Р Е Ш Е Н И Е
№ 166 26.08.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
седемнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Й.М.-И.
секретар К. Л.
като
разгледа докладваното от съдия Й.М.
Гражданско
дело № 723 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Т.Г.П. в качеството си на Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП-Б., съдебен адрес:*** против „С.“ ЕООД с ЕИК-*****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Е.Х. и физическите лица
Г.П.Г. с ЕГН-********** и Е.Х.Г. с ЕГН-**********,*** и К.И.С. с ЕГН-**********
и Г.Г.С. с ЕГН-**********,***.
Моли се на
осн.чл.216, ал.1, т.4 ДОПК да бъде обявена за относително недействителна спрямо
Държавата покупко-продажба, обективирана в
нот.акт № 30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395, дело № 1193/2014г. по
описа на нотариус Ст.Ангелов, вписан в регистъра на Нотариалната камара с № *08
с район на действие РС-Н., по силата на която „С.“ ЕООД продава на Г.П.Г. с
ЕГН-********** в режим на СИО с Е.Х.Г. и К.И.С. в режим на СИО с Г.Г.С.,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с административен адрес в с.Р.,
ул.Р., бл.*, ет.*, ап.*** със застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м.
ид.ч. с посочена продажна цена от 18 000лева. Представят се писмени
доказателства.
Ответникът „С.“ ЕООД, редовно
уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК не е депозирал писмен отговор.
Ответниците Г.Г. и Е.Г. са
депозирали писмен отговор, с който оспорват исковата претенция като
неоснователна, с насрещно твърдение, че към датата на извършване на атакуваната
сделка, продавачът все още не е имал установени публични задължения. Напротив,
твърди се че продажбата е извършена много преди влизане в сила на
административния акт и съдебното решение, като на практика при проверка в НАП
не е било възможно да бъде установено наличие на задължения на продавача,
поради което и купувачите по сделката са напълно добросъвестни и не са знаели
по никакъв начин за ревизионното производство, като такива справки не се и
извършват от НАП. На следващо место се сочи, че не е налице намерение за
увреждане на кредитора по публичните задължения, тъй като към датата на
сключване на сделката , процесният имот е бил ипотекиран в полза на „Е.Д.Ф.“
АД, като с продажбата му задължението е изплатено на ипотекарния кредитор и
ипотеката е заличена след извършване на сделката, от което ответниците
навеждат, че целта на тази сделка е не да се увредят интересите на държавата, а
с оглед други задължения на продавача, за погасяването на които е следвало да
продаде имота поради невъзможност да ги обслужва. Така дори при насочване на
принудително изпълнение от страна на НАП към процесния имот, то при
евентуалната публична продан, продажната цена би удовлетворила именно
ипотекарния кредитор, а не ищеца, още повече, че последния не е поискал
налагане на предварително обезпечение в хода на ревизионното производство, нито
към датата на съставяне на ревизионния акт, нито е предприел каквито и да било
действия по препятстване сключването на процесната сделка. По-нататък се сочи,
че процесният имот е бил придобит от първия ответник на 26.08.2013г.-след започване на
ревизионното производство, така че ако е имало намерение за увреждане на ищеца,
то имотът е нямало да бъде придобит на името на първия ответник и за него да
бъде сключен договор за управление на общите части в имот в режим на етажна
собственост. По-нататък се сочи, че П.Ф.-съпруг на управителя на „С.“ ЕООД е
допуснал през 2013г. ПТП, в следствие на което през 2015г. е осъден ефективно
на лишаване от свобода, с което се обяснява невъзможността за погасяване на
ипотеката и причините за продажбата на имота, а не както се твърди от ищеца за
увреда на фиска. Представят писмени доказателства. Иска се издаване на съдебни
удостоверения пред ЕСГРАОН, служба Регистър на населението за установяване
наличие или липса на сключен граждански брак на лицето Б.И. Ф.за периода
2013-2015г. с посочване имената на съпруга; пред Бюро съдимост при РС-Б. за
установяване дали П.К.Ф. е бил осъждан за какво деяние, кога и на какво
наказание. Сочат се гласни доказателства – допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване обстоятелствата относно начина
на предлагане на имота, договарянето и закупуването му.
В месечния срок е постъпил и
аналогичен на предходния писмен отговор от ответниците К.С. и Г.С., с който
оспорват исковата претенция като неоснователна, с насрещно твърдение, че към
датата на извършване на атакуваната сделка, продавачът все още не е имал
установени публични задължения. Сочи се, че продажбата е извършена много преди
влизане в сила на административния акт и съдебното решение, като на практика
при проверка в НАП не е било възможно да бъде установено наличие на задължения
на продавача, поради което и купувачите по сделката са напълно добросъвестни и
не са знаели по никакъв начин за ревизионното производство, като такива справки
не се и извършват от НАП. Твърди се, че към датата на сделката продавачът не е фигурирал в публично
оповестения регистър за длъжници на НАП. На следващо место също се сочи, че не
е налице намерение за увреждане на кредитора по публичните задължения, тъй като
към датата на сключване на сделката, процесният имот е бил ипотекиран в полза
на „Е.Д.Ф.“ АД, като с продажбата му задължението е изплатено на ипотекарния
кредитор и ипотеката е заличена след извършване на сделката, от което
ответниците навеждат, че целта на тази сделка е не да се увредят интересите на
държавата, а с оглед други задължения на продавача, за погасяването на които е
следвало да продаде имота поради невъзможност да ги обслужва. Така дори при
насочване на принудително изпълнение от страна на НАП към процесния имот, то
при евентуалната публична продан, продажната цена би удовлетворила именно
ипотекарния кредитор, а не ищеца, още повече, че последния не е поискал
налагане на предварително обезпечение в хода на ревизионното производство, нито
към датата на съставяне на ревизионния акт, нито е предприел каквито и да било
действия по препятстване сключването на процесната сделка. По-нататък се сочи,
че процесният имот е бил придобит от първия ответник на 26.08.2013г.-след започване на
ревизионното производство, така че ако е имало намерение за увреждане на ищеца,
то имотът е нямало да бъде придобит на името на първия ответник и за него да
бъде сключен договор за управление на общите части в имот в режим на етажна
собственост. По-нататък се сочи, че П.Ф.-съпруг на управителя на „С.“ ЕООД е
допуснал през 2013г. ПТП, в следствие на което през 2015г. е осъден ефективно
на лишаване от свобода, с което се обяснява невъзможността за погасяване на
ипотеката и причините за продажбата на имота, а не както се твърди от ищеца за
увреда на фиска. Представят писмени доказателства. Иска се издаване на съдебни
удостоверения пред ЕСГРАОН, служба Регистър на населението за установяване
наличие или липса на сключен граждански брак на лицето Б.И. Ф.за периода
2013-2015г. с посочване имената на съпруга; пред Бюро съдимост при РС-Б. за
установяване дали П.К.Ф. е бил осъждан за какво деяние, кога е извършено
деянието и на коя дата е осъден; пред НАП за посочване на точните дата и час на
обявяването, че „С.“ ЕООД като длъжник на НАП за какви задължения и в какъв
размер, както и дали е наличен утвърден образец на заявление или искане, по
силата на което трето лице да поиска информация от НАП за образувано, висящо
или приключило ревизионно производство по отношение на дружество, с което
третото лице искащо информацията няма никаква свързаност. Сочат се гласни
доказателства – допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане
за установяване обстоятелствата относно начина на предлагане на имота,
договарянето и закупуването му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На „С.“ ЕООД е извършена ревизия по
силата на Заповед за възлагане на ревизия № 1300951/24.04.2013г., връчена на
07.05.2013г. на упълномощен представител на дружеството П.Ф.. В хода на
ревизионното производство с Постановление
от 05.11.2013г./л.112 по дело/, връчено на 12.12.2013г./л.113/ „…предвид
обезпечаване събиране на публично вземане в предполагаем размер от 52235,05лв.
към 21.10.2013г.“ е наложена
предварителна обезпечителна мярка – запор върху МПС л.а.Ауди С8 с рег. № **** с
балансова стойност 84000лв., собственост на „С.“ ЕООД. Възоснова на извършената
проверка от НАП е издаден Ревизионен акт
№ ******г., с който са установени публични задължения в общ размер от
54 605,79лв., от които главница 47551,70лв. и лихви за просрочие от
7054,09лв.. Ревизионният акт е връчен на 21.12.2013г. на управителя на „С.“
ЕООД – Б.Ф.а. Ревизионният акт е
обжалван и с влязло в законна сила на 17.07.2015г. решение №1173/01.07.2015г.
по адм.дело № 917/2014г. по описа на Административен съд-Б. жалбата на „С.“
ЕООД е отхвърлена.
По делото е представена справка по лице
на АВ/л.62-64 по дело/, видно от която процесния самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** с административен адрес в с.Р., ул.Р., бл.*, ет.*, ап.*** е
закупен от „С.“ ЕООД на 26.08.2013г. от „С. Г.“ ООД.
От същата справка и от нот.акт № **/1****г., том *,
рег.№ ***, дело № ***/***г./л.73 по дело/ се установява, че върху имота е
учредена на 18.03.2014г. договорна ипотека с ипотекарен кредитор „Е.Д.Ф.“ АД и
ипотекарен длъжник – С.“ ЕООД, която в последствие е заличена на 20.06.2014г..
Видно от представен нот. акт №
**/1****г., том *, рег.№ ***, дело № ***/***г. „С.“ ЕООД е продало на
ответниците – физически лица процесния имот. От показанията на свидетелите Р.И.-брат
на отв.К.С. и св.П.Г.-син на ответниците Г. и Е.Г. се установява, че двете
семейства са заплатили общо 18000лв. в два плика съдържащи по 9000лв.; че двете
семейства са решили съвместно да закупят имота за ваканционни цели. При
предварителните разговори и извършения оглед са установили, че имотът е в
недобро състояние и върху него тежи ипотека, освен това продавачът-мъж с име П.,
който се представил за собственик и представител на строителна фирма е обявил,
че го продава, защото му трябват спешно средства, за да довърши и въведе в
експлоатация друга строена от него сграда. Купувачите физически лица са приели
да закупят апартамента с ипотеката, извършена е проверка но други тежести върху
имота не са установени, поради което сделката е осъществена при горните
параметри. До изповядване на сделката купувачите разбрали и че този мъж с име П.е
допуснал ПТП, при което е имало пострадала жена и по това дело също му трябвали
пари за адвокати, като през цялото време П.е говорил само за пари и че му
трябват спешно пари.
От служебно извършена справка в
НБД“Население“ се установява, че управителят на ответното дружество „С.“ ЕООД –
Б.Б.Ф.е сключила граждански брак на 29.01.2005г. с П.К.Ф.. Видно от справка за
съдимост П.Ф. е осъден с влязла в законна сила на 29.07.2016г. присъда на пет
години лишаване от свобода при първоначален общ режим за допуснато на
01.06.2013г. след употреба на алкохол ПТП със смърт на трето лице.
На 08.04.2015г. в търговски регистър е
вписана промяна в собствеността и управлението на „С.“ ЕООД, като дружествените
дялове са продадени от Б.Ф.на Т.Е.Х..
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Претенцията е с правно основание чл.216,
ал.1, т.4 от ДОПК.
Както е посочено на страните с доклада на съда, за да е изпълнен фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 216 от ДОПК
е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ длъжник по установено публично
задължение; 2/ който е извършил разпореждане със свое имущество; 3/
разпореждането да е извършено след датата на установяване на задължението или
след връчване на заповедта за ревизия, ако същата е установила публични
задължения. Публичното
задължение следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт,
съответно съдебно решение. Така страните не спорят по наличието на фактическите
обстоятелства по т.1 и т.2, които се установяват от гореизложената хронология
на събитията и правните и фактически действия на ищеца и ответниците. Спорно е налице
ли е намерение за увреда на държавата и налични и установени ли са от ищеца
обстоятелствата по т.3.
Съгласно чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК недействителни по отношение на Държавата са
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взескатели. В решение
№ 69/22.06.2012, 1 ТО, ВКС е посочено, че с оглед защитата на обществените
интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не е възпроизвел
общата норма за изискване за знание за увреждането и у приобретателя на
сделката. След като такова ограничение липсва в нормата на чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не може да се приложи общата норма на чл. 135, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД. Съгласно Решение № 54/04.04.2013г по гр. дело №
80/2013 на Апелативен съд- В. други обективни елементи- като вреда и знание за
увреждането, не се включват във фактическия състав на правото по чл. 216, ал. 1 от ДОПК. Като предпоставка на иска по чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК следва да бъде доказано намерение за
увреждане само у длъжника, а не и у
приобретателя. Тъй като естеството на намерението за увреждане /animus nocendi/
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащи разпоредителни волеизявления, а следва да се установи
след преценка на всички факти по конкретния спор, като естеството на този факт
трудно би се доказало при пряко доказване, а по-скоро при косвено доказване на
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти / в
този смисъл Решение № *7/28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 на ВКС, ТК, II ТО/. В този
смисъл, както бе посочено по-горе след
установяване на публичните задължения с посочения ревизионен акт, издаден на
11.12.2013г. и връчен на 21.12.2013г., „С.“ ЕООД е извършило разпоредителна
сделка на 12.06.2014г. като е продало на четиримата ответници физически лица
собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** с административен адрес в с.Р., ул.Р., бл.*, ет.*, ап.***
със застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м. ид.ч. с посочена продажна
цена от 18 000лева. По този начин, с описаната сделка търговеца в
качеството си на длъжник на държавата е намалил имуществото си, и с това е
увредил интересите на кредитора си, тъй като се е освободил от свое
секвестируемо имущество, което в своята цялост служи за общо обезпечение на
задълженията му, като така получената
продажна цена не е послужила за погасяване на установените му публични
задължения. Към датата на депозиране на исковата молба по чл.216 ДОПК се
доказва от ищеца, съобразно вменената доказателствена тежест, че публичното вземане, на което ищеца основава отменителния си иск, е
установено със стабилен властнически акт или съдебно решение- в случая влязло
в законна сила на 17.07.2015г. решение №1173/01.07.2015г. по адм.дело №
917/2014г. по описа на Административен съд-Б. с което жалбата на „С.“ ЕООД
против Ревизионен акт № ******г., с който са установени публични задължения в
общ размер от 54 605,79лв., от които главница 47 551,70лв. и лихви за
просрочие от 7054,09лв. е отхвърлена. С
оглед изложеното претенцията се явява доказана по своето основание, поради
което подлежи на уважаване, като атакуваната възмездна сделка следва да бъде
обявена за недействителна по отношение на Държавата. С оглед изхода по делото и
претендираните разноски, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени солидарно
сторените от ищеца разноски за юк.възнаграждение в минимален размер от 950лв., както
и дължимата държавна такса по делото, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4,
вр.т.2, вр.чл.71, ал.2 ГПК при данъчна оценка/л.28 по дело/ в размер на в
размер на общо 142,11лв., платима по с/ка на РС-Н..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА на осн.чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
спрямо Държавата, представлявана от Т.П.-главен публичен изпълнител и Г. Р.-публичен
изпълнител в ТД на НАП-Б., съдебен адрес:***, на договор за покупко-продажба, обективирана в нот.
акт № **/1****г., том *, рег.№ ***, дело № ***/***г. по описа на нотариус Ст.А.с
район на действие РС-Н., по силата на която „С.“ ЕООД с ЕИК-****седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.Е.Х., в качеството
си на длъжник на държавата с установени с Ревизионен акт № ******г., публични
задължения в общ размер от 54 605,79лв., от които главница 47 551,70лв. и
лихви за просрочие от 7054,09лв., е
продало на ответниците – физически лица - Г.П.Г. с ЕГН-********** и Е.Х.Г. с
ЕГН-**********,*** и К.И.С. с ЕГН-********** и Г.Г.С. с ЕГН-**********,***,
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****
с административен адрес в с.Р., ул.Р., бл.*, ет.*, ап.***, находящ се в сграда №
* с предназначение за жилище, апартамент със застроена площ от 84,46кв.м.,
ведно с 12,32кв.м./ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответната
идеална част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор *****по КК на с.Р., общ.Н., обл.Б..
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД с ЕИК-*****, Г.П.Г. с ЕГН-**********, Е.Х.Г. с ЕГН-**********, К.И.С.
с ЕГН-********** и Г.Г.С. с ЕГН-********** да заплатят солидарно на ТД на НАП-Б.
сумата от 950лв., представляващи сторените разноски за юк.възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК-*****, Г.П.Г. с
ЕГН-**********, Е.Х.Г. с ЕГН-**********, К.И.С. с ЕГН-********** и Г.Г.С. с
ЕГН-********** да заплатят солидарно по с/ка на РС-Н. дължимата държавна такса
по делото в размер на 142,11лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: