№ 85 / 11.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 238 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от О. Ч. Б. xxxx , с адрес: гр.Ч. Област Монтана, ул.,,П. П.” № xxxx , представлявана от Кмет на О. П.П. срещу Наказателно Постановление № 1 издадено на 31.01.2020г. от Директор на Р. – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.200, ал.1 т.6 във вр. с чл.48, ал.1 т.1 от Закона за водите.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва в срок. В жалбата се оспорва фактическата обстановка като се релевират възражения, че при предходни проучвания на водата не били констатирани нередовности, а същите се дължат на настъпило засушаване. В заключение се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите законови последици или намаляване размера на наказанието към минимума.
Жалбоподателят О. Ч. редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на Р. - гр. Монтана, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
О. Чипровци ("титуляр на издадено от БДДР - Плевен Разрешително № 13110129/09.08.2012 г. (Разрешителното), изменено с Решение № 2364/15.02.2018г. за ползване на повърхностен воден обект - р. Огоста, за заустване на отпадъчни води от експлоатацията на Канализационна система (КС) на гр. Чипровци) е зауствала отпадъчни води с показатели, които са превишавали индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), определени в Разрешителното. Нарушението (заустването на отпадъчни води в превишение на ИЕО. Разписани в Разрешителното) е установено вследствие на извършено на 24.09.2019г. пробонабиране от отпадъчните води, формирани от дейността на КС на гр. Ч. в изпълнение на т. 6 от Условие ,,Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг" от Разрешителното (собствен мониторинг). Анализът на взетата на 24.09.2019 г. проба е извършен от акредитирана лаборатория СИЛ към „Г. К." АД, с. К., Обшина Видин в периода 25.09.2019 г. - 01.10.2019г.
Резултатите от изпитването на взетата водна проба от отпадъчните води са обективирани в предоставени от О. Чипровци в Р. – гр. Монтана с вх. № 4225/16.10.2019 г. заверени копия на три броя протоколи от изпитване с номера №342.343 и 344 от 02.10.2019г. Анализът на резултатите показва превишаване на ИЕО по някои от показателите от Разрешителното, както следва:
1. Заустване №1 (Протокол от изпитване № 342/02.10.2019 г.):
- по показател „Неразтворени вещества" - измерена стойност 100±0,4 mg/dm3 при норма 35 mg/dm3;
- по показател „БПК5" - измерена стойност 304±2 mg/dm3 при норма 25 mg/dm3;
- по показател „ХПК" - измерена стойност 906±2 mg/dm3 при норма 125 mg/dm3;
- по показател „Детергенти" - измерена стойност 2,07±0,01 mg/dm3 при норма 1 mg/dm3.
2. Заустване №2 (Протокол от изпитване № 343/02.10.2019 г.):
- по показател „Неразтворени вещества" - измерена стойност 62,5±0,4 mg/dm3 при норма 35 mg/dm3;
- по показател „БПК5" - измерена стойност 251±2 mg/dm3 при норма 25 mg/dm3;
- по показател „ХПК" - измерена стойност 717±2 mg/dm3 при норма 125 mg/dm3;
- по показател „Детергенти" - измерена стойност 6,28±0,04 mg/dm3 при норма 1 mg/dm3.
3. Заустване № 3 (Протокол от изпитване № 344/02.10.2019 г.):
- по показател „Неразтворени вещества" - измерена стойност 70±0,4 mg/dm3 при норма 35 mg/dm3;
- по показател „БПК5" - измерена стойност 137±1 mg/dm3 при норма 25 mg/dm3;
- по показател „ХПК" - измерена стойност 405±1 mg/dm3 при норма 125 mg/dm3
- по показател „Детергенти" - измерена стойност 1,40±0,01 mg/dm3 при норма 1 mg/dmj.
Във връзка с горното бил съставен Констативен протокол № Врц – 72/21.11.2019г. на Р. – гр.Монтана. Наличието на показателните било непосредствено възприето от Р.Ц., П.П. и Е.Д.. На същата дата бил съставен АУАН № Врц – 3/21.11.2019г. от главен експерт в Р. – гр.Монтана Р.Ц.. Констатираното нарушение било възприето и от свидетелите по съставянето на акта П.П. и Е.Д.. Въз основа на съставения акт била издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц.П. и Д. безспорно се доказва, че от представените от жалбоподателя документи е налице извършено административно нарушение. Техните показания следва да бъдат кредитирани като достоверни предвид обстоятелството, че същите се потвърждават и о т приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Установеното деяние се доказва от представената от самия жалбоподател документация, в която са отразени наличието на неразтворими вещества, както и превишаване на индивидуалните емисионни ограничения по четири показателя. По своята правна същност жалбоподателят не отрича извършването на административното нарушение. В своята жалба релевира оплаквания за наличието на обективни причини за неговото настъпване, за което обаче не ангажира никакви доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и анализ на доказателствения материал съдът намира, че със своето поведение О. Чипровци е извършила вмененото й административно нарушение по чл.48, ал.1 т.3 от Закона за водите.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Нарушението е установено посредством документи, изпратени от самия жалбоподателя.
От субективна страна отговорността на общината - юридическо лице е обективна и безвиновна.
По отношение на определената санкция разпоредбата на чл.200, ал.1 т.6 от Закона за водите предвижда за извършеното нарушение налагането на наказание имуществена санкция от 1 000 до 5 000 лева. Административно наказващият орган е наложил максимално по размер наказание като е съобразил високата степен на обществена опасност. Независимо от това обстоятелство обаче по делото липсват ангажирани доказателства, които да обусловят по – високата обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с останалите такива, извършени по Закона за водите. Същият аргумент е бил изрично посочен и в самото наказателно постановление. Ето защо не става ясно в конкретния случай кое обстоятелство налага определянето на максимално по размер наказание. Ангажираните от упълномощения юрисконсулт на административно наказващия орган писмени доказателства, свързани с изчисляването на размера на наложеното наказание са ирелевантни и несъобразени със законодателните разпоредби на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Именно въз основа на преценката за наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде преценяван и размера на наказанието. В случая обществената опасност на деянието правилно е била отчетена на плоскостта на извършено административно нарушение и изключващо приложението на маловажния случай. Размерът на наложеното наказание обаче се явява несправедливо определен и по никакъв начин не съответстващ на обществената опасност на санкционираното лице. Поради тази причина и наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение на наказанието като по разбиране на настоящия съдебен състав същото следва да бъде определено към минималния размер от 1 500.00 лева. Именно такова наказание би се явило справедливо и постигащо в най – пълна степен целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното наложеното наказание по обжалваното наказателно постановление се явява несправедливо и като такова следва да бъде изменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 1 издадено на 31.01.2020г от Директор на Р. - гр.Монтана, с което на О. Ч. Б. xxxx , с адрес: гр.Ч. Област Монтана, ул.,,П. П.” № xxxx , представлявана от Кмет на О. П.П. като намалява размера на наложено наказание имуществена санкция от 5 000.00 (пет хиляди лева) лева на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 200, ал.1 т.6 във вр. с чл.48, ал.1 т.3 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: