза /Равна/ от
40 л./сек. Установеното е по-малко от така посоченото количество, и то
значително – само 4 л./сек. оттичаща се /подавана/ вода на изхода на рибния
проход при водохващане «Неин свинарник».
Не се спори, че на бетоновото корито на края - изхода, на рибния
5
проход, не е имало измервателна табела за преминаващото от там количество
вода. Това е мотивирало и проверяващите служители на контролния орган –
БД «ДР» да извършат измерване посредством други механизми. Именно това
измерване се оспорва за надлежно от страна на жалбоподателя. Но свид. Н. и
Б. в с.з. подробно описаха по какъв начин са установили значително малкото
количество вода, подавано след водохващането на «Нейн свинарник» към
реката. Никъде в закона няма изискване по какъв точно механизъм може да се
направи това, нито задължение да се ползват специални уреди за него /
единствено в първоначалното разрешително и последвалото го решение, е
указано задължението за монтиране и ползване на измервателно устройство
относно ползваните води от получателя на водоползването/. Свидетелите са
провели възможното изследване, с налични средства и по начин, технически и
математически житейски допустим. Под страх от наказателна отговорност и
двамата тези свидетели разказаха подробно пред съда как са установили
нередността, сдързана с количеството вода, изтичащо от прохода към реката.
Техните показания, освен идентични по между си, корелират и с думите на
свид. Ц., която съдът не намира за заинтересована по някакъв начин в
даването на определени, неотговарящи на истината показания. Поради което
и няма причина да не приема за правдиви нейните думи. В по-голямата си час
и покаданията на свид. А. съвпадат с тези на свид. Н., Б. и Ц.. Единствено си
проторечат – неговите, на А. показания, относно факта присъствал ли е лично
той на извършеното измерване от Н. и Б. на количеството вода, изтичащо от
рибния проход на водохващането, налюдавано на 22.02.22г. Иначе и този
свидетел не отрече да е подписал самия Констативен портокол, съставен след
проверката веднага и в уверение на установеното при нея. Съдът счита, че
като служител на дружеството-жалбоподател, А. е възможно да проявява
необективност относно някои съществени за спора обстоятелства. В частност,
съдът има предвид точно факта – кога той се е включил, като присъсвие в
проверката на 22.02.22 г. Затова и приема за неотговарящи на истинската
фактическа обстановка показанията на свид. А. за това, че измерването на
водното количество, извършено от свид. Н. и Б., не е станало в негово
присъствие. Напротив, както от думите на последните двама, действително
служители на контролния орган, така и от думите на свид. Цветкова – се
установява обратното – А. А. е бил повикан за извършване на порверката на
водохващането и тя е протекла в негово присъствие. А в проверката, и то,
6
като определящ елемент, е включено и направеното замерване от Н. и Б..
Иначе самият свид. А. потвърди в с.з., че на изхода на рибния проход табела
за измерване не е имало,у поставяла се принзипно отчитаща черта, с боя, но
тя често се самоизтривала, вкл. и към 22.02.22 г. – не е имало налична такава.
Изложеното до тук, мотивира съда да приме за безспорно установени
фактите – наричие на водхващане, наименовано «Нейн свинарник» на р.
Бърза /Равна/, към изравнителен басейн Китка – за ВЕЦ «Китка», с изграден
рибен проход /видът му, въответстващ или не на изискванията - не е предмет
на това дело/, след което водохващане, именно през прохода, не е подавано
нужното минимално количество вода към реката – а именно 40 л./сек.,
залегнало като условие към водоползвателя «Руно-Казанлък» ЕАД.
Подаваното количество е било ок. 4л./сек., с което освен формалното
нарушение на Разрешителното за водоползване/водовземане/ са се
застрашавали екосистемите в реката, респ. нормалното им функциониране.
Съдът не се съгласява с доводите на жалбоподателя – относно
процесуални и материални нарушения, при съставяне на АУАН и издаване ан
НП.
На първо място, намира, че така както е описано нарушението и в двата
акта на контролния орган – АУАН и НП, то е ясно текстово, не липсва
конкретика и за жалбоподателя не е било невъзможно да разбере в какво е
обвинен. Непосочването на механизма за направеното измерване на
количеството вода в текста на обвинението, не води до нарушение правилата
за понясяне ан админ. нак. отговорност. Този въпрос – за механизма е такъв
на доказване от контролния орган и в с.з. това бе сторено – достатъчно
подробни покадания бяха дадени от свид. Н. и Б., които освет това поясниха,
че проверката е започнала при извършване оглед на реката при направеното
съоръжение за водовземане – водохващането като цяло. Водоползвателят е
имал задължението да осигурява целогодишното водоподаване към реката на
определен минимален обем, което не е извършвал към 22.02.2022 г.
В НП, АНО е отразил задължителните като реквизит обстоятелства по
чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН, а именно смекчаващи и отегчаващи отговорността
такива, макар, че в случая е санкционирано ЮЛ, т.е. отговорността е
безвиновна. Отрадено е изрично, че срещу обсъждания от АНО съставен
АУАН е постъпило писмено възражение, което е преценено като
7
неоснователно. Наистина в закона – общият - ЗАНН, няма изискване за
задължително излагане на подробни мотиви защо едно възражение се приема
за основатено или не от накзаващия орган.
За неоснователни в случая настоящият състав намира доводите на
жалбоподателя, че с оглед изложените фактически твърдения в АУАН и НП
неправилно са посочени законовите разпоредби, които наказващият орган е
приложил при определяне на санкцията на нарушителя:
Съдът констатира, че съгласно Закона за водите – чл.200 ал.1 : „Наказва
се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:
т. 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.;
т. 43. (предишна т. 17, изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.,
предишна т. 38 - ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна т. 42
- ДВ, бр. 55 от 2018 г.) за всички останали случаи на нарушаване на забрани
или неизпълнение на задължения по този закон - от 500 до 2000 лв.“
Действително, установеното от контролния орган провинение е
изразено в неспазване на условията на издаденото на водоползвателя
разрешително за водовземане, което може да се приеме за отклонение в
предвидените в този документ клаузи. И санкцията в този случай може да се
определи в границите на т.2 на ал.1 чл.200 от ЗВ. Тази санкция би била в
диапазона 2 000-10 000 лв. Т.е. много по висока във всички случаи от сега
наложената. АНО обаче се е позовал на по-леко наказуема разпоредба от
закона, обща такава – т.43 на ал.1 чл.200 от ЗВ, където предвиденото
наказание е в размер 500-2000 лв. Или дори и максималният размер по тази
обща разпоредба, би бил на долната граница, минималната, на по-тежката
санкционна норма от закона. Съдът намира, че едно ЮЛ, извършило админ.
нарушение или едно виновно ФЛ, не може да се възползва /да черпи права/ от
своето противоправно поведение – за ЮЛ, или от виновното си такова – за
ФЛ, поради пропуск на АНО и при доказано нарушение - да отпадне въобще
отговорността му, ако е приложена по-леко наказуема разпоредба на закона,
макар и неправилно ползвана от АНО. Т.е. не следва да се приема наличие на
8
съществено нарушение , изразено в неправилно определяне на наказанието,
предвид не накърняване по този начин правата на санкционираното лице. В
случая, наложената санкция в размер на 1500 лв. се явява по-благоприятна от
минималната дори по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВодите, и не следва да се отменя
актът – НП, въз основа на който е възложена, респ. следва да се понесе
санкцията. Определянето й пък в размер по-близък до максималния по т.43 е
преценка на наказващия орган, правилно направена, с оглед конкретния
случай – при отчитане на фактите, че пропусканото количество вода през
рибния проход е доста ниско и много под задължителното, умишлено
контролирано чрез допълнително приспособление тип „савак“, също
нерегламентирано поставено от водоползвателя, установено от показанията
на свидетелите, служители на БД“ДР“.
С оглед доказаността на приписаното админ.нарушение, и приетата
липса и на процесуални и материални нарушения при издаването на
наказателното постановление, съдът приема, че същото е законосъобразно и
обосновано, и като такова НП следва да бъде потвърдено.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/ адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител в жалбата –
следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид решението на
съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в тази насока –
да бъде отхвърлено.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на
казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на
същата – служител с юридическо образование /директор на Дирекция/,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати претендираните разноски
от посочения представител /служител с юридическо образование/,
възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно
указаното в чл.63 ал.5 от ЗАНН / ред. от ДВ. Бр.94 от 2019 г., в сила до
23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест
на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование /както е в случая/
, в размер на 80,00 лв. – предвид и размера на наказанието, определено с НП–
9
минимално такова.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2025/ 14.04.2022 г.
на Директора на Басейнова Дирекция „Дунавски район“ Плевен към МОСВ ,
с което е наложена на „Руно - Казанлък“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. К., обл. С. З., ул. "М. С." № ..., представлявано от Д.
С. Д. – Изпълнителен директор, имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.,
на основание чл.200 ал.1 т.43 от Закона за Водите, за извършено нарушение
по чл.48 ал.1 т.11 от същия закон.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на „Руно - Казанлък“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., обл. С. З., ул. "М.
С." № ..., представлявано от Д. С. Д. – Изпълнителен директор, за
присъждане на разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
ОСЪЖДА „Руно - Казанлък“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. К., обл. С. З., ул. "М. С." № ..., представлявано от Д.
С. Д. – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на МОСВ / към което е
Басейнова Дирекция „Дунавски район“ Плевен/, направените по делото
разноски за възнаграждение на представител по делото – служител с
юридическо образование, в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10