Р Е Ш Е Н И Е
№292 13.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седми юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №346 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.171 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ вр. с чл.128 и сл. от АПК,
образувано по жалбата на Д.С.Д. против Заповед №ВП-2407/05.05.2020г на Директор
на служба „Военна полиция“, с която е прекратен договора за военна служба
№4-483/26.05.2010г. на основание изтичане на уговорения срок и чл.146 т.2,
чл.161 т.2, чл.162 т.1а и чл.10 ал.1 т.3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на РБ – с изтичане на уговорения срок и чл.75 т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ и
т.3.1.1 от заповед на министъра на отбраната №ОХ-1252/07.12.2017г. Заповед
№ВП-2407/05.05.202г на Директора на служба „Военна полиция“ е поправена със
Заповед №ВП-2437/07.05.2020г досежно думите „Капитан Д.С.Д. – началник на
Териториална военно полицейска група – Стара Загора в Трети териториален сектор в отдел „Контрол
и охрана“ в Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив се заменят с думите
„Капитан Д.С.Д. – инспектор ІІ степен, оперативен дежурен в сектор „Оперативни
дежурни“ в отдел „Административен“ в Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив.
Капитан Д.С.Д. е подал рапорт на
основание чл. 66 ал.1 т.2 от ППЗОВСРБ да му бъде удължен срока на договора за
военна служба с 10 години, 0 месеца и 0дни, до 26.05.2030г., тъй като изтича на
25.05.2020г. Рапорта е подадена на 11.02.2020г. до Директора на РС „Военна
полиция“ Пловдив, който е оправомощен от Министъра на отбраната по силата на
т.3.1.1 от Заповед №ОХ -1252/07.12.2017г да приема на военна служба, да сключва
договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначава,
преназначава и освобождава от длъжност, да освобождава от военна служба и да
прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от службата до военно
звание „подполковник“ /“капитан ІІ ранг“/ включително. / стр. 39/. Следователно
подаден е до органа по чл. 66 ал.1 т.2 от ППЗОВСРБ. Съгласно чл.66 ал.2 т.1 от
ППЗОВСРБ ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по
рапорта и го изпраща в 3-дневен срок, придружен с кадрова справка и проект на
допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден
ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна
служба. Началника на трети териториален сектор в отдел „Контрол и охрана“ в РС
„Военна полиция“ – Пловдив е дал становище „Съгласен съм“ на 12.02.2020г, а
същото становище е изразено писмено и от главен експерт в отдел „Контрол и
охрана“ в РС „ВП“ – Пловдив на същата дата. Началника на отдел „Контрол и
охрана“ в РС „Военна полиция“ – Пловдив писмено е дал становище „Не съм съгласен“,
а след него несъгласие и изразил и Директора на РС „Военна полиция“ – Пловдив.
Рапорта е заведен в деловодството на Служба „Военна полиция“ – Министерство на
отбраната, както се изисква по чл. 66 ал.2 т.2 от ППЗОВСРБ. Към становището и рапорта
е приложена и кадровата справка на капитан Д.Д., от която е видно, че същият
има висше военно образование – ВВОВУ „ В. Левски“ Велико Търново от 1999г., а в
Българската армия е офицер от 12.08.1999г. Военно звание „Капитан“ има от
01.11.2011г. Изготвено е и допълнително споразумение, подписано от
военнослужещия /стр. 69/, върнато в РС „ВП“ – Пловдив с писмо вх.
№378/09.03.2020г, изпратено от Служба „ВП“ – МО до Директора на РС „ВП“, в
което е изложено, че рапорт №ПД-987/13.02.2020г подаден от капитан Д. за
удължаване срока на договора за военна служба ще остане без последствие поради
изразено отрицателно становище от страна на директора на структурата -служба
„Военна полиция“ – Пловдив. По аргумент от чл. 66 ал.2 т.1 от ППЗОВСРБ
мотивирано становище по рапорта се изисква от ръководителя на съответната
структура – в случая Регионална служба
„Военна полиция“ Пловдив, което е „Не съм съгласен“, но без изложени конкретни
мотиви. От кадровата справка е видно, че резултата от последното атестиране
през 2019г е следния: Оценка на възможностите за кариерно развитие-
препоръчително е да придобие допълнителен опит на заеманата длъжност тоест все
още е рано за развитие., Оценка на необходимостта от допълнително обучение – не
е необходима целева подготовка.
С жалбата се твърди, че материалния закон
е приложен неправилно като жалбоподателя счита, че по силата на чл.133 ал.1 от
ЗОВСРБ военна служба по своята правна същност е на първо място държавна служба,
която изисква прилагане най-малкото на принципа на стабилитет. Особеното
предназначение на службата за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на
страната не променя тази правна характеристика на военната служба като
държавна. Служебното правоотношение не може да бъде прекратено без предизвестие
по свободна преценка на органа по назначаването и това гарантира политическия
неутралитет на военната служба. Съгласно чл.75 ал.1 вр. с чл.66 от ППЗОВСРБ,
към които препраща ЗОВСРБ, не се допуска прекратяване на договора по
субективната преценка на органа по назначаването. В случая неспазването на
процедурата по ППЗОВСРБ е едностранно и субективно прекратяване на договора му
при нарушаване на посочените принципи на стабилност и предвидимост на
продължителността на служебното правоотношение. Твърди, че при подаден рапорт и
на основание чл. 65 ал.3 от ППЗОВСРБ органът по назначаването е длъжен да
продължи срокът на договора за военна служба. Иска от съда да бъде прието, че
процедурата по чл.66 от ППЗОВСРБ е в полза и на военнослужещия като при
своевременно подаден рапорт е задължително сключването на допълнително
споразумение по чл. 65 ал.3 т.7 от ППЗОВСРБ.
Ответника Директора на служба „Военна
полиция“, чрез процесуалния си представител в писмени бележки иска от съда да
бъде прието, че с изтичането срока на договора за военна служба същият може да
бъде прекратен, независимо от подаване на рапорт по смисъла на чл.66 от
ППЗОВСРБ, тъй като органа по назначаването разполага с правомощието да сключи
допълнително споразумение, с което да го продължи, без да е в условията на
обвързана компетентност.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 01.06.2020г, в
рамките на 14-дневния срок, считано от 20.05.2020г, съгласно изявлението на
жалбоподателя, че е запознат на 19.05.2020г с оспорената заповед. Разгледана по
същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 162 т.1а от ЗОВСРБ, която правна
норма е посочена като основание за издаване на оспорената заповед, Договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие: с
изтичане на уговорения срок. Разпоредбата е ясна, не се нуждае от тълкуване, но
освен това е и логична последица от предвиденото с договора действие на
възникналото между страните правоотношение, а именно до изтичането на
уговорения срок. Военната служба е държавна служба, но
назначаването/постъпването на съответната военна длъжност е в изпълнение на
съществуващо договорно правоотношение между страните за изпълнение на военна
служба, съгласно особените изисквания на ЗОВСРБ –чл.134а от същия закон. Правоотношение по изпълнение
на военна служба възниква въз основа на договор за военна служба. В договора за
военна служба задължително се определят наименованието на длъжността, на която
военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на
службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и
редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на
страните по договора. Военната служба в мирно време се изпълнява като професия
в Министерство на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства при условия
и по ред, определени с този закон, с правилника за прилагането му, с уставите
на въоръжените сили и със сключения договор. Ето защо договорът за военна
служба, който се сключва при условията на взаимно съгласие между страните по
него не може да бъде разглеждан като акт за назначаване на определена длъжност
в структурите на държавната администрация, и при прилагане на правилата на
Закона за държавния служител и КТ
касателно правилото, че при изтичане срока на правоотношението и ако страната,
в чиято полза е уговорен не възрази, то същото се превръща в безсрочно. Закона
за отбраната и въоръжените сили на РБ е специален спрямо Закона за държавния
служител и КТ, като последните могат да намерят приложение в изключителни
хипотези на неуредени от специалния закон фактически положения. В настоящия
случай правния спор се свежда до въпроса дали разпоредбата на чл.162 т.1а от
ЗОВСРБ не е дерогирана от чл.66 ал.4 от Правилника за приложение на Закона за
отбраната и въоръжените сили на РБ с предвиждането, че ако нито една от двете
страни не отправи предложение до другата за удължаване срока на договора, той
се прекратява с изтичане на уговорения срок. Жалбоподателя счита, че с подаването
на рапорт или на предложение от страна на органа по назначаването, договорът за
военна служба не се прекратява с изтичане на неговия срок. На първо място
подобно тълкуване на разпоредба от подзаконов нормативен акт противоречи на
правния принцип, че законовите норми и тези от по-висок ранг се прилагат при
противоречие между тях и подзаконовите актове, които детайлизират техните
правни правила. Процедурата по изменение на договора за военна служба, чрез
удължаване на предвидения срок започва по инициатива на страните не по-късно от
три месеца преди да настъпи юридическия факт, предвиден в чл. 162 т.1а от
ЗОВСРБ и има за цел да измени, да продължи срока на действие на договора, така
че да определи друг момент за неговото прекратяване тоест чл.162 т.1а от ЗОВСРБ
не се засяга, не се изключва, а предвидения момент се отлага и нищо повече. Следователно
разпоредбата на чл.66 ал.4 вр. с чл. 65 ал.3 т.7 от ППЗОВСРБ гласи точно
обратното на тезата, която развива жалбоподателя, а именно – с изтичане срока
на договора за военна служба, неговото действие се прекратява, освен ако преди
да се сбъдне този факт, договорът бъде изменен, чрез сключване на допълнително
споразумение за продължаване на неговото действие. Следва да се каже за яснота
на жалбоподателя, че правните норми са общо валидни правила за поведение, които
се извличат от законовите разпоредби и се съдържат обикновено в повече от един
законов текст. Поради това, за да бъдат разбрани следва да се прочетат
законовите разпоредби в тяхната йерархична връзка, последователност и предмет
на уредба, за да се извлекат правилата за поведение или с други думи да се
разбере какви са правата, задълженията и правните възможности на страните. При
изтичане срока на договора за военна служба, неговото действие се прекратява.
Допустимо е да бъде изменен договора по отношение на срока, условията за
неговото изпълнение, правата и задълженията на страните, но логично само докато
съществува. При това следва да се измени по същия писмен начин – изискване за
форма посочено в чл. 65 ал.3 т.7 от ППЗОВСРБ, по който е сключен. Или правната
норма е следната: Договорът за военна служба се изменя с писмено допълнително
споразумение към него. Изясни се от посоченото по-горе, че оправомощеното от
Министъра на отбраната длъжностно лице по сключване, прекратяване и изменение
на договора за военна служба не е задължено да приеме отправеното предложение,
точно както и военнослужещия е свободен да не приеме отправено до него
предложение. В рамките на един месец преди изтичане срока на договора може да
бъде оттеглено предложението, освен ако другата страна не го е получила, а след
това се изисква и нейното съгласие. Страните са равнопоставени, но по-важното
е, че не са длъжни да мотивират не съгласие за продължаване на договора. Те се
намират в същата фактическа и правна позиция, в която са били и към момента на
неговото сключване. Факта на вече сключен и изпълняван договор не изисква от
никоя от тях да се съгласи да продължи неговото действие, освен ако не са
налице специални основания, които винаги са предварително поети ангажименти по
действащи договори, каквито не се установяват от текста на прекратения
процесен. Фактическия мотив за издаване на процесната заповед е посоченото в
чл.162 т.1а от ЗОВСРБ основание – изтичане на неговия срок, който юридически
факт има за последица прекратяване на договора. Срещу оспорената заповед
защитата може да се изрази в представяне на доказателства за продължаване срока
на неговото действие, а именно сключено допълнително споразумение, което отлага
във времето настъпването на основанието по чл.162 т.1а от ЗОВСРБ. В тази връзка
следва да се изясни и целта на
изискването по чл.66 ал.2 т.1 от ППЗОВСРБ, а именно становището на ръководителя
на структурата да бъде мотивирано. Това изискване е въведено с изменение на
разпоредбата в сила от 12.09.2017г., но е в полза на компетентното длъжностно
лице. Мотивираното становище му дава информация, необходима за вземане на
решение и има значението на акт, който подготвя подписването на договора. Ето
защо няма правно значение за законосъобразност на заповедта за прекратяване на
договора за военна служба, поради изтичане срока на договора и жалбоподателя
няма правото да узнае защо договорът му не е продължен. Този въпрос не е
предмет на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като се проверява дали
съществува посоченото правно и фактическо основание за издаване на оспорения
акт – изтичане срока на договора за военна служба на 26.05.2020. Съдът няма
правомощие да проверява мотивите, поради които органът не се е съгласил да продължи
срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а вместо това
има правото да приеме отправено предложение. Ето защо при изразено несъгласие
не се формира административен акт „отказ“, който да е годен предмет на съдебен
контрол за законосъобразност.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Д.
ЕГН ********** против Заповед №ВП-2407/05.05.2020г, изменена със Заповед
№ВП-2437/07.05.2020г на Директора на служба „Военна полиция“ –Министерство на
отбраната.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: