№ 52232
гр. София, 29.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110162341 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 216186/01.07.2024 г. (с пощ. кл. от 28.06.2024 г.), подадена
от ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. М., с искане за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за
разноските, присъдени в полза на ищеца. В молбата се посочва, че в случая са налице и
двете предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – признание на иска от ответника и
същият да не е дал повод за завеждане на иска. Излага се, че в случая липсва поведение на
дружеството, което да се възприеме като повод за водене на делото, като такова не
представлява извънсъдебното претендиране на несъществуващо вземане. В случая
ответникът не разполага с изпълнителен титул, нито с възможност за друга
извънпроцесуална принуда. С тези съображения молителят отправя искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като същите останат в тежест на
ищеца.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ищеца Д. С. Г. с указание за
възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, като
такъв не е депозиран по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 01.07.2024 г. (с пощ. кл. от 28.06.2024 г.), при получен препис от
акта, чието изменение се иска от молителя на 21.06.20242024 г./, от легитимирана страна с
правен интерес – ответника по делото.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
Предмет на настоящото дело по същество е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С постановеното по делото Решение № 12217/20.06.2024 г. е признато за установено, че
1
Д. С. Г. не дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от 3 569,58 лева, включваща
сумата от 1 673,35 лева, представляваща цена на доставена електроенергия за периода от
15.10.2010 г. до 29.10.2011 г. до имот с адрес: /адрес/ по партида с клиентски номер
300053085324 и сумата от 1 896,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
начислена към 29.09.2023 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземането
по давност.
С Решението ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъден на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на ищеца Д. С. Г. сумата от 792,78 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
В мотивите на съдебния акт е прието, че в случая не е налице основание за прилагане
на изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща
присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато същият признае иска
и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Прилагането на хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК изисква да са изпълнени и двете предпоставки, визирани от законодателя, в
условията на кумулативност – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане
на делото и да признае иска. Изяснено е, че макар с отговора на исковата молба ответното
дружество да е признало иска, признавайки за основателно възражението на ищеца за
погасяване на вземанията по давност, довело до невъзможността за принудителното им
събиране от кредитора, то но не е налице първата предпоставка, визирана в чл. 78, ал. 2
ГПК, поради което отговорността между страните за направените разноски следва да се
разпредели съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. В решението е разяснено, че
процесните задължения са фактурирани и фигурират като такива при ищцовото дружество,
като върху главницата се начислява лихва за забава, чийто размер към 29.09.2023 г. възлиза
на процесната сума, а към м. 12.2023 г. вече е в по-висок такъв, т.е. продължават да се
натрупват лихви. Същевременно, именно неплащането на фактурираните задължения като
форма на допуснато неизпълнение от ищеца е дало основание за прекъсване на
електрозахранването до обекта. Посочено е, че с писмото си от 29.09.2023 г. „Електрохолд
Продажби“ ЕАД изрично уточнява, че претендира заплащане на задълженията с
предложение относно разсроченото им изплащане, уточнявайки, че при заплащане, респ.
при сключване на споразумителен протокол и изплащане на първата вноска, ищецът може да
поиска възстановяване на електроснабдяването до имота. Отбелязано е също, че по делото
не се спори, че вземанията не са счетоводно отписани от ищеца като задължения по
процесната партида, както и, че в съдебно заседание представителят на дружеството
посочва, че последното няма задължение за това, нито за опрощаване на задължения. В
заключение е обобщено, че всичко това свидетелства за обстоятелството, че „Електрохолд
Продажби“ ЕАД претендира извънсъдебно вземанията от ответника, поради което не може
да се направи извод, че с това поведение не е станало причина за образуване на настоящото
дело по процесната искова молба с искане за признаване недължимостта им на посоченото
основание.
Съдът споделя изцяло вече изложените в решението по делото съображения относно
разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото по общия ред поради
липсата на предпоставките за прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, като с оглед
изложеното от ответника в молбата по чл. 248 ГПК, следва да отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК когато с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Прилагането на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква да са изпълнени и двете
предпоставки, визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът
2
счита, че не са налице и двете предпоставки, поради което отговорността между страните за
направените разноски следва да се разпредели съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Действително, с депозирания по делото писмен отговор ответното дружество е признало
възражението за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания.
Съдът обаче намира, че с поведението си същият е дал повод за предявяване на
процесната искова претенция и за образуване на настоящото дело. За преценка на това
обстоятелство при предявен иск по чл. 124 ГПК от значение е извънпроцесуалното
поведение на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, като кредитор на процесните вземания и
конкретно дали същият е предприел действия, насочени към претендиране на вземанията,
след погасяването им по давност, каквито действия се установяват по делото. Липсата на
издаден изпълнителен лист за събиране на сумите не е равнозначно на извод относно
бездействие на кредитора по отношение на притезанията, предвид установеното
фактуриране на сумите, начисляването на лихви за забава и прекъсване на
електрозахранването до имота поради неплащането им.
Ето защо, в случая не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.
78, ал. 2 ГПК, поради което разноските по делото следва да бъдат разпределени именно с
оглед изхода на спора по същество, в случая по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК – поради
основателност на исковата претенция и да се възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения, искането на молителя и ответник по делото
„Електрохолд Продажби“ ЕАД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението
в частта за разноските се явява неоснователно и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД,
обективирано в депозираната по делото молба с вх. № 216186/01.07.2024 г., за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта относно
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3