МОТИВИ
към Присъда №260020/18.02.2021г.
по НОХД
№2163/2020г.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла обвинителен акт срещу В.Н.И. ЕГН: ********** – за
това, че на 24.07.2017г. в гр. Плевен потвърдил неистина в писмена декларация №***г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, която по силата на закон – чл.160,
ал.1 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че
Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено от
ОДМВР – ПЛЕВЕН, е изгубено – престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
В хода на
съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, се
представлява от наблюдаващия прокурор, който в разпоредително заседание заема
позиция, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на Глава
двадесет и осма от НПК; при незабавно проведеното заседание по този особен
съдопроизводствен ред счита, че са налице условията за освобождаване на В.И. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба, което
пледира да бъде в минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Подсъдимият В.Н.И.,
редовно призован, се явява лично. Признава се за виновен и се ползва от правото
да не дава обяснения. Не взима позиция по съществото на делото.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира
за установено следното:
В.Н.И. е
роден на *** ***, ***, ***, *** гражданин, с основно образование, работи,
неженен, осъждан, ЕГН: **********.
На 19.11.2008г. от страна на ОД
на МВР – ПЛЕВЕН, на подсъдимия И. било издадено Свидетелство за управление на
МПС /СУМПС/ №***, със срок на валидност – 14.11.2018г.
На 16.09.2016г., В.Н.И.
управлявал МПС на територията на РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ – гр.ПИЛЗЕН. В резултат на
причинено ПТП и съобразно ангажираната отговорност по приложимото национално
законодателство, на същата дата, издаденото му СУМПС №*** било временно отнето
от чешките власти.
Към 24.07.2017г., подсъдимият И.
се намирал на територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Тъй като не разполагал с издаденото
на негово име СУМПС, а имал желание да притежава СУМПС въпреки това, И. решил
да поиска от ОДМВР - ПЛЕВЕН издаването на съответен дубликат.
На 24.07.2017г. В.Н.И. се явил в
сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН и подал комплект документи за
издаване на дубликат на СУМПС. Сред същите документи била Декларация №***г., която по силата на закон –
чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата се дава за удостоверяване причините,
налагащи издаването на дубликат на СУМПС. В посочената декларация, обвиняемият
целенасочено и саморъчно написал, че СУМПС №*** е изгубено, за което се
подписал. Комплектът документи бил обработен от служител на сектор „ПП“ –
свидетелката В.И.У..
В резултат от така описаното
лъжливо деклариране, ОДМВР – ПЛЕВЕН издала на обвиняемия В.И. дубликат на СУМПС
с №*** със срок на валидност – 14.11.2018г.
От друга страна обаче, след
изтичане на срока на временно отнемане на СУМПС №***, компетентните чешки
власти изпратили същото на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, като уведомили ***те
власти относно причините за това отнемане. На свой ред, ГД“НП“ изпратила така
образуваната преписка, по компетентност на ОД на МВР – ПЛЕВЕН. По случая била
извършена предварителна проверка и с Постановление от 14.04.2020г. било
образувано досъдебно производство №Д – 968/2020г. по описа на РП – ПЛЕВЕН; в
хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление по чл.313
ал.1 НК бил привлечен В.Н.И. ЕГН: **********.
Изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
показания на свидетел В.И.У., дадени в досъдебното
производство/л.32 от ДП/;
-
препис от писмо на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ във
връзка със СУМПС №***,
издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН /л.12 от ДП/;
-
Декларация №***г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен и Заявление
за издаване на документ за самоличност на *** гражданин /л.17 - 18 от ДП/;
- заключение по съдебно-графическа
експертиза /л.34 – 40 от ДП/, което Съдът приема за съответстващо на
изискванията на НПК и от което се установява, че ръкописният текст в инкриминираната
Декларация е изписан, а подписът в същата Декларация – положен, от страна на В.Н.И.;
-
документи на чешки език във връзка с временно
отнемане на СУМПС, издадено на В.Н.И., ведно с превод на *** език /л.57 - 92 от
ДП/;
-
характеристична справка за подсъдимото лице / л.46 от ДП, л.14 от делото/;
-
справка за съдимост на подсъдимото лице /л.10 - 11
от делото/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и
изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия,
налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази
основа Съдът намира, че от обективна страна, подсъдимият В.Н.И. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.313 ал.1 НК - на 24.07.2017г. в гр.
Плевен потвърдил неистина в писмена декларация №***г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ – Плевен, която по силата на закон – чл.160, ал.1 от Закона за
движението по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че Свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ***, издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН, е
изгубено.
Престъплението
по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява довършено с факта на потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства. В настоящия случай е налице деяние, което се е изразило
в действие – потвърждаване на неистина в писмена декларация №***г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, която по силата на закон – чл.160, ал.1 от
Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на причините, налагащи издаване на дубликат на СУМПС
и Контролен талон към същото. Според посочената правна разпоредба, „Дубликат на свидетелство за управление или
на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният
талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация.“. Следователно, Законодателят е поставил обществените
отношения по декларирането на посочените обстоятелства под закрилата на
наказателноправната норма на чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е обективният признак,
състоящ се в необходимост от деклариране на обстоятелство по силата на закон,
указ или постановление на МС за удостоверяване на същото обстоятелство. От
друга страна, установено е по несъмнен начин, че В.И. не е изгубил издаденото
на негово име СУМПС, а същото е било отнето от страна на компетентните чешки
власти, във връзка с извършено от подсъдимия правонарушение на територията на
РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ, т.е. по категоричен начин следва, че извършеното от подсъдимия
И. деклариране, е лъжливо.
Изпълнителното
деяние и неговият автор се установяват пряко от показанията на свидетеля В.И.У.,
Декларация №***г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, заключение по
съдебно-графическа експертиза, документи на чешки език във връзка с временно
отнемане на СУМПС, издадено на В.Н.И., ведно с превод на *** език. Косвено се
установяват от препис от писмо на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ във връзка със СУМПС
№***, издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН, Заявление за издаване на документ за
самоличност на *** гражданин.
От субективна
страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК – подсъдимият е съзнавал, че удостоверява в нарочна
декларация неотговарящо на истината обстоятелство /че Свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ***, издадено от ОДМВР – ПЛЕВЕН е
изгубено/, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от лъжливото
деклариране и е целял настъпването на същите последици. Субективната страна на
деянието се установява по несъмнен начин от горепосочените доказателствени материали,
от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно,
извършеното от страна на подсъдимия В.Н.И. деяние е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна; Съдът намира вината
на подсъдимия в извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо подсъдимото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба. На първо място, престъплението попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години или с
глоба от сто до триста лева. На второ място, обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, на основание чл.78а НК, към момента на извършване на
деянието. На трето място, с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки подсъдимият В.Н.И. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание – глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При
определяне на размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост – лишаване
от свобода до три години или глоба в размер от сто до триста лева - е
относително ниска.
Личната обществена
опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска – подсъдимият
е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК, към датата на
деянието. Заслужава да бъде отбелязано, че приобщените характеристични данни,
съдържащи се в двете представени по делото справки, са с противоречив характер,
като от същите следва известна трудова заетост, недобро име по местоживеене,
контакти с криминално проявени лица, склонност към злоупотреба с алкохол и
наркотични вещества, но същевременно – не се разкриват данни и за трайна
противоправна/престъпна ориентация на личността. Ето защо, съвкупно преценено,
Съдът намира, че личната обществена опасност на подсъдимия е относително ниска.
Не се събраха
доказателства за обстоятелства, които смекчават отговорността на В.Н.И.. „Чистата“
съдимост е абсолютна предпоставка за прилагане на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и поради това,
на самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Доказателства
за обстоятелства, отегчаващи отговорността на обвиняемото лице, не бяха
събрани.
На тази
основа Съдът направи извода, че е налице относително ниска обществена опасност
на деянието и относително ниска - на дееца. Наред с това, не се събраха
доказателства за трайна трудова заетост или такива, които биха обосновали
налагането на административно наказание над предвидения в чл.78а ал.1 НК,
минимум. Ето защо Съдът намира, че справедливият размер на административното
наказание глоба е в самия минимум, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Въз основа на
тези съображения, Съдът призна подсъдимия В.Н.И. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 24.07.2017г. в гр. Плевен потвърдил неистина в писмена декларация №***г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, която по силата на закон – чл.160,
ал.1 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че
Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено от
ОДМВР – ПЛЕВЕН, е изгубено – престъпление по чл. 313, ал.1 НК, поради което и
на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът счита,
че така определения размер на
административното наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен
и превантивен ефект върху В.Н.И., както и възпитателен и предупредителен ефект
върху обществото.
В
съответствие с изхода на наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК В.Н.И. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 498,29лв./четиристотин деветдесет и осем лева и двадесет и
девет стотинки/ - по сметка на ОД на МВР – Плевен, сторени във връзка с
изготвянето на експертното заключение по съдебно-графическа експертиза и
легализиран превод на документи от чешки език.
По така
изложените мотиви, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: