№ 8031
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110139221
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 944,88 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното плащане, за която суми по ч.
гр. дело № 57161/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 11.10.2021 г.
Ищецът „.... (в качеството на правоприемник на ....“) твърди, че между него и
ответницата Н. О. С. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856
от 08.08.2017 г., по силата на който й е отпуснат паричен кредит в размер на 2 240 лв., който
е следвало да бъде върнат в срок до 20.04.2019 г., чрез 20 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер от по 147,10 лв. Поддържа, че кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла
на § 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в него условия, размери и срокове. Сочи, че заемната
сума е преведена по посочената в договора банкова сметка, като от страна на ответницата са
заплатени само 2 броя месечни погасителни вноски, а на основание чл. 5 договорът става
предсрочно изискуем в пълен размер при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната такава – 20.12.2017 г., за което до
кредитополучателя е изпратено изрично уведомление. Допълва, че след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – на 14.06.2022 г. от страна на ответницата е извършено
плащане в размер на 97,40 лв., като след приспадане на същото непогасена е останала
единствено част от главницата в размер на 944,88 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. О. С., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Т. А., е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не са ангажирани доказателства относно начина на
формиране на исковата претенция. Оспорва представеното извлечение по кредит PLUS-
15154856, тъй като не съответства на условията в договора и погасителния план към него
относно начина на разпределяне на плащанията. Оспорва усвояването на сумата по кредита.
Сочи, че размерът на извършените плащания се равнява на сумата от общо 2 766,36 лв.,
1
която надхвърля този на отпуснатия кредит с 526,36 лв., поради което не става ясно по какъв
начин са отнасяни те. Оспорва ответницата да е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост, тъй като не са ангажирани доказателства относно връчването на представената
„Последна покана“. Счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
10, ал. 1 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията за вид, форма и размер на шрифта,
включително и по отношение на измененията и допълненията към него. Сочи, че не става
ясно какви са условията към един от елементите, формиращи кредита, за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“, което е в нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1
ЗПК. Оспорва да са ангажирани доказателства относно начина на формиране на ГПР, както
и кои са включените в него разходи, които кредитополучателят следва да заплати, поради
което счита, че не може да се установи налице ли е съответствие с чл. 19 ЗПК. Сочи, че
кредитополучателят е бил в невъзможност да установи икономическите последици от
сключване на договора за кредит. Допълва, че същият е недействителен поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143, ал. 1, ал. 2,
т. 5 и т. 19 ЗЗП. Счита лихвата за завишена, тъй като надхвърля 3 пъти размера на законната
лихва. Излага подробни съображения за недължимост на исковата сума, позовавайки се на
твърдяната недействителност на договора и отделните негови клаузи. Навежда довод за
изтекла погасителна давност на вноските, чийто падежи са настъпили в периода от
20.11.2017 г. до 20.09.2018 г., всяка от които на стойност от 147,10 лв., или общо 1 618,10 лв.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че между „...., като кредитодател, и Н. О. С., като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., по
силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя парична сума в общ
размер на 2 000 лв. под формата на потребителски кредит, а последният се е задължил да я
върне при следните условия: чрез 20 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 147,10 лв., при падеж на първата погасителна вноска – 20.09.2017 г. и падеж на
последната погасителна вноска – 20.04.2019 г., общ размер на кредита – 2 240 лв. и годишен
процент на разходите – 42,00 %. Уговорено е, че общият размер на всички плащания се
равнява на 2 942 лв., като същият се формира от следните пера: 2 000 лв. – главница и 240
лв. – за застраховка „Защита на плащанията“, 70 лв. – такса ангажимент, както и
съответната възнаградителна лихва, като в табличен вид в договора е обективиран и
погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка една от отделните вноски,
техния размер, както и оставащата сума. В чл. 1 се предвижда, че договорът за заем влиза в
сила с подписването му от кредитополучателя и оторизирано лице, представител на
кредитора. Видно е, че кредитополучателят се съгласява заемната сума да му бъде преведена
като наличност по посочената в него банкова сметка, с което същият потвърждава
изпълнението на задължението на кредитора за реално предоставяне на същата. Изрично в
чл. 2 е предвидено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде заплатен директно на застрахователния агент „..., а застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на тези, посочени в погасителния
план. Съгласно чл. 3 за кредитополучателя се поражда задължението за заплащане на
погасителните вноски, включващи главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на заема, както и добавка, съставляваща печалба на
кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху всяка една забавена погасителна вноска, а при просрочване на две
или повече месечни вноски считано от падежната дата на втората непогасена вноска
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
2
всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В чл. 7 от договора е уреден редът за погасяване на отделните компоненти на
задължението в последователност разноски, лихва, главница. Изрично в клаузата на чл. 28 се
предвижда, че с подписване на договора кредитополучателят потвърждава, че е запознат,
разбира и приема условията му, отпечатани и/или попълнени на този документ. В този
смисъл е и уговорката в раздел „Удостоверявания“, според която с подписване на договора
от кредитополучателя същият потвърждава, че се е запознал, разбира и приема съдържащата
се в договора информация, която той внимателно е прочел, както и, че приема условията и
параметрите на договора за потребителски паричен кредит, по силата на който между
страните по него възниква договорна обвързаност. Предвидено е още, че с полагане на
подписа си в съответното поле на група „Параметри и условия“ кредитополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова сметка, както и
преддоговорната информация в съответствие със ЗПК, както и екземпляр от договора за
кредит.
Наред с процесния договор за потребителски паричен кредит е сключена и застраховка
„Защита на плащанията“, в подкрепа на което са представените сертификат № PLUS-
15154856 от 08.08.2017 г., Общи условия към него и медицински въпросник.
Представено е още извлечение по кредит № PLUS-15154856, отразяващо отделните
падежи на всяка една от месечните погасителни вноски, както и справка в табличен вид за
извършените от кредитополучателя плащания по него, а именно: 2 374,76 лв.
С покана от 17.04.2018 г. кредитодателят „.... предоставя на кредитополучателя Н. О.
С. 7-дневен срок от получаването, в който да погаси задълженията си по процесния договор
за паричен потребителски кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., които възлизат на
общата сума от 2 717,21 лв., от която: 2 239,90 лв. – главница, 403,60 лв. – договорна лихва
и 73,71 лв. – обезщетение за забава, като е посочена и банкова сметка, по която да се
извърши плащането.
От изслушаното и прието заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че по силата на договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. на Н. О. С. е отпуснат паричен заем в размер на 2 240 лв., от
която: 2 000 лв. – главница и 240 лв. – застраховка „Защита на плащанията“. Според
експерта реалното усвояване на кредита в размер на 2 240 лв. е извършено по банков път на
09.08.2017 г. по посочената в договора банкова сметка, по която е преведена сумата от 1 930
лв., след удържане на сумата от 70 лв. – такса ангажимент и 240 лв. – застраховка „Защита
на плащанията“. Изяснява се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.10.2021 г. от страна на ответницата са били извършени плащания в общ размер на
2 575,86 лв., а след тази дата в периода до 24.11.2023 г. е заплатена и сумата от 1 168,80 лв.,
т. е. общо погасените от нейна страна такива по процесния договор за паричен
потребителски кредит възлизат на 3 744,66 лв. Отнасяйки извършените плащания в
поредността разноски, лихва, главница, вещото лице приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. останалите неплатени по него суми са били,
както следва: 851,93 лв. – главница и 21,30 лв. – мораторна лихва за периода от 06.07.2021 г.
до 03.10.2021 г. Експертът обобщава, че последното извършено от ответницата плащане е от
24.11.2023 г., като в този случай към момента на изготвяне на заключението - 28.12.2023 г.
няма непогасени суми по процесния договор за кредит, като дори се наблюдава надвнесена
сума от 172,03 лв. Допълва, че ако се приеме, че сумата от 240 лв. – за застраховка
„Сигурност на плащанията“ е част от главницата, ГПР би се равнявал на 42,15 %, който
включва само разходи за възнаградителна лихва, като разликата с уговорения в договора
ГПР се дължи на датата на извършване на изчислението – 09.08.2017 г. (датата на превода
на заемната сума), а в случай, че сумата от 240 лв. – за застраховка „Защита на плащанията“
3
не е част от главницата, ГПР би се равнявал на 64,32 %.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1. възникване и съществуване между него и ответницата на валидно
облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. с твърдяното съдържание; 2. изпълнение на
задължението си по договора чрез предоставяне на заемната сума и усвояването от
ответницата; 3. наличие на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна
лихва; 4. настъпване изискуемостта на вземанията в т. ч., че поради неплащане на определен
брой месечни вноски е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за която ответницата
е уведомена; 5. размера на вземането.
В случая, съдът приема за безспорно установено наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между праводателя на ищеца „.... - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А. – Париж (с оглед настъпилото в хода на процеса прехвърляне на търговското
предприятие на дружеството считано от 06.06.2023 г.) и ответницата Н. О. С., чийто
правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., представен и приет в заверен препис по делото. Доколкото
се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на
съгласие между страните, така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата,
предмет на договора. В случая, видно от удостоверителното изявление на Н. О. С. за
получаването , обективирано в поле на група „Параметри и условия“ кредитополучателят е
удостоверил, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова сметка, като
обстоятелството, че титуляр на същата е именно ответницата не се оспорва от нейна страна.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не е релевирано оспорване относно
авторството на подписите, положени от нейно име в договора за потребителски паричен
кредит, поради което съдът приема, че същият я обвързва. Отделно от това, до категоричен
извод относно реалното усвояване по банков път на заемната сума в размер на 1 930 лв.
(след приспадане на такса ангажимент от 70 лв. и застраховка „Защита на плащанията“
от 240 лв.) е достигнало и заключението на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, извършило проверка в счетоводните записвания на ищеца, чието
доказателствено значение следва от разпоредбите на 182 ГПК, предвид липсата на
проведено по делото оспорване на редовността на воденото от него счетоводство. Нещо
повече, сам по себе си фактът, че експертизата е констатирала извършени от страна на
ответницата плащания на суми по процесния договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., представлява по естеството си извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт, а именно: възникване и съществуване на заемното
правоотношение и реалното получаване на заемната сума по него, имащо висока
доказателствена стойност в процеса.
Предвид изложеното, съдът приема, че кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А. – Париж е изпълнил изцяло задълженията си по договора за реално
предоставяне на паричната сума на кредитополучателя Н. О. С., която от своя страна е
усвоила същата, с което за нея е възникнало насрещното задължение да я върне съгласно
уговорения от страните погасителен план, ведно с надбавка, съставляваща печалба на
кредитора.
Във връзка с възражението на ответницата относно активната легитимация на ищеца да
претендира вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., следва да се отбележи, че представените по
делото в превод на български език писмени доказателства – извлечения от търговския и
4
фирмен регистър на Търговския съд в гр. Париж, Франция и нотификация от канцеларията
на същия свидетелстват за осъществено считано от 31.01.2018 г. трансгранично сливане
между „.... и първоначалния ищец, на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. Считано от 01.02.2018 г. по силата на
настъпилото универсално правоприемство „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – Париж“
упражнява дейността си в Република България чрез регистрирания в Търговския регистър
към Агенция по вписванията клон на чуждестранния търговец, а именно: „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ – клон България, като видно от служебно извършените от съда справки
в ТР по партидата на клона, чрез който чуждестранният търговец действа, както и на „....
понастоящем универсален правоприемник на кредитодателя е именно новоконституираният
ищец.
На следващо място, по делото не се спори, че ответницата е неизправна страна по
договора, за което свидетелства и заключението на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, установило, че погасителни вноски с падеж – 20.11.2017 г. и 20.12.2017 г. са
били погасени едва на 19.01.2018 г., с което е допуснато просрочие на същите, което на
основание чл. 5, изр. 2 от договора е обусловило правото на кредитора да го обяви за
предсрочно изискуем. Ето защо, следва да се приеме, че обстоятелствата, обуславящи
предсрочната изискуемост на кредита, са налице, като по делото не са ангажирани
доказателства за получаване от ответницата на представената покана от 17.04.2018 г., за да
се приеме, че изявлението на банката в този смисъл надлежно е достигнало до нея още преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. Независимо от това обаче, към този
момент вече е бил настъпил и крайният падеж на процесния договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. – 20.04.2019 г., а това означава, че с
оглед разясненията, дадени в мотивите на т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г., ОСГТК на ВКС, в която се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането“, въпросът относно надлежно съобщаване на
предсрочната изискуемост на ответницата е ирелевантен. Този факт следва да бъде
съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът – ответник по иска,
дължи изпълнение, за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните – в случая за цялото вземане, тъй като дори когато в производството
не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на това вземане по
отношение на вече падежиралите вноски – в този смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от горния тълкувателен акт. Нещо повече, дори това
да не беше така, принципно няма пречка обявяването на кредита за предсрочно изискуем да
бъде извършено и в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, като
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към нея. В тези случаи изявлението поражда правните си последици с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако
са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване на
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представляват факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В случая, уведомлението от 17.04.2018 г. е представено като приложение към
исковата молба и видно от разписката за връчване препис от него е получен от ответницата в
5
хода на процеса - на 09.05.2023 г. чрез назначения й особен представител – адв. Т. А..
На следващо място, доколкото страна по процесния договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., в качеството му на кредитополучател, е
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В
ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК се предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Същевременно в чл. 19 ЗПК е
предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая, процесният договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от
08.08.2017 г. е сключен в писмена форма, написан е ясно, четливо и на разбираем език, като
не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от закона - 12, поради което
за кредитополучателя съществува обективна възможност да възприеме текста на договора и
да се запознае със съдържанието му. Изрично в поле „Удостоверявания“ ответницата С. е
декларирала получаването на преддоговорната информация в съответствие със ЗПК, като в
самия договор е посочен общият размер на кредита – 2 000 лв., както и условията за
усвояването му, уговорен е фиксиран лихвен процент – 31,66 %, както и годишен процент
на разходите по кредита – 42,00 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
6
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като конкретна сума) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В настоящия случай ГПР е посочен като процент – 42,00 %, но не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на
закона. Не става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и на
възнаградителната лихва – 31,66 %, която е част от него, съответно дали в същия е включен
размерът на застрахователната премия от 240 лв. и на такса ангажимент от 70 лв. предвид
данните по делото, че такива са начислени. Не се съдържа описание и на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му. В този смисъл неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на кредита. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от
него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно
да посочи какво точно е включено в тях. Това обстоятелство е от съществено значение при
преценка от потребителя дали да сключи договора за кредит при така определените условия
за връщането на заемната сума.
На следващо място, съобразявайки характера на вземането в общ размер на сумата от
240 лв., представляващо застрахователната премия във връзка с допълнително предоставена
услуга по процесния договор за кредит, характера на последната – финансиране и
разсрочване на застрахователната премия и пряката й обвързаност с договора за кредит –
чрез разсрочено изплащане на 20 броя месечни погасителни вноски, толкова, колкото са и
погасителните вноски за изплащане на главницата и лихвата по договора за кредит,
обстоятелството, че ползващо се лице е кредитодателят, предмета на договора за
застраховка, насочен към изпълнението на задълженията по договора за кредит при
настъпване на застрахователно събитие, както и сключването им в един и същи момент –
08.08.2017 г., съдът намира, че застрахователната премия по сключения договор за
застраховка на плащанията представлява разход, пряко свързан с договора за заем, поради
което следва да намери отражение в размера на годишния процент на разходите, наред с
уговорената лихва, което в случая няма данни да е сторено и съобразено в процесния
договор за потребителски кредит. Нещо повече, в случай, че компонентът застрахователна
премия се включи при изчисляване на ГПР, съгласно заключението по съдебносчетоводната
експертиза, размерът му би се равнявал на 64,32 %, т. е. повече от уговорения в договора
такъв от 42,00 %.
По изложените съображения, съдът достига до извод, че процесният договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. не отговаря на
изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно посочване на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
Същевременно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК поставя като изискване към
7
съдържанието на договора за потребителски кредит наличието на погасителен план.
Последният следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В разглеждания случай, в съдържанието на процесния договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. е инкорпориран погасителен план. В
последния са посочени падежите на погасителните вноски и техният общ размер, съответно
оставащата непогасена главница след всяка вноска, но липсва информация за
възнаградителната лихва от всяка погасителна вноска, при което остава неясен начинът за
изчисляването й - върху каква сума и за какъв период се начислява тази лихва - върху
остатъчния размер по кредита, върху конкретната вноска или по друг начин, при което за
потребителя липсва информация към момента на сключване на договора, с всяка вноска по
кредита, която би извършил, каква част от задълженията погасява и каква част остава
непогасена.
Съдът приема, че за да имат посочените уговорки в договора характера на погасителен
план, то в последните следва ясно и конкретно да бъде посочено съдържанието на самата
погасителна вноска, какви конкретни по вид и размер вземания включва последната –
главница, лихва, застрахователна премия, други такси, каквото в случая не е налице,
доколкото не става ясно как е формиран размерът от 147,10 лв. месечна вноска, каквото е
законовото изискване, дори при договори с фиксиран лихвен процент.
Ето защо, съдът намира, че уговорката, обективирана в процесния договор за
потребителски кредит, не отговаря на императивните изисквания на закона, доколкото
липсва разбивка на погасителните вноски, поради което и по същество не представлява
погасителен план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК като последица от неспазване на изискванията на чл. 10,
ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. От изложеното следва, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като няма изискуемото
по закон съдържание – липсва ясно посочен ГПР, както и погасителен план, поради което е
налице пълна нищожност на договора, а това означава, че ответницата Н. О. С. дължи
единствено връщане на непогасената главница, която съгласно заключението по
съдебносчетоводната експертиза към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.10.2021 г. се равнява на сумата от 851,93 лв.
В същото време обаче, експертът е констатирал и извършени от нейна страна
плащания в периода от 14.06.2022 г. до 24.11.2023 г., т. е. в хода на процеса, видно от
приложението към експертизата (л. 127-128 от делото), послужили за цялостно погасяване
на вземането за главница по процесния договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15154856 от 08.08.2017 г., който факт следва да бъде съобразен – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 944,88 лв., представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., се явява неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Независимо от изхода
на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, доколкото причината за
8
отхвърлянето му се дължи на извършеното от ответницата плащане на част от процесното
вземане в хода на процеса, с поведението си тя е дала повод за завеждане на делото срещу
нея, поради което в нейна тежест следва да се възложат сторените от заявителя - ищец
разноски в производството по ч. гр. дело № 57161/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, но при съобразяване на факта, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. останалата дължима сума за главница се равнява
на 851,93 лв., а не на 1 021,76 лв., както се е претендирало от него, както и, че съдът счете
вземането за лихва за изначално недължимо. При това положение следващите се в негова
полза разноски се равняват на сумите, както следва: 61,30 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 57161/2021 г. по описа
на СРС, 79 състав, както и 810 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 260 лв. –
депозит за ССчЕ, 400 лв. – депозит за особен представител на ответницата и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, който не се е явил в никое от откритите съдебни
заседания, както и фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...., ЕИК ...., с адрес: .... (в качеството на правоприемник
на ....“) срещу Н. О. С., ЕГН **********, с адрес: .... установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 944,88 лв., представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното
плащане, за която суми по ч. гр. дело № 57161/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2021 г.
ОСЪЖДА Н. О. С., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК ...., с адрес:
.... (в качеството на правоприемник на ....“), сумата от 61,30 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 57161/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
810 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9