О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2065 / 11.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти
състав, в закрито заседание на единадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 834
по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба,
наименувана „молба“, подадена от В.А.К. и С.Т.К.,***, срещу писмо № 0600-86-1/09.08.2022 г. на заместник-кмета на Община Септември. Най-общо са изложени доводи за неправилност на
писмото, по които се претендира отмяната му.
Ответникът представя административната преписка. В
писмено становище, процесуалният представител на заместник-кмета на Община
Септември адвокат П.И., изразява становище за недопустимост на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, след
като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, намира жалбата за
недопустима по следните съображения:
Жалбоподателите са подали сигнали до Община
Септември относно извършено строителство на дървен навес в съсобствения им имот
УПИ XXVIII-1045, кв. 70 по плана на град Септември, ул. „Васил
Левски“ № 1. В отговор е изпратено обжалваното писмо изх.№
0600-86-1/09.08.2022 г. на заместник-кмета на Община Септември, с което В.
и С.К. са уведомени, че е извършена проверка, при която е установено, че
строителството представлява изграден дървен навес пред входната врата на
жилищна сграда, за който няма разрешение за строеж. Посочено е, че посредством
издаване на заповед за премахване на строежа е недопустимо да се уреждат
отношения между съсобствениците, както и че Законът за устройство на
територията (ЗУТ) не вменява на кмета такива задължения, поради което на
основание чл. 225а ЗУТ е отказано издаването на заповед.
Съдът намира, че писмо изх.№ 0600-86-1/09.08.2022
г. на зам.-кмета на Община Септември, оправомощен със Заповед № 034/08.01.2021
г. на кмета на Община Септември, не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно посочената
разпоредба, за да отговаря на критериите за индивидуален административен акт,
същият следва да създава права или задължения или непосредствено да засяга
права, свободи или законни интереси на отделни граждани. За да е налице отказ,
подлежащ на обжалване пред съда следва приложимият закон да предвижда
задължение за административния орган да издаде административен акт по повод
подадено до него искане. Правомощието за забрана на ползването, спирането или
премахването на незаконен строеж, компетентният административен орган упражнява
служебно, по свой почин, поради което по повод подадени сигнали за нарушения на
строителните правила административният орган не дължи произнасяне. Отделно от
това, разпоредбите на чл. 214, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, приоритетно приложими
като специални спрямо общата разпоредба на чл. 21 АПК, дефинират изчерпателно
видовете индивидуални административни актове по този закон, като в т. 3 изрично
е посочено, че такива са актовете за спиране, забрана за ползване и за
премахване на незаконни строежи. От това следва, че отказът за издаване на
заповед за забрана на ползването на строеж, за спирането му или за неговото
премахване не носи белезите на индивидуален административен акт. Разпоредбата
на чл. 215, ал. 1 ЗУТ урежда възможност за оспорване на откази за издаване на
административен акт, но това са посочените в предходната разпоредба чл. 214, т.
1 и т. 2 ЗУТ откази за издаване на административните актове по устройство на
територията, което не води до извод за обжалваемост и на отказите за издаване
на изброените в т. 3 от разпоредбата актове. Жалбите на В. и С.К. до кмета
могат да се приемат единствено като сигнал до органа, компетентен да установи и
да разпореди премахване на незаконен строеж, както и да забрани достъпа до
него, тъй като страни в производството по чл. 224а и чл. 225а ЗУТ са само
органът и лицето извършител или собственик на строежа, чиято законност се
преценява. Жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като
заповедта за премахване на незаконния строеж, респ. за забрана достъпа до
строежа не създава задължения за тях, а като податели на сигнал с искане за издаване
на заповед по чл. 224а и по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ същите фактически претендират
неблагоприятни за трето лице последици, а неосъществяват защита на собствени
права. Това, както и обстоятелството, че ЗУТ не предвижда задължение на
компетентните органи за произнасяне по искания на граждани за установяване и
премахване на незаконни строежи, е още един аргумент в подкрепа на извода, че
за оправомощения орган не възниква задължение за произнасяне по искането,
поради което отказът в тази хипотеза не подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото - прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК
във вр. чл. 219 ЗУТ, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.К. и С.Т.К.,***, срещу писмо изх.№
0600-86-1/09.08.2022 г. на заместник-кмета на Община Септември и ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 834/2022 г. на Административен съд-Пазарджик.
Определението може да се обжалва с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от определението да се връчи на страните по
реда на чл. 137, ал. 1 АПК.
СЪДИЯ:/п/