№ 2216
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212220 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Д. С. Я., чрез
упълномощения процесуален представител – адв. С., срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-014599/02.07.2024 г., издадено от Началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че НП е издадено в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, доколкото от описаните обстоятелства не ставало ясно дали
жалбоподателят е наказан заради това, че е отказал да му бъде извършена
проверка за наличие на наркотични вещества или техните аналози или за това,
че не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично изследване,
доколкото в цитираната в НП разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП били
предписани две нарушения. В случая за посочените две отделни
административни нарушения, описани в НП, органът бил наложил едно
административно наказание. Било налице разминаване между правното
1
основание за наказване с посоченото нарушение. Органът бил приел, че
жалбоподателят бил нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а му било наложено
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В НП
било посочено, че лицето отказало проверката и не изпълнило предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване. В НП било посочено, че
жалбоподателят бил нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а в НП – само чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, което възпрепятствало жалбоподателят да разбере за какво
му е ангажирана администтративнонаказателната отговорност. В обжалвания
акт липсвало посочване на твърдяното нарушение и мястото на извършване на
същото, което възпрепятствало санкционираният да организира защитата си.
Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.
В съдебните заседания по делото, жалбоподателят, редовно призован, не
се е явявал лично, а бил е представляван от упълномощен адвокат. На етап
съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя отново е
направил искане към съда да отмени обжалваното НП. Посочено е, че и след
разпита на свидетелите не ставало ясно за какво е наказан жалбоподателят – за
това, че е отказал теста, или за това, че не е изпълнил направление за
медицинско изследване. От свидетелските показания ставало ясно, че
жалбоподателят бил в невъзможност да даде кръвна проба, тъй като бил
арестуван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, не е изпратила процесуален представител. По делото са
постъпили писмени бележки, с които е било направено искане за
потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди
се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че правилно са
квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:
На 03.06.2024 г. около 00,56 часа, в гр. ***, по бул. ***“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** с посока на
движение „***“ към ул. „***“. Жалбоподателят бил спрян за полицейска
проверка на бул. „***“ до № ***. В хода на проверката жалбоподателят
2
отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство.
На жалбоподателя бил издаден от свидетеля Ю. Д. Д. талон за
изследване № 0174032/03.06.2024 г., от който било видно, че жалбоподателят
следвало да се яви във Военно-медицинска академия (ВМА) до 45 минути,
считано от 01,40 ч. на 03.06.2024 г. и да даде проби за лабораторно изследване.
На жалбоподателя бил връчен талона.
На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 1248458/03.06.2024 г.
от свидетеля Д., оправомощен със заповед № 513з-4529/31.05.2022 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. В акта било прието, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на
03.06.2024 г. на жалбоподателя.
От показанията на свидетелите Д. и Т. Г. Б. се установява, че същите не
придружили водача до лечебното заведение, но впоследствие се явили там по
сигнал, че на място се появило друго лице, което искало да даде кръвна проба
вместо водача. Свидетелите посочват, че са задържали на място във ВМА
лицата и ги отвели в РУ-СДВР. Видно от протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози от 03.06.2024 г., съставен в 02,20 часа, преди
задържането обаче жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба в
лечебното заведение, на който отказ станал свидетел Д..
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 02.07.2024 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., и предвид акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 05.08.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: талон за
изследване № 0174032/03.06.2024 г., справка картон на водача, заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-4529/31.05.2022 г.,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от
3
03.06.2024 г., съставен в 02,20 часа, показанията на Ю. Д. Д. и Т. Г. Б..
Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви,
взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи
извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията и
авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на
фактическите си изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях,
съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2,
изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените
доказателства.
Съдът кредитира показанията на полицейските органи, тъй като същите
са логични, подробни, в пълнота описват фактическата обстановка, в
контекста на която е била проведената полицейската проверка и направения
отказ от водача непосредствено пред свидетелите, явяването впоследствие във
ВМА на друго лице в опит да даде проба вместо действителния водач и
последвалото задържане. Показанията им се явяват с синхрон с
доказателствения материал относно мястото и начина на извършване и
авторството на нарушенията, като евентуалните разминавания съдът счита за
минимални и несъществени, а и обясними с оглед изминалия период от време
от проверката до разпита на свидетелите и множеството сигнали, на които
свидетелите се отзовават в хода на изпълнение на служебните си задължения.
Свидетелите се явяват очевидци на нарушението по чл. 174, ал. 3 предл. 2 от
ЗДвП, тъй като именно същите са приканили към тестване жалбоподателя,
като макар свидетелите да не си спомнят точното име на жалбоподателя и
време на нарушението, обяснимо с оглед горепосоченото, и двамата посочват
марката на спрения автомобил, отказа и развилата се ситуация във ВМА,
поради което съдът счита, че показанията на свидетелите следва да се ценят
като пълноценен източник за извършеното нарушение, още повече че няма
основание за съмнение в тяхната достоверност.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в
срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.
4
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира,
че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и
субективната страна на процесното нарушение.
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е извършил нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лева“.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН, и правонарушителят следва да бъде
санкциониран за всяко от тях и да изтърпи поотделно наказание за всяко от
тях.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В
конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството
си на водач на МПС, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. По този начин същият е осъществил
състава на административното нарушение, предвидено в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП.
Извършеното нарушение е формално и за съставомерността на деянието
е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е
отказал да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство, както бе
посочено по-горе, е установено по безспорен начин. Законодателят е
въздигнал в административно нарушение отказа на лицето да съдейства на
органите на реда, следователно, последващо поведение от страна на
нарушителя или наличието/липсата на наркотични вещества/техните аналози
в кръвта към този момент са ирелевантни за съставомерността на
извършеното. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в чл. 15, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
е предвидено, че в случай че нарушителят изпълни предписаните указания на
органите на ОПП – СДВР, описани в издадения медицински талон, а именно:
1. отиде в указаното лечебно заведение, 2. в указния срок, 3. даде кръвна
проба, и 4. от тази проба бъде установено, че не е налице концентрация на
алкохол в кръвта, или пък е налице такава, но под 0,50 ‰, то
противоправността и наказауемостта на деянието отпадат, но изпълнението
им не е от значение за довършеността на деянието. Неизпълнението на
предписанието в талона за изследване е отделно и самостоятелно нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. 3 от ЗДвП, различно от посочените в предл. 1 и 2, и не
6
е елемент от техния фактически състав.
В конкретния случай от протокола, съставен във ВМА, се установява, че
жалбоподателят е отказал на място да бъде тестван. Нещо повече, от
съставения от жалбоподателя документ и доколкото не е направено оспорване
на авторството му, съдът приема за неоснователно възражението, че
жалбоподателят е бил поставен в обективна невъзможност да даде кръвна
проба. Напротив, установява се от показанията на свидетелите, че на място
първо се е явило друго лице с искане да даде кръвна проба вместо водача, за
което е бил подаден сигнал, явили са се свидетелите, които на място са
заварили водача, като доколкото върху протокола от ВМА се намира и подпис
на дежурния лекар, следва че същият е съставен на място, след като
жалбоподателят отново е отказал да бъде тестван с лабораторно изследване, а
задържането е настъпило едва след това. Поради това съдът намира, че не са
налице обстоятелства, които да водят до отпадане на противоправността и
наказуемостта на деянието. Жалбоподателят е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози и съзнателно е отказал да стори
това. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението
по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП с форма на вината пряк умисъл – същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественооопасни последици и е искал настъпването им.
За нарушението на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца. Наложените наказания са описани в абсолютен
размер и за административнонаказващия орган и за съда да не съществува
възможност за преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното
наказание, съответно не съществува възможност за съда да измени
наказателното постановление като промени размера на наложеното наказание.
Ето защо съдът намира, че и за тези нарушения наказващият орган правилно е
санкционирал лицето.
Въпреки че липсват възражения в тази насока, за пълнота съдът намира,
че следва да отбележи, че случаят не може да бъде третиран като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
7
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Неправомерното
поведение по пътя застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
автомобилите лица, но и на останалите участници в движението, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече, че
нарушението е допуснато в тъмната част на денонощието, а видно от
събраните данни за последвалите обстоятелства във ВМА жалбоподателят е
показал особена дързост в поведението си да не зачита предписаните законови
правила.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът счита за неоснователни възраженията, изложени от
жалбоподателя. Както беше посочено по-горе, ясно е поведението, за което
нарушителят е бил санкциониран. В действителност в разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП се предвиждат 3 различни нарушения, но в настоящия случай
както в АУАН, така и в НП, е било посочено, че нарушението е това по чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като е налице и съответното словесно описание, че става
въпрос за отказ от тестване за употреба на наркотични вещества и/или техните
аналози. Обстоятелството, че в НП е посочено, че лицето не е дало кръвна
проба в лечебното заведение, не въвежда ново нарушение, а е необходимо
уточнение с оглед отпадане на противоправността и наказуемостта, съобразно
горепосоченото. В този смисъл не е налице и разминаване между АУАН и НП,
доколкото след момента на съставяне на АУАН лицето все още може да посети
лечебното заведение за даване на съответните проби, като това да въздейства
върху последващото издаване на НП. Няма разминаване в разпоредбите
относно нарушението и санкцията. След описанието на фактическите
положения с пълна конкретика, наказващият орган е възпроизвел пълната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но след това веднага е закрепено
конкретното законово предложение от разпоредбата, представляващо
нарушението на жалбоподателя и съответстващо на фактическите положения,
като същото предложение е цитирано и при наложената санкция.
От доказателствения материал по делото се установяват по категоричен
начин извършеното административно нарушение, както и авторството му.
8
Възраженията за недоказаност на същото, направени от жалбоподателя, са
неоснователни и необосновани, и съдът не може да се съгласи с тях.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
014599/02.07.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на Д. С. Я., ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. С. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I”
№ 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9