Определение по адм. дело №2081/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба, подадена от А. М. А. [ЕГН] от [населено място], чрез адв. С. К., против писмо – отговор от 21.07.2025г. от „Неткредит“ ООД, [населено място], получено във връзка с искане за предоставяне на информация, съобразно чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679.

При извършена служебна проверка съдът установи, че с Определение № 11385 от 21.10.2025 г., постановено по административно дело № 1643/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, е отправено преюдициално запитване до СЕС, по следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд? По посоченото преюдициално запитване е образувано дело №С-676/25 год. по описа на СЕС.

Съдът намира, че поставените въпроси по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – Варна, са пряко относими към спора по настоящето дело, а именно - касаят приложението на разпоредбата на член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и правото на заемателя да получи копия от всички документи, съдържащи лични данни, поради което настоящият състав счита, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е от значение за изхода на спора по настоящото производство.

При така установеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на разпоредбата на чл.154а, ал.1, т.8 АПК, а именно - отправено е преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В тази връзка, съдът отчита обстоятелството, че по силата чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Производството по адм.д.№2081/25г. на АдмС-Варна следва да бъде спряно, до произнасяне по образуваното дело №С-676/25. по описа на СЕС.

Водим от горното и на основание чл.154а, ал.1, т.8 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 11062/14.10.2025г. в частта, с която производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание за 24.11.2025г.

СПИРА производството по административно дело № 2081/2025 г. по описа на Административен съд – Варна до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение № 11385 от 21.10.2025 г., постановено по административно дело № 1643/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, по което е образувано дело С-676/2025 на СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.