№ 110
гр. Ямбол, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500207 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Г. Т. от с.Б., подадена от процесуалния
представител адв.М. от АК-*****, срещу Решение № 240/02.05.2024г., постановено по гр.д.
№189/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от Ц. Г. Т. против А. К. И. от гр.******* искове с правно основание чл.139, вр. с
чл.140, ал.1, чл.141, т.2 и чл.149 от СК.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според въззивницата
първоинстанционният съд необосновано и неправилно е приел в мотивите към обжалваното
съдебно решение, че тя сама е отишла да живее при сина си Н. К.. Също неправилно ЯРС
приел, че ответницата получава пенсия в размер на 367.99 лева, като твърденията са, че
действителният размер на пенсията е по-висок, а също неправилни били и изводите на съда,
че ищцата е получила сумата 1042,75лв., за която сума твърдението е, че по пълномощие
сумата е получила ответницата. Въззивницата сочи, че първоинстанционният съд не е
констатирал и наличието на съществени противоречия в показанията на двамата свидетели,
допуснати на страната на ответницата– нейният син и лицето, с която тя живее на
съпружески начала в момента - св.Ж..
По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение на ЯРС като
неправилно и за постановяване на друго решение, с което да бъдат уважени предявените от
Ц. Т. искове, с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемата А. И., чрез пълномощника адв. М. Г. от АК-****** е депозирала
писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложени са
съображения, че липсват предвидените в закона основания за отмяна на атакуваното
решение и същото е правилно, законосъобразно и обосновано, и излага доводи в тази
насока. Въззиваемата изтъква, че съдът правилно и законосъобразно е преценил изцяло
събраните доказателства по делото и е приел предявените искове за неоснователни. Сочи
още, че в мотивите на решението са обсъдени всички твърдения и възражения на страните
по делото, както и представените писмени доказателства, събраните гласни доказателства,
като ЯРС ги взел предвид при постановяване на съдебния си акт.
1
По тези съображения въззиваемата моли за постановяване на решение, с което
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -
потвърдено.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на възивницата адв. Ж..
Въззиваемата, чрез адв.Г., оспорва въззивната жалба.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да
се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Ц. Г. Т. от с.Б.,
Обл.*******, с която против А. К. И. от гр.******* са предявени в обективно съединяване
иск с правно основание чл. 139 от СК за присъждане на месечна издръжка на ищцата в
размер на 500лв. и иск по чл.149 СК за заплащане издръжка на ищцата за минало време – за
периода от м.07.2023г. до м.12.2023г. в размер на общо 3 000лв.
За да претендира от ответницата, нейна дъщеря, да й заплаща месечна издръжка и
издръжка за минало време, ищцата е поддържала в исковата молба, че е нетрудоспособна –
на 99 години и не може да се издържа от пенсията си, която е в размер на 476лв., а
ответницата е в много добро материално състояние и има възможност да заплаща такава
издръжка.
С писмения отговор ответницата А. И. е оспорила исковете като неоснователни с
основното възражение, че тя също е на 73 годишна възраст, пенсионер с недобро
здравословно състояние, за което разходва средства за лекарства, като получаваната от нея
пенсия не й позволява да заплаща издръжка на майка си.
Фактическата обстановка е установена по делото пред първата инстанция и същата
е непроменена пред въззивната инстанция:
Няма спор, че ищцата Ц. Т. е майка на ответницата А. И.. Този факт е установен и
от представеното по делото издадено от Община Тунджа удостоверение за наследници изх.
№12/11.01.2024г. на К. К. Т. – съпруг на ищцата и баща на ответницата.
Видно е от представеното по делото удостоверение за месечен размер на
получаваната сума от пенсия/и добавка с изх. № 1021-28-25#1/23.01.2024, издадено от НОИ,
че ищцата получава пожизнена наследствена пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест в размер на 475,26 лева. С удостоверение изх. №
ЗСПД/Д-Я/2024/20.03.2024г. на „Социално подпомагане“ – Ямбол е удостоверено, че за
месец октомври 2020г. ищцата е получила помощи/добавки в размер на 495.80лева, а за
същия месец през 2023г. е получила помощи/добавки в размер на 546.95лева, или общият
размер на получените от ищцата, сега въззивница, помощи/добавки възлиза на сумата от
1042.75 лева.
От представеното удостоверение изх. № 3042-02-835/05.12.2023 г, издадено от
НОИ е установено, че ответницата А. И. получава месечна пенсия в размер на 523,04лв. и
други добавки в размер на 367,99лв., или общо получаваният от нея месечен доход възлиза в
размер на сумата 891.03 лева. Ответницата е представила два амбулаторни листа, издадени
от лекари-специалисти, с които е установила, че страда от „Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност“ и „Нарушение на вестибуларната функция,
неуточнено“, за лечението на които заболявания й е назначена съответна терапия. Видно е от
представените рецепта и касов бон, че през м.01.2024г. ответницата е закупила лекарства за
лечението си на стойност 38,84лв.
Разпитан в качеството на свидетел, синът на ищцата Н. К. е поддържал показания,
според които Ц.Т. е стара, нетрудоспособна, не може да се обслужва сама и не може да се
издържа самостоятелно от доходите, които получава. Свидетелят е установил, че ищцата
живее при него, той полага грижите за нея от началото на м. юли 2023г., ищцата е с влошено
здравословно състояние, приема лекарства и синът й е този, който с личния си автомобил я
води в гр.Ямбол за прегледи от лекари.
Че ищцата е стара, болна и получаваната от нея пенсия не й достига, за да се
издържа – да заплати сметките си, да обезпечи храната и лекарствата си, показания е дала и
2
св.В., която е без родство със страните.
Свидетелят И. И. който е внук на ищцата и син на ответницата, е установил с
показанията си, че ищцата се е разпоредила със земеделските си земи в негова полза и в
полза на двете му сестри, а с жилището си в с. Б. се е разпоредила в полза на ответницата,
която от своя страна също се е разпоредила с къщата в полза на свидетеля, запазвайки
правото си на ползване. Според св.И. и св.Ж., с когото ответницата живее на съпружески
начала, преди грижите за ищцата да поеме нейният син, ищцата е била обслужвана и
обгрижвана от ответницата – нейната дъщеря. За майка си – ответницата, св.И. е посочил, че
също страда от заболявания и се нуждае от чужда помощ, има разходи за лекарства,
транспорт и други битови разходи, които заплаща с получаваната от нея пенсия от около
700-800лв., като от тази пенсия не може да отделя средства, за да помага на своята майка-
ищцата.
Пред въззивната инстанция е извършен повторен разпит на св.Н. К., който е
поддържал, че понастоящем се е разделил с жената, с която е живеел на съпружески начала,
останал е сам и не може да се грижи за своята майка, тъй като самият свидетел страда от
заболявания, заради които често бива хоспитализиран и майка му – ищцата остава сама, без
надзор и без възможност да бъде обгрижвана от някого.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил предявените искове за издръжка като неоснователни. За да постанови този
резултат, от една страна съдът е приел, че ищцата е нетрудоспособна, тъй като е на
преклонна възраст и има нужда от грижи и от издръжка, но от друга страна е посочил, че
задължението за издръжка на родител не е безусловно и дължащият издръжка следва да
разполага със средства след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди, а в
случая не са ангажирани доказателства ответницата да притежава недвижими имоти и
същата получава пенсия от 367,99лв., която е по-малка от тази на ищцата и пенсията на
ответницата е недостатъчна да задоволи собствените й нужди.
Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 139 от СК предвижда, че право на издръжка има само това
лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си, а нормата на
чл.140, ал.1 от СК урежда, че лицето, което има нужда от издръжка може да я търси в
следния ред: от деца и съпруг, от родители, бивш съпруг, внуци и правнуци, братя и сестри,
баба и дядо и от възходящи от по-горна степен. Според чл.142, ал.1 СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Посочените предпоставки следва да са налице
кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до невъзникване на правото на
издръжка. В тежест на ищеца е да докаже наличието на посочените законови предпоставки,
за да възникне правото му на издръжка.
В случая след като ищцата, като родител претендира издръжка от ответницата,
нейно дете, в нейна доказателствената тежест е да установи по делото, освен наличие на
родствената връзка родител-дете, а също така, че ищцата е нетрудоспособна и състоянието
на нейното имущество и доходи не позволяват да се издържа. Ищцата следва да докаже и
възможностите на ответницата да дава издръжка в претендирания размер. Само при
ненавършилите пълнолетие деца, които имат право на издръжка, изискванията на чл. 139 от
СК не важат и издръжка им се дължи безусловно, независимо дали децата са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, какъвто не е настоящият случай.
По делото е безспорно, а и ищцата е доказала, че е налице изискуемата от закона
родствена връзка - тя е майка на ответницата, пенсионерка е с пожизнена пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от 475,26 лева месечно, а
предвид преклонната възраст на ищцата – на 99г. съдът приема, че същата е
нетрудоспособна. Посредством гласните доказателства по делото е установено, че ищцата не
притежава имущество, от което да се издържа, тъй като се е разпоредила с него. Установено
е с показанията на свидетелите В. и К., които съдът кредитира с доверие, че получаваният от
ищцата месечен доход от пенсия е недостатъчен за задоволяване на нуждите й и същата се
нуждае от издръжка.
По делото липсва другата предпоставка за възникване у ищцата правото на
3
издръжка, дължима от ответницата, а именно наличие на възможност ответницата да дава
претендираната издръжка. Установено е, че дъщерята на ищцата, ответницата, получава
месечна пенсия в размер на общо 891,03лв, но същата страда от хипертонично сърце и има
нарушение на вестибуларната функция, при което тя се нуждае от средства за собственото си
лечение, както и от средства за покриване на своите екзистенциални нужди, или с
получаваната пенсия може да осигури само собствената си издръжка. По делото има данни,
че ответницата е придобила от ищцата един жилищен имот в с. Б., но не е установено от
това имущество тя да реализира доходи, с които да осигури средства както за собствената си
издръжка, така и за тази на ищцата, а и данните са, че и ответницата се е разпоредила с този
имот. Не са представени по делото доказателства ответницата да притежава друго движимо
или недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Изводът, който съдът прави е, че
получаваната от ответницата А.И. месечна пенсия от 891лв. не е достатъчна за осигуряване
на финансови средства за издръжка на нейната майка, след покриване на собствените й
нужди, без самата ответница да постави себе си в неблагоприятно материално положение,
при което да не може да задоволява ежедневните си собствени нужди. Поради това
предявените искове за издръжка са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изложените съображения, при съвпадане на крайните решаващи изводи на
двете инстанции, настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно като краен резултат, поради което следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
Основателно е оплакването на въззивницата за необоснованост на
първоинстанционното решение в частта на приетото, че получаваният от ответницата
месечен доход от пенсия е в размер на 367,99лв., при доказан по делото размер от 891,03лв.
месечно. Това нарушение обаче не променя решаващите изводи на въззивната инсатнция и
не е основание за отмяна на решението на районния съд, тъй като съгласно ТР №
1/9.1.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/4.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г.
на ОСГК на ВКС, т. 19 и формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС
(Решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., ІІ т. о., Решение № 15/30.01.2015 г. по гр.
д. № 4604/2014 г., ІV г. о., Решение № 125/15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., ІІ т. о. и др.),
във въззивното производство съдът извършва повторно разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като изложи собствени
фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и
възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1
ГПК. Именно в изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция, при преценка на
събраните по делото доказателства и по изложените по-горе съображения ЯОС счете
предявените искове за издръжка на ищцата и за издръжка за минало време, дължими от
ответницата, за неоснователни и недоказани, което разрешение съвпада и с крайния
резултат, постановен по делото от първата инстанция.
Без значение за спора е какви са причините, поради които ищцата е отишла да
живее при сина си, като въззивният съд не ги обсъжда. При кредитиране показанията на св.
К., синът на ищцата, че понастоящем той не е в състояние да полага грижи за своята майка и
да й дава издръжка, на основание чл.140, ал.2 СК ищцата следва да насочи претенцията си за
издръжка към лицата в следващия ред, установен в чл.140, ал.1 СК.
Непроменени са решаващите изводи на ЯОС и при установения по делото факт, че
за 2020г. и 2023г. ищцата еднократно е получила социални помощи, тъй като съдът прие, че
ищцата е доказала нуждата си от издръжка, но не е установила възможността на ответницата
да й престира издръжка. В случай, че посочените социални помощи са получени от
ответницата като пълномощник на ищцата, сумите следва да се претендрират по друг ред.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има ответницата, сега въззиваема, но същата изрично е заявила, че не претендира
разноски и такива не й се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №240/02.05.2024г., постановено по гр.д. №189/2024г.
по описа на Ямболски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5